Ад и Рай


Слушайте оригинален запис на откровение на Английски:


Изтеглете (изтеглете с десен бутон)

heaven and hell

Предадено на Божия Месия
Маршал Виан Самърс
на 29 януари, 2008г.
в Болдър, Колорадо

За записа


Това, което чувате на звуко записа е гласа на Ангелското Съсловие говорейки чрез Месията Маршал Виан Самърс.

Тук оригиналната комуникация от Бог, която съществува извън думите е трансферирана на човешки език и разбиране от Ангелското Съсловие, което наблюдава света. Така Съсловието предава съобщението чрез Месията.

В този забележителен процес, Гласът на Откровенията говори отново. Словата и звуците са на света. За пръв път в историята, запис от оригинално изказани откровения е възможни да бъдат изживени от вас и света.

Бихте могли да бъдете получатели на този дар на Отсровенията и бихте могли да сте отворени да получите тяхното уникално съобщение за вас и вашия живот.




Бележки за читателите:
Този превод беше осигурен за Организацията от ученик на Новото Съобщение, който доброволно е превел оригиналният текст на английски. Ние осигуряваме тези преводи в начална форма за хората по света, за да могат те да се включат в процеса на Новото Съобщение на родния си език.

Често срещана тема в човешкото разбиране за духовността и религията e, наличието на по-висша истина и по-висша реалност, както и наличието на по-нисша реалност, реалност на болка и страдание. Да бъдете във физическата реалност значи, да изживявате болката и страданието, и да виждате техните проявления навсякъде около вас. Спомените за Древния ви Дом, реалността на едно по-голямо и по-пълно съществуване, все още изплуват във вас, макар и само за кратки моменти.

Това е дихотомия. Тези две реалности изглежда съжителстват в индивида във вас. Доказателствата за страдание са видими. Ясен е и емфазиса върху разделението и уникалността на всеки за това как човек се разграничава от другите и как се изолира в живота.

Но има и повторно изживяване, представа или спомен за по-голям живот във вас и извън вас. Фактът, че това съществува във вас не е само надежда; това не е само една мечта или илюзия; то е по-скоро един спомен. Това е като нишка от реалността, която съществува през целия ви живот във физическата вселена – нишка, която може да бъде избягвана и забравена, но не и прекъсната.

Споменът за тази реалност ще идва при вас вероятно само в кратки моменти на голям стрес, в моменти на голям комфорт, понякога, когато сте извън обичайното състояние на вашия ум. Имате чувство, че сте тук с определена цел, че този живот не е вашата крайна реалност, че само преминавате, че сте на път, че сте отседнали във физическата действителност, за да постигнете нещо, което все още не сте открили.

В концептуална и в крайна концептуална форма, това е началото на идеята за Рая и Ада. Рая и Ада са употреба или манипулация на това по-дълбоко осъзнаване, осъзнаването на нечие страдание и осъзнаване, че хората по някакъв начин са свързани с по-голям живот.

Идеята за Рай, която е създадена на света, е естествен продукт на това съзнание, но е достигнала изключителни и изопачени форми. В много религиозни учения, Раят е определен като награда за добре свършена работа в живота, за вяра в Бога, за следване на Божиите закони и каноните на религията – някаква бъдеща награда, по-добър живот, който ви очаква, но живот, който може да се постигне само, ако бъдат задоволени дадени очаквания и изизквания.

Адът, от друга страна, е създаден като място за наказание. Тези, които се провалят в очакванията и изизкванията, отиват на много по-лошо място, по-лошо място дори от тяхното физическо съществуване – Ад, който е описан детайлно в някои традиции.

И така Раят е наградата, а Адът е наказанието. Бог обаче често е описван като всемилостив и всеобичащ. Как тогава може да съществува идея за Ад, ако Бог е весемилостив и всеобичащ, и как Бог би могъл да бъде толкова разочарован от хората, когато Бог знае точно какво ще сторят те, пребивавайки във физическата реалност, където грешките са често срещани, а съблазните и изкушенията толкова големи, че трудно биха могли да бъдат избегнати?

Това противоречие, разбира се, е довело до отхвърляне на религията, а за някои хора и напълно отхвърляне на Бог. Въпреки това обаче, тези личности не могат да отрекат духовната си същност, нещо, което не е продукт на тяхната култура или на тяхното физическо съществуване.

Раят е определян като физическо място, в което сте щастливи по всяко време, място, в което не съществува болка, смърт и страдание, но и място, в което все още притежавате физическа форма. Ако се замислите какво значи да бъдете във физическо тяло завинаги, без контрастите на живота и без да можете да сторите нещо с това тяло, което все още притежавате в този въображаем Рай, Раят се превръща в нещо изключително глупаво и скучно. Не можете завинаги да пеете, ”Слава и Алилуя”, без да се отегчите от това.

Така че Раят, макар да изглежда като голямо освобождение от трудностите на сегашното ви съществуване, като че ли не осигурява постоянно и реално облекчение за вас. Предвид сегашното състояние на вашето съзнание, предвид идентификацията ви с вашето тяло и предвид робската ви реакция към нуждите и желанията свързани с тялото, как би изглеждал Раят, ако все още бяхте във физическо състояние?

Всички ще се изморят да славят Бога, а Бог не се нуждае да бъде прославян. По този начин цялата идея става безсмислена след известно време. Ако вие сте на Небето и все още имате тяло, тялото ще бъде проблем за вас – да го храните, да му осигурявате подслон и удобства. Освен това ще имате нужда от промяна и ще желаете определени неща. Небето естествено, не може да бъде място за голямо пазаруване. То не може да бъде място на постоянно удоволствие за сетивата, без да създава несигурност и вътрешен дисбаланс, който подобни изживявания създават на хората дори тук на Земята.

Така освен идеите за Небето като физическо място, където изпитвате безпроблемно и безболезнено съществуване, има разбира се и Ад, който е наказание за онези, които не са се справили със своята задача, за онези, които не са постигнали целта или не са били добри момчета и момичета в очите на Бога.

Разбира се, някои хора гледат на това и мислят, че е лудост и отхвърлят напълно религията, като все още имат чувство за връзка с по-висш живот или за духовна реалност, която не е само функция на тяхата психология или на физическите им нужди на света.

Така Бог се превръща в нещо, което трябва да бъде задоволявано, а задоволяването на някой друг поражда негодувание и съпротива, и прави привлекателни грешката и личната отстъпчивост, дори разрушителната лична остъпчивост. Това привличане е свързано с някаква демонична фигура, която постоянно ви отдалечава от Бога.

Широко разпространен възглед в много от световните религии е – че има обичащи и зли духове, и че съществува някаква игра на въже между привличането на Рая и атракциите на Ада. Това явно е породено от преживяванията на хората, защото и в тях самите има подобна игра на въже.

Новото Съобщение от Бог, което е пратено на света, носи яснота за тези, които търсят решение. Защото проекцията на Рая и Ада идват от сегашното ви съществуване, докато реалността на Рая и привидната реалност на Ада със сигурност са извън сегашното ви изживяване. Как можете да проектирате вашата идея за тях от сегашната ви позиция? Те са само въображаеми състояния.

Вие си представяте Рая, за да посрещнете сегашните си нужди и очаквания. Вие се страхувате от Ада и си го представяте като по-нататъчно лишение от благодатта, като още по-лошо състояние. Разбира се, тези въображаеми Небеса и Адове се използват от институциите и традициите, за да възпитат хората в добро поведение, като вдъхновение за по-добра работа, за по-добро гражданство, за придържане към религиозните принципи или за вярност към самата религиозна организация.

Ясно е, че истинския Рай, а има истински Рай, е естествено отвъд вашите представи и оценки. Той е отвъд онова, което вашата фантазия може да ви даде. Той е напълно ново състояние. И ако наистина съществува Ад, който е по-лошо място от сегашното ви състояние, той е отвъд вашите представи. Независимо колко се страхувате от Ада и колко копнеете за Рая, тези две реалности са отвъд сегашното ви съществуване и вие не можете да си ги представите. Религиозните институции също не могат да представят точна картина за тяхната същност, защото те също функционират извън сегашната ви реалност, която не е нито Ад, нито Рай.

Новото Съобщение от Бог дава тази яснота, но тя трябва да бъде разбрана в условията на съществуването на различно ниво. Например ако се намирате в подножието на планината, вие не можете да си представите какво значи да бъдете на върха, докато не прекарате доста време на много високо място. Или ако сте живели високо в планината, как можете да си представите какъв е живота долу, в близост до брега и в ниската земя?

Новото Съобщение разкрива, че сте пратени на света, за да служите на свят в нужда, че сте дошли от коренно различна реалност, където е ясно кои сте, в която сте напълно свързани и в която има много малко въпроси, а отговорът винаги е ясен. Вие сте дошли в реалност, в която има безкрайно много въпроси и много малко отговори, реалност, в която сте сами и непознати за другите, а дори и за вас самите.

Приели сте форма и сега трябва да се грижите за тялото си, което има много нужди – много крехък инструмент, който е лесно раним и лесно унищожим по много начини. Тялото трябва да бъде нахранено; трябва да бъде облечено; трябва да бъде пазено. То е предразположено към болести и увреждания. Тялото е нещо, което изизква изключително много внимание и грижи. Изглежда, че то ви осигурява идентичност на света, уникална идентичност, която е обусловена от вашите физически характеристики, от цвета на вашата кожа и особеностите на вашата личност, както и от съзнанието, което сте развили и което е силно повлияно от вашето семейство, от вашата култура и религия.

Тук вие сте нещо напълно различно от онова, което сте били преди. Вие се превръщате в индивиди, които се идентифицират със своето тяло, със своите идеи и с идеите и обичаите на своята култура. Вашата култура определя кои сте и какво трябва да правите, как да се държите и какво се очаква от вас, какво бихте могли да вършите, за да поддържате нуждите на тялото си, за да оцелеете, за да се чувствате комфортно и да посрещате вашите нужди. И разбира се има уникални и различни политически ситуации и условия, към които трябва да се приспособявате.

Така животът ви тук става много сложен и поглъщащ. Всяка минута от деня, вие участвате в адаптация или търсене на ресурси, или в опити да сте с други, които също са водени от свои мотиви, които не ви познават и които вие не познавате. От тази позиция, вие се опитвате да си представите Рая, който е само по-добра версия на това, което преживявате сега.

Бог обаче е поставил Знание във вас, по-дълбок Ум – не ума, който задава въпроси, който спекулира, разделя и осъжда, а Ума, който е уверен, Ума, който знае, Ума, който знае защо сте дошли на света, Ума, който не е измамен от ужасите и съблазните на физическото ви съществуване, Ума, който е свободен от вашите манипулации, Ума, който носите като таен товар във вас, тайно съкровище, съкровище на дъното на кораба, който се опитвате да управлявате на света.

И спомените от Древния ви Дом, които сякаш са замъглени от сегашното ви съществуване, са там независимо от всичко. Те греят като слънце отвъд облаците. И въпреки че живеете в много облачен свят, в който слънцето трудно пробива, то е там независимо от всичко.

Можете да се идентифицирате с каквато и да е група, политическо движение или религиозна организация. Можете да се възприемате по много начини. Съществуват много на брой определения, от които да избирате. Можете да се идентифицирате с вашите мисли, с вашите емоции, с вашите тенденции, с вашите пристрастености, с вашите копнежи, с това, което харесвате или не харесвате – с всичко, което на пръв поглед определя вашата уникалност – за което страдате и което желаете. Но съществува една нишка на истината във вас, която не можете да загубите. Можете да я отричате или забравите, но тя продължава да бъде във вас.

Съществува нишка на живота водеща към Древния ви Дом. Тя се поддържа от Знанието във вас. Можете да отричате религията. Можете да отричате Бога. Можете да твърдите, че сте само едно животно. Можете твърдо да вярвате в тези неща, но Знанието е все още във вас.

Можете да отречете съществуването на Знанието. Можете да кажете, че всичко е биохимия. Можете да казвате, че всичко това са надежди и мечти на едно страдащо животно, което е наясно със собствения си морал и страдание. Можете да изложите всеки аргумент, който желаете и да търсите одобрение от другите, които са на подобно мнение. Не можете обаче, да унищожите Знанието.

То ще остане безмълвно във вас, докато не се осъзнаете, докато нямате изживяване, което да ви накара да разберете, че сте нещо повече от тяло и кръв, че сте по-велики от вашата психология и от всякакви мисли, които ви ангажират в момента.

И въпреки че вероятно нямате никаква представа от Рая, вие знаете, че сте свързани с нещо по-голямо, нещо, което е отвъд физическата и видимата реалност. То е отвъд всички неща, които доминират вашето сегашно съзнание и съществуване.

Не е нужно да бъдете религиозни, за да имате такова изживяване. Не е нужно дори да имате религия. Можете да твърдите, че сте атеисти и въпреки това Знанието, което Бог е поставил във вас, е все още там и чака да го откриете. Неговото присъствие е нещо, от което не можете напълно да се отърсите или отречете. То е като постоянна нишка в живота ви.

Вие обичате или мразите себе си. Вие отивате тук и там. Вие започвате и приключвате връзките си с другите. Вие променяте вашите обстоятелства; вие променяте вашата философия. Има нещо във вас обаче, което е непроменливо. То е винаги във вас. То продължава да бие, както бие вашето сърце, независимо какво правите, независимо какво мислите, независимо в какво вярвате; вашето сърце продължава да бие. Знанието е нещо подобно, с тази разлика, че то не умира както сърцето в края на живота ви.

По отношение на Ада, вие живеете в някакъв Ад, Ада на Разделението. Вие не сте пратени на света, за да бъдете наказани. Светът не е някаква наказателна колония. Той не е място, в което хората се пращат, защото са били лоши на Небето. ”Вие бяхте лоши на Небето и сега трябва да отидете на Земята или в някой друг свят във Великата Общност”. Вие сте избрали да дойдете в тази реалност, защото част от Сътворението съществува във физическата реалност и вие сте пожелали да дойдете в нея, за да допринасяте и да изкупите себе си от всичко, което сте мислили и направили или което е чуждо и разрушително за вашата природа.

И така, съществува перфектното Познание(Знание), което трябва да дойде тук и съществува Духовно Семейство, вашата учебна група, която Бог е организирал да ви помага. Вашето Духовно Семейство ви е пратило тук. Вие идвате на света. Вие преминавате през фаза на забравата. Вие идвате на света с отворени сетива, чувствителни и очакващи да бъдете моделирани от вашето семейство, от вашата култура и от обстоятелствата, в които се намирате.

Нужно е да забравите, защото ако помните Духовното си Семейство, вие няма да искате да бъдете тук и ще желаете да се върнете обратно. Когато се озовете в ярките светлини и студенината на света, вие ще пожелаете да се върнете веднага обратно. Забравата е необходима, за да ви помогне да сте тук, да ви осигури стимул за престоя ви и да ви даде шанс за съществуване във физическата реалност. Вие идвате от място на пълно спокойствие и завършени връзки, в място на пълна несигурност, място, в което връзките са много трудни за установяване и поддържане. Вие сте дошли от място, в което не притежавате физическо тяло или най-малкото тяло с твърда форма, каквото притежавате сега, в място, в което трябва да се грижите за многобройните нужди и проблеми на физическото си средство.

Затова, вие преминавате в състояние на забрава. Вие идвате на света. Ето ви тук. След това вашата идентичност започва да се оформя ден след ден от първия ви час. Дадено ви е име. Тялото ви притежава определени характеристики, които са желани или не от околните. Дадена ви е роля и задачи във вашето семейство. След това започвате да посещавате училище. Ако живеете в религиозна среда, вие сте посветени в съответната религия. До момента, в който се превърнете в млад индивид, вие сте напълно подготвени да съществувате и да осъществявате заданията и очакванията на вашето общество.

Но разбира се, хората не се вписват в тази среда и истинската им същност не може да бъде обуздана. Тя не може да бъде напълно пресъздадена. И така има дива част от вас – част, която е отвъд постулатите на семейството, на културата и на традициите ви; част, от която хората се страхуват и на която често се опитват да се отдадат по разрушителен начин. Това е така, защото истинската ви природа не може да бъде оформена, за да отговори напълно на изикванията и очакванията. И това е, защото Знанието живее във вас, защото то е истинската ви природа, природа създадена от Бог, природа, която е част от Бог, която е свързана с Бог и която отговаря на Бог.

Можете да избирате дали желаете да сте религиозно или духовно ориентирани на света, но не можете да изберете истинската природа, която е във вас. Можете да я изпитате или не, но не можете да избирате дали да съществува или да не съществува.

Имате късмет, че това е така. Защото, ако можехте напълно да се отделите от Бог, ами тогава, Ада и нещастията щяха да бъдат вечно съществуващи за вас. Вие обаче не можете напълно да се отделите от Бога. Затова Ада е временен за вас. Той е временен, независимо от всичките му проявления във физическата действителност и отвъд нея.

Ако си мислите, че сте в Ада, защото Бог ви е сърдит, то вие грешите. Защо да ви се сърди Бог, при положение, че Бог знае грешките, които ще допуснете? Когато Бог ви е пратил в такава компроментирана среда, вероятността да извършите сериозни грешки е непреодолима и поразителна в реалността, в която истинската чистота е рядкост и не е позната на повечето от вас.

Можете да твърдите, че чрез благоволението, Бог е в състояние да премахне всички грешки на тези, които Бог определи. Това не е истина, защото вие трябва да избирате. Вие трябва да започнете пътешествието. Вие трябва да осъществите вашата съдба тук.

Бихте могли да стоите в Рая и да казвате, ”Няма да ходя във физическата реалност. Там е прекалено трудно. Чул съм ужасни неща, от тези, които са се завърнали.” Но в сърцето си знаете, че искате да дойдете и да обогатите истинската си природа. Това е естествения начин. Така Бог ви прави даващи. Ако не давате, ако не се разширявате и обогатявате, ако не си взаимодействате, ако не се свързвате, ами, вие сте нещастни и това, разбира се, поражда Разделението, Ада и всички негови въображаеми проявления и форми. Разбира се, хората се опитват да си представят Бог като проекция на самите тях, по-добър и по-силен, но все пак гневен, негодуващ и отмъстителен; слаб като тях; жалък като тях; егоцентричен като тях. Те не могат да си представят Бога, който не притежава тези качества.

Хората искат техният въображаем Бог да накаже другите, които самите те не могат да понасят, които са несправедливо третирани или възнаградени на света. ”Ами Бог ще се погрижи за тях. Те ще отидат в Ада.” Тези хора не могат да си представят Бог, който не праща хора в Ада. Трудно е за тях да разберат, че самите те са в Ада и искат да пратят другите в още по-голям Ад.

Къде би била религията на света днес, без чувството за Ад, без мястото за наказания? Какво би мотивирало доброто поведение в хората? Какво би осигурило социалния ред? Какво би осигурило висша етика, ако нямаше форма на наказание и кой би трябвало да бъде източникът на това наказание, ако не Бог?

Изглежда хората се нуждаят от надвиснал меч над главата си, за да се държат добре, защото не са свързани със Знанието, което естествено да ги води да мислят и действат конструктивно. Без Знанието, те се нуждаят от някакъв върховен повелител, който да ги заплашва и принуждава да се държат добре. Те също така се нуждаят от награда за доброто си поведение, награда както в този свят, така и отвъд него.

Адът, отвъд вашето съществуване изглежда много, много жестоко място – огнени ями и демони, мъчения и агония, и всякакви подобни неща. Там разбира се, има по-лоши и по-договорени форми на Разделение от тази, в която съществувате сега. И разбира се има хора, които се намират в по-дълбоки състояния на Ад от вас.

Дори отвъд физическото има по-големи състояния на Ад. Например, ако някой напусне физическото си тяло, но не може да се завърне при своето Духовно Семейство, защото се срамува прекалено много; тези хора са прекалено враждебни; те са прекалено конфликтни.

Някои от тези безплътни същества, са все още свързани с физическата реалност, те обитават определни места, те са заседнали и прикрепени към тях. Поради недоволство, срам и прикрепеност, те не могат да напуснат тези места, въпреки че вече не притежават физическо тяло. Те са заседнали в някакво междинно пространство. Но дори това е временно, защото Знанието в тях все някога ще ги освободи и те ще открият изход от своето нещастие.

Съществува и Ад за хора, които са в състояние на самообвинение и са заседнали в някава дълбока реалност. Но дори тази реалност е временна, защото всички някога ще се завърнат при Бога.

С времето обаче това е трагично, защото страданието е трагично. Непрекъснатото страдание, е наистина трагично. То обаче, е само временно. Страданието евентуално ще намалее, Знанието ще се покаже и отделната личност ще поеме по пътя на възстановяването под ръководството на Знанието, с подкрепата и насоката, която Бог ще осигури.

Някои хора няма да са съгласни с това, защото ще твърдят, че трябва да има Ад, наказание и справедливост. Те си мислят, че знаят какво е справедливост. Те са съдии на правосъдието. Идеята им за справедливост е, че Бог трябва да следва. ”Прокълнатите трябва да бъдат наказани. Неправедните нямат място на Небето. Тези, които са извършили ужасни неща, трябва да бъдат наказани,” така мислят те и искат Бог да наказва.

Това олицетворява противоречивото им състояние. Това представлява тяхното собствено Разделение. Изгубени във физическата реалност, те си представят Бог по този начин и това, което Бог ще стори на прокълнатите и невярващите. Така те са част от проблема, както виждате. Но Бог е поставил Знание и в тях, и Знанието не е заблудено от тези вярвания и очаквания, от тези изизквания и съвети.

Вашето завръщане към Бога, може да бъде отвъд човешкото разбиране, но Божият План е неизбежен. Бог е поставил Знание във вас и във всеки друг, за да гарантира тази неизбежност. Затова фокуса на живота ви сега е, да не продължавате да подклаждате вярата в Небето и в Ада. Фокуса ви не е да проектирате върху Бога ролята на наказващ, на съдя, който праща в затвора или оправдава хората. Това е, което правите вие, но не е това, което прави Бог.

Бог ви е пратил в трудни условия и е поставил Знание във вас, за да ви помага да служите в тези условия. Бог също ви е осигурил и обратния път. Това е като да навлезете в дълбока пещера, в която няма дневна светлина. Вие се намирате някъде в този лабиринт, пратени да помагате на онези, които са изгубени в него. Вие също изглеждате изгубени в лабиринта, но Бог ви е осигурил въже – безкрайно дълго въже, вашето спасение, независимо от дълбочината на лабиринта, независимо от криволичещата пътека в него и независимо колко сте забравили дневната светлина. Вие сте се загубили, но не сте загубени за Бога.

Затова сега е важно да изграждате връзката си със Знанието. Това означава да установите връзка със Знанието, което е вашата духовна и вечна същност. Ако вършите грешни неща в живота, това е защото нарушавате вашата същност. Затова се чуствате зле и некомфортно. И колкото повече вървите против вашата природа, толкова повече тя избледнява във вас и вие се отдалечавате от нея. Това се отнася и до взаимоотношенията ви с другите. Ако взаимоотношенията ви са прекъснати за прекалено дълго време, се появява някакво отуждаване. Вие се страхувате да осъществите отново контакт. Това е трудно и притеснително за вас. Вие сте устойчиви на връзките и това се засилва от всички чувства за вас и за другите, но това отблъскване е породено от Разделението.

Това се случва дори и с вашата истинска същност. Ставате устойчиви, за да я изпитате. Ако си затворите очите за минута, ще почуствате съпротивата. Вие желаете да бъдете изтеглени отново на света. Вие не желаете да се изправите срещу това, което е във вас. Вие вероятно си мислите, че то е адско и ужасно, но то е вашата истинска природа, която се намира под турбулентната повърхност на вашия ум. Сега се появява съпротива; появява се отбягване. И адът, в който живеете, е все още привлекателен, а вие се идентифицирате с него и не желаете да го напуснете, защото това значи да се лишите от неговите атракции и идентификации. Затова има съпротива. Затова има безпокойство и дискомфорт.

Трябва да възстановите връзката си със Знанието. Вашите планове и цели, независимо дали ви осигуряват временно богатство или временни постижения, не могат да осъществят по-дълбоката нужда на душата ви. Те не могат да осъществят по-висшата ви цел, която ви е довела тук. Те не разрешават вашите фундаментални конфликти за това кои сте и какво сте.

Въпреки че всичките световни религии, които са Божие творение, са пътеки за връщането ви в Знанието, тези пътеки са замъглени от онова, в което се е превърнала религията и от това, за което тя се използва. Само в Новото Откровение пътят е открит отново, без тежестта на историята, без влиянието на културата, без смущението на човешката психология. Пътят е чист. Този път води към изхода на лабиринта.

Вие обичате и в същото време мразите този лабиринт. Той ви интригува, но в същото време ви задържа като в затвор. Вие не можете да го напуснете веднага, защото сте тук да отдадете нещо на света, да се свържете с определени хора, с определена цел, което само Знанието знае. За да се изпълни вашата съдба тук, тези дарове трябва да бъдат отдадени от вас по възможно най-добрия начин. Къде, как и кога ще бъдат отдадени тези дарове, зависи от условията и ситуациите, но даровете трябва да бъдат отдадени.

В противен случай, вие ще се завърнете при Духовното си Семейство с неотдадени дарове и ще искате да дойдете отново тук, защото това е вашето желание и вашата съдба, както виждате. Ще искате да се върнете обратно и ще кажете,”Добре. Този път няма да забравя. Няма да забравя Знанието. Няма да забравя всички вас, които сте ме пратили на света. Няма да забравя Бог.” Когато обаче се завърнете на света, вие отново ще забравите.

Така че въпросът е, ”Ще си спомните ли?” И единствения начин да си спомните, е като свържете отново мислещия си ум с по-дълбокия Ум във вас. Вярата в светци и аватари, вярата в изкупители, вярата в това, което е установила човешката религия, няма да бъде достатъчна. Тези неща биха могли да са от полза само, ако сте свързани със Знанието.

Има голяма яснота тук. Емфазисът е ясен. Пътеката обаче, е все още мистериозна за вас, защото не знаете какво е Знанието или какво Знанието ще ви насочва да вършите, или как то ще се прояви и дали ще ви отведе отвъд сегашните параметри на културата и религията. Вие нямате контрол върху тези неща. Вие не можете да използвате Знанието. Вие не можете да го манипулирате. Можете само да се свържете отново с него и да го последвате.

Съществува разбира се прекалено много страх относно това какво биха могли да сторят хората, ако се водят от нещо в тях и това изглежда невъзможно или някаква лудост за онези, които са загубили контакта си със Знанието. Те се страхуват от него. Те мислят, че то ще ги отведе към хаос. Те мислят, че то ще ги отведе към най-лошите форми на човешка заблуда, на човешка грешка, на човешка глупост и на човешко разрушение. Те мислят по този начин, защото са забравили. Те не осъзнават, че Знанието е в тях и че Божият План е по-велик от техните планове.

Това изизква вяра, специално в началото, в мигове на голямо съмнение и в мигове на важни решения, когато трябва да изберете път, който не сте измислили за себе си, да, тогава е нужна голяма вяра. Но с всяка ваша крачка към Знанието, то става все по-силно във вашето изжияване. Вашето съзнание става по-силно. Чувството за това кое е наистина правилно, става по-силно.

Това съзнание не е изградено от религията или от културата. То е установено от Бог. Когато измените на вашата същност, вие чувствате, че сте извършили нещо неправилно и не можете да избягате от това чувство. Когато извършите нещо потвърждаващо истинската ви същност, вие се чувствате добре. Вие сте вдъхновени. Това ви дава чувство на обновление. Това е като да ви бъде горещо и студено. Когато извършите нещо неправилно, на вас ви е студено. Когато извършите нещо правилно, вие чувствате топлина в себе си. Ако изберете да вървите към топлината, вие продължавате да правите нещата, които ви даряват с топлина, дори ако тези неща са малки и незначителни. Ако вършите неща, които противоречат на истинската ви същност, вие се чувствате все по-отдалечени и чужди към себе си.

Тук вие не задоволявате Бога. Това е от значение за вашата истинска същност, истински за вас самите, честни – честни на много по-дълбоко ниво. Честни, не само казвайки това, което чувствате, но честни, на нивото на чувството, което наистина знаете и което се е превърнало в основа на вашата комуникация, на вземането на решения и разпознаване на света. Вашата ситуация вероятно изглежда невъзможна и неразбираема, но Бог има път, който да ви изведе от лабиринта и от тъмнината на личното ви разделение.

За да последвате Знанието, вие не се нуждаете от религия. Няма значение къде живеете, от коя страна сте или как изглежда тялото ви. Няма значение какво е социалното ви положение или политическите условия. Пътят е един и същ. Въпреки че ще следвате уникален път за вас, за вашите нужди и за по-висшата ви цел, пътя е един и същ.

Вярвайте различно, интерпретирайте различно, разяснявайте различно, разбирайте теологията различно, но пътят е същия. Ако Иисус е вашия водач, пътят е също чрез Знанието. Ако Мохамед е вашия водач, пътят е също чрез Знанието. Ако Буда е вашия водач, пътят е също чрез Знанието. Водачът не променя пътя, който вие трябва да следвате.

Хората няма да се съгласят с това, хората ще спорят, хората ще имат проблем, хората ще осъждат, хората ще се разстройват, хората ще са ядосани и яростни, но това е отражение на тяхното състояние. Това характеризира състоянието на техния ум и съзнание. Знанието живее във вас. Как се отнасяте с него се определя от вашето състояние, от състоянието на ума и на съзнанието ви. Вие обаче не можете да промените Знанието и това е вашето спасение.

Степента, до която сте разделени от Знанието определя степента, в която се намирате в Ада. Може да бъдете още по-разделени и да живеете в още по-дълбок Ад. Страданието ви може да се увеличи. Изолацията ви може да се задълбочи. Чувството ви на срам и вина може да стане по-голямо.Това обаче е същия проблем. Можете да отидете до най-дълбоката част на лабиринта и да отхвърлите всички възможности за вашето изкупление, но Знанието продължава да бъде във вас. Огънят на Знанието, въпреки че е малка светлина, все още гори във вас.

След известно време, криенето и самонаказанието стават по-малко привлекателни, и Знанието ви привлича обратно към вас, към вашето истинско Аз, към вашата реалност, към реалността, която ви е пратила на света. Дори да сте извършили най-тежките престъпления, Знанието е във вас. То ще ви компенсира. То ще ви накара да вършите големи неща. То ще ви даде големи задачи, за да изживеете собственото си изкупление, но то е във вас и представлява привличането на Бога, Присъствието на Бога и Силата на Бога в живота ви.

Ако наистина желаете да зарадвате Бога, възхвалата и обожествяването не са пътя за това. Вие трябва наистина да правите онова, което Бог ви е пратил да сторите. Трябва да почетете това, което Бог е поставил във вас и трябва да го почетете с другите. Трябва да го следвате колкото можете и да му позволите да се прояви в свят на променящи се условия и трудни ситуации. Това почита връзката ви с Бог. Това ви позволява да сте настроени на една вълна с онова, което Бог е поставил във вас.

Бог не се нуждае от възхвала, а от свършена работа и от отдадени дарове, за да изпитате изкуплението. Бог не желае да се губите в свят на терор, удоволствия и дезориентация. В Новото Съобщение, това е ясно изразено. Трябва да се откажете от вашия пазач, за да изживете и получите големия дар, и да видите, че това е основата на световните религии – религии, които човечеството е преправило, за да се впишат в компроментираното му състояние, но които независимо от това съществуват в чиста форма.

Мислете за Рая като за място, от което сте дошли и за Ада като място, в което сте дошли да служите – да помагате на разделените, да подкрепите тяхното възстановяване със Знанието в тях и да създадете свят, в който Знанието е по-очевидно от днес, в който вдъхновението е по-очевидно от днес, в който хармонията и сътрудничеството са по-очевидни от днес. Все едно сте дошли от Рая и носите тухла, и тази тухла е част от основата за по-голяма и по-завършена истинска реалност тук.

Всеки е на света, за да осъществи своята съдба в него. Колкото повече хората знаят това и го изживяват, толкова света става по-малко страшен, по-малко конфликтен, по-малко разделен и по-благоприятен за истинската природа на тези, които живеят в него.