Преданост и Ангажираност

Предаността и ангажираността могат наистина да възникнат, когато осъзнаете, че една връзка е вътрешно присъща, а не създадена. Вие не сте направили нищо, за да я установите. Тя не се основава на минал живот. Тя се основава на разпознаване, което е установено преди да дойдете в този свят и сега е възстановена чрез разпознаване с друг човек. Това признание насърчава преданост, която е израз на любов и приятелство. То насърчава истинската отдаденост, която е израз на съвместната ви цел сега.

Може да попитате: „Как може да има ангажираност без задължение? Как може да има преданост без лична загуба?“ Отговорът на тези въпроси е много основен, но не е очевиден или лесен за разпознаване. Вие имате преданост и отдаденост без загуба, защото заедно сте отдадени на Знанието. Това не са вашите идеи за Знанието. Това е самото Знание. Това е споделен опит. Не можете да го изпитате, с когото пожелаете. То може да възникне само с определени индивиди и на определени етапи от вашето развитие.

Оценяването на другите е оправдано, но предаността представлява много по-голямо участие. Това е върхът на взаимоотношенията между индивидите. Това е най-висшият израз на връзка с друг човек. В тази връзка има голямо обещание, но от нея се страхуват онези, които не са я изпитали. Предаността не се дава чрез опит да използвате някой, за да осъществите вашите амбиции и желания. Предаността е естествено изливане на вашето Истинско Аз. Предаността не се грижи за успеха или загубата.

Рано или късно трябва да откриете предаността. Тя е присъща при отглеждането на деца, но има по-голяма роля дори от това, тъй като може да не сте вътрешно свързани със собственото си потомство. Това е една от причините родителите и децата да се карат. Вътрешната връзка се установява отвъд този свят. Тя може да бъде само разпозната и веднъж разпозната, се поддържа чрез вашия ангажимент към нейната цел. Трябва да приведете предаността и ангажираността в правилния ред или няма да разберете това, което имаме предвид.

Предаността не е нещо, което да се опитате да имате. Това е нещо, което ви движи. Тя не е добродетел, която да се опитвате да постигнете. Това е нещо, което ви движи. Знанието не е идеи. То ви движи. Това е сила в живота ви. Нещо ви движи. Вие не знаете какво е това. Вие се страхувате от него, може би защото има такава огромна сила и въпреки това е толкова естествено за вас. То е от самото ви сърце, но сега ви вълнува. Това е Знанието, което се изразява в живота ви. То ще ви накара да се посветите на други, когато времето е подходящо за това.

Тогава вашият ангажимент просто ще бъде признат. Вие не поемате някакви ангажименти. Как можете да поемете ангажимент? Можете да правите само временни споразумения. Истинската отдаденост произлиза от вас. Вие откривате, че трябва да поемете ангажимент, защото така трябва. Това не е оправдано от гледна точка на това какво ще получите в близкото бъдеще. Може би това ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши. Може би временно ще бъде огромно неудобство. Но то идва отвътре във вас. То ви движи. Сякаш намирате себе си и се предавате напълно.

Тук вие предавате властта си на една по-голяма сила във вас. Това сте вие, но това е по-великото от вас. Това привидно противоречие между онова, което сте вие ​​и това, което е по-велико от вас, трябва да бъде ясно разбрано. Казах, че вашият Висш Аз не е по-велик индивид. Той е част от тъканта и матрицата на живота, работещи във времето и пространството. Той е свързан с определена група, която ние наричаме вашето Духовно Семейство. Вашият Висш Аз не е по-велик индивид. Той не е супер его. Това сте вие, но във вътрешна връзка с живота. Вие без отделяне служите във времето и пространството, защото сте там. Когато връзката се разбира на това ниво, отдадеността и ангажираността възникват естествено. Не е нужно да се опитвате да ги имате, но може да ви е нужна голяма сила, за да ги приемете.

Връзката е като самия живот. Вие се преструвате, докато не откриете какво всъщност е тя. Вие оперирате със собствените си предположения, докато не ги освободите и не откриете нещо друго. Съвсем очевидно е, че опитите на хората за връзка не са задоволили трудностите им със самотата и изолацията. И все пак, тези неща могат да бъдат разрешени, защото Божият План е те да бъдат отменени.

Хората са много нетърпеливи, защото се страхуват, но искат да са сигурни, че имат всичко, което искат, преди да решат нещо важно. Хората често питат: „Ще открия ли истински партньор за себе си?“ Това е много често срещан и разбираем въпрос. „Ще имам ли истинско приятелство?“ Възможно е, но първо трябва да потърсите нещо по-важно, защото истинското приятелство произтича от вашата цел в живота. Хората искат всичко, което целта може да им даде, но без самата цел. Затова се задоволяват само с идеи. Те възприемат думите ни просто като нови идеи: „Сега чух този учител да казва това, но то не е същото като онова, което казва онзи учител. Много съм объркан. Сега съм още по-объркан. Не знам на кого да вярвам.”

Първо, вие трябва да потърсите цел. Това е вътрешно присъщо за вас. Целта ще даде на взаимоотношенията ви смисъл и посока. Тя ще създаде възможност за истинско обединение. Не е нужно да търсите партньор. Те ще ви търсят, но вашите дейности, свързани с вашата цел, ще ви доведат до тях. Това е действащ живот сега. Сега работите с живота без да сте независими от него.

По принцип вашата независимост е и вашият проблем. В независимостта няма свобода. Вие сте отхвърлени. Каква свобода имате тогава? Вие сте лишени от вашето Духовно Семейство. Вие сте лишени от Знание и само вашите желания и страхове ще ви водят. Това поражда един много размирен свят. И все пак това не е вашето наследство. Не това е причината да дойдете тук — да изживеете това самотно и безплодно съществуване. Вие знаете, че ще загубите всичко, което искате. Това не е предназначено за вас.

Вие имате в себе си семето на Знанието. То съдържа цялото знание, което сте придобили или възстановили досега. То също така съдържа вашето конкретно призвание в този живот. То съдържа способността ви да разпознавате онези взаимоотношения, които са присъщи на вашата цел. Това е подарък. Очевидно е обаче, че не са много тези, които ще го търсят. Това е Царството.

В желанието си за общност и партньорство, вие винаги търсите вашето Духовно Семейство. Напълно естествено е да правите това. И все пак трябва да търсите начините, които носят успех. Това се случва във всички светове.

Вие не сте дошли на света само, за да се учите. Ученето е само малка част от това защо сте тук. Забавно е да сте ученици, но учениците все още не са се включили в живота. Те само изучават нещата. Те не са навлезли в основния поток на човешкия живот. Вашата цел тук е да откриете вашето Знание и да го допринесете. Това е най-краткото определение. Хората правят опити за най-опасните и разрушителни действия в името на ученето. Те казват: „Това е страхотно преживяване на обучение, макар и изключително болезнено“ и т.н. Това не е повод за участие. Можете да се откажете от фалшивото, само като приемете истината. Истината е това, което съдържате в себе си във вашето Знание. Знанието се изразява чрез вас по фини начини. Периодично то се изразява чрез вас и по драматични начини. То не мисли като вас. То не избира между различни идеи. То знае. То действа. Знанието е инстинкт в интелигентния живот.

Ние защитаваме Знанието. То е централно за целия ви успех тук. То е най-големият ви копнеж и най-големият ви страх. И все пак то е толкова благодатно в начина, по който се излъчва. Неговата благословия за вас е толкова очевидна. Ако се замислите, вие ще осъзнаете как Знанието се е опитвало да ви предпази от грешки и да ви насочи към най-добрия вариант за вас и относно вашето истинско приложение. Понякога то дори е спасявало живота ви. То е мистериозна сила и много хора я приписват на сили извън самите тях. „Бог влезе и ме измъкна от тази ужасна ситуация!“ Бог не е направил това. Знанието е това, което ви кара да вървите напред. Ако унищожите способността и склонността си да различавате Знанието, животът ви скоро би приключил. Вашето Същество ще се опита да ви достигне в друг момент.

Има решения, които да направите в една връзка. Това е очевидно. Има неща за разпознаване. Трябва да разберете кое е истинско и кое не е. Има много атракции в живота, които изглежда предизвикват голяма стимулация, но нямат никакво съдържание. Има и други атракции, които изглеждат безвкусни, но притежават Божията сила в себе си. Тук обучението в проницателност е много важно. Не се опитвайте да се отдадете и да се ангажирате, докато Знанието не ви насочи, или ще станете нечестни. Ще казвате на хората, че сте предани и отдадени, но при първото изпитание ще отпаднете. Тогава е по-разумно да сключите временни споразумения, които могат да ви позволят да изпълните плановете си. Но предаността и ангажираността са много по-големи от това.

С преданост и отдаденост, вие ще сте готови да направите това, което малко хора биха направили, и ще сте готови да го направите с много малко овации. Защо? Защото така трябва. Именно това „трябва“ е същността на живота. Хората са много, много жадни за свободата си, но тя не им е дала нищо друго, освен възможност да разпознаят Знанието.

Когато говорим за Знание в индивида, ние говорим за този основен стремеж. То не е натрапчиво. То не се основава на страх. То е дълбоко. То е последователно. То не обсъжда нещата. С него ставате живи. Това е, когато животът във вас е активен. Оттук идват отдадеността и ангажираността. Вие не се посвещавате, защото това е нещо хубаво или защото ще изглеждате по-духовни, или защото, ако не го направите, няма да получите онова, което искате. Вие не се посвещавате, за да поддържате щастливи тези, които са с вас. Вие не се посвещавате на каквото и да е самозадоволяване. Вие се посвещавате, защото така трябва. Това е всичко. Обясненията вече са на втори план. Това е напълно естествено. Би било неестествено да не го направите. Това е мястото, където наистина започва разпознаването.

Както вече казах, докато нямате този опит, не си играйте с ангажираността и отдадеността. Бъдете ученици. Когато хората са отдадени, те отдават живота си на нещо. Това не е жертва. Би било по-голяма жертва да не го направите. Следователно, това качество на преданост е доста уникално. Няма да го видите изразено често. Там, където съществува то, ще има голямо безпокойство сред наблюдателите. Ще има и голямо вдъхновение.

Предаността е от съществено значение, за да можете да направите следващата си стъпка отвъд този свят. Тогава вие ще се присъедините към вашето Духовно Семейство и чувството ви за преданост ще ви позволи да продължите към следващата си задача. Виждате ли, този свят не е мястото, където се присъединявате към Върховната Реалност. Това е мястото, където се подготвяте за следващата си стъпка. Ето защо, ние не препоръчваме да се опитвате да достигнете големи висоти в духовния напредък. Вие не знаете какво е това. Вие се опитвате да усъвършенствате онова, което трябва да бъде оставено настрана.

Хората, които са в състояние да бъдат пълноценни в този свят, имат много прост и обикновен живот. Те са прости и обикновени вътрешно. Техният живот може да изглежда смел и дързък за другите, но все пак в него има благодатна простота. Сега те са в състояние да служат на света, защото не е необходимо да вземат нищо от него. Тяхното желание за служба и захранването им от тази служба, им позволяват да се присъединят към Учителите, които служат на този свят. Те са в състояние да получат Знанието и милостта на Невидимите, които надзирават онези, които служат на Земята.

Животът не изисква от вас да бъдете перфектни. Няма идеални личности, няма идеални тела. Това са преходни неща. Животът не изисква това от вас. Затова не го изисквайте от себе си. Това би било много грубо и нелюбезно към вас. То не се изисква от вас. Ще трябва да направите лични корекции в поведението и навиците си, разбира се, но само, за да се приспособите към истинска способност, която започва да се излъчва от вас. Тогава личната промяна не е за гордост. Тя е за полезност. Вие просто трябва да направите промени в живота си, за да имате по-голямо преживяване на Знанието и да намерите правилния израз за него. Толкова е просто. Тук няма големи фанфари. Нещата, които са разрушителни, се отказват, защото са разрушителни. Сега не става въпрос за добро и лошо. Това е въпрос на избор на подкрепа пред възпрепятстване. Това ви въвежда в живота. Тук започвате да виждате живот, работещ в услуга на вас, както във видимата сфера, така и извън нея. Вие започвате да усещате Духовното Присъствие с вас и да различавате Присъствието. Животът ви все още не е определен, но се движи.

В повечето случаи няма да разберете своето призвание в живота, докато животът ви не започне да работи в служба на Знанието. Рядко се случва хората да имат опит с призванието си преди това. За да приемете призванието в живота си, вие трябва да сте напълно достъпни.

Хората казват: „А, каква е тази преданост, за която говориш? Какво може да ми осигури тя? Изглежда, че сега съм просто слуга. Каква е ползата за мен?“ Има полза. Има голяма полза – усещане за вас самите, чувство за посока, чувство за истинско общуване с другите, чувство за благополучие, чувство за непрекъснатост на живота – не са ли това всички неща, които търсите? Не са ли те основни за вашето щастие тук? Животът ще ви предложи това, което е предназначен да ви предложи, а вие ще дадете на живота онова, което сте предназначени да му дадете, ако откриете Знанието. Ще ви отнеме цял живот, за да направите това. Няма бърз и лесен път, но има директни начини, които ви спестяват време. Тогава предаността е това, което искате да получите, защото тя говори за вашата присъща връзка с живота, което слага край на идеята за разделението като цяло.

Знанието е най-мистериозното, но и най-естественото нещо на света. Светът не го потвърждава, защото светът е невеж по отношение на Знанието. И все пак, Знанието е единствената реалност, която носите със себе си от Древния ви Дом, и то ще бъде единствената реалност, която отнасяте там с вас. Това е светлината във вас.

Вашите вътрешни нужди в този живот са за истинска връзка, истинска общност, истинска цел и истинско призвание. Това са вашите вътрешни нужди. Ще ги имате, независимо кои мислите, че сте, независимо какво се опитвате да правите или кои се опитвате да бъдете. Не можете да ги угасите. Те са централни за вас. Когато получите средствата за задоволяване на тези нужди, вие ще бъдете в състояние да помогнете на другите да направят същото. Знанието запалва Знанието. Тъй като Знанието е по-очевидно във вас, то ще запали и другите. Това е напълно естествен процес.