Притежания

Сега ще поговорим за притежаването и собствеността върху неща в света. Първо, нека кажем, че няма нещо, което бихте могли да притежавате и което да е почти толкова ценно или по някакъв начин да се сравни със стойността на Знанието и Мъдростта. Трябва да развиете Мъдрост, за да изпитате Знанието и да го носите със себе си. Когато говорим за притежания, не мислете, че им придаваме някаква стойност или че те имат нашето уважение.

Ние говорим за притежания, защото притежаването на неща е част от съществуването на света. Има неща, които са полезни и ползотворни, и доставят комфорт, и радост до известна степен. Има разбира се и много неща, които са съвсем безполезни за вас, разсейват ви и дори са вредни сами по себе си. Тъй като всички вие трябва да притежавате неща, нека поговорим за собствеността и да ви дадем разбирането, че най-важното е да насочите вниманието си към възстановяване на Знанието и развиване на взаимоотношения, които могат да изразят Знанието ефективно.

Във вашия свят изглежда има почти неограничени неща, които да притежавате и да правите. Със сигурност има достатъчно, за да запълните цялото си време и това се случва навсякъде около вас. Хората са обсебени от вещи и предмети. Те са погълнати от тях. Те купуват предмети. Те притежават вещи. Те поправят неща. Те търгуват с вещи и предмети. Те продават неща. Те купуват още повече неща. След това, те купуват неща, за да поправят нещата, които вече притежават и това продължава, и продължава, и продължава до безкрай. Разбира се, колкото повече притежавате, толкова повече трябва и да поддържате това, което вече притежавате, както и да работите още по-усилено, за да запазите онова, което имате и, евентуално, да го увеличите. По този начин това купуване и притежаване започва тотално да ви доминира. То засенчва големите въпроси на живота и изглежда облекчава страданието, което хората изпитват в резултат на живота, който е непознат за тях и за другите. Злоупотребата със собствеността е навсякъде. Нейните прояви са там, за да ги видите. Начините, по които хората се отнасят към своите притежания и начина, по който се отказват от тях, могат да бъдат разпознати в много, много форми на изразяване.

Лошо ли е да притежавате неща, докато се извършват толкова много злоупотреби? Лошо ли е това? Отговорът на тези въпроси изисква известно обяснение. Отговорът е да, може да бъде лошо. Да притежавате много вещи е голям недостатък, не защото е лошо само по себе си, а защото отдалечава ума ви от други, по-важни неща и ви отделя от вас самите. Светът, в който живеете, е посветен на това да притежавате и да си позволявате различни неща. Наистина, хората се оценяват по това колко имат, колко упорито работят за него, как са го натрупали и т.н. Натрупването на притежания и вещи е все по-голямо бреме и все по-доминиращ фокус, който засенчва възможността да се живее истински живот.

Притежаването на вещи и предмети може да бъде лошо. Притежаването на неща обаче е факт от живота и е нужно да притежавате някои неща, за да функционирате успешно на света. Тук вие признавате, че не сте аскети, нито че сте избрали аскетичен начин на живот, нито че живеете в манастири. Трябва да притежавате някои неща, за да функционирате на света, така че въпросът е къде да теглите чертата? Въпросът не е дали е добро или лошо да имате вещи и притежания. Въпросът е къде е границата.

Тук отново трябва да се върнем към Знанието, защото само Знанието знае от какво имате нужда и от какво не. Ако можете да се отворите към Знанието, да чакате Знанието и да се придържате към него, тогава ще имате възможност да знаете къде да поставите границата за себе си. Без това ще се опитвате да подражавате на други хора въз основа на ценностите, които смятате за по-добродетелни. Ще се опитвате още веднъж да изживеете набор от стандарти, базирани на вашата собствена ценностна система или на базата на ценностната система на някой друг, която смятате за по-добра от вашата. Но тук не можете да поставите чертата. Тук отново функционирате чисто от позицията на проба-грешка. Когато работите на принципа на пробата и грешката, разочарованието ви е постоянно. Много е трудно да подредите нещата, ако това е единственото средство, което избирате.

Под собственост, аз нямам предвид само физически неща. Аз говоря също така и за идеи. Позволете ми тогава да говоря за това, за да можем да добием по-голяма представа какво всъщност е собствеността. Някои хора събират предмети. Други събират идеи. Част от привлекателността на събирането на идеи е да имате вълнуващи мисли и тръпки на прозрение, което е като тръпката от закупуването на ново нещо – може би нова дреха, която с удоволствие носите няколко дни и която след това се превръща в още една дреха, нищо повече. Хората често оценяват прозренията по същия начин. Те имат прозрение и о, те са развълнувани и смятат, че това е толкова значимо. Те се разхождат гордо наоколо и го споделят нетърпеливо със своите приятели. След няколко дни обаче, то е просто още една мисъл, която те добавят към милиони други свои мисли, които вече притежават. Така че да имате прозрения е като да си купите нова рокля или чифт нови обувки. Тръпката изчезва бързо и имате нещо друго.

Притежаването на неща не е просто събиране на предмети; а и събиране на идеи. Много хора колекционират идеи. Те винаги търсят нови идеи и когато намерят такива казват: „О, това е толкова интересно! Каква интересна идея! Фантастично!“ Те четат нова книга и казват: „О, страхотна книга! О, какви невероятни прозрения!“ Те са развълнувани от тази книга няколко дни, а след това продължават с други нови, вълнуващи и интересни неща. Това е като купуването на различни джунджурии. Единствената разлика е, че едното е физическо, а другото е умствено натрупване. Но всичко е вид натрупване. Хората могат да имат много идеи, които са събрали, дори огромна колекция от идеи по определена тема. Винаги обаче има още за събиране, разбира се, защото идеите никога не свършват. Но това, което откривате в царството на идеите, е, че след известно време повечето идеи стават като други идеи. Разликите между тях не са толкова големи. Същото е и с предметите. След известно време едното е като другото — всичко това са вещи!

Някои хора смятат, че притежаването на вещи е пренебрежително и затова събират идеи. Други пък събират духовни практики. Трети събират духовни артефакти. Събирате, събирате, събирате – независимо дали става въпрос за предмети или идеи – събирате, събирате, събирате, докато не се подуете и наситите от всичко онова, което изглежда запълва празнотата във вас, която е зов за Знание.

Когато някой започне да изучава Пътя на Знанието на Великата Общност, той често е нетърпелив за нови идеи. „О, аз искам нови идеи!“ Те четат Мъдростта от Великата Общност. „О, нови прозрения! Нови идеи! Фантастично!“ Или казват: „О, чувал съм това и преди.“ Това е като другата им колекция от прозрения. Всичко това е още повече идеи за тях. Още идеи и още идеи. Или може би това са по-проницателни преживявания. „О, имах страхотно преживяване!“ И тогава, когато опитът отмине, те казват: „Тук не остана нищо за мен. Ще продължа с нови неща.”

Много хора подхождат към Учението по този начин, с идеята да събират повече неща. Или може би преследването им е по-отчаяно. Може би те търсят отговор. Те трябва да имат отговора. Те не се интересуват от събиране на идеи, но трябва да имат нещо, което ще им даде облекчение. И така, те четат Мъдростта от Великата Общност и намират нещо, което ги облекчава, но то ги облекчава само за няколко дни. Тогава болката им се завръща и те казват: „Ами, добре. Тази програма не е за мен. Трябва да намеря нещо друго.“ Това не премахва болката им. Това не ми дава облекчение. Така че те търсят нови и нови неща.

Някои хора подхождат към това Учение, за да събират нови идеи, нови прозрения и др. Някои дори смятат, че ако имат тези идеи, ще могат да спечелят повече пари и да купят повече неща. Други идват, защото търсят облекчение, бягство от трудностите и отчаяно търсят нещо друго наоколо. Странното е, че всички те ще бъдат разочаровани. Пътят на Знанието не е свързан с натрупване на предмети или с бягство от нещата, в никакъв случай. Ето защо ние предоставяме на хората Стъпки към Знанието, първото ниво на обучение. Стъпките съдържат достатъчно мъдрост, за да надхвърлят повечето нужди, ако се изучават адекватно, ако се прилагат мъдро и ако се въведат в сферата на връзките.

Това, което също правят Стъпките и което е интересно, е, че разкриват мотивите на хората да ги изучават. Ако изучавате „Стъпките към Знанието“, за да имате нови идеи, нови прозрения или да поддържате вълнението и ако продължите с подготовката, вие ще можете да осъзнаете мотивите си. В един момент ще разберете, че вашите мотиви и предлагането на Стъпки към Знанието не са еднакви, така че или ще трябва да изоставите подготовката, за да служите на мотивите си, или ще изоставите мотивите си, за да участвате в подготовката. В един момент хората достигат до това и цялата им мотивация за учене трябва да бъде напълно преоценена.

Истинската мотивация за изучаване на Стъпките към Знанието е загадъчна. Истинската причина да го правите е, че трябва да го направите. Това е Знанието. Само Знанието може да ви мотивира да откриете Знанието. Никакви други интереси – натрупване, придобиване, бягство, вълнение, любов – не могат да ви отведат до Знанието. Дори любовта, която в съзнанието на повечето хора е по-скоро едно вълнуващо преживяване, отколкото живо Духовно Присъствие, няма да ви отведе до Знанието, защото по Пътя на Знанието вие откривате, че имате някои не много любовни и дори трудни преживявания. Не всичко е прекрасно, славно, вълнуващо и духовно. Трудно е. „Боже мой! Какво става с мен? Бях хубав човек; сега не знам какво съм!“

Всички тези мотивации за изучаване на Пътя на Знанието трябва да бъдат преоценени, защото не ви отвеждат до Знанието. Вие отивате при Знанието, защото трябва да отидете при него. Това е като много дълбок инстинкт отвъд вашите желания, страхове и лични предпочитания. Това е като завръщане у дома. Вие сте привлечени и сте готови да направите жертви. Вие сте готови да поемете предизвикателства и да направите преоценки. Защо? Защото трябва да го направите. Подготовката не ви обещава страхотен любовен живот, изобилие, нова кола или нова личност, където разменяте старата за нова и по-забавна личност. Не! Това е придобиване на собственост.

Придобиването на собственост е като храненето: ако изядете прекалено много, вие ще се натъпкате и ще имате стомашни проблеми. Ако купувате твърде много неща или идеи, вие ще се претъпчете и ще имате здравословни или психически проблеми и т.н. Независимо дали се опитвате да откриете истината или стимулацията, придобиването на неща започва да ви разболява и трябва да се върнете към простотата, която е съпричастност към Знанието. Придържането към Знанието е толкова просто, че напълно обърква хората, защото те се опитват да получат нещо, да притежават нещо, да избягат от нещо или да преживеят нещо. Знанието е такова. То не е стока. То не е набор от вълнуващи идеи. То не е група от духовни обекти.

В началото на „Стъпките към Знанието“ се казва: „Знанието е с мен. Къде съм аз?“ Ако можехте да разберете напълно този урок, вие бихте научили половината от цялата подготовка. „Къде съм аз? Какво правя?“ Така че, когато говорим за притежания, ние говорим за всичко, което някой опитва да измъкне от живота. Докато се опитвате да вземете някои неща от живота, животът ви убягва. Това е разочароващо!

Някоя ясна вечер, когато звездите блестят ярко, погледнете към небето и се запитайте: „Какво искам да получа?“ Говорете със звездите и кажете: „Добре. Дайте ми го! Искам изживяването на Универсалната Мъдрост или пълната близост с живота. Дайте ми го!“ А звездите са си просто там. Те нито идват към вас, нито се отдалечават. Те нито се поддават, нито отстъпват. Те са си там за вас.

Хората започват Стъпките към Знанието и казват: „Добре! Кога ще го получа? Къде е наградата? Тук съм! Аз практикувам нещо такова. Къде е наградата?“ В един момент, ако упорстват в подготовката си, те ще осъзнаят, че проблемът не е в подготовката; проблемът е в техните мотиви. Виждате ли, без своите притежания, вашият личен ум буквално няма нищо, което да го държи цялостен. Цялото му чувство за идентичност се основава на това, което притежава, което мисли и с което се отъждествява. Тъй като е изкуствен, той трябва да има всички тези неща и да продължава да ги обновява или ще започне да се свива и разпада. И така, ние го оставяме да се свие, не драстично, но бавно, не, за да го накажем, а просто, за да пренасочим ума към развитие на различен набор от способности и постепенно придобиване на различен фокус и ориентация – ориентация от натрупване към дълбоко преживяване, така че един ден, когато погледнете нагоре към звездите, звездите ще са там за вас и вие ще сте там за тях.

Между другото, проблемът с притежанието е причина за голяма част от трудностите, които хората изпитват в своите връзки. Тук хората влизат във взаимоотношения и имат всички тези очаквания за това какво ще получат, как ще го получат, какво заслужават и т.н. Така способността им действително да имат преживяване с друга личност и да изпитат близост става много ограничена. В края на краищата, как можете да имате опит за близост, ако е налице този огромен план за това какво ще имате, кои ще бъдете, как ще се получи и така нататък?

Наличието на всички тези очаквания и този мотив за натрупване ви пречи да изпитате нещо друго. Това деактивира вашата проницателност; деактивира вашето възприятие; деактивира истинската оценка въз основа на съвместимост и споделена посока. Ако влезете във връзка без всички тези мотиви за натрупване, нещата могат да бъдат ясни за вас, много ясни. Но за човек, който се води от тези мотиви, са необходими години, за да стигне до очевидното – и то само след много неосъществени копнежи и желания. Така че можете да видите, че разочарованието е важна част от ученето, но не може да бъде единствената част от него.

Нека се върнем сега, за да видим къде да теглим границата в притежанието на неща. Ако ме следвате и мислите за това, което ви казвам, мислите за това, тъй като то е за вас, а не за други хора, тогава можете да кажете: „Къде да тегля чертата? Трябва да имам определен брой неща, за да функционирам добре на света и трябва също да имам определен брой идеи, прозрения и добри преживявания, за да функционирам на света. Къде да поставя границата, защото знам, че мога да продължа да купувам неща и да ги нося вкъщи, докато домът ми не се препълни до тавана с различни вещи. Мога да продължа да трупам идеи, прозрения и щастливи преживявания, докато умът ми се изпълни до краен предел. Знам, че мога да направя това. Къде да тегля чертата? Къде е балансът?“

От какво наистина се нуждая сега? Първо, разберете от какво наистина се нуждаете и какво наистина използвате. Това, което наистина използвате, и онова, от което наистина се нуждаете, са много свързани помежду си неща. Това се отнася както за притежанието на предмети, така и за притежанието на идеи. Какво наистина използвате? Какво всъщност ви трябва? Хората оценяват нуждите си от неща, които им дават комфорт и често смятат, че някои от техните притежания ще са им необходими някой ден, но не днес или утре. Какво ви трябва сега? Когато започнете да задавате този въпрос и го обмислите сериозно, вие ще видите, че не се нуждаете от много. И все пак нещата, от които се нуждаете, трябва да са много качествени. Предметите, които притежавате, трябва да са добре изработени и издръжливи. Идеите, с които се свързвате, трябва да са трайни и полезни, дотолкова, че да не можете лесно да ги изчерпите. Много от идеите и прозренията, които хората натрупват за собственото си назидание, лесно се изчерпват и нямат постоянна стойност; те нямат дълбочина и не могат да осигурят значение. Те или се самозадоволяват, или са само първоначално стимулиращи и отвъд това не могат да предложат нищо повече.

Това, от което се нуждаете, зависи от онова, което използвате. Това е първият критерий. Ако притежавате тридесет броя дрехи и използвате само пет, тогава за какво са ви останалите двадесет и пет? И защо те отнемат време и енергия в живота ви? Това се пренася и във връзките, защото някои хора колекционират връзки и взаимоотношения по същия начин, по който други хора събират книги, монети, растения, картини, дрехи или каквото и да било друго. Какви връзки са наистина важни за вас? Този основен въпрос изисква честен отговор.

След това се запитайте дали притежаването на тази мисъл, този обект или това прозрение, или поддържането на тази връзка ви се струва правилно? Не питайте „Мога ли да го оправдая поради предимствата му?“, а се запитайте „Правилно ли е?“ Сега това изисква вашия опит, а не просто вашите идеи, защото могат да бъдат оправдани много неща, които не са добри за вас и са ви в тежест.

Третият критерий е да се обърнете към Знанието и то да ви покаже какво да правите. Това е важно, ако първите две не доведат до кардинално решение. Тук вие искате да ви се покаже. „Покажете ми какво трябва да направя. Покажете ми какво е важно.” Запомнете, вие имате нужда само от определен брой вещи, идеи и взаимоотношения, но всички те трябва да са важни и да имат голяма стойност, защото ще ви поддържат психически и физически. Така че тук не става въпрос да отричате всички притежания, взаимоотношения и идеи или пък да се отваряте за всичко, което идва на пътя ви. Това са двете крайности. Нито едната от тях не е здравословния път. Ученето за разпознаване и разграничаване е основна част от развитието на всеки човек, ако се основава на истинско общуване. Говоря за истинско общуване.

Какви вещи наистина използвате? От кои наистина се нуждаете? Защо да притежавате нещо друго? Какви идеи наистина ви помагат? Кои идеи имат дълбочина и са важни за вас? Защо трябва да се забавлявате с други идеи? Какви взаимоотношения и връзки са наистина от съществено значение за вашето развитие и подпомагат духовното ви израстване? Какво правите във връзки, които не могат да постигнат това? Това сортиране създава реална пестеливост. Пестеливостта е от съществено значение, защото ви дава достатъчно запаси от жизненост – време, енергия и мотивация – за да се насочите към по-важни неща.

Хората, които са доминирани от твърде много идеи, твърде много взаимоотношения или твърде много предмети, не могат да влязат в по-голямата арена на разбиране или постижения. Те носят твърде много багаж със себе си. Техният живот е пълен. Притесненията им са ги настигнали. Те няма къде да отидат. Всичко, което могат да направят, е да обслужват своите притежания. Те няма да продължат напред. Те ще бъдат идентифицирани с притежанията си, независимо дали са предмети, идеи или хора. Те ще бъдат запълнени на 100%. Не можете да добавите нищо към тях. Нищо ново не може да се добави. Те са затворени за живота. Те в известен смисъл се грижат за музея на своя живот. Те са музейни уредници на собствения си живот, следейки всичко, което са събрали до момента. Какво прашно и мрачно съществуване! Те гледат към небето и не го виждат. В крайна сметка, ако животът ви е свързан с опазването на личния ви музей, защо изобщо ви е нужна вселена? Това е просто декор. Защо да задавате по-големи въпроси? Защо да чувствате болка и копнеж за по-велики неща?

Мъжът и жената на Знанието искат да пестят, защото имат нужда от време, за да се съсредоточат върху Знанието и върху научаването на по-велики неща. Те не могат да бъдат затънали в предмети, идеи или хора, които не са част от по-големия им стремеж. Това е пестеливост и тя е много важна. Докато напредвате и изучавате Пътя на Знанието на Великата Общност, постепенно нещата отпадат, не защото са лоши, а защото вече не са необходими. Вие не можете да ги използвате и не искате да носите много допълнителен багаж. Животът ви, в известен смисъл, се рационализира. Вашето бреме става все по-леко. Сега можете да поемете по-големи отговорности.

Както виждате от моята презентация, идеята за притежанията е много по-всеобхватна от това, което може би сте обмисляли преди. Това ново разбиране е много важно, тъй като Пътят на Знанието на Великата Общност представлява трансформация на взаимоотношенията и навлизане в нов живот и нов опит. Не можете да осъществите това пътуване, ако носите твърде много багаж с вас. Можете да носите само онова, от което наистина се нуждаете. Тогава ще стъпвате по-бързо и по-леко, и ще се чувствате по-малко потиснати от онова, което оставяте след себе си.

Когато ви се представят нови предмети или ви се предоставят възможности за закупуване на нови вещи, за придобиване на нови идеи, за срещане с нови хора или за участие в нови дейности, запитайте се: „От какво наистина се нуждая и какво наистина използвам? Кое е същественото?“ На част от това можете да си отговорите сами. Понякога трябва да се обърнете към Знанието, не просто, за да ви каже отговора, защото Знанието не включва много разговори, а, за да го демонстрира. Особено при много важни решения трябва да се демонстрира пътя, по който да се върви, защото само една идея не е достатъчна. Трябва да го видите, да знаете неговата стойност и да разберете, че е напълно подходящо за вашия живот и за вашите нужди. Това става чрез демонстрация.

Хората досаждат на Знанието с всякакви въпроси. Те често искат да натрупат повече прозрение, повече идеи и повече хора. Повече, повече, повече! Но Знанието мълчи. Това, което Знанието ще направи, е да създаде учебна ситуация, която ще помогне на човека да се примири с истинските проблеми. Това е така, защото Знанието не е като малко момче на повикване, момче, което носи всичко, което искате – като рум сървис! Знанието е Господарят. Вие сте учениците. И все пак хората често започват обучението си, като се държат така, сякаш са господарите, а Знанието е ученикът. Някъде в процеса целият ред на властта е обърнат – често много постепенно, а понякога и с по-големи стъпки.

Мъдростта от Великата Общност: Том I заявява, че първата цел на Бог е да ви освободи. Това звучи като хубава идея. Но помислете какво всъщност означава тя. Това, което наистина означава, е, че целият мотив за придобиване трябва да се обърне. Ако отивате някъде в живота си, не можете да вземете всичко с вас. Можете да вземете само онова, от което се нуждаете и това ви разтоварва. Това ви дава време, енергия, умствена свобода и способност да създавате нови идеи и съюзи. Това предефинира и пренасочва цялата ви връзка с обектите във физическия свят. Тази нова връзка сега не се основава на фантазия и на минали връзки. Тя се основава на полезност и на реална стойност. Това създава здрава връзка с физическия свят, с хората и с идеите.

Някои хора се чудят: „Защо да изучавам Пътят на Знанието на Великата Общност?“ Всъщност вече не искам да чета книги. Причината е, че Пътят на Знанието ви дава някои неща, които да обмислите задълбочено, вместо просто да нагнетявате повече идеи в ума си и да го поддържате стимулиран. Помислете за идеята „Знанието е с мен. Къде съм аз?“ Можете да отделите много години само на тази идея. Една идея! Не можете да я изчерпите. Тя е революционна. „Сам не мога да постигна нищо.“ Това е още една революционна идея. Тя може да промени света, ако бъде обмислена и ако ѝ се позволи да промени преживяването ви за вас и за света. Тогава вече, вие не сте онова, което притежавате. Вие сте в съответствие с нещо невидимо и мистериозно, което е водещият принцип на целия живот.