
Marshall Vian Summers
на февруари 3, 2008
Слушайте оригиналното откровение:
Изтеглете (Десен бутон, за да изтеглите)
Всеки желае свобода – свобода да оцелява, свобода да бъде защитен, свобода да посреща основните нужди на живота: храна, вода, дрехи и подслон. Всеки иска свобода да преследва своите цели и интереси. Всеки иска свобода да установява значими връзки и взаимоотношения с другите.
Каквато и форма да приеме желанието за свобода, то е универсално, както в този свят, така и във Великата общност на световете във вселената около вас.
Освен удовлетворяването на някои основни изисквания на живота, свободата представлява по-дълбока потребност на душата. Тази по-дълбока нужда се изразява чрез разбирането на човека, чрез неговите идеи и асоциации, но чистият импулс идва от по-дълбоко място в него, отвъд царството на интелекта или интелектуалното разбиране.
Докато всеки иска и има нужда от свобода, много малко хора в света днес разбират какво е свободата и за какво всъщност е тя. Разбира се, хората искат свобода от някои неща. Те искат да се освободят от лишенията. Те искат да се освободят от вредата. Те искат да се освободят от предизвикателствата и трудностите на живота във физическата реалност. Те искат свобода от потисничеството. Те искат свобода от болести. Те искат свобода от толкова много неща. Списъците ще продължат още и още. И на много основно ниво хората искат свобода да притежават неща, да посрещнат основните изисквания на живота и така нататък.
Но за какво всъщност е свободата, след като тези изисквания са изпълнени, след като е установена определена степен на стабилност и сигурност – която днес не е установена за толкова много хора – но след като това е установено, тогава желанието за свобода продължава.
Желанието за свобода не е задоволено, когато имате достатъчно за ядене и пиене, когато имате подслон и подходящо облекло. Дори когато имате значими и подкрепящи взаимоотношения, дори когато имате адекватна работа, дори когато сте посрещнали всички основни нужди, които остават незадоволени за толкова много хора по света днес, копнежът за свобода продължава. Желанието за свобода продължава. То не е удовлетворено изцяло.
Дори ако сте придобили богатство, комфорт и привидна изолация от големите трудности на живота, копнежът за свобода продължава. Този копнеж е като дълбока жажда, която може да бъде утолена само от нещо много уникално, от нещо много специално, от нещо, което надхвърля това, за което хората крещят, което желаят и което се опитват да спечелят за себе си. Така всеки иска свобода, но не знае за какво е тя.
В крайна сметка свободата е свързана с това защо сте в света и какво ви е довело в света. Вие не сте тук случайно. Вие не сте просто изплували на брега един ден. Вие не сте просто един продукт на механизмите на природата.
Вие сте дошли тук с по-велика цел. Дошли сте тук, за да направите нещо уникално и специално. Бяхте изпратени в света, за да допринесете за света, за качеството на живота. В крайна сметка вашата свобода е свързана с това.
Ако придобиете всичко, което повечето хора смятат, че искат за себе си, далеч отвъд удовлетворяването на основните ви нужди и изисквания, копнежът за тази свобода ще продължи. А за хората, които са постигнали богатство и привидна сигурност, често настъпва депресия, защото те са задоволили желанията на ума, но нуждата им все още не е удовлетворена. По-дълбоката нужда на душата остава неудовлетворена. Тяхната по-голяма цел и призив да дойдат на света всъщност не е получила отговор. Те търсят свобода за нещо, но още не са я намерили.
Тази нужда функционира на по-дълбоко ниво, отвъд желанията, страховете и стремежите на вашия ум. Тя представлява нуждата на душата да изпълни своята мисия и да намери онези хора, които са критични за преживяването, откриването и изразяването на тази мисия.
Толкова малко хора в света днес са открили своята мисия. Всъщност много малко хора са изпълнили дори основните изисквания на живота. Много малко хора дори знаят, че имат мисия в живота, въпреки че има мимолетно съзнание за това в умовете на мнозина.
Вие търсите свободата безмилостно, защото сте тук с мисия и ако мисията не е била призната, ако дори нуждата от мисия не е била призната, тогава ще почувствате желанието за свобода, без да знаете какво означава то, за какво е или как може да бъде удовлетворено. Това е свобода за нещо много фундаментално.
Желанието за свобода от неща със сигурност ще продължи, защото светът е опасно място, в което всичко може да ви се случи. Той е непредвидим. И така, ще продължи да съществува желанието за свобода от някои неща – от загуба и от лишения, от самота и изолация, от бедност, от болест и от самата смърт.
Но истинският импулс за свобода е свободата за нещо. Защото това е нещо друго, говорещо на по-дълбоката част от вас, представляващо по-дълбоката част от вас, а не просто механизъм за установяване в света и за осигуряване на позицията ви. Това е нещо друго. Ако все още не сте го усетили, то е защото не сте навлезли достатъчно дълбоко в себе си. Вие все още функционирате на повърхността на вашия ум, на нивото на мислите, желанията, страховете и вярванията.
Разбира се, много хора са в капан на повърхността с всичките ѝ ужаси и страхотни атракции. Но това е само повърхността на вашия ум и на вашия живот. Защото вашият живот е нещо много по-дълбоко, по-съществено и по-постоянно.
Хората са заети постоянно. Те са постоянно заети. Те живеят в шумен свят около хора, които са постоянно заети. Толкова много хора не са имали възможността или не са поели риска да се вслушат по-дълбоко в себе си.
Тук е необходимо голямо разочарование или загуба на желани неща, за да се наруши фиксацията на живота на повърхността, да се потопите по-дълбоко в себе си, където има по-дълбоко течение на живота ви – течение, което не се ръководи и определя от света, течение, което не е обусловено или продиктувано от вашите непосредствени обстоятелства, по-дълбока посока, като по-дълбоките течения в океана, които не се влияят от ветровете на света, по-дълбоките течения, които движат водата навсякъде по планетата. Те не се влияят от времето.
Както в случая с вас, в живота ви има по-дълбоко течение. Вие не можете да го разберете интелектуално, но можете да го почувствате и да започнете да разпознавате, че има нещо във вас, нещо, което е по-дълбоко и по-мистериозно от каталога на вашите мисли и вярвания, на вашите желания и страхове.
След като започнете да откривате това, вие сте започнали първите етапи от едно дълго, дълбоко и фундаментално пътуване в живота. Докато не почувствате това задълбочаване, вие просто се лутате на повърхността. Вие просто стоите около храма. Вие още не сте влезли. Вие слушате света, а не по-дълбокият глас във вас.
Докато не осъществите връзка с този по-дълбок поток от вашия живот, който представлява по-дълбоко Знание – по-дълбокият ум във вас, ум, който е създаден от Бог да ви води, да ви защитава и да ви позволи да изпълните мисията си в света – докато не можете да започнете да изживявате това, да го разпознавате и да го следвате, вие ще бъдете роби на силите в света и на вашите собствени страхове и амбиции.
Тук няма свобода. Дори да живеете в държава, която ви дава определени политически свободи, дори и да живеете в най-свободната страна, вие не сте свободни. Вие сте в плен. Вашият ум е доминиран от грижите на света, от умствената среда, в която живеете, и от всички сили в тази умствена среда, които определят какво ще мислите, какво ще изберете, как ще се държите, какво ще направите, за да търсите одобрение, какво е правилно, какво е неправилно, какво е добро, какво не е добро, какво е подходящо и какво не е подходящо.
Всичко това ще бъде обусловено във вас и въпреки че може да мислите, че сте свободни и да потвърдите или подчертаете вашата индивидуалност, вашите мисли не са свободни. Вашите емоции не са свободни. Вашите идеи не са свободни. Вашите мотивации често не са лично ваши.
Вие сте роби на други сили. Вие сте роби на нуждата си от одобрение от другите, на желанието си за връзки и романтика, на стремежа ви за смислена работа, на нуждата ви от одобрение от другите и на страха ви от другите. Вие ще се движите вкупом като стадо говеда, без да знаете какво правите, защо сте там или какво означава просто да вървите напред, да живеете всеки ден, просто да вървите напред, да останете заети, да се опитвате да останете щастливо стимулирани, но винаги да се страхувате от сенките – да се страхувате дори от себе си; страх от по-дълбоките ви чувства; страх от вашето по-дълбоко осъзнаване; страх от мистерията на живота ви; страх от света и безбройните неща, които биха могли да ви лишат, навредят или унищожат; страх от бъдещето и страх от миналото – бягащи сега, опитвайки се да търсите нещо, което дори не разбирате, бягство от себе си, неспособност да бъдете тихи в момента, неспособност да се успокоите и да се изправите лице в лице с нещата.
Това не е ли състоянието на всички около вас? И когато срещнете хора, който не се управлява от тези сили, не са ли те изключение? Не се ли отличават от всички останали, в контраст с всички останали?
Колко малко хора осъзнават себе си на това по-дълбоко ниво, хора, които стоят настрана от големия прилив на човешка амбиция, от големия прилив на хора, търсещи богатство и лично предимство. И, разбира се, това са късметлиите. Всички останали се борят да оцелеят, борят се да отговорят на основните си изисквания, задържайки се, упорствайки.
Подтиквани от страха от бедност и лишения, хората са принудени да търсят безкрайни количества богатство и увереност за себе си. Това е широко разпространено в света. Това е състоянието на човешкото семейство. Това е състоянието на съюза за човешкото семейство.
Всички пристрастявания, цялата депресия, цялото лошо психическо и физическо здраве, което виждате около себе си, е продукт на това отчаяние и разединение, което хората имат със себе си и с по-голямата цел, която ги е довела на света.
Трябва да има фундаментална промяна в разбирането ви за свободата. Казано най-просто, вашата свобода тук е да намерите целта си и да я изпълните. Всички останали свободи, които търсите – свобода за стабилност, свобода за сигурност, свобода да разберете истината за живота си, свобода да мислите, свобода да чувствате, свобода да знаете, свобода да изразявате себе си, свобода да отидете където трябва, свобода да се образовате – дори свобода да оцелеете е за тази по-голяма цел.
Ако вземете желанието за свобода до пълното му изражение, ако го сведете до абсолютната му основа, става въпрос за това. Най-накрая да стигнете до това осъзнаване, след като сте вкусили удоволствията и скърбите на този свят, след като сте се опитали да се изпълните с хора, с места, с дейности, с празници, с хобита, със спорт и с всяка друга форма на разсейване, която може да ви бъде достъпна, когато най-накрая дойдете на себе си, независимо дали е от голямо разочарование или от внезапно осъзнаване, или от ясен момент в забързания ви живот, когато най-накрая стигнете до там, вие ще осъзнаете, че има по-голяма нужда вътре във вас и че тази нужда не може да бъде задоволена от всички отчаяни опити за щастие, които всички около вас се опитват и с които се ангажират.
Вашето разбиране за свободата трябва да се промени, ако искате да я изпитате, да я изразите и да разберете нейното по-дълбоко и истинско значение. Това не означава, че желанието за други неща е погрешно. Вие имате нужда от определени неща в живота, разбира се. Вие имате нужда от смислено приятелство и компания, разбира се. Вие имате нужда от стабилност и сигурност. Вие имате нужда от определени неща, от определени нужди, които не са задоволени за толкова много хора. Не се фиксирайте тук. Акцентът е върху намирането на нишката на истината в живота ви.
Бог е поставил по-дълбок ум във вас, умът на Знанието, защото Бог знае, че никога няма да намерите целта си в света без това по-дълбоко познание. Вие бихте се изгубили в света, пленени от света, поразени от света и от влиянията във физическата и умствената среда. Тези влияния биха оформили животът ви, вашите мисли, вашите чувства, вашите интереси, вашите стремежи – всичко.
Няма да имате представа къде отивате, защо сте тук или какво правите. Няма да имате сигурност за живота си и няма да имате удовлетворение за по-дълбоката нужда на душата вътре във вас – изгубени сега в света, сякаш сте изгубени в някаква далечна пустиня.
Бог знае, че няма да предприемете правилните действия, че няма да станете истински почтени хора, че дори няма да отговорите на очакванията, които Бог е изпратил в света чрез великите пратеници. Вие не бихте могли да направите това без знание. И затова, когато е започнало разделението, когато е започнало великото разединение, в началото на времето, е било създадено Знанието.
Въпреки че може да мислите, че сте човешко същество, въпреки че може да мислите, че сте членове на вашето семейство и култура, въпреки че може да вярвате горещо в своята идентичност в света, вие все още сте част от Бог. Разделението, макар и привидно реално, не е настъпило напълно. И именно поради това има надежда за живота ви, има обещание за живота ви, има смисъл за живота ви и има цел за живота ви.
Може да мислите каквото искате, да заемате каквато позиция желаете, да защитавате идеите си, да защитавате целите си, да се криете от света, да се криете от Бог, да се криете от себе си и да тичате като луди по цял ден, но вие все още сте свързани с Бог. Вие все още сте на света с цел и мисия. Не можете да промените това, разбирате ли, защото не можете да промените истината. И има истина, която надхвърля вашата перспектива и позиция. Има истина, която е по-дълбока и по-фундаментална от вашата версия или тълкуване.
Това е като да имате голяма планина, издигаща се от равнините. Е, откъдето и да погледнете планината, тя изглежда малко по-различна, в зависимост от това откъде гледате. Ако сте наблизо, ако сте надалече, ако сте на север, на юг, на изток или на запад – всичко изглежда различно, разбирате ли. Но това е същата планина. Тя не се е променила с вашата гледна точка.
Може да спорите с другите за външния вид на планината. Вие гледате от север, а те гледат от юг. О, планината изглежда толкова различна. Вие спорите за нейните особености и проявления. За някой отблизо тя е огромна и монументална. За някой от разстояние, тя е просто нещо на хоризонта. Изживяването е различно. Гледните точки са различни. Но планината не се е променила. Тя не се е адаптирала към гледната точка на хората или към позицията на хората около нея.
Тогава това е като истината за живота ви. Можете да заемете всяка позиция. Всичко изглежда по-различно от различни гледни точки. Може да се обърнете и да погледнете на другата страна: „Защо, сега не виждам планината“, защото гърбът ви е обърнат към нея.
Може да кажете, че е важно. Може да кажете, че е маловажно. Може да кажете, че е истинско. Може да кажете, че не е истинско. Може да кажете, че това е част от вашата религия или не е част от вашата религия. Но там има планина, велик факт от живота.
Целта е във вас – голямата планина във вас, планина, която чака да бъде открита, чака да бъде изкачена, чака да предприемете пътуването до нея и да се научите как да пътувате до нея и как да живеете на по-високите ѝ точки.
Тук започвате да осъзнавате, че това, което сте, не е вашият ум и че умът и тялото ви са средства за изразяване в живота. Те не представляват вашата истинска самоличност. И това е много дълбоко откритие. Това е дълбока стъпка към свободата.
Ако мислите, че сте вашият ум, ако се идентифицирате с мислите си, тогава вие сте напълно оставени на милостта на умствената среда. Може да мислите, че създавате собствената си реалност, но вие наистина живеете в реалността, която всички останали създават.
Ако мислите, че сте вашето тяло, вие ще се почувствате слаби, безпомощни и уязвими. Ще бъдете роби на задоволяването на неговите нуждите и удоволствия. Винаги ще живеете в страх и ужас от нараняване и окончателната му гибел. Тук няма свобода. Тук няма спокойствие. Тук няма осъществяване.
Планината във вас е създадена от Бог. Вашата цел, вашата истинска цел, е създадена от Бог. Вие бяхте изпратени в света от вашето Духовно семейство, онези, които са се събрали да ви помогнат, тези, с които вече сте свързани.
Така че в един момент, да се надяваме, ще се заемете сериозно с живота си. Вместо да се заблуждавате на повърхността, вместо отчаяно да се опитвате да се задоволите с временни неща – с удоволствията, удобствата и бягствата – вие започвате да виждате, че има по-дълбоко течение, по-дълбока нужда и по-дълбока реалност във вас.
Вие виждате това в другите и започвате да го виждате навсякъде около вас. Вие осъзнавате, че вашите мисли са само приблизителни и че вашите вярвания, дори да са полезни да направите това откритие, са само временни неща. И тяхната единствена стойност е да ви доведат до тази планина и да ви позволят да започнете изкачването.
Ако вашите идеи и вярвания ви доближават до откриването и преживяването на вашата истинска цел в света, тогава те са полезни. Ако не го сторят, значи не са полезни.
Няма неутрални мисли. Няма неутрални вярвания. Няма неутрални позиции. Каквото и да правите днес, или ви помага, или ви пречи в това велико откритие.
Няма неутрални отношения. Хората, с които общувате, или ви помагат, или ви пречат в това велико откритие. Дори да са прекрасни, любящи хора, те или ви пречат, или ви помагат в това велико откритие.
Защото Бог знае, че не можете да направите това откритие сами. Ще имате нужда от връзки, които са свързани с вашата по-висша цел. Ще трябва да бъдете с хора, които сами правят същото откритие. Ще имате нужда от тази подкрепа. Ще имате нужда от това приятелство. Ще имате нужда от това, за да имате вяра в по-голямата цел, която ви е довела тук, в по-голямата реалност, която живее във вас. Ще ви трябват взаимоотношения, за да свидетелствате за това.
Трябва да сте свободни, за да намерите тези връзки. Трябва да сте свободни, за да изпитате тази цел. Трябва да сте свободни да изразите тази цел. Трябва да сте свободни да промените вашият живот и фокус, вашите ценности и приоритети, за да отговорите на тази по-голяма цел. Трябва да сте свободни от собствените си фиксирани идеи, дори от вашите собствени фиксирани идеи за религията и за Бог, за смисъла и за целта. Дори това може да ви задържа.
В подножието на планината има много вярващи. Но тези, които започват пътуването нагоре по нейните склонове, които се учат да изживяват и да изразяват по-голямата цел в живота, те вече не са просто вярващи.
Те намират нещо по-дълбоко от своите вярвания. Те трябва да променят убежденията си. Техните вярвания сега са като очилата, които носят, за да им помогнат да прогледнат. И с течение на времето рецептата за тези очила се променя.
Но вярващите в дъното на планината не могат да променят вярванията си. Те смятат, че техните вярвания са истински. Те смятат, че техните идеи са това, което са те самите. Те смятат, че разбират ума на Бог и смисъла на живота. Те са измислили всичко. Има го някъде в книгите. Това е, на което са ги учили. Те са вярващи.
Те не са свободни. Те смятат, че тяхната вяра ги прави свободни и че истината ги освобождава, но реалната истина, която ги освобождава, е отвъд техните вярвания.
Бог не е продукт на вашите вярвания. Убежденията са свързани с перспективата и обхвата на опита на човек с неговата обусловеност и със степента, в която човек е започнал да реагира на по-дълбокото движение и на по-дълбокото течение на своя живот.
Тук не става дума за вяра. Истината е отвъд вярата. Трябва да имате доверие в една по-голяма сила в живота си, а не просто във вашите идеи или дори в идеите на вашата култура. Старите идеи може да не са по-верни от новите идеи. Те просто имат повече съгласие, повече солидност.
Истинското значение на вашата свобода, по какъвто и начин да го погледнете, е свързано с това да откриете и изпълните по-великата си цел. От позицията на вашето истинско същество това е очевидно, разбира се, какво друго би могло да бъде?
Но от позицията на вашето мислене и на вашите вярвания, това изглежда невероятно, може би нереално или невъобразимо, или мислите за това от гледна точка на това, което вашите вярвания диктуват – о, да, вие трябва да станете праведни хора. Трябва да изпълнявате задълженията си. Но това е вашето тълкуване на планината. Това не е самата планина.
Планината ще ви научи на каквото трябва. Тя ще ви научи за пътя, по който трябва да вървите. Тя ще ви научи на мъдрост, на която светът не може да ви научи. Тя ще ви научи на по-дълбоко ниво на доверие. Тя ще ви научи на по-дълбоко ниво на проницателност. Тя ще ви научи на разликата между външния вид и истинската същност. Тя ще ви научи да правите разлика между това, което само изглежда добро и това, което наистина е добро.
Това е загадъчно. Не можете да го контролирате. То надхвърля вашите вярвания, вашите идеи и вашия контрол. Вие не контролирате мисията сега, така че трябва да се научите да контролирате себе си, ако предприемете такова пътуване.
Всичко, с което се свързвате – хора, места, неща, работа, събития, обстоятелства – дори връзката ви с ума и с тялото ви сега изглежда по различен начин. Ако умът ви трябва да служи на духа, той трябва да се научи да се подчинява на духа. Сега той трябва да се научи да предприема пътуването, вместо да стои настрана и да преценява ситуацията. Вашето тяло сега трябва да стане здраво и гъвкаво, за да бъде средство за вас, за да предприемете това пътуване и да изпълните тази мисия в света.
Вашата връзка с мястото, където живеете, с това как живеете, с вашите притежания; отношенията ви с други хора, с работата ви; връзката ви с вашия град, с вашата общност, с вашата нация; връзката ви със самото време и връзката ви с природата – списъкът продължава и продължава, разбирате ли, защото всичко може да се види от гледна точка на връзката. И всички тези взаимоотношения, по целия път надолу, в крайна сметка са свързани с това дали могат да ви поддържат и да ви позволят да намерите и изпълните целта си.
Ето как Бог гледа на живота ви, виждате ли. Преди да направите това откритие, смятахте, че вашата цел е това, което ще ви позволи да получите това, което искате – повече удоволствие, по-малко болка, повече сигурност, по-малко несигурност, повече богатство, по-малко бедност, повече предимства, по-малко недостатъци. Мислите, че вашата цел, дори вашата духовност е там, за да ви даде това, което искате. Това е все едно да кажете, че духът ви е там, за да служи на ума ви, когато всъщност е обратното.
Когато хората започват, всичко е наопаки. Те смятат, че Бог е там, за да служи на техните желания, сякаш Бог е помощник за техните желания. „Бог е там, за да ми даде това, което искам. Бог е там, за да ме увери и да имам това, което искам. Бог е там, за да ме укрепи. Бог е там, когато го повикам.“ Така мислят много хора. „Бог е там, за да потвърди моите вярвания. Бог е там, за да потвърди моята религия. Бог е това, което казвам, че е. Божията воля е това, което казвам, че е Божията воля.“
Това е глупаво и арогантно, разбира се, но така мислят много хора, защото не осъзнават, че не са своите умове. Те не осъзнават, че са роби на психическата среда, в която живеят. Те все още не осъзнават, че имат по-велика цел и че планината е реална и стои извън тяхната преценка, че целта им е създадена от Бог, а не от тях самите и че религията е там като пътека за разбиране на Мистерията, а не е заместител на Мистерията.
Запитайте се: „Какво трябва да направя, за да науча истинската си цел?“ Чуйте какво разкрива и защитава Новото послание от Бог. Защото това е по-голямо напомняне, че сте дошли в света, за да служите на свят в преход, да служите на свят, изправен пред големи промени, Велики вълни на промяната, и че сте тук с цел и тази цел остава мистериозна.
Вие все още не знаете каква е тази цел, но знаете, че имате нужда от нея. Знаете, че тя е важна и основна за вас. Тя ще ви даде свобода да реагирате на по-голямата сила във вас – по-голяма от вашия ум, по-голяма дори от вярванията на човечеството, по-голяма от привидностите на живота около вас.
Това по-дълбоко познание е мъдро. То е практично. То е противоотрова за вашата глупост. То е противоотрова срещу вашето робство на другите и на представите, които преобладават във вашите култури. То е противоотрова срещу злото в света. Това е лекарството, което Бог е създал. То осъществява вашата цел и отговаря на вашите въпроси. То прави разпитите ненужни.
С течение на времето това ще стане ваше изживяване, но трябва да предприемете пътуването, а пътуването е много дълго, с много завои и много прагове. Най-естественото нещо в живота е да предприемете това пътуване. Това е като да се завърнете у дома и да продължите напред в същото време. Това е като да се върнете към нещо вродено и познато, и в същото време да откривате нови територии. И вие ще видите още в самото начало какво ви спира и как не сте свободни в мисленето си, в обстоятелствата или дори във вашите взаимоотношения дори ако започнете да задавате въпроси, да гледате и да слушате.
Вие ще видите колко малко хора могат да тръгнат с вас. Дори най-близките ви приятели вече не се интересуват от това, към което сте привлечени вие. Те ви се чудят. Те смятат, че прекалявате, чудят се защо не искате да правите нещата, които сте правили преди, защо не правите нещата, които те искат да правите, защо се държите различно, защо се съмнявате и защо сте толкова сериозни.
Те не разбират, защото самите те не са направили този завой. Те гледат настрани от планината, а вие се взирате в нея, усещайки нейната сила и нейното голямо привличане – великото привличане на Бог.
Още в началото ще видите, че не сте свободни. Вие не сте свободни да мислите. Не сте свободни да отговорите. Не сте свободни да обмисляте промяна на живота си за нещо по-важно. Вие сте обвързани с другите. Вие сте обвързани с вашите идеи. Вие сте обвързани с вашите страхове. Вие сте обвързани с вашите обстоятелства. Вие сте обвързани с очакванията на другите. Вие сте обвързани с вашите ангажименти. Вие сте обвързани с вашите задължения. Вие сте обвързани със семейството, с културата и с нацията си.
Сякаш животът ви е бил отдаден. Той вече е отдаден другаде. И въпреки това великата сила на Бог е във вас. Това не означава, че трябва да станете аскети, монаси или монахини. Това е запазено само за определени лица. Това е призвание от Бог да бъдете в света, но с по-голямо разбиране, с по-голямо общуване, за по-велика цел.
В началото вие ще се страхувате. Ще си помислите, че се забърквате в нещо опасно, странно или мистериозно. И други хора ще ви обезсърчават, ще ви разпитват, ще се съмняват във вас.
Да бъдете призовани от Бог означава да бъдете призовани от предишните си обстоятелства, да бъдете призовани далеч от голямата върволица от хора в робство, били те бедни или богати. Призовани сте извън редицата с всички останали. Да бъдете повикани означава да бъдете събудени и предупредени, че има нещо друго в живота ви, нещо, което ви е чакало толкова дълго и че сега е време да му отговорите.
Нуждите на света го изискват. Взаимоотношенията, които сте предопределени да срещнете, изискват сега да излезете от редицата, да отговорите на едно по-голямо призвание, да започнете да получавате знаците и символите, че животът ви трябва да вземе голям обрат и да постави нова посока – посока, която не сте измислили, която не е доминирана от вашите цели или страхове, или от вашите политически и религиозни вярвания, а цел, която е поставена от Бог. Защото Бог е голямото привличане и вие трябва да станете много откликващи и приемащи.
Това е свободата. Затова е свободата. От това произтича в крайна сметка свободата. Това е, което освобождава вашият дух, за да изпълни своята мисия в света. Това е, което ви освобождава от господството на вашите мисли. Това е, което ви освобождава от ужасите и подбудите на този свят. Това е, което ви дава отсрочка от толкова много житейски раздразнения. Това е, което ви дава състрадание към другите, защото виждате, че другите са в капан от обстоятелства, от вярвания, от бедност, от богатство, от болка, от удоволствие – в капан, приковани към стената на собственото си подчинение.
Тук трябва да сте готови да продължите напред, дори и никой да не върви с вас. Трябва да се научите да имате тази сила и тази почтеност. Няма да сте сами за дълго на това пътуване, но трябва да предприемете пътуването сами. Обосновката трябва да идва отвътре. Това ще бъде подкрепено от знаците около вас, но трябва да имате силата да го направите.
Когато правите това, вие ще видите колко власт сте дали на другите, колко много се нуждаете от нечие одобрение, колко много се страхувате от неодобрението на другите, колко несигурни наистина се чувствате и от колко неща сте се отказали, за да се чувствате сигурни и в безопасност. Подходът към истината разкрива истинската природа на вашите ограничения, истинската природа на вашето робство и истинското затруднение за цялото човечество.
Пътят към свободата може да бъде открит във всички велики религии. Той не е бил унищожен от човешка манипулация, но много хора са го изгубили от поглед и светът сега се променя. Човечеството е изправено пред прагове, пред които никога досега не се е сблъсквало – промяната на Великите вълни и на голямата тъмнина, която е в света.
Ето защо е изпратено Ново послание от Бог и призивът е даден. Призванието е силно. Нуждата е голяма. Обстоятелствата, на които е съдено да служите възникват и вие трябва да сте подготвени. Нямате много време. Не можете да седите подпрени на оградата година след година, да се чудите и да се съмнявате, да вървите напред и да се връщате назад, да приемате и отричате, да действате и да реагирате. Сега трябва да станете смели, за да дойде времето за вашата изява, времето за вашата цел да бъде комуникирана и открита. То се появява, защото светът трябва да извика от вас вашата по-голяма цел и нуждите на света възникват и ще стават все по-интензивни в бъдеще.
Това, което трябва да направите, не зависи само от вас. То е свързано с други. То е свързано с обстоятелствата. То е свързано с възникваща реалност в света. Вие сте част от нещо много по-голямо, част от нещо, което е свързано с бъдещето и с благополучието на човечеството, нещо, което е свързано с Божия план, който не се ръководи от религия или от човешкото разбиране.
Трябва да чуете тези думи със сърцето си, защото във вас има по-дълбок резонанс и по-дълбока сила. Има по-голяма свобода, която трябва да изпитате, и има по-голяма мисия, която да изпълните.