Духовни Истини

Сега бихме искали да поговорим за Духовните Истини. Има много презумпции и неразбирания за много основни неща, което прави директния подход към Знанието да изглежда по-сложен, отколкото трябва да бъде. Ние говорим за развитието на Знанието, взаимоотношенията и световните събития по много директен начин, но хората все още са много объркани, защото са приели, че духовния живот, духовните учители, духовното учение и духовните идеи трябва да имат определено съответствие. Затова е уместно да поговорим за Духовните Истини.

Първо, много важно е да осъзнаете, че във физическия живот няма абсолютна истина. Много важно е да се разбере това, защото абсолютната истина е запазена за абсолютното състояние на съществуване, а физическият живот, очевидно, не е това. И така, вместо абсолютна имаме относителна истина, спрямо това състояние на съществуване.

Бог функционира тук в относителна реалност. Тя е относителна, защото се променя. Абсолютната реалност от друга страна е непроменлива реалност. Това е постоянно състояние в пълен мир и покой, защото не отива никъде. Вие не сте в тази реалност, нито дори я търсите тук, защото това не е вашата нужда. Вие не сте готови за абсолютната реалност. Това не е вашата стъпка в живота. Първо, вие трябва да изпълните задачата си тук, в относителната реалност.

Когато хората започнат да мислят, че Бог има абсолютна истина за тяхната относителна реалност, това е началната форма на тирания, която е много опасна и трудна за преодоляване. Религиозната тирания, политическата тирания и личната тирания са очевидни сред хората и в обществата като цяло. Опитът да се приложи абсолютната истина към относителна ситуация създава робство и тирания, и е изцяло контрапродуктивно. Дори първоначално това да е било добронамерено, скоро то предизвиква насилие и атака.

Предизвикателство за всеки един от вас е да приемете, че сте в етап на развитие и да не се опитвате да полагате чувството си за идентичност на абсолюта. Трябва да сте открити и същевременно много твърди относно това, което вече знаете. Тази твърдост и откритост е постижение. Какво е открито досега, за което вие знаете, че е абсолютно вярно? Трябва да държите на това с голямо благоговение. И все пак, това е по-скоро духовно присъствие, отколкото идея, дълбоко чувство за връзка и посока в живота, а не поредица от вярвания или постулати.

Не можете да се доближите до абсолютния Бог в относителната реалност. Това не работи, защото вие не сте там, където трябва. Един от десет милиона души е готов за абсолютна среща. Това не е необходимо за човечеството. Бог не е запазен за един от десет милиона. Божият план включва всичко и всички, и гарантира изпълнение и напредък в тази реалност, в която живеете.

Следващият етап от живота отвъд физическото царство също ще бъде относителна реалност, но тя ще бъде абсолютна за вашите нужди, защото относителната истина е абсолютна за вашите нужди. Така че не мислете, че тя няма смисъл или не е ефективна. Тя е изключително ефективна. Тя е по-мощна от всичко, което можете да видите или да си представите, и се движи. Тя отива някъде.

Каква е целта в живота? Това не е определение. Това не е придържане към някаква вяра. Целта се движи заедно с живота. Тя е движение. Това я прави относителна. Тя отива оттук до там. Тя отива някъде. Абсолютите не отиват никъде. Те вече са пристигнали. Те не се движат вече. Вие все още не сте в абсолютната реалност. Следователно вашият опит за абсолютната истина ще бъде самозаблуждаващ и ще ви попречи за истинското постижение, което бихте могли да осъществите сега.

Религиозната тирания ще стане много очевидна в света през идните години. Това е в резултат на придържането на хората към абсолютната идея в относителната реалност. Това ще породи насилие и омраза – всичко, което е контрапродуктивно.

Ето защо, ако сте сериозни относно развиване на Знанието и искате да пожънете истинско удовлетворение в този живот, вие трябва да сте много твърди, но и много отворени. Трябва да се придържате към това, което е известно сега, но не и да вярвате, че то е крайната ви точка. Вие сте в движение от едно място на друго, така че не се установявайте по начина, по който изглеждат нещата.

Вашето бъдеще до голяма степен ще се определя от способността ви да реагирате на събитията отвън и на вашето собствено Знание вътрешно. Не можете да направите това, ако основавате живота си на една абсолютна идея, защото в момента, в който го направите, вие ще спрете. Сега няма да ходите никъде. Вие ще стоите отстрани на пътя и ще държите табелата си, за да я види света, а живота със сигурност ще минава покрай вас, защото отива нанякъде. Неговата съдба е отвъд този свят, защото там отивате и вие.

Вие не сте дошли на този свят, за да останете тук задълго, така че очевидно винаги се връщате. От момента на раждането си, вие се връщате у Дома. Вие сте дошли тук по две причини и тези причини са противоречиви: Вие сте дошли тук, за да се скриете от Бога, защото това е мястото, където Бог изглежда не съществува, и още, вие сте дошли тук, за да служите на Бога. Тези причини са противоречиви, защото представляват двата аспекта на вашия ум – частта от вас, която вярва, че сте напуснали Бога и частта от вас, която никога не е напускала Бога. Частта от вас, която никога не е напускала Бога, може да служи само на Бог, защото сте създадени да служите на Бог. Вашата радост и екстаз да служите на Бог, едва ли е форма на робство. Това е истинска наслада, наистина!

Но това е вашето Знание; това не е вашата лична реалност. Вашата лична реалност е да се скриете от Бога и така светът става място, където се научавате да изпълвате всеки момент от времето си с усещане и стимулация, така че да не се налага да мислите за Бога. Едва когато тази стимулация започне да се проваля и постоянно да ви разочарова, вие насочвате вниманието си към Знанието, защото след известно време Бог наистина е единственото нещо, което ви остава. Няма значение дали Бог е ирационален или никой друг не мисли за Бог; сега вие ще мислите за Бога, защото няма какво друго да правите. Вие сте изчерпали всичките си заместители и започвате да мислите за Бога.

Може да не мислите непременно за Бог като за Бог, но ще започнете да мислите за качествата, които са от Бога – желанието да служите на човечеството, желанието за мир вместо стимулация, желанието за спокойствие пред вълнението, желанието за цялостност и честност, желанието за движение и прогрес. Това също е мислене за Бога.

Това не са неща, за които мислите, ако основната ви цел е да се скриете. Когато се криете, вие искате да забравите, че се криете, защото криенето е страшно и не е истински забавно. Вие не искате да се страхувате през цялото време, затова се опитвате да направите криенето забавно. Но то не е забавно, защото сте сами и отчуждени в една много сурова реалност и се надявате тя да бъде добра към вас. Надявате се, че има Бог, но също и се надявате, че днес няма да срещнете Бога, защото срещата с Бога днес би била твърде много за вас. Но вие се надявате, че Бог е там, когато имате нужда от Бог. Това е като дете, което не иска да бъде около родителите си, но се надява родителите му да са там, в случай че възникне някакъв проблем.

Забавно е да избягате от вкъщи, докато не се стъмни и не огладнеете. След това искате да се приберете, защото цялата мотивация да избягате вече ви е напуснала. Вие търсите подслон, комфорт и сигурност. Но когато се появите на бял свят, когато сте уморени и гладни, вие не можете да се приберете вкъщи, защото сте тук. Но и Бог е тук! Бог върви навсякъде. И така, вие бягате, а Бог ви следва. Не можете да освободите Бога. За щастие това е така.

Не можете просто да вярвате в Бога и да казвате, „Това е Божието слово от тази книга“ или „Това е начинът, по който трябва да бъде Божията реалност, за да бъде Бог смислен и добър“. Не е достатъчно просто да се опитате да разрешите привидните противоречия относно Бога. Бог не трябва да разрешава тези противоречия, защото Бог е просто Бог.

Вашият свят е противоречив, защото е скривалище, място, където отиват хора, които не искат да знаят нищо. И все пак вашата цел да сте тук, е да запомните това, което знаете и да подкрепите другите да си спомнят това, което знаят. Когато се криете, вие си мислите, че някой ще ви накаже. Били сте лоши. Това е като да избягате от вкъщи като малко дете. Бягате и ви е страх да се приберете, защото вашите родители ще ви накажат.

Сега сте избягали много по-далеч и е много плашещо да се приберете у дома. Колкото и да искате да се приберете, това е много страшно за вас. „О, не мога да се прибера вкъщи!“ Това е коренът на всичките ви страхове. Този страх е под повърхността на вашата психика и е толкова фундаментален, че ако се обърнете директно към него, той би могъл да разграничи много от заблудите, с които се сблъсквате всеки ден.

Когато хората започнат сериозно да развиват Знанието, те се сблъскват с коренния си страх от Бога. По някаква причина им е трудно да изпълняват това или онова упражнение, въпреки че практиките са лесни. Или забравят. Или ако усетят Присъствието, те не искат да го чувстват за повече от няколко минути. Това е твърде много за тях. В това няма нищо лошо. Това е просто един процес, който отнема време, за да се запознаете отново с вашия Дом. Колкото повече се запознавате отново с вашия Дом, толкова по-малко значение за вас има вашето скривалище и толкова повече осъзнавате, че сте тук, за да допринесете с нещо, а не да получите нещо.

Светът може да направи много малко за вас, но вие можете да направите много за света. Единственият начин, по който можете да прегърнете тази Духовна Истина, е да имате дълбоко усещане за своя произход и съдба, а това не може да бъде оценено просто философски или теологично. То трябва да е породено от дълбок опит във вас самите.

И така, първата Духовна Истина е, че тук няма абсолютна истина. Не си създавайте абсолютна истина, иначе ще поставите себе си в робство и ако я преподавате, ще поставите в робство и други.

Следващата Духовна Истина е, че Бог вече е установил План и вие не можете да го промените. И така, вече има План в движение. Вие не само не можете да го промените, но дори не можете да го разберете. За да разберете Божия План, трябва да имате Божия ум, който вие в този момент не притежавате. Това наподобява малки деца, които се опитват да разберат защо родителите им ходят всеки ден на работа. Вие не разбирате. Не сте постигнали това ниво на участие. Относителната реалност не може да оцени абсолютната реалност, въпреки че относителната реалност се движи към абсолютната. Вие се придвижвате към абсолюта.

Хората често обичат да казват: „Е, ще раста и ще се развивам винаги.“ Но колкото повече растете и се развивате истински, а не само във фантазията си, толкова повече ще виждате колко трудно и натоварващо е това и към края на растежа и развитието си, вие ще бъдете много изморени. Вие просто ще искате да се приберете у Дома сега. Голямото приключение е към своя край. Но това не е примирение; това е повторното появяване на истинската реалност във вас самите. И така, по средата на пътуването, вие вече сте на половината път от Дома и колкото повече сте си у Дома, толкова повече ще искате да привлечете останалата част от вас със себе си. И колкото повече сте у Дома, толкова повече ще искате да повлечете всички със себе си. Това е естествена атракция. Това не е философия или свята идея. Всяко малко увеличение на Знанието, което си върнете, естествено ще искате да продължите към другите. Това е всичко, което можете да направите с него.

Противоречието на живота в този свят е, че той е едно скривалище. Хората се страхуват да дават и да получават, защото когато започнете да давате и да получавате, цялата идея за укриване започва да се разпада и вие осъзнавате, че Бог вече ви е настигнал.

За вашия Истински Ум това е великата среща. От ваша страна това изглежда като смърт и победа. Личната страна на вашия ум е нещо, което сте придобили, докато сте тук. Тя не знае за Бога. Трябва да я учите за Бог като малко дете и да я уверите, че всичко ще бъде наред. Не се борете с нея и не я наказвайте като лошо дете. Не я обиждайте, че е глупава. Тя се страхува за собственото си оцеляване.

Следователно Бог вече е създал План. Вие сте или с него, или не. Възможно е да не сте с него. Всъщност не можете да сте извън Божия План, но можете да не участвате и да бездействате в него. Това е като едно голямо хоро. Идват много хора, но малцина танцуват. Всички останали стоят наоколо и не знаят какво да правят. Това e една много нещастна ситуация.

Вашите идеи за Божия План винаги ще се разминават с реалността, защото реалността е твърде голяма и твърде всеобхватна. Тя включва всички. Бог е много умен. Бог взема всичко, което сте създали, всяка реалност, която сте си представяли и пуска всичко в движение с голямо привличане, за да се завърне у Дома.

В рамките на вашето собствено Познание, вие имате това привличане. То е великото привличане на Твореца към Творението. Ако се движите с него, вие ще демонстрирате изключителна сила и благодат в този свят, не защото сте специални хора, а просто защото вашето Знание е имало възможността да блесне. Вие все още имате лична страна и личен живот, но ще има благодат с вас, защото благодатта е освободена. Вашето съкровище сега започва да се показва.

Нека да преминем към друга Духовна Истина. Нека разкрием истината за взаимоотношенията. Има два вида взаимоотношения, които са достъпни за вас. Те отразяват двата аспекта на вашия ум, които притежавате. Има взаимоотношения за отучаване и има взаимоотношения за истинско постижение.

Взаимоотношенията за отучаване са мястото, където се събирате, за да допускате грешки един към друг и да се учите от тях. Те естествено нарушават вашето Знание, защото това е грешката. Вие ги търсите, защото те ви стимулират. Вашата цел е те да направят криенето ви по-приятно и да ви дадат усещане за цел, посока, участие и връзка, които естествено липсват в състояние на криене, защото криенето е много самотно състояние. И така тези взаимоотношения, които са преобладаващите взаимоотношения в този свят, са за отучаване и отмяна. Те са разочароващи, но са много, много просветляващи, защото ви учат на мъдрост и ви учат да цените това, което знаете.

Другият вид връзка е за хора, които знаят, че отиват някъде и се обединяват, за да отидат там заедно. Те са обединени, защото усещат Присъствието и защото животът им е наистина съвместим. Тези взаимоотношения са рядкост, но са достъпни за всички. Те са за истинско учене, а не за отучаване. Отучването елиминира нещата. Истинското обучение добавя неща. Тези взаимоотношения са за добавяне, но не само на неща от този свят. Те са за култивиране на Знание и за създаване на неща, които имат постоянен резултат. Те не са само отношения между мъж и жена и не са изключителни за съпруг и съпруга. Техният най-висш израз е предаността, тъй като предаността произлиза от Знанието, ако то е истинско. Предаността не се основава на лични предпочитания или привързаност. Това е нещо, което се излъчва естествено. Не е нужно да се опитвате да бъдете отдадени. Вие или сте отдадени, или не сте. Всичко е наред.

Тъй като Бог ви призовава да отидете някъде, където вие така или иначе отивате, колкото повече чувствате, че отивате някъде, толкова повече имате истински критерии за връзка, защото връзката е участие.

Всеки трябва да премине през отучаване във връзката, но ако това отучаване продължи далеч в зряла възраст, това би ограничило възможността ви да изпитате истинска връзка.

Вие ще се откажете от толкова малко, за да спечелите толкова много. Не е нужно да сте безбрачни и да живеете в манастир, но ще трябва да се откажете от много идеи, защото са неподходящи за истинско общуване. Има известна тъга в отказването от идеи, но идеите са толкова ограничени и минимални в сравнение със самия живот.

Това води до следващата Духовна Истина. Има само три неща в живота на този свят – Има мисли, има образи и има Присъствие. Мисли, образи и присъствие. Това е всичко!

Когато се научите да се самонаблюдавате, вие ще започнете да виждате, че преживявате предимно мислите си и оценявате най-вече образите си. Самонаблюдението прави това най-очевидно, защото вие виждате, че това, на което реагирате, е нещо, което дори не е там. Колкото повече се научавате да изживявате и следвате Знанието в живота, толкова повече цените преживяването на Присъствието, защото Присъствието ви учи какво всъщност е там. Вашите мисли и вашите образи за него са второстепенни.

Например, може би ще срещнете някого, към когото сте силно привлечени, и ще решите: „О! Не съм се чувствал по този начин от толкова време. Ще бъда с този човек. Чувството е толкова прекрасно!“ Вие имате мисли и образи, и те са прекрасни. Вие сте с тази личност и тя вълнува вашите мисли и образи. Тогава в някакъв по-късен момент, вие откривате кой всъщност е другият и това е много разочароващо за вас. Тази личност не е толкова бляскава, колкото вашите мисли и образи. Били сте влюбени в своите мисли и образи, и сте открили човека по-късно.

Но когато сте със Знанието, вие първо откривате човека. Каквито мисли и образи да са придобити, те се основават на опита на човека – неговото присъствие, неговото Същество и неговия ум. Връзката ви се основава на това дали отивате на едно и също място и дали можете да отидете там заедно. Това е Мъдростта в отношенията. Не можете да се влюбите в някого и да се надявате да вървите в същата посока заедно с него. Ако вървите в противоположни посоки, така да бъде. Можете все още да обичате силно тази личност, защото обичате нейното Присъствие, но трябва да освободите другия, за да участва в живота. Ще се видите по-късно. Не забравяйте, че това е само временно посещение за вас тук. Вие можете да си припомните нещата, когато се завърнете обратно към другата страна.

И така, това, което преживявате в този свят, са мисли, образи и Присъствие. Няма нищо лошо в мислите и образите, освен че доминират в опита на хората. Ще имате мисли, защото имате ум, и ще имате образи, защото имате сетива, така че не можете да ги премахнете и да сте тук. Но ако те преобладават, тогава няма да почувствате никакво Присъствие. Няма да почувствате собственото си Присъствие, Присъствието на друг, Присъствието на живота или на движението на живота. Няма да сте присъстващи за нищо. Ще бъдете напълно погълнати от собствения си вътрешен процес. Следователно целта на вашите истински Учители е да ви извадят от това самовглъбение и да ви ангажират отново смислено в живота. Няма нищо друго освен очакване и разочарование в това да бъдете ангажирани с мислите си през цялото време.

Животът отива нанякъде. Не го оставяйте да отиде без вас. Това е моето мнение тук. Присъствието винаги ще ви движи, защото отива нанякъде. Това не са фантастични изображения; това е преживяване на Присъствието на друг. То е пряко, а не само интелектуално преживяване на реалността на някой друг. Тогава можете да погледнете и да видите дали човекът, който ви привлича толкова силно, отива там, където отивате и вие, защото имате чувството, че отивате някъде.

Повечето хора нямат чувството, че отиват някъде и се надяват, че романтиката ще им даде някаква посока. И така има двама души, които не отиват никъде и чакат другият да ги поведе по пътя, надявайки се, че обстоятелствата ще ги принудят да отидат някъде. „Е, ако имаме много деца, това ще изисква да направим нещо.“ Това е валидно. Но за вас, които сте проявили интерес към Знанието, няма да е достатъчно да оставите обстоятелствата да диктуват изцяло движението ви в живота.

Нека да продължим към следващата Духовна Истина. Вие не сте сами в усилията си да култивирате Знанието. Членове на вашето Духовно Семейство, които по своята същност са свързани с вас, ви помагат както отвъд видимия диапазон, така и на света. Затова не мислете, че трябва да разчитате само на собствените си усилия, за да постигнете величие, което всъщност е просто нещо естествено.

И така, вие имате Учители и имате помощ. Ако искате да останете сами с мислите си, вие можете да го сторите, защото сте в своето скривалище. Вашият ум е единственото ви скривалище. Дори този физически свят, колкото и труден да е, всъщност не е скривалище. Така че единственото място, където можете да се скриете, е във вашите мисли. Ако мислите ви се отворят и изчистят малко, вие ще видите, че има много хора, които ви гледат с любов. Това е вашето Духовно Семейство. Това е пряко изживяване на връзката. Това е животът.

Единственото място, където можете да се скриете, е в мислите си. Можете да мислите от момента, в който се събудите до момента, в който заспите и никога да не излизате извън вашите мисли. И така, изглежда, че сте напълно сами в мислите си. Едва когато ви се случи нещо драматично, което да ви изтръгне от тях, вие имате момент да изпитате себе си в живота.

Вашите Учители са с вас, въпреки че може никога да не ви се разкрият в този живот. Само ако сте получили призвание и сте му отговорили, тяхното присъствие ще се усили, защото ще трябва да знаете, че тяхната помощ е с вас по много демонстративен начин.

Много хора няма да приемат помощ и затова трябва да им се дават подаръци, без да знаят откъде идват тези дарове. Техните усилия, ако са наистина мотивирани, така или иначе ще ги доведат до истинска връзка. Те ще осъзнаят, че това, което са направили, е продукт на връзка, а не продукт на индивид, тъй като индивидите не постигат нищо.

Във Вселената няма индивидуално творчество. Творчеството е естествен страничен продукт на една връзка, независимо дали е връзка, която виждате или не. „Творчески индивид“ е противоречие в терминологията. Има само творчески взаимоотношения. Някой, някъде се е свързал с нещо друго, което е истинско, присъщо и неподправено, и това дава забележителен принос. Това е творчество, което е много вълнуващо, защото участващите индивиди осъзнават, че са част от нещо по-голямо, нещо, което работи чрез тях.

Истинският брак е съзидателен. Истинското приятелство е творческо. Истинската религия е съзидателна. Истинската работа в света е творческа. Защо? Защото всеки ви обединява с нещо, което дава нещо по-голямо от това, което вие сами бихте могли да произведете.

Сега, както казах, основният страх на хората е страха от Бога, страха, че Бог ще ги настигне и ще ги набие! Така че, подсъзнателно, Бог е като дявола, който ще ви накаже и ще ви преследва за това, че сте толкова глупави и такива дървени глави. Има и вярване, че когато Бог се появи, ще трябва да се откажете от всичко на света, което е забавно и което ви харесва. Това представлява друга форма на преследване, защото Бог ще отнеме всичко и ще направи от вас някакви нещастни духовници. Това е много нелепо, разбира се, но е в основата на мисленето на повечето хора. Ето защо хората приемат абсолютни идеи, но не и Бога.

Божията служба е навсякъде. Тя се движи по толкова много канали. Защо прави това? Защото тя е естествена сила на привличане. Тя е като гравитацията. Тя си проправя път навсякъде. Тя ще пренареди физическата реалност, за да я приспособи, не защото се намесва, а защото е естествена сила, която привлича.

Какво са Духовните Семейства, освен групи от индивиди, които са се обединили от това привличане и които, в по-високо състояние на реалност, ще се присъединят към други големи групи, като реки, които се обединяват по пътя си към морето. Това е все по-голяма и по-голяма асоциация, основана на естественото привличане, което на по-високи нива става все по-мощно.

Тук все повече се превръщате в допринасящата сила, която наистина сте, защото няма какво друго да правите. Вие се възстановявате бавно, но докато го правите, вие също така допринасяте за всички и за всичко, а това изкупува вашата собствена стойност за вас самите. Не можете да се върнете при Бога, ако сте глупави идиоти. Ако това се случи, вие ще бъдете много засрамени и няма да имате капацитет за връзка. Така че във всички етапи на вашето възстановяване, вие допринасяте със стойностни подаръци и това изкупува вашата стойност. Трябва да се завърнете при Бога като част от Творението, а не като нещастни хора. Бог не познава нещастни хора. Бог не е създал нещастни хора, но въпреки това Бог ще привлече нещастния човек, защото Бог е навсякъде и привличането към Бога е навсякъде. Не можете вечно да бягате от Бога.

Следващата Духовна Истина е, че учебната програма, която се дава на индивидуално ниво, е доста специфична. Много хора се нуждаят от регламентиран живот с голяма самодисциплина и структура, за да постигнат нещо, да съберат вътрешните си ресурси и да организират мисленето и делата си. Други хора трябва да се откажат от всякаква регламентация и да се изправят директно срещу пространството, нищото и отвореността.

Всеки си има скривалище, но Бог държи ключа от него. Различните ключове пасват на различните брави. Как може Бог да знае какво да направи за всеки човек? Бог не трябва да проумява вашата дилема. Бог просто ви привлича и вашата дилема се разпада. Това е гениалното. Така работи животът. Не е необходимо да разбирате цялата сложност на вашия проблем и всички проблеми в живота си.

Вашите учители не стоят будни през нощта, мислейки как ще ви спасят от следващата грешка, която сте на път да извършите. Те просто са с привличането. Те усилват привличането и го изразяват. Това ще отмени всичките ви грешки. Бог ви кани у Дома. Дори огромната заплаха на този свят и всичките му привличания, страхове и подбуди, които изглежда доминират във всеки момент от живота ви, са нищо в сравнение с привличането на Бога.