Амбиция

За да се придвижите към осъзнаване на истинската дълбочина и цел на живота си, вие трябва да се отдалечите от амбицията.

Прекрасно е да постигате лични цели и да придобивате неща. Прекрасно е, но е за кратко. За осигуряването на тези неща обаче, вие заплащате голяма цена, част от която плащате още в началото, а останалата част по-късно. Цената може да бъде количествено определена от гледна точка на напрежение, нечестност, желание, алчност или други подобни проблеми и грешки, които могат да съпътстват постигането на всяка цел, дори ако тя си заслужава. Но най-голямата цена на личните цели и придобивания е, че ви откъсват от Знанието във вас. Тук вашите грижи надделяват над истинската ви решителност, вашите истински наклонности и вътрешния глас, който ви говори през целия ден, за да ви помогне, да ви напътства и защити, и да ви съветва относно важни и по-маловажни въпроси.

Прекрасно е да имате момент на постижение, в който си казвате: „Реших да направя това нещо и го направих!“ Но колко време трае този момент? И какво носи той със себе си? Не е ли последван от безпокойство как тази придобивка или това постижение да бъдат защитени или разширени? Не носи ли празнотата, която ви кара да си поставите нова цел, ново място за достигане, нещо ново, към което да се стремите? Вашият успех тук е много кратък и се заменя много бързо с нови въпроси и тревоги.

Да, може да имате голямо насърчение от света и много хора да аплодират постиженията ви, но колко дълго продължава удоволствието от това? Само няколко мига със сигурност. И удоволствие ли е да се гордеете, когато другите ви признават за големите ви начинания? Удоволствие ли е да получавате комплименти, когато собствените ви вътрешни въпроси и нужди все още не са изпълнени? И така, вие започвате отново с вашите стремления, справяйки се с многото несгоди, планирайки и работейки трескаво, за да постигнете нови висоти, които ще ви дадат само моментно удоволствие и чувство на удовлетворение. Наистина, помислете за разходите, както преди, така и след постижението, ако е осъществено, и след това претеглете това спрямо удоволствието или удовлетворението, които идват като резултат.

Ако можете да погледнете на това честно и ясно, като използвате за демонстрация собствения си живот, както и демонстрацията на другите, вие със сигурност ще видите колко напразно и отчаяно е това преследване, колко малко са трайните и значими неща, които са постигнати и колко малко е генерираното щастие на света. Дори ако сте се стремили да постигнете нещо и сте го осъществили по възможно най-етичния начин, без да причинявате наранявания или вреда на другите, какво ви е струвало това? Не ви ли е подминал животът – обикновените удоволствия и удивлението, миг след миг, не са ли пропуснати, докато сте били интензивно ангажирани да постигнете целта си? И докато сега се опитвате да постигнете следващата си цел, нямате ли болезненото усещане, че пропускате нещо? Не осъзнавате ли, че може би това поредно преследване наистина не си струва? Може би в крайна сметка притежаването на тези неща или на тези нови способности наистина не е толкова голямо постижение.

Трябва да обмислите тези въпроси и ще ги обмислите, най-вече в моменти на разочарование и особено, когато успехът, ако разбира се бъде постигнат, е последван от празнота и от страшния въпрос: „Какво да правя сега? Какво ми остава?“ Всъщност, ако целта не е постигната, остава да се съмнявате. В началото може би ще поставите под въпрос вашата стойност или стойността на другите, с които сте участвали. Но ако сте честни, вие ще поставите под въпрос собствените си приоритети и мотивации. Какво ви кара да започнете това преследване? Какво ви кара да продължавате? Наистина ли е ценно? Наистина ли е това, за което сте дошли тук? На тези фундаментални въпроси се отговаря чрез опит – опит, който в самото начало може да бъде доста болезнен, тъй като понякога е болезнено да се докоснете до нещо, което ви е чакало толкова дълго. Но болката бързо се заменя с по-голямо прозрение и с пренастройка във вас самите, след като сте се докоснали до по-съществена истина. Тези преживявания са резултат от моменти на самоанализ, често инициирани от сериозно разочарование и осъществявани във времена на преоценка.

За да се придвижите в нова посока, за да се придвижите към осъзнаване на истинската дълбочина и цел на живота си, вие трябва да се отдалечите от амбицията. Тук един от първите въпроси, с които се сблъсквате, е „Какво да правя сега?“ сякаш това, което правите, представя кои сте вие. За много хора тази голяма дезориентация е изпълнена с безпокойство и страх, че без всичките им лични цели нищо няма да бъде постигнато, нищо няма да се случи, няма да има щастие, постижения, стойност и взаимоотношения – само празнота и отчаяние. Това би било така, ако Знанието не живееше във вас. Ако Знанието не беше с вас, цялата ви стойност щеше да се дължи на това, което правите и което притежавате. Но Знанието живее във вас, жива реалност отвъд личните ви желания и страхове, отвъд личната ви амбиция и безпокойство, дори отвъд вашата индивидуалност. То живее във вас. Това е страхотно. То е спокойно.

Знанието живее във вас, но подобно на вашето сърце, което бие и на вашите органи, които функционират, вие не го осъзнавате. През целия ви живот вашето тяло работи с много малко осъзнаване от ваша страна, с много малко оценяване и с много малко разбиране. Знанието е такова. То работи във вас всяка минута, но остава незабелязано, защото не е част от вашите планове и амбиции. То не е част от вашата борба за придобиване на неща, с това да бъдете някой и да се защитавате от загуба. То остава неразпознато. Но дори и в това си състояние, Знанието ви служи. Въпреки че по-голямата част от услугите му остават незабелязани, то все още ви защитава и на моменти ще отмени дори личните ви прерогативи, за да ви спаси от голямо бедствие. И все пак, то не се намесва в личния ви живот. То просто изпълнява функцията си да ви защитава, да ви поддържа и да ви движи в посока на себереализация. То е един Велик Разум във вас.

И така, докато сте заети с вашите планове, цели, страхове, тревоги и всякакви фантазии, както и с идеи, които ги съпътстват, Знанието живее във вас. Но вие не сте със Знанието. Разочарованието ви води до Знанието, защото дори и да е само за кратък момент, то илюстрира безсмислието на много от вашите стремежи. Това ви дава паузи, за да преосмислите мотивите и основните си начинания. Тази преоценка от своя страна може да ви накара да изпитате нещо ново, което е било във вас през цялото време.

Това откритие ви насочва в друга посока, посока, в която малцина са поемали. Следователно Знанието е мистериозно. Неговият път обаче не е непознат, защото има хора, които са пътували по този път и въпреки че са допуснали много грешки в пътуването си, те са проправили пътека за вас. Амбицията не може да бъде с вас, когато се движите в тази посока, защото в началото няма да знаете къде отивате, какво правите или дори защо го правите. Въпреки че може да посочите някакви лични мотиви, за да оправдаете участието си, вашите обосновки и определения рано или късно ще се окажат недостатъчни, за да обосноват защо избирате този път.

Избирайки Пътя на Знанието, вие навлизате в Мистерията. Избирайки пътя на амбицията, вие следвате амбициите на другите. Тук ще имате голяма компания. Докато следвате собствените си амбиции, вие ще съдите себе си и другите много строго, наричайки тази група победители, а онази група губещи, тази група добра, а онази лоша, като през цялото време се опитвате да бъдете с печелившата група.

За да изберете друг път, първо трябва да спрете – да спрете непрестанния стремеж да имате това, да бъдете онова, да постигнете това нещо или да избегнете другото нещо. Трябва да спрете да шофирате и да останете на място за известно време, докато усетите, че има друга посока, в която да тръгнете. Това е началото на период на критично сливане. Доста време ще се лутате из пустинята, така да се каже, без да сте сигурни къде отивате или какво правите. И все пак, вие наистина отивате някъде, ако не се намесите.

Истинският път не е пътят на личната амбиция, така че той не подлежи на определение. Всеки, който е пътувал по този път, е минал през период на лутане, блъскане в неща, несигурен къде отива и защо отива там. Никой не може да картографира тази част от пътуването. В светлината на вашите предишни амбиции, както и всички стандарти и ценности, които вървят с тях, вие може да изглеждате доста глупави – глупави и неразумни, като една изгубена душа. Но вие не сте изгубени. Вие не сте толкова изгубени, колкото бяхте преди, когато се борихте със себе си всеки ден, за да се подчините, да имате, да правите и да бъдете всички онези неща, които сте смятали за необходими за вашето щастие. Тогава бяхте изгубени, защото не бяхте достъпни за Знанието. Дори и да сте ценели честността, преди не сте могли да бъдете напълно честни със себе си, защото не сте усещали по-дълбоките си наклонности. Можели сте само да се представяте погрешно пред себе си и пред другите.

Сега се чувствате по-честни, но по-малко сигурни. Сега може би се чувствате по-свързани със себе си, но ще имате по-малко определения, според които да живеете. Сега не е време за взимане на много решения. Това е време, в което да останете отворени и да поддържате прост и обикновен живот – проста работа и прости участия. Това е моментът да стоите настрана от основна връзка, ако сте необвързани. Това е време да се въздържате от промяна на основната връзка, ако сте в такава. Това е време на вътрешна преоценка. Но това не е умствен процес.

Докато се лутате наоколо или поне изглежда така, с течение на времето, вие ще откриете че следвате определена посока и че има определени улики по пътя, има малки водачи, както и неща, които ви помагат. Въпреки че вашият път все още е зле дефиниран и изглежда неразбираем, вие всъщност се движите в определена посока.

Грешката, която хората допускат тук е, че се опитват да вкарат амбициите си в ситуацията. Сега те мислят, че ще постигнат духовни висоти и че ще имат духовни взаимоотношения. Те смятат също така, че ще имат духовно богатство, духовна сила и духовен престиж. Когато това се случи, хората преосмислят всичко и се объркват. Сега те са двойно по-загубени, тъй като си мислят, че правят нещо много искрено, докато всъщност просто отново изпълняват амбициите си. Сега е по-трудно да се разпознае това, защото всичко може да изглежда много поучително. Но всъщност, то не е много по-различно от това някой да е решен да направи един милион долара. Просто изглежда по-назидателно и затова е по-трудно да се осъзнае, че е друга форма на самоизмама.

Ако можете да задържите амбицията и да останете в състояние на незнание и несигурност, тогава вашият път ще бъде открит и вие бавно ще го следвате. Докато продължавате напред, вие ще осъзнавате, че следвате определена посока и че отивате там за цели, които можете да изпитате, дори ако все още не можете да ги дефинирате. Ще разберете също, че не пътувате сами, защото ще дойдат спътници, които ще се присъединят към вас. Ако можете да се въздържате от амбиция и самодефиниране тук, тогава ще се движите по-мощно и Знанието във вас все повече ще се превръща в източник на напътствие, вдъхновение и защита, които можете да изпитате. Ако не опитвате да впрегнете и да насочите живота си, Знанието ще се появи. Това не означава, че сте слаби или пасивни. Това просто значи, че се занимавате с нещо по-голямо. Тук вие приемате предишното си самоопределение и го прилагате към желанието си да имате Знание и да живеете живот на по-голяма истина. Това е ангажимент. Ако го следвате честно и искрено, и ако сте готови да работите за него, вие ще можете да генерирате достатъчно енергия, за да продължите напред по Пътя на Знанието.

През това преходно време всичко се определя отново, но много неща  се определят за по-дълъг период от време. Това е период, в който трябва да се освободите от вашите самоопределения, което е много реален вид свобода. Трябва да се освободите от всички вярвания и предположения за света и за другите хора, както и от всички съпътстващи ги присъди и недоволства. Това е свобода, която можете да изпитате. Само тук, след като сте пътували достатъчно в тази посока, можете наистина да започнете да виждате, че амбицията е форма на личностен ад за хората. Независимо дали печелят или губят в големите си стремежи, за тях има много малко радост, много малко съпричастност към живота, много малко привързаност към другите и много малко удовлетворение. Всичко изглежда много трагично.

Докато пътувате по Пътя на Знанието на Великата Общност, вие ще видите, особено в живота на другите, които ви вдъхновяват, че големите неща се постигат, когато хората позволяват на по-голямото Знание да се появи в тях и комбинират това с практически умения в своето поле на действие. Това произвежда нещо с трайна стойност. Дейността им ги поглъща, но по различен начин. Вие виждате, че понякога те са постигнали някои награди и признания за своите постижения, но често не са. Те са следвали нещо друго. Те са участвали в една по-голяма реалност, за да постигнат нещо. Понякога са произвеждали неща с практическа стойност. Понякога са произвеждали само Мистерия. Личните им цели не са били движещата сила. Тяхното желание да направят нещо, да бъдат нещо и да имат нещо не е идвало оттам, откъдето идва силата им. Не затова са били ангажирани те. Да, в повечето случаи са били намесени някои техни лични амбиции, но те не са били преобладаващи. Личната амбиция никога не е създавала нещо ценно на света. Само по-голямата инициатива, породена от Знанието в отделните индивиди и комбинирана със Знанието в другите, които работят съвместно с тях, може да произведе нещо с по-голяма стойност.

За тези, които са избрали Пътя на Знанието и са във фазата на „скитане в пустинята“, няма голяма сигурност, че ще произведат нещо ценно за когото и да било. Няма гаранция за успех. Няма известност, няма слава и няма богатство. Те няма да спечелят любов и пари. Те не знаят какво ще излезе от ситуацията. Те го правят само, защото трябва да го направят. Или предишният им живот се е оказал твърде болезнен, или са преживели нещо друго, което ги е повикало – обикновено комбинация от двете. Те не могат да кажат какво ще произведат. Те не могат да кажат кои ще бъдат или какво ще имат. Сега това зависи от Великата Сила. Те са готови да извършат всичко необходимо. Те са наистина мотивирани. Техният резултат е извън тях. Те вече могат да бъдат основни участници в постигането на конкретен резултат или на мистериозен резултат, какъвто и да е той, но не знаят какво създават. Сега те само участват в съзиданието. Сега те имат по-големи обещания. И все пак има много клопки по пътя за тях. Те могат да допуснат много грешки, особено ако се опитат да си възвърнат контрола и да определят естеството и посоката на своето преследване. Но ако не направят това, те ще осъзнаят реалността, посоката и изразяването на Знанието в личния си живот.

За да изпитате, оцените и разберете Знанието, вие трябва да следвате Знанието. Не можете да стоите отделени от него и да го разберете. Не можете да кажете: „Ами, имах опит с интуицията и това е всичко.“ Знанието е по-голямо, много по-голямо от това. Трябва да го следвате, за да го опознаете. И за да го опознаете, ще трябва да продължите без амбиция.

За да започнете това пътуване, собствените ви амбиции трябва да се провалят. Всъщност те не се провалят. Вие просто започвате да осъзнавате какви са те и какво произхожда от тях. Това изглежда като провал, защото вие мислите, че без вашите амбиции сте нищо и не отивате никъде. И така, опитът от провала съпътства тази голяма настройка в живота ви. Докато продължавате напред, във вас ще се появи един Велик Разум, който ще бъде източник на вашата посока, на вашето постижение и на вашето значение. Вие не можете да го откриете. Можете само да участвате и да се учите докато вървите напред.

Колко просто и същевременно колко трудно е това за хората, които, понеже са отделени от Бога, се опитват да бъдат Богове в собствения си живот. Те или съзнателно поемат контрол над живота си, или се предават в подчинение на идеята за Бога, някакъв далечен Бог, Бог, който няма да ги съветва. Всяка от тези крайности и всички позиции между тях се управляват от амбиция. Доминиращият човек е готов да носи отговорност, докато покорният последовател не желае да го направи. Но и двамата са в една и съща категория поради това, което ги мотивира.

За да знаете, че Знанието е реално, за да разберете неговото присъствие и израз в живота ви, вие трябва да го следвате – без да мислите, че то ще направи всичко вместо вас, а осъзнавайки, че ще ви даде нещата, които трябва да направите. Това ще ви насочи към определени неща и ще ви отдалечи от други. Това ще даде възможност на нови хора да се присъединят към вас, както  и на стари да си тръгнат. Всичко това се случва без амбиция.

Помислете за амбицията по следния начин: тя е опит да накарате разделението да успее. Тя е опит да направите задоволителна и самостоятелна самосъздадената от вас личност. Това преследване трябва да се провали, за да започнете да осъзнавате, че имате по-велик живот, който съществува без вашата самодефиниция, но който се нуждае от вашата помощ и от цялата ви енергия за своето изразяване. Това е нов живот, нов импулс, нова мотивация. Той не е често срещан, защото малцина са го предприемали. Той е страхотен, защото се простира отвъд границите на човешката амбиция. Той е мистериозен, защото източникът му е отвъд света. Той е полезен, защото дава по-голям резултат и създава удовлетворение в хората.

Следващият път, когато се запитате: „Какво наистина искам?“ задайте си друг въпрос. Запитайте се: „Какво бих търсил, ако не исках нищо?“ Задайте си този различен въпрос и ще ви хрумнат нови въпроси. Това е различен вид разпит, който води в различна посока. Ако смятате, че вашите опити за изпълнение са задоволителни, тогава прекарайте време с хора, които са по-напред в преследването си от вас и вижте какви резултати постигат те. Вижте качеството на живота им. Вижте степента на тяхното удовлетворение. Погледнете способността им да бъдат във връзка, да изпитват афинитет и общност. Те ли ви вдъхновяват или ви вдъхновява това, което притежават? За вас няма да е по-различно. Независимо дали печелите или губите, вие ще пропуснете същността на живота. Ето защо трябва да изберете отново и да си зададете нов вид въпрос.