По-дълбокото течение на вашия живот

Силата и присъствието на Знанието се движи като дълбоко течение във вас, но можете ли да го почувствате и познаете?

То е като водата под земята. Земята е безводна пустиня. Но има прясна вода, която тече далеч от погледа, далеч от ума и въпреки това тя позволява на хората да живеят и в най-сухите райони.

Това е така, виждате ли. По-дълбокото течение на живота ви тече и се движи. То не е хаотично. То не е случайно. То не е безсмислено. То не е отделено от Великата сила и от Източника на живота.

И все пак вие живеете като в пустиня. Земята е изсъхнала. Тя изглежда не дава живот, живот на повърхността, на повърхността на света, където нещата са хаотични и се сблъскват, където животът и смъртта преминават през своя безмилостен процес – процес, на който се опитвате да придадете смисъл, но който изглежда няма никакво присъщо значение, освен че съществува.

Това е кризата на смисъла за хората. Те се опитват да придадат смисъл на това, което изглежда няма присъщо значение. Те се опитват да осветят животът, който все още не е изпълнен или наистина открит. Без значение колко интелектуално брилянтни стават в своите дискусии, в своите идеи, в своите възгледи и теории, те все още живеят на повърхността.

Това не е мястото, където се крие по-големият смисъл. Това не е мястото, където животът ви започва да има истински фокус.

Вие оцелявате на повърхността с различна степен на успех и провал. Дори ако можете да придобиете всички неща, които ви трябват от света, той все още е като пустиня. Това е пустиня за душата. Дори да живеете в разкош и да имате свободно време, да ядете чудесна храна и да отсядате на прекрасни места, животът ви все още е празен и затова търсите постоянно стимулиране и разсейване.

Вие искате да имате динамична връзка с хора, с места и с неща, но все още не сте открили по-дълбокото течение на живота си. Така че всички тези неща, дори и да са прекрасни, дори ако хората, които срещате, са очарователни и завладяващи, вие не можете да усетите тяхната същност. Не можете да видите отвъд повърхността.

Красотата е разсейване. Конфликтът е разсейване. Безкрайното желание за хора, места и неща е постоянно разсейване – всичко ви тегли навън и далеч, търсене в пустинята за смисъл, търсене в пустинята за великата река, велика река, която не можете да намерите.

Да, вие намирате кладенец тук и там, кладенец, който дава доказателство, че има вода там, където изглежда я няма, там, където изглежда има вода и където изглежда, че водата не може да съществува, давайки доказателство, че под повърхността има животворно освежаване – кладенец тук и там, свещено място, свято място, място, където хората идват да се молят или да отдадат преданост, място с по-дълбоко значение, мистериозно място.

Виждате ли, това е като кладенец. Идвате там и това не е просто сграда с много хора, събрани наоколо, просто друго място – може би очарователно, може би историческо и много хора се събират там само поради тези причини, разбирате ли. Но наистина там се случва нещо друго. Това е като кладенец в пустинята, даващ доказателства за живот на по-дълбоко ниво, на по-съществено и на по-пълно ниво.

Как можете да достигнете до това по-дълбоко течение на живота си? Как можете да го почувствате и познаете, да знаете целта и посоката му, да знаете яснотата, която ще внесе във вашите решения и взаимоотношения? Как ще разберете, че съществува, за да ви напътства, да ви напомня, да ви дава сила и облекчение от постоянния стрес, от постоянната борба за оцеляване, която съществува на повърхността навсякъде около вас?

Как ще му позволите да ви даде отсрочка от собствените ви вътрешни конфликти, от чувството ви за провал, от чувството ви за вина, от чувството ви за неадекватност, от щетите, от съжаленията и от провалите от миналото; от влиянието на други, чиито мнения изглежда имат толкова голямо влияние върху вас; и от вашата култура, която се опитва да доминира над ума и разбирането ви чрез явни или фини начини, така че хората да мислят еднакво, да действат еднакво и да имат подобни идеи в рамките на много тесен диапазон от вариации?

Какво ще ви даде отсрочка? Нови връзки? Още вещи? Посещаване на нови и вълнуващи места? Запознаване с личност, която е била по целия свят, която е била на всички велики паметници и която е като жив пътепис. Достигнали ли са по-дълбокото течение на живота си или просто са пристрастени към повече стимулация? Нови места, на които да отидете, нови хора, които да срещнете, сякаш бягат от себе си през цялото време, опитвайки се да намерят нещо, което не могат да намерят, търсейки смисъл в пустинята, защото всеки търси смисъл, разбирате ли. Затова търсят.

След като отговарят на изискванията на живота и имат определени ресурси от други хора и от света, ами, те търсят, неспокойно, защото нуждата на душата не е намерена. Дори да са придобили богатство и положение в обществото, хората продължават да търсят.

И когато вече не търсят, животът им наистина свършва. Да, те дишат. Да, те преминават през движенията на живота, но всъщност светлината в тях е угаснала. Може би има някъде скрито сияние, но то е толкова далечно. То е толкова слабо. То e заровено като свещ, която е под земята.

За всички останали има търсене. Може би търсенето е силно. Може би е слабо. Но те търсят по-дълбокото течение на живота си. Те все още се опитват да го намерят през повърхността – чрез взаимоотношения с хора, места и неща.

Но търсенето е важно, тъй като това е търсене, което не може да бъде задоволено от тези неща. Това е търсене, което човек трябва да намери в себе си. И то трябва да се открие в рамките на определени взаимоотношения, които съдържат и изразяват този по-дълбок поток на живота – взаимоотношения, които се отличават от всички други асоциации, които можете да имате с други хора.

За да започнете да отговаряте на тази нужда и на това търсене, вие трябва да утихнете, защото слушате по-дълбокото Знание, по-дълбокият ум във вас. Този ум е умът, който Бог е създал във вас, докато вашият повърхностен ум е умът, който светът е създал във вас – два много различни ума, две много различни реалности.

Вие познавате повърхностният ум, светският ум, умът, който е бил обусловен от вашата физическа природа и от всичките ви взаимодействия със света – от вашите идеи, от вашите вярвания, от вашите очаквания, от вашите осъждания, от вашите възгледи, от вашите нагласи и така нататък.

Но вие не познавате този по-дълбок ум – умът, който Бог е създал. Можете да се молите на Бог и да сте религиозни. Може да имате много твърди и добре обмислени религиозни възгледи. Но това не означава, че сте изпитали по-дълбокото течение на живота си. Може би сте имали моменти на просветление или сте почувствали благодат и това наистина са знаци във вас, но това не означава, че сте дълбоко свързани или познавате задълбочено по-дълбокото течение на живота ви.

Така че да изглеждате религиозни не е отговорът. Изглежда, че да имате голяма вяра или религиозни убеждения не е отговорът. Това е силата и присъствието на знанието. Това е по-дълбокото течение на вашия живот, умът, който Бог е дал, за да ви води, да ви подготви, да ви насочи към по-голямо изразяване и осъзнаване в света.

Следователно, за да започнете да привличате вниманието си и да го фокусирате под повърхността, вие трябва да станете неподвижни и наблюдателни. Новото послание, което Бог изпрати в света, е един от начините, по които това може да бъде постигнато. Това е начин, който е даден, който не включва човешко замърсяване, културно замърсяване или адаптиране към религиозни възгледи, идеологии и така нататък. Той не се основава на човешката психология, тъй като човешката психология съществува на повърхността. Това е по-дълбока психология.

Вие ставате неподвижни и наблюдателни. Вие се въздържате от осъждане по време на практиката си. Вие напускате външния свят и слушате. Вие не слушате за отговори. Вие не слушате това, което чувате на повърхността. Вие не използвате този опит, за да отговорите на въпроси на повърхността или да изпълните очакванията на повърхността. Целият ви подход към справянето със света не може да бъде пренесен в тази свещена среда във вас, която изграждате тухла по тухла, плочка по плочка, камък по камък. Това е като изграждането на светилище, на свято място.

Ако го посещавате от време на време, ами, вие не можете да го изпитате наистина. Така че трябва да идвате често, всеки ден. Всеки ден слушате и се научавате да предприемате стъпките към знанието. Новото Божие послание за човечеството показва как това може да стане.

Но има и древни традиции, които са пътища към Знанието – по-дълбоко, под повърхността на ума. Но тези древни начини са трудни за намиране и изискват голямо търсене и често тези, които могат да преподават тези пътища, живеят в други части на света. Те не са публични личности. Те не са известни учители. Те не са хора, които се показват по телевизията. Те са много трудни за намиране. Може да се наложи да прекарате години в търсенето им.

Така че Бог е дал пътека, Стъпки към знанието, за човека, какъвто е днес, където живее днес, в настоящите си обстоятелства. И този метод има силата да ви увлече. Той е загадъчен. Това е привличането на Бог. Не можете да го разберете с вашия интелект. Безполезно е да опитвате. Вие просто ще създадете много големи идеи, които наистина не означават нищо.

Така че започвате практиката си, изграждайки вътрешното си светилище, фокусирайки живота си по много различен начин за времето, в което практикувате. И ако продължите и изградите практиката си, вие ще отидете по-дълбоко и доказателствата за Знанието ще започнат да се появяват, дори когато сте навън в света. Ще усещате неща и ще знаете неща, които са много важни, за да ви насочат и ориентират. Ще бъдете по-малко объркани и по-малко заслепени от света. А примамките на красотата и богатството, добре, вие ще можете да видите колко плитки и тънки са те и колко опасни са да водят хората в заблуда и да пропиляват живота им.

Това е най-важното търсене в живота – отвъд оцеляването, отвъд достигането до зряла възраст, отвъд професията или позицията в обществото, отвъд удовлетворяването на каквито и да било очаквания, които семейството или културата ви изискват от вас. Това е най-важното нещо, тъй като това е внасянето на връзката ви с Бог в света – първо за ваша полза, но в крайна сметка това е за ползата на другите. Това не е егоистично преследване. Това не е път на просветление, където прекарвате целия си живот, опитвайки се да преживеете връзката си с Бог. Тук не става дума за това.

Знанието във вас, по-дълбокият ум, който Бог ви е дал, не е неговият фокус. Ако мислите, че това е неговата цел, за вашия собствен блясък, ами, вие ще го разберете погрешно. Няма да разберете какво правите или защо го правите, нито знаците и значението на какъвто и напредък да постигнете.

Трябва да изградите вашето светилище на Знанието – да отделяте време всеки ден, да намерите всяка тиха среда, която можете за тази цел. Това не е свързано с всичко, което правите. Не влизайте в убежището си, опитвайки се да получите отговори, сякаш търсите новини във вестника.

Знанието ще ви даде знаците. То ще доведе в живота ви наистина важните за вас хора. То ще ви възпира, когато трябва да се въздържате. То ще ви придвижи напред, когато трябва да се придвижите напред. И това ще стане ваша сила, когато осъзнаете, че Знанието във вас не е заплашено от света, не е впечатлено от света и не е ужасено от света.

И все пак Знанието се движи. То не е неподвижно. То не е просто като слънцето, което грее над облаците. Това не е просто състояние на ума. То се движи. То има посока. То има цел, за вас и за другите. Точно както водата под земята, под пустинята, се движи. Ако водата не се движеше, тя щеше да е застояла и нямаше да можете да я изпиете. Тя щеше да стане отровна.

Това по-дълбоко течение се движи. То пренася вода от планините в пустинята, от планините в морето. То се управлява от по-големи сили от силите, които можете да видите и докоснете. То се задвижва от движението на планетите, от гравитационните сили.

Точно както Знанието във вас се движи от Волята и Божията сила на цялата вселена – не само от някакво местно божество, не само от бога на хълма или планината, не само от бога на нацията или от бога на тези народи, от бога на тази малка част от човешката история. Боже мой какво е това? На повърхността изглежда монументално, но във Вселената какво е това? Песъчинка? Момент във времето?

Вие идвате на това свещено място, за да слушате, да получавате и да изграждате връзка. Вие не идвате да вземете неща. Това е много трудно за хората в началото, защото цялата им ориентация в живота е да получават неща – да получават пари, да получават признание, да печелят благоволението на другите, да изглеждат добре, да получават награди, да се изкачват по социалната стълбица. А за много изключително бедни хора става дума само за намиране на храна и вода, простите неща, от които се нуждаят.

Но тук идвате да отдадете себе си, а не да получите повече неща. Вие идвате, за да отдавате, да слушате, да замълчите. Не е необходимо да водите разговор със Знанието. Не става така. Вие идвате да се молите, в известен смисъл, защото искате да бъдете свързани.

Вие не идвате да поискате неща за вашите приятели и за вашето семейство. На това ниво това не е необходимо. Можете да направите това и то може да бъде ценно, но вие сте тук, за да преживеете отново една фундаментална връзка в живота си, най-фундаменталната връзка в живота ви, най-великата връзка от всички, връзката, която придава смисъл, перспектива и стойност на всички ваши други взаимоотношения – с това кои сте, с кого сте, с кого сте венчани, с вашето място, с вашата страна, с дейностите, с вашата работа, с всичко.

Не е нужно да сте в светилището си през цялото време, но трябва да прекарвате известно време там всеки ден. Новото съобщение казва, ами, 30 минути два пъти на ден е много добре. Или ако можете да дойдете само веднъж, идвате за малко по-дълго и слушате.

Тук научавате как да успокоите ума, за да влезете под неговата повърхност. В началото това не е лесно, а в моменти на турбулентност в живота ви не е лесно. Но вие идвате и правите усилия. Понякога изпитвате изключителна дълбочина в себе си. Друг път изглежда като борба. Така че Новото съобщение ви дава някои фрази, които да кажете, някои думи, за които да помислите, за да помогнете на ума си да се ориентира към Знанието в себе си.

Изграждането на умения е като всяко друго нещо. В началото изглежда странно, неудобно и трудно, но знаете ли, беше странно, неудобно и трудно за вас да се научите да четете или да пишете, или да се ориентирате в града, но сега го правите, сякаш не е нищо особено. Всичко това идва естествено за вас. В началото не е било естествено.

Когато връзката със Знанието стане естествена за вас, вие ще бъдете личност, която е извор на смисъл и вдъхновение за другите. Вашият съвет към тях ще бъде мъдър и всеобхватен, и в много случаи ще видите неща за тях, които те никога не са могли да видят, които ще трябва да видят, което ще направи голяма разлика и ще им напомни, че има и по-дълбоко течение в живота им.

Каквото и да направите за други, да ги нахраните, да им помогнете, да ги възстановите, да им асистирате, да ги посъветвате, да се грижите за тях, вашата по-голяма услуга към тях е да им говорите, да ги насочите към по-дълбокото течение на живота им. В дългосрочен план това е най-големият подарък. Това е най-голямата и най-значимата награда. Да спасите хората от пустошта на пустинята на живота им, от безкрайното търсене, от отчаяния опит да оцелеят и да се реализират, живеейки в състояние на разделение, да им дадете дара на знанието, дара на Стъпките към знанието, ами, от сегашната си позиция не можете дори да си представите колко важно е това. Вие в известен смисъл ги спасявате – вие спасявате живота им.

За богати или бедни, вие се връщате в своя древен дом като или сте направили връзката, или не сте. Или сте отдали подаръците, за които сте били изпратени тук, или не сте го сторили. Връзката е фундаментална. Провалът тук просто означава, че трябва да опитате отново. Какво друго можете да направите?

Вашата воля и цел е да направите това. Бог ви е създал да правите това. Ако не можете да го направите, ами, целият ви живот е бил като едно безсмислено упражнение. Вие опитахте и пропуснахте. Всичко е наред. Няма вина. Няма наказание. Но ще трябва да се върнете и да опитате отново, и вие знаете това. Това не е принудителен труд. Това е просто естественият поток на живота. Това е като водата, която се движи от планината към морето, добре, това е, което прави, управлявана от по-големи сили.

Така че да правите това, което е естествено за вас, означава да правите това, което Бог ви е дал да правите. И да изпитате значението му и голямата сила, яснота и почтеност, които то носи в живота ви, ами, това е великият Божи дар за вас. Но трябва да дойдете и да построите светилище. Трябва да предприемете това пътуване в себе си и да изградите уменията, които са необходими за това. Иначе ще звучи като празно обещание, като нещо фантастично. Но вие все още живеете в пустинята – жадни, пусти, отчаяни, винаги заети, тичащи навсякъде като мравки, търсейки храна, търсейки нещо, без истинска и ясна посока.

Знанието във вас знае защо сте тук. Само то знае това. Вашият интелект не го знае. Вашият интелект е като машина за интерпретация. Той не познава по-дълбокото течение на живота ви. Можете да говорите за по-дълбокото течение, можете дори да бъдете учени на по-дълбокото течение, но ако не можете да го изпитате, ако то не е променило и изменило живота ви, ами, вие сте просто зрители. Тук е още по-объркващо и разочароващо, защото осъзнавате стойността му, но не можете да стигнете до него. И това ще бъде източник на разочарование и безсилие за целия ви живот.

Започвате с тишина и спокойствие. Вие предприемате стъпките към знанието. Само Бог знае как да ви отведе до знанието, така че вие ​​предприемате стъпките, които Бог е осигурил, или чрез Новото послание, което Бог е изпратил в света, или чрез по-дълбоките и по-мистични традиции, които все още съществуват в света от миналото.

Това е нещо отвъд сферата на религията, тъй като съществува на повърхността. То е извън областта на теологията, тъй като съществува на повърхността. Това е царството на идеите. Това е царството на знанието, защото Бог може да бъде познат. Само вашата истинска цел може да бъде позната. Само вашите истински взаимоотношения могат да бъдат познати. Представите ви за тях са второстепенни и често пречат на самите тях.

Вие стигате до Знанието, защото усещате нуждата на душата, защото това е най-дълбоката потребност, най-основната потребност, потребността, която не може да бъде задоволена с нищо друго, нуждата, която ви отклонява от магистралата на живота към по-дълбоко търсене, където другите хора сякаш нямат интерес, нямат ориентация. Това ви отличава, защото е призвание. Призванието е това, което ви зове от вашите обстоятелства, от живота ви на повърхността, както сте го познавали.

Тогава това е най-голямата ви възможност. Вие ще предприемете това пътуване поради по-дълбока нужда – не заради обещание от небесата, или за угаждане на Бог, или заради рая. Това е всичко за хората, живеещи на повърхността. Това е пристрастяването към идеите.

Това е естественото движение, движението на сърцето и душата. Вие идвате тук, защото знаете и чувствате, че има по-дълбок кладенец, по-дълбоко водно течение под повърхността. Докато други търсят легендарната река на живота на повърхността, вие ще започнете да се потопявате, да пробивате под повърхността, защото водата е точно под краката ви.