Работа

Работата е основната ви дейност в живота. Това, което извършвате във вашата работа, с кого работите и с каква цел работите, определя съществената стойност, която ще изпитате в живота. Работата е нещо естествено. Тя е необходимост и е в основата на вашето съществуване тук, на Земята. Да мислите друго, означава да пропуснете смисъла на живота. Това означава да не разберете целта, заради която сте тук, стойността, която носите със себе си и възможността за взаимоотношения, които работата ви осигурява.

Само защото повечето хора не намират стойност в работата си, не означава, че тя не е източник на смисъла в живота им. Но, за да разбере работата, човек трябва да има чувство за по-голяма цел и да приведе в правилен ред много неща, които съставляват основните елементи на живота на Земята.

Има много неща, които бихте могли да научите от вашите съседи във Великата Общност, тъй като те са пътували много по-далеч отколкото хората в момента. Те биха могли да ви дадат ясна представа какво ви предстои и какво ще се очаква от вас в бъдеще.

Работата, както повечето други естествени и фундаментални неща, е много погрешно тълкувана и следователно неправилно прилагана тук. Във вашата култура, работата се разглежда предимно като начин за печелене на пари, за осигуряване на основните нужди в живота, а отвъд осигуряването на тези основни нужди, парите се използват за лични облаги. Но какво всъщност е работата, ако това е просто начин за натрупване на доходи? Тук не се очаква много от нея по отношение на реална стойност и значение. Разбира се, хората се надяват, че преследването на пари ще бъде смислено, защото изисква много време и енергия. Но по същество, работата изпълнява по-голяма цел и нужда.

Нека започнем отначало. Началото е следното: изпратени сте на света, за да работите. Светът е място за работа. Работата е естествената дейност в живота. Работата е централната точка на вашите взаимоотношения. Като казвам работа, нямам предвид просто печелене на достатъчно пари, за да се справите с нуждите си или, за да се обогатите с лични неща. Говоря за основната дейност в живота, която осигурява смисъла на вашето съществуване, която е оправдание за това, което сте научили в миналото и основа за значимите ви връзки. Би било правилно да се каже, че целта и работата са едно и също нещо. Когато попитате: „Каква е целта ми?“ вие наистина питате: „Каква е моята работа?“ Ако не включите работата в идеята си за цел, тогава вашата идея за цел е чиста спекулация и няма да осигури нищо с истинска стойност. Хората смятат, че тяхната цел е свързана с тяхната идентичност, но това също не е вярно. Вашата истинска идентичност надхвърля вашата работна, трудова дейност в света. Въпреки че работата ви ще определи ролята ви в света, истинската ви идентичност е нещо отвъд това.

Затова трябва да поставим работата в по-широка сфера. Вашата работа не е просто да правите едно нещо. Вашата работа е цялата ви продуктивна дейност в живота. Всичко, на което се наслаждавате и на което разчитате, е продукт на някаква дейност. Ако работата се извършва с по-голяма идея в ума и с по-голяма цел, тогава нейната стойност ще се простира далеч отвъд продуктите, услугите и резултатите от самото усилие.

Вярно е да се каже, че през последните поколения хората губят способността си да се трудят. Те губят стойността на работата, защото сега има толкова много удоволствие и толкова много свободно време за много хора. В това се крие голямо нещастие. Тъй като работата ви изисква толкова много от вас, тя ви култивира. Тя ви подобрява. Тя изисква неща от вас. Тя поставя отговорности на раменете ви. Тя ви осигурява баланс, структура и възможност за по-голям смисъл. Ако тези неща бъдат избегнати или пренебрегнати, резултатите наистина ще бъдат жалки – гняв, депресия, хронично объркване, самоотричане и злоупотреба със себе си. Всичко това е резултат от неоткликване на призива за работа на света и неизпълнение на този призив.

Много хора не работят; други работят и са много нещастни. Следователно, за да придобием по-добро усещане за това какво означава работата, Ние трябва да я поставим в по-широк контекст. Работата не е просто това, което вършите, за да спечелите достатъчно пари и да посрещнете някакви нужди, които определяте като необходими и важни за себе си. Работата е това, за което сте тук. Това включва някои страхотни дейности, но до голяма степен работата се състои и от малки дейности – обикновени неща, които трябва да се вършат всеки ден, прости задачи, които веднъж изпълнени, ви дават възможност да правите по-големи неща в служба на човечеството.

Каква е вашата истинска работа на света? Ами, за да откриете истинската си работа, вие трябва да преминете през дълъг процес на усъвършенстване, защото това е същото като да попитате: „Каква е истинската ми цел?“ Мога ли да кажа целта ви с проста дефиниция? Ами, да, мога, но това няма да означава толкова много за вас, докато не сте в състояние да изпитате, приложите и изживеете нейната реалност.

За да получите достъп до истинската си работа или истинската си цел, вие трябва да оценявате самата работа и да надграждате върху това, което правите днес, за да разширите нейния обхват и приложение. Просто да отидете на работа, да я извършите и след това да се приберете у дома, за да си почивате и възстановите, няма да ви доведе до великото осъзнаване на онова, което сте дошли да правите тук и за което сте подготвени да допринасяте.

Вярно е, че следването на Пътя на Знанието на Великата Общност ви отвежда до вашата истинска работа, но това става постепенно, етап след етап. По същия начин Пътят ви отвежда до вашата истинска цел, но също го прави етап след етап. Виждате ли, да имате по-голяма цел и по-голяма работа, не означава просто да поемате повече трудови отговорности. Това означава да имате по-голямо разбиране за това какво представлява вашата работа и какво може да направи тя, и след това да балансирате всички важни компоненти в живота си – вашето здраве, вашите финансови отговорности и задължения, вашите основни връзки и вашето духовно развитие. Това са четирите Стълба на успешното съществуване тук, на Земята.

Очевиден факт е, че повечето хора могат да се съсредоточат само върху един Стълб, изключвайки всички останали. Понякога ще видите някой, който може да осъществи два от четирите Стълба, но това се случва много рядко. Отвъд това, е наистина голяма рядкост някой човек да бъде компетентен във всичките четири области. Под компетентност нямам предвид експертност. Имам предвид, компетентност. Да сте компетентни означава, да можете да извършвате неща, да напредвате и да поддържате нещо извън личните ви нужди. Всичко това е резултат от работа. Връзките изискват работа. Постигането на финансова стабилност изисква работа. Правилното поддържане на здравето изисква работа. Духовното развитие изисква работа. Ако не положите достатъчно усилия в някоя от тези области, резултатите ви ще бъдат много по-ниски от очакваните.

Сега може да попитате: „Това означава ли, че трябва да работя през цялото време?“ Отговорът е да, вие трябва да работите през цялото време, с периоди на почивка и безгрижно удоволствие от време на време, тук и там. Всичко останало е работа. Ще имате много време за почивка, когато напуснете този свят и се завърнете във вашето Духовно Семейство. Междувременно, вие сте тук, за да работите, да изпълнявате задачи, да приключвате нещата и да се развивате като работници и участници в живота.

Ако се замислите върху това, което казвам, вие ще разберете, че то е абсолютно вярно. Всичко, което виждате около себе си, е продукт на усилията на хората – продукт на тяхната дейност. Нека кажем тук, че работата е комбинация от усилия, посока и решителност. Ако се фокусирате върху постигането на нещо, вие се насочвате в определена посока, за да можете да осъществите някакво постижение. Вие полагате последователни усилия. Вие се учите, правите грешки, растете, променяте се и се преоценявате през целия път. Всичко е процес на работа.

Обществото на свободното време е общество, което умира. И наистина голяма част от упадъка, който виждате във вашата цивилизация тук, се дължи пряко на акцента върху свободното време и удоволствието. Свободното време и удоволствието са естествени предимства на смислен и изпълнен с работа живот. Работете здраво и ще се насладите на свободното си време. Ако не работите усилено, вашето свободно време ще изглежда като бреме за вас, като нещо, което не искате да загубите, но което ви дава малка или никаква стойност.

Има удовлетворение от постижението. Има удовлетворение във връзките, които са насочени към постижения. Фактът, че тези ценности са ерозирали или са свързани с по-ранни времена и със стари идеи, е истинско нещастие. Това означава, че хората изискват повече от живота, но намаляват нещото, което ще им даде това, което искат. Хората искат повече свободно време и повече удоволствия, но те изрязват нещото, което им дава жизненост, което ги държи будни, осъзнати и движещи се. Не сте дошли на света, за да се излежавате и да спите край пътя. Животът не е плаж. Животът е проект и процес с всички вградени мистерии и проявления.

Когато мислите за работа, помислете какво трябва да направите, за да поддържате финансова стабилност, да поддържате основните си взаимоотношения, които изискват време и усилия, да поддържате адекватно здраве, така че вашето тяло да може да ви служи и да спомага за вашето духовно израстване. Всичко това изисква работа. То изисква усилия, посока и решителност. То не оставя много време за объркване, за двусмислие или за безцелно лутане. Сега нямате време за неща, които само ви разочароват и объркват, защото имате по-голям набор от нужди, а те ви дават дефиниция и насочват живота ви.

Всяка смислена дейност е форма на работа. Развиването на спокойствие е работа. Тук усилието се разширява, за да създаде състояние на ума, при което няма усилие, но все пак това е работа. Ние наричаме вярата в Знанието и изучаването на Стъпките към Знанието „работата“. Хората казват, че са въвлечени в работата, защото това е работа. Хората имат трудности с практиката и често се отказват твърде рано, защото не са свикнали да работят. Те смятат, че работата трябва да бъде удоволствие, оттегляне и убежище от живота – свободно време. Пътят на Знанието не е плаж. Той не е убежище. Това е работа. Това е избор на посока, към която се придържате решително. По този начин, вие осъзнавате върху какво трябва да работите в живота си и започвате да работите върху тези неща.

Нека сега ви дам една много важна разлика. Много хора смятат, че трябва да работят върху себе си, за да се променят, да се коригират или подобрят. Тази идея е правилна, но само донякъде. Вие трябва да работите върху себе си, но само дотолкова, доколкото това ви позволява да работите върху четирите стълба, които споменах. Да работите върху себе си по някаква друга причина е безсмислено. Всъщност това е бягство от работата. Да можете да работите за развиване на финансова стабилност, адекватно здраве, първични взаимоотношения и духовно израстване – това е работата! Правите корекции в себе си и се анализирате само дотолкова, доколкото това ви позволява да участвате активно в тези области.

Единствената стойност на индивидуалното уединение е да можете да се научите да работите по-добре. Но всъщност хората използват уединението, за да се опитат да се подобрят. Не можете да се подобрите. Можете само да се отдадете на нещо. Няма самоусъвършенстване, което да бъде фокусът на живота ви. Ще бъдете усъвършенствани, когато работата ви се подобри – стане по-пълна, по-ефективна, по-грижовна за другите и по-значима за вас. Единствената работа, която вършите с вас, е да подобрите себе си, за да работите по-добре на света. Опитът да подобрите личността си или да спрете нежеланите навици и поведение няма да доведе до успех. Животът ще ви пречисти, ако се включите правилно в него. Вие не се пречиствате, за да можете да участвате в живота, тъй като сте се изключили от живота и се опитвате да направите за себе си това, което само животът може да направи за вас.

Нека кажем, че получавате това, което давате в живота. Това е позната идея, но ако я приложите в този по-широк контекст, вие ще видите колко вярна е тя. Ако работите много малко и давате много малко от себе си, ако в живота ви има много малко посвещение на нещо извън изпълнението на личните ви желания, вие ще се почувствате празни и никакво ново стимулиране или удоволствие, връзка или вълнение, няма да компенсират тази ужасна празнота, която ви преследва. Хората, които намират смисъл, са хора, които намират ангажимент в света, където са необходими. Когато осъзнаете, че сте необходими за нещо, това дава смисъл и стойност на живота ви. В света животът ви няма смисъл освен работата ви. Да провъзгласите, че имате универсален смисъл, независимо от това, което правите, всъщност е безсмислено упражнение, защото не ви позволява да оправдаете защо сте дошли на света. Да кажете: „Аз съм Божествено същество, независимо какво правя или къде отивам,“ няма да компенсира усещането, че трябва да отговорите на нещо важно и да му се отдадете.

Когато говорим за нашата работа, ние говорим за споделеното ни начинание. То не е само за вашето лично удовлетворение; то е, за да ви даде възможност да дадете нещо на света. Сега, светът не иска непременно това, което вие бихте искали да му дадете. Това, което светът иска, е онова, от което светът се нуждае. Нека кажем това с различни думи. Хората смятат, че страхотната им работа е това, което искат да дадат и след това се опитват да разберат какво искат да дадат. Тук те се обвързват със себе си, опитвайки се да разберат дали искат това или онова, кое ще им достави повече удоволствие и какво наистина искат.

Това не е начинът. Разберете къде има нужда и давайте там. И ако сте открили правилното място, вие ще давате повече, отколкото сте планирали да дадете, и ще получавате повече, отколкото сте планирали да получите. Това, което в крайна сметка може да дадете, може изобщо да не прилича на онова, което сте си мислили, че искате да правите. Ето защо пътят на личната реализация е пътят на тъмнината. Никога няма да можете да се реализирате. Никога няма да имате достатъчно удоволствие, наслада, усещане, признание, признателност, слава, известност – както и да го наречете. Никога няма да имате достатъчно. Всъщност това наистина е отчаян опит да се компенсира болката от празнотата и изолацията.

Много хора смятат, че всичко, което правят, е за тяхното духовно израстване. Когато сте в позиция да давате, а това е правилната позиция и правилната ситуация, вие ще давате. И тогава ще откриете, че трябва да дадете много повече, отколкото сте планирали, без гаранции за слава, известност, любов, удоволствие или богатство – без нито едно от тези неща. И в това работата ви може да се съсредоточи върху четирите стълба, които вече споменах. Но това може да се случи, само ако имате правилните ангажименти и правилното разбиране.

Нека направим още една важна бележка. Много хора смятат, че всичко, което правят, е за тяхното духовно израстване. Това не е вярно. Духовното израстване е само един от четирите Стълба на живота в света. Повечето хора няма да признаят, че правят всичко, само, за да спечелят пари. Повечето хора не биха си помислили, че правят всичко, само, за да подобрят здравето си. Малко хора смятат, че правят всичко за първичните си връзки и взаимоотношения, изключвайки всичко останало. И така, защо мислите, че всичко е за вашето духовно израстване?

Духовният растеж служи на другите три Стълба, както и другите три Стълба служат на духовния растеж. Ако сте финансово нестабилни, вие няма да започнете духовното си развитие, защото ще бъдете силно възпрепятствани от външни проблеми и колебания. Ако здравето ви е компрометирано и сте болни, е много трудно да бъдете ангажирани с цялото си сърце в духовната практика. Ако основните ви връзки и взаимоотношения са хаотични и в безпорядък, как ще можете да подходите към духовното си израстване? Всички четири колони трябва да работят заедно.

Духовното израстване дава цел и смисъл на вашата работа и на печеленето на пари. То придава цел и смисъл на вашите връзки и взаимоотношения. То дава цел и смисъл на вашето здраве. Не можете да имате добра работа на света, ако здравето ви е застрашено. Виждате ли, всички те са взаимосвързани и взаимозависими. Вие не избирате едно, за да изключите останалите. Това не означава, че всеки трябва да поддържа едно и също ниво на здраве, еднакво ниво на финансова стабилност, един и същ вид взаимоотношения или дори едни и същи стремежи в духовното си израстване. Но това означава, че четирите стълба работят заедно и всички трябва да бъдат области на дейност.

Когато развиете връзките и взаимоотношенията си, вие ще изпитате духовен растеж. Ако развиете работата си в света, ще имате по-добро здраве. Напредъкът във всяка една област, стига да е в съответствие с общата ви цел и фокус, е от полза за всички останали. Сега, ако пренебрегнете връзките си, защото искате да спечелите много пари или пренебрегнете печеленето на адекватна сума пари, защото сте погълнати от вашите връзки, това ще доведе до нестабилност и работата ви ще бъде незаконно присвоена. Говорим за постигане на баланс, баланс, който Знанието ще насърчи, баланс, който ще почувствате естествено и инстинктивно. Когато съществува дисбаланс, вие ще почувствате този дисбаланс. Ще почувствате желание да направите нещо по въпроса, особено когато имате такава възможност.

Отдайте се на работа, защото всичко важно ще се реализира чрез процеса на работа и резултатите от нея. Фокусът на вашата работа, разбирането на вашата работа, приложението на вашата работа и ангажираността на вашата работа – това са нещата, които са важни за вас. Оставяте малко време за удоволствие и свободно време, за почивка и самоанализ. Ако сте ученици на „Стъпките към Знанието“, вие ще имате време във вашите практики – качествено време – да интегрирате всичко, което правите и да се научите как да усещате присъствието на Знанието, и да изразявате Знанието в различните ситуации.

Повечето от вашите дейности са работа. Вие не получавате най-добрата работа веднага. Започвате с нещо малко и след това преминавате към нещо по-съвършено. Всички тези стъпки помагат за вашето оформяне, за вашето определяне и за приближаването ви до по-дълбоките ви нужди.

Никога не си мислете, че ще работите само толкова, колкото е необходимо, а останалото ви време ще бъде за забавление. Това е голяма грешка, защото ще загубите средствата за генериране на жизненост и смисъл, и забавлението ви ще бъде бреме – по-скоро  пристрастяване или бягство, отколкото нещо, което е наистина значимо за вас.

Светът има огромни нужди и тези нужди ще растат. Хората се лутат, те не знаят какво да правят, те не знаят как да намерят стойност в живота си. Вие виждате това навсякъде. Виждате ли къде връзката не се осъществява? Виждате ли къде нуждата и отговорът не се срещат, къде въпросът и отговорът не се срещат?

Вашата работа е вашата цел. Това е кои сте вие и какво правите в света. Това не е вашата крайна реалност, но това е вашата цел, за да дойдете тук. Всички форми на работа, повечето от които ще бъдат много светски, служат на това. Вие изграждате основа на работа. Вие не трябва да се оттегляте от работата; трябва да разширите дейността си и отново да се посветите на нея. Това ви поддържа жизнени; това продължава да ви дава смисъл. Не вярвайте, че бягството от работа ще доведе до някакво удовлетворение. Въпреки че може да сте уморени от настоящата си дейност, помислете за разширяване на работата си в нови области. Помислете: „Къде мога да бъда полезен на другите, като се има предвид това, което знам?“

Когато даването спира, спира и смисълът. Във вашето общество има много възрастни хора с огромен житейски опит, които са в забвение. Те вече не са необходими на обществото. Много от тях са се пенсионирали, а много други са просто пренебрегнати. Това е голямо нещастие, защото Мъдростта на живота не се предава на следващите поколения. Когато даването спира, смисълът също спира. Вие намирате своя дар само чрез даване. А даването е работа; това е, на което се отдавате. Стойността на тази работа ще се определя от вашата вътрешна природа и от онова, което светът изисква от вас. Там, където тези две реалности се срещат – реалността на вашия вътрешен и външен живот – е мястото, където се намира целта ви на света.

Затова не мислете за пенсиониране. Не мислете за бягство към приятен, неизискващ живот. Не мислете да избягате от отговорностите си. Вместо това помислете за промяна на онова, което правите и за намиране на нови възможности за работа и прилагане. Винаги прилагайте себе си. Това ще поддържа батерията ви презаредена и ще ви кара да напредвате, за да посрещнете вашите светски отговорности и вашите божествени отговорности, тъй като те са неразделни.