Дискретност

Какво означава дискретност? Това означава способност да знаете кога да говорите и кога да мълчите. Можете ли да си спомните случай, когато сте казали нещо и след това сте съжалявали, че сте го направили? Можете ли да си спомните друг случай, когато сте казали нещо на някого и след това сте разбрали, че не е било нужно да го казвате? Може би е било грешно за тях или е разкрило твърде много за вас. Можете ли да си спомните случай, когато сте разкрили нещо на друг, но не е било необходимо? Или може би е имало моменти, когато сте казвали нещо и то е попаднало в грешни ръце или е било изтълкувано погрешно и по-късно се е завърнало, за да ви преследва?

Ако се замислите върху тези неща, вие ще видите, че те представляват голям проблем в общуването. Като цяло, има три различни етапа на развитие на комуникацията. Първият етап е невъзможност да изразите себе си. Вторият етап е, когато почувствате, че трябва да изразите себе си. И третият етап е, когато няма нужда да изразявате себе си, освен в редки случаи и пред определени хора. Тези три етапа представляват трите етапа на развитие на човешкото същество: етапите на зависимост, независимост и взаимозависимост.

В първия етап, вие едва осъзнавате какъв е вашият собствен опит и имате големи затруднения да го изразите на другите. Вие или нямате уменията да изразите това, или нямате съзнанието какво трябва да изразите и сте толкова изплашени, че не можете да преодолеете празнината и да я извадите от себе си. Този първи етап, следователно, е етап на самопотискане. Това не е етап, в който проницателността и дискретността се упражняват много.

Във втория етап, вие изпитвате известна свобода, което означава, че преживявате собствените си идеи и можете да мислите по-свободно и независимо. По време на този етап се чувствате почти принудени да изразите себе си. Вие искате да упражните свободата си и не желаете да се ограничавате, защото се опитвате да избягате от цялото самоограничение, което ви е обвързвало преди.

След това навлизаме в третия етап, в който вие взаимодействате с другите по много отговорен начин. Тук дискретността става много важна, защото осъзнавате, че всичко, което казвате, оказва влияние на другите и чрез всичко, което казвате, се заявявате по много постоянен начин. Разбира се, всеки, който има отговорна или лидерска позиция, осъзнава, че всичко, което каже, ще бъде взето присърце от някого. Тези хора трябва да бъдат много по-разсъдливи в това, което казват и в онова, което искат да подчертаят. Тук общуването носи със себе си голяма отговорност, не просто отговорност към себе си и желание да се изразите, а отговорност за това, което се случва в резултат на вашето себеизразяване.

Следователно имаме зависимост, независимост и взаимозависимост – трите големи етапа на човешкото развитие. Повечето хора са в първите два етапа. Всъщност повечето хора са в първия етап; мнозина си проправят път към втория и много малко изобщо са достигнали третия етап. В първия етап хората не могат да говорят. Във втория етап те трябва да говорят като израз на своята свобода и независимост. В третия етап те рядко говорят с определени хора за определени цели, тъй като осъзнават голямата отговорност, свързана със себеизразяването. Ако помислите за това, ще разберете, че в рамките на тези три етапа вие развивате задълбочено разбиране на собствения си опит и научавате Мъдростта, както и начина, по който тя може да бъде изразена най-ефективно на света.

В първия етап на зависимост, вие не можете да изразите себе си, защото не сте наясно със собствения си опит в достатъчна степен и все още нямате уменията или смелостта да разрушите връзките, които ви задържат. Във втория етап на независимост, вие прекъсвате връзките и желанието ви да общувате е по-скоро желание да освободите енергия и да се разтоварите, отколкото ефективно да промените или въздействате на другите. Тук себеизразяването става много хаотично. Вие все още не осъзнавате последствията от това, което казвате и по-скоро се наслаждавате на свободата да го кажете.

Третият етап на взаимозависимост, при който започвате да взаимодействате във връзките от позиция на отговорност и самосъзнание, е етапът, при който вашата дискретност става все по-важна, защото без нея вие произвеждате нежелани и често катастрофални резултати за себе си и за другите хора. Тук трябва да се научите на сдържаност и също трябва да се научите на проницателност, за да определите кога и къде трябва да изразите себе си. Тук сдържаността е важна, защото често трябва да премълчавате онова, което искате да кажете. Хората, които участват във втория етап на независимост, често не могат да премълчават каквото и да било. Те смятат, че задържането на каквото и да било е нарушение на тяхната природа и свобода. Те смятат, че имат право да изразят каквото и да било пред всеки. Е, в крайна сметка те ще разберат, че това води до нежелани резултати и ненужни конфликти. Това създава големи проблеми на света. Така че, ако са умни, те ще започнат да осъзнават, че трябва да бъдат по-внимателни с кого общуват и какво казват.

Тези хора, които са станали мъдри, трябва да осъзнаят, че трябва да внимават какво казват на всеки, навсякъде и по всяко време. Те са внимателни, защото осъзнават, че всяко себеизразяване засяга взаимоотношенията и генерира реакция в другите. Те искат да култивират истински взаимоотношения и да подхранват истински отговор. Те не искат премеждията, които съпътстват безотговорното себеизразяване. Следователно за мъдрия това ограничение не се възприема като самопотискане. Тези хора умеят да се изразяват напълно. Те могат да изразят своите чувства, своя гняв, своята тъга, своята радост, своето вдъхновение, своето разочарование и така нататък. Те са развили това умение. Сега те знаят, че трябва да го използват разумно.

Хората в първия етап на зависимост не могат ефективно да изразят чувствата си, тъй като не могат да ги изпитат напълно. Хората във втория етап на независимост започват да изпитват своята гама от емоции и собствени идеи, и желанието им да ги изразят е огромно. Това желание обаче все още не е породено от Мъдростта. Мъдрият човек трябва да проявява дискретност по всяко време. Тук ще има чувство на самота и изключване, защото мъдрият не може да изрази ефективно дълбочината на своя опит пред много хора. Тези личности трябва да държат своя опит в себе си и да му позволят да расте там. Това генерира фокус и енергия, което е сила. Това също така развива уважение към опита и позицията на другите хора в живота, както и уважение към собствения опит и позиция.

Отговорността трябва да съпътства силата, за да може силата да се използва разумно и да има благотворен ефект. Колко вярно е това в себеизразяването. Тук Знанието е вашият водач, тъй като Знанието ще ви накара да говорите с определени хора и да мълчите с всички останали. Докато напредвате към Знанието и докато култивирате връзката си със Знанието и се научите да получавате Знанието, вие също ще изразявате убедителни неща на определени хора и ще мълчите с всички останали. Това ще бъде направено без присъда или осъждане. Вие няма да съдите някой като достоен, а друг като недостоен. Това няма нищо общо. Вие просто сте призовани да изразите определени неща на определени хора, които усещате, че могат да разберат и приемат вашето себеизразяване по конструктивен и полезен начин. С всички останали, вие пазите това себеизразяване в себе си и оставяте силата му да расте.

Интересно е, че хората във втория етап на развитие, в етапа на независимостта, се чувстват толкова силни, че започват да разперват собствените си криле до някаква степен, прахосвайки  силата си и фокусирайки се през цялото време чрез безотговорно себеизразяване. За тях самоизразяването е по-скоро да се разтоварят и да извадят опита от себе си. Те не искат да го държат в себе си. Те смятат, че въздържането е форма на самопотискане. Тъй като се опитват да избягат от зависимостта, те се страхуват да не скрият нещо и са склонни да се чувстват много обидени, когато трябва. Това е юношески етап на развитие. Юношеството е подчертано от нови изрази и преживявания на властта, но без Мъдростта и отговорността да носите власт или да я използвате мъдро.

Вторият етап на развитие е като незряла възраст. Много хора се опитват да влязат във втория етап, защото трябва да преминете през него. Много хора дори го преподават. Те са много критични към всичко, което отрича правото на личността на себеизразяване или правото на индивида да има, да прави и да бъде каквото пожелае. Хората учат това, защото се опитват да го научат, но все още не са осъзнали, че има огромен етап отвъд него. Всъщност третият етап, етапът на взаимозависимостта, е толкова по-голям от първите два, че няма сравнение между тях. Вие никога няма да завършите третия етап на развитие, тъй като в него има толкова много растеж и напредък.

Много хора искат сила и всичко, което свързват със силата, но малцина искат отговорността, която трябва да върви редом с нея. Отговорността изисква проницателност, дискретност и сдържаност. Могат ли хората, които се наслаждават на своята независимост, да упражняват тази сдържаност, без да я възприемат като форма на самопотискане? Те могат, само ако осъзнаят, че силата им носи отговорност и че ако не искат да създават хаос около себе си, трябва да използват способностите си по-внимателно и по-разумно. Това ги подготвя да имат дискретност.

Много хора смятат, че дискретността е просто да си държиш устата затворена. „Не го казвай. Не казвай това нещо. Задръж го. Не казвай нищо на никого. По-сигурен си, когато си държиш устата затворена“. Така хората мислят за дискретността, но това не е дискретност. Дискретност е да знаеш кога да говориш и кога да не говориш, и да можеш да го следваш вярно. Това е дискретност. Това изисква да имате сила, способности и високо ниво на самоприемане. Ако имате спорна връзка със себе си, тогава няма да можете да подходите към нищо с Мъдрост. Мъжът и жената на Знанието могат да задържат себеизразяването си без никакво чувство за самонасилие и да поемат риска да кажат на някого нещо важно, може би нещо, което се смята за рисковано, без чувство за себенасилие. Наистина, единственото истинско самонасилие идва, когато вървите срещу Знанието. Все пак трябва да имате достатъчно опит в Знанието, за да знаете кога вървите към него и кога се отдалечавате от него.

Тогава дискретността е способност да се говори и да не се говори. Много хора не могат да се изразят, докато други говорят непрекъснато, казвайки всичко на тези, които имат желание да слушат и с които се чувстват комфортно. Това представлява два ранни етапа на развитие, но нито един от тях не е етапа на зрялостта. Нито един от тези подходи не е ефективен за подхранване на истински взаимоотношения или за хармоничното постигане на нещата в света. Така че може да попитате: „Как да разбера кога да говоря и кога да мълча?“ Вие ще знаете това, защото Знанието ще ви мотивира. Ако искате да кажете нещо на някого и изпитвате сдържаност, не го казвайте. Ако чувството на сдържаност е дълбоко във вас, не казвайте нищо. Ако обаче сдържаността е на повърхността на ума ви и дълбоко във вас, и вие знаете, че трябва да съобщите нещо, тогава трябва да поемете риска и да намерите думите, без извинение.

Как можете да различите какво е дълбоко във вас и какво е на повърхността? Без Знанието не можете да направите това. Можете да мислите, че всеки импулс е истински или че трябва да се страхувате от всеки импулс. Да станете ученици на Знанието означава да култивирате връзката си със Знанието, което е вашата най-първична връзка. Това ще ви научи на истинското значение на дискретността, защото ще откриете, че Знанието говори са̀мо в определени моменти. То чака моментите на готовност, когато условията и публиката са подходящи и има нужда.

Когато хората започнат да изучават Пътя на Знанието на Великата Общност и да следват неговите практики в съответствие с Древната Традиция, дадена тук, те винаги задават непрестанни въпроси на Знанието: „Кажи ми моята цел. Кажи ми какво трябва да направя. Трябва ли да приема тази работа или да приема онази? Трябва ли да отида с този човек или да не отида с него? Да отворя ли или да затворя? Как мога да имам мир? Как мога да имам хладнокръвие? Как мога да изляза от тази ситуация? Как мога да попадна в тази ситуация?“ Съществува това непрекъснато разпитване и какво получават те в деветдесет процента от времето? Те изпитват тишина или просто чуват собствения си ум – собствените си предпочитания и собственото си объркване. Те чуват да и не, направете това или не правете онова – те чуват всички тези неща. И все пак всичко това е на повърхността на ума. Дълбоко в тях е тишина.

Това сочи към Знанието. Знанието се осъществява в себе си, така че то е в състояние да се въздържа много дълго време. Наистина може да има много дълго време между преживяване на Знанието и изразяване на Знанието. Обикновено това е така. Може да знаете нещо, но да отнеме години, за да се случи. Може да знаете нещо за друг и въпреки това да ви отнеме години, за да го изразите ефективно пред него, ако изобщо някога го направите. Това самопотискане ли е? Не. Това е Знание.

Вашата връзка със Знанието трябва да бъде развита, за да функционирате на това ниво. За по-голяма част от хората, които се борят със зависимости, това няма смисъл. Те не изпитват дискретност в голяма степен. Те изпитват самопотискане. Те не могат да говорят. Те често не знаят какво имат да кажат, а ако знаят, често не могат да го кажат. Защо? Защото това би застрашило техните зависимости. Ако започнете да имате претенции за независимост и да се утвърждавате, вие започвате да застрашавате вашите зависимости. Ако не сте готови да направите това, тогава няма да го направите. Ако сте готови за него, тогава ще започнете да навлизате във втория етап на развитие, който е независимостта и в който ще започнете да се наслаждавате на нейните свободи и да изпитвате нейните задължения.

Тук ви давам идеята за дискретност в по-широк контекст. То е свързано с изучаването на всичко останало в Пътя на Знанието на Великата Общност. За да можете да говорите, когато е подходящо и да не говорите, когато не е, е нужно по-голямо развитие – по-добро разбиране на себе си, на вашата природа, на динамиката на вашите взаимоотношения и на силна вярност към собствения ви вътрешен живот. Всичко това представлява по-голямата сфера на вашето развитие.

Сега може да попитате: „Как да развия дискретност? Осъзнавам, че трябва да я използвам“. Аз казвам: „Станете ученици на Знанието“. Ако изпитвате афинитет към Знанието и към Великата Общност, която представлява живота отвъд този свят, тогава Пътят на Знанието на Великата Общност е вашият път. Откъде да знаете, че това е вашия път? Вие вече го знаете. Това е единственото нещо, което ще ви държи с него и ще ви позволи да напредвате. В края на краищата този път не ви обещава богатство, власт, любов, комфорт, удоволствия, слава, божествена намеса, контакти с ангели и всичко останало. Вие следвате Пътя на Знанието на Великата Общност, защото знаете, че трябва да го следвате. Това е, което ви води напред.

Всички други амбиции и мотивации рано или късно отпадат. Докато те отпадат, вие осъзнавате, че повечето разговори са ненужни. Повечето от това, което смятате за нужно да изразите, е просто, за да компенсирате несигурността си. Тук вие осъзнавате, че всичко, което казвате, има стойност или трябва да има стойност. Дори когато ви е леко на сърцето, вие искате това да е смислено преживяване, без да се опитвате да създавате смисъла. Тук вие ставате по-естествени. Вие ставате по-скоро като естествения свят, който е тих и неподвижен, освен когато нещата се случват. Тихата и мълчалива личност има голяма дълбочина и често предизвиква уважение в другите, особено ако неговото или нейното мълчание е породено от Мъдростта.

Индивидите, които са ангажирани с възстановяването на Знанието, започват да преживяват Мистерията на живота и изпитват Мистерията в себе си. Присъствието на тази Мистерия засяга другите, дори и нищо да не се казва. Мъжът и жената на Знанието имат голямо влияние върху другите. Те не изразходват енергията си с безсмислени разговори, с анализи или спекулации. Тъй като държат комуникацията в себе си, тя расте и става все по-мощна. Те не я разсейват постоянно, като бягат при приятелите си, разказвайки им всичко, което се случва с тях и споделяйки всичките си най-дълбоки преживявания, за да ги изкарат от себе си. Не. Мъжът и жената на Знанието ги държат в себе си, за да могат те да растат в сила и да стават по-фокусирани. Те искат да задържат енергията си сега – да я овладеят и съсредоточат – вместо да я изразходват веднага щом я изпитат.

Мъдрите хора са изпитали нуждата от дискретност и я практикуват ефективно. Те я практикуват, защото знаят, че е от съществено значение. Тя е тяхната мотивация. Те не са мотивирани от страх от репресии, от страх от последствия или от безпокойство относно загуба на любов или пари. Това не е тяхната мотивация. Тяхната мотивация е осъзнаването, че тяхното себеизразяване е ценно и трябва да бъде дадено на правилните хора, за да бъде изпълнено. Те осъзнават, че е тяхно задължение да научат начини да се изразяват ефективно, като използват правилните думи и често използват възможно най-малко думи. Защото, когато имате да кажете нещо важно, колкото повече думи използвате, толкова по-слаба е комуникацията ви.

Мотивацията им е, че искат успех, без да предават себе си. Всъщност те искат да почетат себе си. И така, те научават Пътя на Знанието на Великата Общност, който ги кара да казват определени неща на определени хора в точното време, а през останалото време да запазят тишина и спокойствие, водейки разговори само, за да уреждат ежедневните си нужди.

Учениците на Пътя на Знанието на Великата Общност осъзнават, че трябва да практикуват тишина през цялото време. Може би неподвижността ви изглежда като самоограничение или самопотискане, тъй като продължавате да искате да избягате от всичките си мисли – вашите фантазии, малките драми, спекулации, анализи, минали спомени и проекции в бъдещето. Практикувайте неподвижност. Тишината е необходима, ако искате да имате дискретност. Необходима е, ако искате да изпитате проницателност. Необходима е, ако искате да видите какво наистина се случва и да знаете как да реагирате. Тишината е необходима, ако искате да изберете правилните връзки и да продължите по правилния начин, където няма самонасилие. Необходима е, ако искате да говорите и действате с Мъдрост. Тишината е необходима.

Как да развиете истинска дискретност? Сега ще ви дам някои насоки. Първо, започнете като ученици на Пътя на Знанието на Великата Общност, ако имате афинитет към Великата Общност. Ако ли не, изберете друг път, друга форма на развитие, но винаги избирайте подготовка, която не сте измислили сами. Не приемайте еклектичния подход, избирайки малко от това и малко от онова, част от нещо, което харесвате и част от друго нещо, което харесвате, и смесвайки всичко заедно. Защото знаете ли какво ще се получи? Ще имате точно това, което харесвате и то няма да ви отведе никъде. То просто ще ви утеши и ще потвърди мястото, където сте сега. Наистина, в Пътя на Знанието на Великата Общност, вие се научавате да надминавате вашите предпочитания, вместо да живеете според тях. Пътят на Знанието ви отвежда отвъд предпочитанията ви към познатото. Хората, които избират еклектичния подход към развитието, само затвърждават своите предпочитания и никога не бягат от тях. Усещането, че са несвободни и неудовлетворени, ще продължи да ги преследва, без видимо облекчение.

Затова изберете подготовка, която не е ваше собствено производство. Изберете нещо, което може да ви отведе отвъд мястото, където сте сега, на нова територия. Това е образование и развитие. Да, имате известна нужда от самоукрепване, но все пак трябва да отидете отвъд мястото, където сте сега. Ако изберете еклектичен подход, няма да можете да го направите, а само ще подчертаете мястото, където се намирате в момента. Ще инвестирате повече от себе си в него. Ето защо това е великият път за никъде. Ако искате да бъдете истински ученици на Пътя, тогава трябва да изберете подготовка, която е правилна за вас, но която не се ръководи от вашите предпочитания и чувства във всеки момент. След това ще практикувате в дните, в които ви се иска, както и в дните, в които не ви се иска и ще можете да се забавлявате с идеи, когато това ви харесва или когато не ви харесва. Ще можете да научите умения, когато изглежда, че те отговарят на вашите цели, както и когато изглежда, че не отговарят на вашите цели. Ето какво означава да сте ученици – да научите нещо ново, да отидете там, където не сте ходили преди, да се забавлявате с идеи, които са нови, да преосмисляте, да обновявате, да се подмладявате и преоткривате.

Ако смятате, че сте готови да предприемете подготовка, трябва да започнете да се готвите в Пътя на Знанието. Това ще култивира всички ваши аспекти и ще направи възможна истинската дискретност. Междувременно ще ви дам няколко насоки. Те са само насоки, което означава, че трябва да се научите да ги използвате разумно по различни начини и в различни ситуации. Това не са правила, които никога не се променят и са еднакви във всякакви ситуации. Наистина, мъдрата личност, е много променлива и може да променя и прилага Мъдростта в различни ситуации и по различни начини. Това представлява зрялост и напредък.

Начинаещите ученици искат да знаят черното и бялото на всичко, така че, когато подготовката казва „Направете това“, те се опитват да го направят при всякакви обстоятелства, без да разпознават как тези обстоятелства варират или как приложението трябва да е различно при различни обстоятелства. Така че, като се има предвид тази склонност на повечето хора, казвам: „Казвайте възможно най-малко“. Общувайте с хора, на които имате доверие, които усещате, че ви уважават много и които уважават духовния ви живот, без да се опитвате да им налагате своята позиция. Когато трябва да кажете нещо, кажете го просто. Не е нужно да обяснявате всичко, да давате безброй примери и да говорите, докато не остане нещо, което да се каже. Нека хората прекарват време с това, което сте казали, вместо да се опитвате да го направите напълно приятно за тях. Ако чувствате нужда да изразите нещо, но нямате възможност или няма правилните хора, тогава го задръжте в себе си. Нека огньовете да горят по-силно във вас. Добре е да имате този натиск. Задръжте тази енергия. Това е като секса. Някои хора смятат, че когато се чувстват сексуално възбудени, трябва да правят секс незабавно, за да се облекчат. Това е лудост. Помислете върху него и ще видите, че е лудост.

По същия начин, ако имате нещо, което трябва да кажете на някого конкретно или на всички, или на вселената, а възможността не е налице или не е подходящо, или моментът не е подходящ, задръжте го в себе си. Нека расте. Това е начинът, по който развивате дълбочина, сила, проницателност и самосъзнание в себе си. Ако има натиск, нека го има. Тогава, когато има възможност да изразите каквото и да е, то ще бъде изразено с огромна сила. Подобно на издърпването на лъка, този натиск е това, което проектира стрелата напред в света. Това е, което дава сила на вашето себеизразяване. Хората, които говорят, говорят и говорят през цялото време, нямат сила в своето себеизразяване. Нищо не се е натрупало в тях. Стрелата просто пада на земята пред тях. Тя не отива никъде. Но ако позволите на комуникацията ви да расте във вас, тя има сила и когато е изразена, ще има сила в нея.

Така че, почувствайте натиска. Нека огньовете растат във вас. Ако правите това мъдро, то ще развие вашата проницателност и способността ви да се въздържате, което трябва да направите, ако искате да станете зряло човешко същество. Само юношите са диви и екстравагантни. Те обикалят наоколо и трябва да кажат каквото и да е на когото и да е, когато чувството ги връхлети. Те не разбират защо животът им е толкова изпълнен с конфликти и вражда.

Вярно е, че Мъдрите мълчат през по-голяма част от времето. Знанието е такова. Когато Знанието пусне стрелата си обаче, то може да промени живота изцяло. То може да промени курса на света. Но тези, които се борят със зависимости, не могат да видят това. То изглежда като помрачаване и задълбочаване на тяхната дилема, макар че е съвсем различно. А за онези, които се радват на новооткритата свобода и независимост във втория етап на развитие, тези идеи изглежда, че ще ги върнат назад, обратно към състояние на зависимост. Те не искат нищо да ограничи новите им свободи. Това е така, защото независимостта е много юношески етап. Тийнейджърите не искат да бъдат задържани или ограничавани от нищо. Ето защо в юношеството има много малко мъдрост – има много изследвания, експерименти, бедствия, разочарования и ужасни грешки, но много малко мъдрост.

Ако търсите Мъдростта, тогава трябва да упражнявате дискретност и да научите начините за дискретност. За да научите пътищата на дискретността, вие трябва да учите Пътя на Знанието. Ето защо вместо да научите едно умение, трябва да научите всички тях. Вместо да научите една добродетел, трябва да станете добродетелни. Вместо да се научите да придобивате една сила, трябва да станете могъщи. Да се научите на дискретност в истинския ѝ смисъл означава да станете цялостна и обединена личност, личност, която чувства присъствието на Знанието в себе си, присъствие, което се самопоражда.

Тук вие осъзнавате, че вашият живот и всичко, което правите, е вътрешно изразено чрез мрежа от връзки, които ще искате да развиете бавно с правилните хора и за правилната цел. Вие сте индивиди, но вашата индивидуалност има значение само в контекста на взаимоотношенията и връзките. Тя има смисъл само от гледна точка на това, което можете да допринесете.

Тук аз описвам третия етап на развитие, етапът на взаимозависимост, където влизате отново във връзките като отговорни индивиди. Тук можете да мислите сами. Тук можете да отчетете собствения си опит и да осъзнаете, че трябва да се ангажирате отново с живота по истински и целенасочен начин, за да имате някакво удовлетворение. Защото наистина независимостта, макар вълнуваща и възбуждаща в своята новооткрита свобода, по същество е самотна и изолираща. Тя е неефективна и не може да доведе до големи резултати. В края на краищата можете да провъзгласявате вашата независимост много дълго. Тогава разбирате, че имате какво да правите в живота и искате да го направите.

За да направите нещо важно в живота си, вие трябва да участвате във взаимоотношения и връзки с други хора, и да се научите да работите хармонично с тях. Трябва да се научите да споделяте силата. Трябва да се научите да се въздържате. Трябва да се научите да правите компромиси, когато компромисите са необходими и подходящи. Трябва да се научите на проницателност. Трябва да научите всички тези неща, а това ви подготвя за третия етап от вашето развитие, което е етапът на динамично и истинско взаимодействие с другите. Тук нуждата от дискретност става по-голяма, когато осъзнаете важността на собствения си живот и себеизразяване. Тук разбирате, че повечето разговори са ненужни и са просто начин за компенсиране на несигурността на хората. Тук тишината е предпочитана, защото в тишината започвате да преживявате своето присъствие, присъствието на другите и смисъла на вашите взаимоотношения.