Изграждане на Духовна Общност

За разлика от идеалите и вярванията на културите и обществата тук, на света, e нужно мълчаливо разбиране, че се нуждаете от други, които да ви помагат, не само да вършите определени неща, но и да научавате и осъзнавате тези неща. Една от стъпките, които ще срещнете в Стъпките към Знанието, е идеята, че сами не можете да направите нищо. Това твърдение е абсолютно вярно, въпреки че вероятно ще му повярвате само частично. От състояние на разделение хората вярват, че могат да определят живота си, че могат да осигурят значение за своята реалност и че могат да осигурят цел, смисъл и посока за себе си. Това е, което е довело до разделението на първо място и това е, което го поддържа.

Идеята, че сами не можете да направите нищо, се сблъсква челно в самата основа на отделната гледна точка и всъщност с цялата идея за разделението. Това е революционна идея, но както всички велики идеи и тя трябва да бъде правилно разбрана и третирана. Не можете просто да я отречете или да ѝ повярвате. Трябва да разберете какво означава тя и как може да се приложи разумно в реалните ситуации, които ще срещнете в живота си.

Идеята, че сте разделени, се основава на предположението, че можете да се осигурите по-добре, да се ръководите по-добре и да определяте съдбата си по-добре от Създателя. Това основно вярване е изворът на всички идеи, които го подсилват и изворът на всички нещастия, които тормозят човечеството. Големият воал над ума на човечеството го държи в състояние на объркване и мрак. Този воал покрива ума до такава степен, че умът не може да направи разлика между това, което е реално и онова, което е въображаемо, между това, което е разбрано и онова, което e вярвано, между това, което е добро и онова, на което се възлагат надежди, между това, което не е добро и онова, което предизвиква страх. Тук умът създава обвивка около себе си и навсякъде, където погледне, той вижда собствените си идеи. Докато гледа към света, умът почти не вижда какво се случва в него.

Ако не бяха инстинктите на тялото и наличието на Знание, вие дори не бихте могли да функционирате във физическия свят, защото щяхте да бъдете доминирани от вашето мислене, от вашите предположения и от вашето минало. Вие можете да функционирате тук, но не го правите много ефективно в състояние на разделение.

Когато погледнете естествения свят около вас, вие ще видите демонстрация на идеята, че сами не можете да направите нищо. Всички растения и животни работят в голяма мрежа от взаимодействия, наречена природа. Не можете да извадите растение или животно от естествената му среда и да го накарате да процъфтява или дори да оцелее, освен ако не се опитате да копирате околната среда, защото това растение или животно е свързано с всичко останало, както сте свързани и вие. Самотата, чувството на изолация, страхът от живота и смъртта, подозрителността към всички обещаващи идеи, предаността към вярванията, вкопчването в незначителни притежания, отъждествяване с тялото до изключване на ума – всичко това е резултат от тази гледната точка на разделението. Това е завършена система от вярвания. Под завършена, ние имаме предвид, че тя се саморегенерира. Тя се самопоражда във всеки момент.

Как можете да знаете, че това е реално? Ще ви дадем един пример. Когато практикувате медитации на Великата Общност, след като успеете да фокусирате ума си, вие ще разберете колко се страхувате от Мистерията. Ще видите колко се страхувате да надскочите идеите си. Ще почувствате вашето колебание и вашата сдържаност. И ще имате моменти на покой, но няма да можете да се задържите дълго в тях, защото все още нямате капацитета да ги преживявате за какъвто и да е период от време. Ще видите колко се страхувате от Създателя и от Невидимите, въпреки че отчаяно се нуждаете от тях. Ще видите как умът ви е защитен от страх и подозрение, и от многобройни пластове от идеи, вярвания, обичаи, ритуали и традиции, които поддържат този основен страх от живота и недоверието към Божественото.

Всички хора изпитват това до известна степен или не биха били на света. Този свят е мястото, където идват хората, за да се научат да се присъединяват. Те не могат да се присъединят към всичко, защото все още нямат капацитета за това, а най-голямото предизвикателство за повечето хора, е възможността да се присъединят към друго човешко същество. Много малко от тях са в състояние да се присъединят към някоя група. Много рядко някой индивид е способен да се присъедини към човечеството на нивото на човечеството. Един забележителен индивид е в състояние да се присъедини към живота на нивото на живота в този свят.

Следователно основното ви предизвикателство е да можете да се присъедините смислено към някой друг. Не мислете, че можете да прегърнете Божественото и да станете едно с целия живот, ако не сте в състояние да установите смислени и работещи взаимоотношения един с друг. С другите, вие ще видите истинския си капацитет и сходство, независимо от страхотните идеали и вярвания, които може да имате относно способността си да се присъедините към живота в по-голяма арена. Тук се смирявате един с друг, както и трябва да бъде. Тук вие смекчавате грандиозните си идеи един на друг. И тук се насърчавате взаимно, за да си възвърнете самочувствието.

Фалшивите представи и грандиозните идеи за вас самите са пряко свързани с липсата на самочувствие, защото има основно недоверие към Знанието и затова е нужна голяма компенсация. Тук хората се изграждат от собствената си оценка, но са несигурни в основата си. Те трябва да убедят другите, че са това, което мислят, че са, защото не знаят. Те трябва постоянно да получават одобрението на другите, защото тяхната основа е слаба и погрешна. Те са без знание в своите оценки; следователно, те се нуждаят от постоянно успокоение.

Мъжът или жената на Знанието не се нуждаят от това. Те не се нуждаят от постоянно одобрение. Не е нужно другите винаги да говорят за тяхното величие и за това колко са прекрасни. Не е необходимо техните специфични способности да бъдат рекламирани и прославяни. За тях не е необходимо да са център на вниманието.

Със Знанието идва истинската сигурност и истинската връзка. Не можете да установите напълно връзката си със Знанието, без да установите значима връзка с някой друг. И смисълът на тази връзка се основава на по-голяма цел и по-голям смисъл в живота. Защото вече имате връзки, които ви помагат да преговаряте за светските дейности в живота си. Може би те не са силни връзки. Може би те не са посветени връзки. Може би това са взаимоотношения, които представляват безполезност и зависимост и се основават на по-голяма нужда от Знание.

Въпреки това, връзката, за която говорим, е връзка, основана на Знание. Тази връзка служи на по-голяма цел. Тя ви позволява да влезете в пустинята на живота. Тя ви дава възможност да се впуснете във втория голям етап от вашето съществуване тук на земята. Само спътник, който разпознава по-дълбоката стойност и смисъл във вас, може да ви подкрепи по този начин, да ви насърчи да продължите напред и да ви даде свободата да го правите. Само такъв спътник ще уважи вашите нужди, вашата несигурност и вашата смелост.

Когато сте в дивата пустош, вие ще разберете, че не можете да стигнете много далеч сами, защото вашите идеи и вярвания няма да ви дават сигурност. Сега вие сте на нова територия. Вие виждате хора около себе си и те не разбират вашия опит. Изглежда, че те не чувстват нещата, които чувствате вие и не мислят за нещата, за които мислите вие. Те не се притесняват от нещата, които притесняват вас. Те нямат преживяванията, които имате вие. Те нямат същите критерии или приоритети, които вие развивате сега. Те все още са около вас, но сякаш вие сте в различни светове. Вие навлизате в пустинята. Те са все още далеч назад, в свят, в който всичко е определено само за тях и единствено техните идеи, вярвания и условия от света им дават сигурността и увереността, която имат.

В пустинята, вие имате нужда от нов вид връзка. Само Знанието ще ви отведе там. Само Знанието ще ви насочи към нея. Само Знанието знае къде отивате и защо трябва да отидете там. Само Знанието знае какво означава да навлезете във втория голям етап от живота. Само Знанието знае какво означава истинско изграждане на основи и защо това е от съществено значение. Само други, които споделят това, което знае Знанието, могат да ви подкрепят сега и да бъдат истински актив за вас. Това не означава непременно, че те са силни със Знанието, но те разбират, че трябва да правите това, което правите, дори да не могат да обяснят защо. Те подкрепят това, което правите, защото знаят, че така трябва. Те са свързани с вашето преживяване поради това, което самите те преживяват. Те ви осигуряват комфорт, защото имат нужда от комфорт. Те ви осигуряват увереност, защото имат нужда от увереност.

В дивата пустош има по-голяма нужда от взаимозависимост. Тук разчитате един на друг – не за лична изгода, не за лична слава, не, за да се включите в романтичните си фантазии, а за Знание, сигурност и потвърждение. Истинската общност става възможна в пустинята, защото е необходима и ценена, и най-големите ѝ активи се признават. Преди това общността е само нещо, към което се присъединявате, за да спечелите някакво лично предимство, но никога не се присъединявате към нея напълно, защото се счита за слабост да принадлежите на каквото и да е. Предаността се разглежда като признак на слабост в общество, което боготвори героите и героините.

Помислете за религиите във вашия свят, например. На много хора им е по-удобно да идеализират Исус, Буда и Мохамед, отколкото истински да се включат в ученията на тези традиции. Поклонението пред героите заема мястото на дейността и  усилията на тези хора, и така тези учители стават идоли на поклонение. Това е често срещано явление и можете да го видите навсякъде около вас. Вижте как хората са боготворени в спортните ви събития и във вашата кино индустрия. Всеки търси някой, в когото да вярва, сякаш вярата в някого дава истинска надежда и тласък за промяна. Любопитно е, че докато хората се страхуват да се отдадат на каквото и да било, те боготворят други хора без да се замислят. Преклонението и идолизирането на другите обаче, не е същото, както присъединяването към тях. Всъщност по този начин, вие ги поставяте над себе си, където те са недостъпни. Красота, сила, превъзходство, опит — това са критерии за героите и героините. Те са боговете във вашия свят. Те предизвикват повече преданост и внимание от Създателя и от всички онези, които служат на Създателя, както на света, така и отвъд него.

В Пътя на Знанието няма герои и героини. Има начинаещи ученици. Има напреднали ученици. А има и хора, които изобщо не могат да бъдат ученици. Има хора, които се борят срещу Знанието. Има хора, които подкрепят Знанието. Има практикуващи, има и съюзници на практикуващите, хора, които не могат да учат, но все пак подкрепят великата кауза на Знанието.

Едно от нещата, които правят пустинята толкова неразбираема, е, че трябва да влезете в нея сами и основата, която сте установили за връзка с другите, вече не важи тук. Това създава усещане за отчуждение и изолация. Но в действителност, вие просто ставате честни относно състоянието на разделение. Когато претенциите и фалшивите предположения бъдат премахнати, когато бъдете поставени в ситуация, в която вашите идеали и вярвания не могат да обосноват реалността, тогава ще видите колко уязвими и колко сами сте вие. Това разкрива вашата ситуация такава, каквато е в действителност, но и прави много повече от това. Това ви позволява да изживеете реалността на Знанието и истинската цел, и смисъл на връзката ви с някой друг.

Не можете сами да изградите основата за Знанието, тъй като това е групово усилие. Това означава, че имате нужда от съюзници и спътници в Пътя на Знанието. Не забравяйте, че не става дума за това да бъдете герой или героиня. Става дума за придобиване на по-голям капацитет и опитност в живота.

В пустинята рано или късно ще разберете, че имате нужда от други. И ще се нуждаете от тях за правилните каузи. Ще се нуждаете от тях, за да докажете това, което знаете. Ще се нуждаете от тях, за да подкрепяте и насърчавате по-големия си стимул в живота. Ще се нуждаете от тях, за да отразите по-дълбоките си наклонности. Ще се нуждаете от тях, за да демонстрирате смелост, докато се учите на смелост. И ще се нуждаете от тях, за да черпите смелост оттам, където вие самите сте демонстрирали смелост.

Тук изграждате мрежа от подкрепа, не просто за ежедневните дейности във вашия живот – да печелите пари, да купувате храна, да имате подслон, да се грижите за дребните задачи на ежедневието – но подкрепа за навлизане и участие в дивата пустош, подкрепа за усещане, откриване и следване на Знанието, подкрепа за изживяване и изясняване на чувството за дълг и неотложност, което ви движи напред и което няма да ви позволи да се върнете към вашия комфортен, но фалшив живот. Това са хора, които могат да ви познаят. Това са хора, които ще ви защитят, стига да могат да отстояват Знанието в себе си.

За да изградите основа за учене и живот по Пътя на Знанието, вие ще се нуждаете от общност. Това не означава, че трябва да бягате с другите и да се опитвате да живеете в някаква философска общност. Това означава, че започвате да разчитате на другите, които са в пустинята заедно с вас. Отначало това може да изглежда като бреме и като посегателство върху свободата ви. Може да кажете: “Не искам някой да зависи от мен! Искам да бъда свободен, за да правя каквото си искам и когато си поискам. Не искам да бъда отговорен пред някой друг.” И все пак това е само личния ви ум, който се страхува да се откаже от контрола си. Каква свобода има той, освен да бъде хаотичен? Какво е свободата за личния ви ум, освен правото да се обгражда с все повече и повече пластове на измама и да компенсира чувството си на изолация и нещастие с безплодни и отчаяни опити за щастие?

Самото бреме, от което се оплаква личният ви ум, е нещото, което дава смисъл на вашия живот. Сами, вие сте незначителни. Във Вселената няма значими личности. Индивидът е потенциал за връзка. Тук са важни взаимоотношенията. Това, с което сте свързани и което представлявате, дава смисъл на вашето съществуване тук. Това, към което принадлежите – не е политическа партия или социален клуб, а тези, с които сте свързани в сърцето си – придават смисъл и съдържание на вашето съществуване. Без значение колко велик и славен може да бъде един индивид, независимо колкото уважавани и почитани можете да бъдете във вашето общество, вие сте само потенциални човешки същества, докато не отдадете живота си на друг. Като потенциално човешко същество, вие няма да намерите удовлетворение. Вие няма да изпитате напълно значението и целта си на света, както и посоката, която следвате в живота си. Вие ще имате нужда от все повече и повече възхищение, за да компенсирате ужасното чувство на изолация, което изпитвате.

Сега бягате от този ад, защото това е адът. Изолацията е адът. Раят е пълно включване, но има дълго пътуване между рая и ада. Трябва да имате желание и капацитет за рая. Знанието във вас ще ви отведе там, защото това е единствената му цел.

Тук не преминавате от пълна изолация към пълно включване. Вместо това, вие преодолявате пропастта между себе си и другите. И след като го сторите, вие можете да преодолеете пропастта към някой и след това към някой друг. Един по един, вие строите мост към другите. Вашата основа за Знание не е ваше собствено творение, защото се споделя от другите. Ако отидете да живеете сами някъде по света, където нямате достъп до другите и се опитате да изградите основа за Знанието, то няма да има устои, докато някой друг не ви помогне да ги изградите. Вие ще продължите да бъдете в сферата на вашите идеи и може да вярвате, че сте построили основата, но каква основа може да бъде изградена в състояние на изолация? Това не е възможно по очевидни причини. Как можете да установите Колоната на Работата, без да работите с другите? Как можете да установите Колоната на Здравето, без да се ангажирате смислено с другите? Как можете да установите Колоната на Връзките, когато сте съвсем сами? И как можете да установите своя Колона на Духовното Развитие, когато не сте се научили да се присъедините към някого?

Пътят към Рая минава през взаимоотношенията. Това е път на взаимоотношенията. Може да се стараете да бъдете цялостни и свързани с живота и да имате преживявания от време на време, но докато не се обедините с някой друг, докато не отдадете себе си и не посветите ресурсите си на нечия друга отдаденост, вие само ще флиртувате в реалността.

Не се опитвайте да изживеете любовен роман в реалността, защото сте предназначени за връзка. Романтичната връзка може да е много интензивна и примамлива, но не притежава основа и не е  продължителна. Тя ще приключи с горчивина и объркване, освен ако не доведе до смислена връзка. Виждали сте това в собствения си опит с други хора.

Вашата общност сега е мрежа от подкрепа. Това е началото на общността и с нейното развитие тази мрежа става все по-голяма.

Нека сега да поговорим за общността на Знанието. Общността на Знанието се основава на признание, афинитет и споделена дейност на света. Тя е по-различна от всички други общности, които виждате в света. В общността на Знанието хората са заедно, защото знаят, че трябва да бъдат заедно и са готови да се изправят пред трудностите, да бъдат заедно и пред трудностите на съвместния си живот, защото имат тази вътрешна сигурност. Във всички останали общности по света, които са общности на правото, хората са заедно за временна изгода и установяват ред и стабилност чрез своите правила и разпоредби.

Общността на Знанието се основава на преданост и отдаденост. Правната общност се основава на възможност, удобство и вярност. Общността на Знанието е подсилена с истина. Общността на правото се подсилва с наказание и закони. Има голяма разлика между тези две реалности и между тези две изживявания на участие с други хора.

Когато възникнат проблеми в една общност на Знанието, те се уреждат заедно в общността, за да се установи това, което е известно, правилно и подходящо за тази общност. В общността на правото законът е арбитър на истината. Той е последната инстанция, на която се основават решенията. Тъй като хората нямат сигурност какво да правят или какво е правилно, те се обръщат към закона, който казва: “Това трябва да бъде“ и “Това не трябва да бъде“. Това е разбираемо, защото общност на Знанието на това ниво на реалността може да се случи само между малко на брой хора. Великите нации трябва да бъдат общности на закона. Големите бизнес организации, дори големите религиозни организации, трябва да бъдат общности на правото поради своя размер и поради липсата на контакт, който техните участници изпитват помежду си. Това е разбираемо. Тук не може да има обвинения.

Общността на Знанието обаче, трябва да бъде малка, близка, интимна, свързана и непокътната. Тя използва само правила и разпоредби, за да може да се поддържа, така че основната ѝ цел да бъде поддържана и изпълнена. Нейните закони предоставят подкрепа, а не ограничение. Нейните закони поддържат нещата фокусирани и се движат в правилната посока. Правилата са за удобство и са добре дошли тук, защото помагат за изграждането на основа за съвместно участие и премахват объркването. Но тези правила се основават на това, което е необходимо и правилно. Една правна общност се опитва да направи същото, но няма предаността и отдадеността, за да го осъществи. В общността на Знанието, законите се признават като полза, а не като ограничение или форма на наказание.

Общността на Знанието се стреми да изживява истината. Една общност на правото се стреми да съжителства с другите. Акцентът тук е различен. Мотивите също са различни. И двете търсят стабилност, но за различни цели. Техните правила и насоки са създадени по различни причини и имат различно въздействие и приложение.

Ще имате нужда от общност на Знанието, защото не можете да научите Знанието сами. Дори да изпитвате нещо и дори да се чувствате сигурни в него, как ще можете да разберете дали то е реално? Как можете да сте сигурни, че просто не създавате желана идея? Как можете да сте сигурни, че не бягате от нещо? Как можете да сте сигурни, че не се стремите към катастрофа? Вие сте се заблуждавали много пъти преди отново и отново, защото сте базирали живота си на идеи, а не на опит. Сега се опитвате да базирате живота си на опит, а не на идеи, но възможността за грешка изглежда толкова голяма, колкото и преди.

Само потвърждение от някой друг, едно истинско потвърждение, може да обоснове преживяването на Знанието във вас самите. Защото, за да разпознаете и оцените това потвърждение, вие се нуждаете от доверие. И това доверие трябва да бъде твърдо и солидно. То не може да бъде просто целесъобразност или полза.

Няма да знаете напълно какво да правите, къде да отидете или с кого да бъдете, без подкрепата на другите. Няма да можете да правите нищо на света, без участието на другите. Няма да намерите пътя си през пустинята без другари. Можете да влезете в пустинята сами, но вашето Духовно Семейство и Невидимите са с вас, докато тръгвате на това велико пътешествие. Няма да изградите своята основа за обучение и живот по Пътя на Знанието сами, защото ще я споделите с другите. Каквото построите, ще го изградите заедно и ще споделяте заедно целта на тази основа.

Тук вашата духовност не е, за да градите катедрала за себе си, а да изградите зала за общността. Тук вашето духовно развитие не е, за да станете светци или аватари, а за да откриете начин да бъдете с хора, с които силите ви могат да бъдат заздравени. Тук вашето усилие в живота не е да оправдавате състоянието на разделение, а да направите това разделение ненужно.

Ще изградите общност, защото имате нужда от нея. И способността ви да участвате в общността, ще разкрие вашите силни и слаби страни. Но дори и отвъд това, тя ще ви покаже какви са вашите истински дарби, до които никога не бихте могли да се докоснете сами. Вие ще видите, че сте там заради това, което трябва да дадете, а не заради това, което можете да получите. И вашата стойност, вашата роля и вашите дейности ще се основават на вашите умения и на по-дълбоките ви наклонности, а не на вашите идеи или на желанията за вас самите. Хората изграждат цели кариери в живота си въз основа на своите идеи и желания, само за да установят, независимо дали са успешни или не, че са пропуснали целта, че по някакъв начин са тръгнали в грешната посока и че са изразходили всичките си ресурси за нещо, което никога не би могло да даде плод. Кой може да ги утеши тогава?

Така че вие, които сте навлезли в пустинята или чувствате, че сте близо до нея, животът ви е спасен. Открили сте своя път навреме. Въпреки че може би изглеждате сами и изолирани в собствените си чувства, сега вие имате голяма помощ, тъй като следващото ви начинание в живота ще привлече вашето Духовно Семейство към вас и ще призове към вас онези хора, които са предназначени да бъдат ваши спътници в живота. И следващите начинания в живота ще ви разкрият вашите слабости и фалшивите ви идеи. Но в същото време те ще призоват по-голяма сила във вас, сила, за която дори не сте сигурни, че притежавате, но сила, която все пак ще трябва да упражнявате.

Тук започвате да разчитате на Знанието. Тук навлизате в състояние, наречено връзка, което представлява обединение на умовете за споделяне на по-голямо начинание. Как може да има голямо начинание, ако умовете не се обединят? И как умовете могат да се обединят, ако няма голямо начинание? Това е основата за участие на света. Това е основата на истинските взаимоотношения. Това е, което обединява хората. Това е, което предизвиква преданост. Тук хората не се отдават един на друг, защото се харесват, защото са прекрасни или защото намират себе си за очарователни и забавни. Хората се отдават един на друг, защото заедно могат да направят нещо важно и се нуждаят един от друг, за да извършат това, което ги е събрало на първо място.

Виждате ли колко различно е това от романтичния идеал, при който хората са запленени един от друг от личността и от външния си вид? Всичко се върти около това колко сте прекрасни, красиви и привлекателни, а животът е някакъв парад, в който вие сте звездата. Хората се влюбват в образите. Хората се влюбват в усещанията. Хората се влюбват в обещанията. Хората се влюбват с поглед, усмивка, намек. Но хората също се влюбват в сладолед, шоколад и други интересни храни. Хората се влюбват в рокли. Хората се влюбват в коли. Хората се влюбват в почти всичко.

Но каква любов е това? Тук няма посвещение. Тук няма преданост. Акцентът тук не е върху стойността на личността и неговия/нейния принос. Акцентът дори не е върху другия човек. Хората просто се използват един друг, търсейки бягство от собствения си живот и от мрачния си свят, който става все по-мрачен с всеки изминал ден.

Вие сте заедно в живота и се цените един друг, защото можете да направите нещо заедно. В живота ставате всеотдайни, защото разпознавате стойността и целта на другия, и се отдавате на тази цел, и на тази ценност в човека. Тук вашата любов и сходството ви един към друг ще надживеят стареенето на вашите тела. Тук вашата любов и сходство ще надживеят романтиката да бъдете с нов и вълнуващ човек. Тук вашата любов и сходство ще издържат на трудностите от живота на света. Тук вашата любов и сходство ще растат, докато се научите да работите заедно и докато изграждате основата за по-голям съвместен живот. Тук връзката ви ще продължи отвъд този свят, защото сега вие сте Семейство. Това не е романтична пауза. Това не е страстен момент. Тук вие изграждате нещо, което трае вечно, защото страхотните връзки никога не приключват.

Тази и няколкото други личности, които ще откриете, ако имате достатъчно късмет в живота, ще изградят вашата общност и вашата общност ще се събере, за да изгради основа за Знанието и в крайна сметка да участва в даването и получаването на даровете на Знанието, които могат да се поставят върху тази основа. Вашата основа за Знанието е като голям олтар, върху който могат да бъдат отдадени даровете на Благодатта и тези дарове няма да бъдат просто магически и чудни неща. Те по-вероятно ще бъдат прости начинания, които са пропити от голяма сила и любов. И животът ви ще бъде олтара, основата и платформата за даването.

Вие ще продължите да вършите ежедневните си дейности, но преживяването на живота ви ще бъде много по-различно. Вие няма да сте сами, а ще можете да се доверите и да разчитате на тези, които са с вас, защото тяхното взаимодействие с вас се основава на нещо истинско, реално и постоянно. То не се основава на моментна фантазия или на мимолетна привързаност и не компенсира някаква несигурност. Сега ще имате истински взаимоотношения и вашата преданост един към друг ще бъде най-висш израз на вашата любов, тъй като предаността е присъща на Знанието.

Знанието е посветено на вас. Създателят ви е предан. Вашето Духовно Семейство ви е предано. Когато се научите да им се отдадете, вие ще почувствате мащаба на връзката си и ще видите, че връзката не е нещо, а е среда – нещо истинско и магично във физическата и психическата среда на вашия живот. Вие ще почувствате това присъствие и тази сигурност, и ще осъзнаете, че имате нещо, което е по-силно от света и което ще надживее вашето изживяване на света. Тук получавате сила, за която другите могат само да мечтаят. Но това няма да бъде само вашата сила и тя няма да бъде само за вас, защото вашата сила е вашата връзка. Вашата сила е вашата връзка, а вашата връзка е вашият ангажимент.

Когато хората се събират, за да вършат важна дейност в служба на света, те могат да бъдат един с друг по много зрял начин. Те са в състояние да преодолеят малките спорове и недоразумения, които възникват между тях през цялото време. Те са в състояние да се противопоставят на разделящите сили на света, които хвърлят страх и объркване навсякъде. Те са в състояние да издържат на несигурността и трудностите в живота, защото имат по-голяма сила.

Какво е духовна общност? В определен момент от живота си, хората ще установят и формализират общността си заедно, защото това ще ѝ помогне да стане силна и издръжлива в свят, който сякаш винаги се опитва да я разкъса. Дори тези, които са обединени в Знанието, ще усетят подтикванията, напомнянията и обещанията на света, че могат да правят, да бъдат и да имат всичко сами. Това, че сте част от общността, защото сте дълбоко обвързани с друг, не означава, че не чувствате изкушенията на света, тъй като това е физическата и психическата среда, в която живеете.

Докато хората навсякъде около вас се посвещават на личната си реализация, давайки всичко, което имат и изисквайки от другите да дадат всичко, което имат за личната им слава, вие ще почувствате това. Вие ще почувствате голямото му влияние. Но вие ще знаете, че то не е реално и ще видите накъде води, защото можете да разберете това от самото начало. Не е нужно да изживявате напълно грешките на живота, за да знаете накъде водят те, защото животът навсякъде около вас демонстрира това. Всички тези хора, които сте критикували и презирали, не ви ли демонстрират тези грешки? Не желаят ли те вашата прошка и  вашата благодарност, затова че са ви показали и са ви дали тази съществена част от вашето образование?

Човешкият провал се демонстрира навсякъде около вас. Ще почувствате неговите стимули и неговата болка. Но ако можете да преминете през пустинята и да започнете изграждане на вашата основа в Знанието, където ще го изпитвате толкова силно, че то да стане трайно присъствие в живота ви, вие ще имате основа, която не може да бъде разклатена. Това не означава, че не можете да бъдете убедени или съблазнени от света, а означава, че сте стъпили с единия си крак в реалността. Това не гарантира, че няма да се провалите, но ви дава основа за успех.

В една формална общност на Знанието, един човек е инициаторът. Един човек посява семената. Той или тя са семето, защото преживяват единение с Божественото и този съюз трябва да намери израз в рамките на човешките взаимоотношения. Сеячът трябва да се присъедини към друг, за да инициира истинска духовна общност. Те двамата трябва да се свържат напълно. Това е началото на общността. Една общност започва с двама, но се засява от един човек.

Може да попитате, защо това е така? Защо не се засява от много хора? Защото се случва по този начин. Другите добавят към общността, вдъхват ѝ живот и нови измерения, но един човек посява семената на духовната общност и този човек трябва да се присъедини към друг и това представлява семенната връзка. След това, тези двама трябва да се обединят с шепа други хора, което поставя началото на отношенията.

Помнете, че в Пътя на Знанието няма велики мъже и жени. Има само страхотни отношения. Величието в едно човешко същество е способността му да се присъедини към правилния човек по правилната причина, в точното време и по правилния начин. Това е демонстрация на човешкото величие.

Има много духовни общности, които не са духовни общности по своята същност. Те са просто среда, в която един човек е почитан, а всички останали са подчинени. Вие сте наясно с примерите за това. Това е така, защото хората са фокусирани върху преклонение към героите и не знаят как да се присъединят смислено един към друг.

Колкото и хората да мразят идеята за герои и героини поради неспособността, която тя насърчава във всички останали, те все пак копнеят да имат герой или героиня, някой, който е отвъд ежедневните трудности и човешките неуспехи, които виждат около себе си. Например хората обичат да мислят за възкръсналия Исус вместо за присъствието на Светия Дух. Присъствието на Светия Дух е връзка. Това е предизвикателство. Това е Знание. Но, о, много по-възторжено и много по-красиво е да мислим за възкръсналия Исус, пламтящ в светлина. Това са нещата, от които се създават филми и страхотни любовни романи – екстазът и фантазията, които сякаш ви издигат над живота, вместо да ви ангажират с него и да ви отведат на красиво място, където няма болка и скръб.

Създателят ви предлага Знание. Знанието е основата на връзката, а връзката е основа за успех и удовлетворение. Вие се връщате при Създателя чрез голяма мрежа от взаимоотношения, които са свързани със Знанието. Тук отново влизате и преживявате голямата структура на живота, където всичко е преплетено, но по определен модел и начин. Тук ще научите, че не можете да се присъедините към когото си искате. Не можете да бъдете обединени с когото си искате. Не можете да наречете някой, когото харесвате или обичате, член на вашето Духовно Семейство, защото ви е писано да бъдете с определени хора, а не с други, независимо от привличането или привързаността си към тях. Защото е вярно, нали така, че можете да обичате много хора, с които обаче никога не бихте могли да живеете заедно или, с които да участвате в нещо смислено. Може да ги обичате силно, но не можете да функционирате заедно с тях. Това е често демонстрирано в трагичните разочарования, които хората изпитват във взаимоотношенията си един към друг.

Истинската връзка и истинската общност, която е по-голямата мрежа от взаимоотношения, трябва да служат на по-голяма цел и по-голяма кауза, и да бъдат мотивирани от по-голяма реалност в хората. Причината и мотивацията трябва да са налице.

По-голямата кауза, пред която е изправено човечеството днес, е появата на света във Великата Общност, която ще засенчи всички спорове и проблеми на човечеството в бъдеще. Това ще изисква човечеството да се присъедини към Великата Общност като една обединена раса и да стане мъдър и внимателен стопанин на световните ресурси. Със сигурност това трябва да е достатъчно предизвикателство, което да осигури достатъчно смисъл на всички нива на човешкото съществуване. Следователно не липсва голяма кауза. Вие сте създадени да участвате в тази велика кауза по специфичен начин. И ако откриете другите, които са дошли на света и които споделят вашата цел и допълват вашия мотив, вие ще разберете, че всички сте тук с тази цел. Но всички вие трябва да сте подготвени в Пътя на Знанието, за да се опознаете и да приемете истинските значения на вашите отношения.

Ето защо, ние изграждаме основата за Знанието във вас и около вас, между вашия ум и вашето сърце, и между вашия ум, и други умове. Това е напълно естествено. Тук няма нищо изкуствено. Това позволява на природата да продължи своята велика дейност във вас и около вас. Това е да бъдете близо до живота и да го живеете, както в неговите светски физически прояви, така и в по-голямата Мъдрост зад механизма на самия живот.

Когато стигнете до учението на Стъпките към Знанието, което декларира, че сами не можете да направите нищо, признайте това като предизвикателство, но и като голям подарък. Той предизвиква вашето мислене и мисленето на света на всички нива, но също така сочи пътя към разрешаване на големите дилеми в живота ви и към изпълнението на вашата по-голяма цел тук. Това е, което ви позволява да започнете изграждането на основата и да откриете онези, които могат да я изградят заедно с вас, защото тази основа не е само за вас и не може да бъде изградена само от вас.

Вие сте пратени на света с определена цел. Не е нужно да я определяте за себе си, тъй като тя е непокътната във вас. Вие не притежавате всички ѝ части и трябва да намерите истинските си спътници, за да я осъзнаете. Тези истински спътници представляват взаимоотношения на много и различни нива. Не всички са съпрузи и съпруги. Разбира се че не, защото ще имате нужда от повече от един човек, за да реализирате призванието си в живота. Вашият зов ви е изпратен. Подготовката ви е изпратена. Тези, които ви търсят по света, ви се обаждат. Вашето Духовно Семейство ви зове и Невидимите бдят мълчаливо над вас.

В рамките на вашето безпокойство и недоволство, вие отговаряте на този призив. В рамките на безпокойството и напразния опит да внесете щастие в живота си, вие ще почувствате това призвание. Това не е призвание, което ще преживеете в мислите си толкова, колкото в сърцето и в цялото си същество. Вие ще почувствате, че трябва да сте някъде, да направите нещо и да срещнете някого.

Погледнете света и ще разберете, че положението в него става все по-тежко и по-трудно. Погледнете хората и ще видите, че те не реагират. Те все още търсят изход. Те не могат да усетят какво се случва в живота. Появата на света във Великата Общност е нещо, в което те не могат да повярват и не могат да преживеят. Те са погълнати от собствените си интереси и приоритети. Те са мъртви за света в този момент и се надяват на романтични преживявания, които няма да решат голямата им нужда и в крайна сметка ще разберат, че в тези преживявания няма обещание.

В един момент ще видите нещо, ще чуете нещо или ще прочетете нещо, което ще засегне най-дълбоката ви същност. Ще спрете да мислите и ще почувствате нещо, което изглежда ново, но всъщност е старо, което изглежда неразбираемо, но е и дълбоко познато. Ще имате тези малки допирни точки по-често, защото сте призвани да започнете и ще започнете втория голям етап от живота си, като изградите основа за Знанието, като изградите Четирите Стълба на живота си и като установите взамоотношения, които могат да подкрепят и представят тази велика дейност.

Скоро ще разберете, че трябва да се изгради основа, преди нещо да се гради върху нея. Ще видите това, защото ще разпознаете вашите ограничения и склонността си да грешите. Ще видите това, защото осъзнавате, че това, което изграждате, е много по-голямо от онова, което преди сте смятали за възможно. Ще видите, че изграждането на основата няма да ви прослави в очите на другите, а ще ви утвърди в очите на вашето Духовно Семейство. И ще откриете връзки, които представляват вашето Духовно Семейство в света.

Именно тогава Знанието, което преди е изглеждало скрито и мистериозно, ще се превърне в нарастващо присъствие и сила в живота ви. Неговата защита и неговото ръководство за вас ще намерят израз във вашето съзнание, защото вашето осъзнаване ще се доближи до своята реалност. В един момент ще започнете да изучавате Стъпките към Знанието. Тогава ще се научите да виждате с очите на Знанието, да чувате с ушите на Знанието и да мислите с ума на Знанието, защото Знанието е вашият по-голям Ум и по-голям Аз, Аз, който не е отделен от живота. Ще имате връзка и ако напреднете, ще имате общност, защото общностите на Знанието са естествена среда за принос и изпълнение. Те са истинска демонстрация, че Създателят действа днес на света.