Религията като Образование

Ще разгледам предмета на религията с особен акцент – като арена на образование, а не като система от вярвания, набор от идеи или обнадеждаващи очаквания. Като вид образование, религията изисква въвеждането на нови идеи и тяхното приложение в реални житейски ситуации, както и възприемане на определени практики за личностно развитие.

В образованието, вие поддържате цели за собственото си развитие и за евентуалното им използване в бъдеще. И все пак, когато хората мислят за религия, те често нямат предвид образование. Те мислят за приемане, защита или борба с вярата. Ние не искаме да третираме религията по този начин. Просто казано, религията е практика. Това е, което използвате, за да развивате и подобрявате себе си, а оттам и света около вас.

Затова нека оставим предположенията и аргументите зад гърба си и да видим какво може да се направи за вас и какво вие можете да направите за другите. Нашето Учение е религиозно по своята същност, защото се занимава с прилагането на една по-голяма истина за света. Коя е тази по-голяма истина? По-голямата истина е нещо, което хората не съчиняват сами за своето лично успокоение, утеха или по друга причина. Това е нещо, което е присъщо на хората. Те или избират да го признаят или не, или избират да го използват, или не.

Хората преживяват и интерпретират истината по различен начин, но истината е отвъд тълкуването. Това, което хората смятат за свое преживяване на истината, е тяхното тълкуване на истината. Истината винаги ви подтиква да отидете отвъд вашите идеали и вашата философия. Като страхотна атракция, която е извън собственото ви разбиране, тя продължава да ви ангажира, за да продължите напред.

Следователно, когато хората казват: „Аз знам истината тук“ и спорят с другите, те спорят за интерпретации и подходи. Това е така, защото една и съща истина изглежда различна на отделните етапи на развитие. Тя има различна стойност и приложение в тези различни етапи. Когато някой на един етап спори с някой на друг етап, те могат и да не се разберат, защото техните преживявания се определят от етапите им на развитие, както и от собствените им лични предпочитания, страхове и психологическа същност.

Защо е важно хората да знаят истината? Защото това е източникът на целта, смисъла и посоката в живота. Целта, смисълът и посоката са целта на всички човешки стремежи. Дори в най-лошата грешка или в най-глупавото поведение, някой се опитва да изпита цел, смисъл и посока. Отвъд основното оцеляване, това е човешката мисия – да знаете защо сте тук, на какво служите, къде трябва да отидете и какво да направите. Цел, смисъл и посока. За това е религията.

Ще говоря за религията от гледна точка на практиката, а не от гледна точка на теологичните идеи или Бога. Няма значение дали мислите, че Бог е реален или не. Това единствено определя вашата форма на обучение и каква терминология трябва да изберете, за да продължите. Всички вие сте религиозни хора, защото сте включени в образованието. Училището не е отпаднало. То се движи напред. Когато спрете да учите, умът ви започва да се свива. Той е като мускул в тялото ви. Той трябва да се упражнява и използва, и да му се поставят нови предизвикателства и цели. Ето защо целта на живота не е постигането на пълно разбиране. Целта на живота тук е да се образовате и да споделяте образованието си с другите. Тук вие стигнахте много далеч и в същото време сте едва в началото, защото истината все още е извън вас. Какво ви дава това? То ви дава цел, смисъл и посока – нещо, което света не може да ви осигури. Това е източникът на вашето вдъхновение, ентусиазъм и житейски опит.

И така, преди всичко: Бог е реален. Навсякъде, истински! Но какво от това? Какво ще ви помогне това днес и утре? Важният принос на религията е развитието на човешкия ум и напредъка на човешкия дух. Растежът включва търкания, конфронтации, успехи, провали – всичко. Когато хората загубят ентусиазъм и жизненост, това означава, че способността им да учат в тази среда е намаляла или е изчезнала напълно. Ако е изчезнала, значи е време да си тръгнат от този свят. Ако могат да го направят съзнателно, това означава, че могат да си тръгнат с много малко съжаление и това е добре.

Повечето хора не са в тази позиция обаче. Те са загубили своята жизненост, защото не виждат живота си като продължаващо образование. Те не гледат на религията като на практика. Разрешаването на вътрешните и външни дилеми, не е проблемът. Проблемите са здравословни за вас, но те могат да бъдат оценени само ако участвате в развитието си. Развитието означава, че приемате подготовка, която не сте измислили сами. Ако измислите подготовка за себе си, вие просто ще се забавлявате с вашето минало. Това не е напредък. Изисква се голямо доверие, за да участвате в учебна програма, която не сте създали за себе си. Хората казват: „Не искам да уча това. То противоречи на идеите ми. Не вярвам в него, така че не желая да го изучавам или изследвам. Това не е напредък.

Можем да говорим за благодарност, но, за да направим това, ще трябва да говорим за образование, защото то е единственото нещо, за което можете да сте истински благодарни. Много хора са работили, за да създадат всичко, което виждате около себе си и  за да имате повече възможности в живота, но тези възможности не са само за вашия комфорт. Те са за вашия напредък. Всичко, което виждате, било то приятно или не, е за напредък. Но ако не виждате напредъка като своя основна цел, тогава ще преценявате нещата само по това дали ви харесват или не и дали ви осигуряват комфорт или не.

В Пътя на Знанието на Великата Общност, ние учим за възстановяване на Знанието, най-великото и най-фундаментално използване на ума. Когато Знанието в индивида се развие, то осигурява солидна демонстрация на истинските способности на ума и на помощта, която е необходима както от определени индивиди в света, така и от сили отвъд света. Това решава въпроса за Бога, но не в краен смисъл. Това просто означава, че можете да изпитате по-голямо Присъствие, което не можете да отчетете и което трябва след време да признаете като необходима част от вашия напредък.

Затова казах, че образованието е за напредък, а религията е за образование. Сега нека отбележа още един важен момент, за да разберете какво значи това. Вашият напредък не е за вас. Това трябва да се разбере. Вашият напредък не е за вас. Вашият напредък е принос, защото от него ще произлязат всички действия, думи и демонстрации, които са необходими. Напредващият ученик на Знанието ще използва както най-голямото вдъхновение, така и най-глупавия акт за своя напредък.

Хората обикновено не започват подготовка с идеята да служат на нещо друго освен на личните си интереси. Те искат повече удоволствие и по-малко болка. Поне това е обявената цел. Истинското образование изглежда объркващо тук, защото предоставя предизвикателство и изисква от вас да участвате в ситуациите, в които сте най-необходими, но които също може да са най-големите области на отхвърляне. Тук може да почувствате повече болка. „Мислех, че това образование е да избягам от болката, да стана щастлив човек и най-накрая да си отговоря на най-важните въпроси.“

Когато казвам, че вашето образование не е за вас, много важно е това да бъде мълчаливо разбиране. То изисква да се зададе въпроса „За какво тогава ми е това образование? Ако не е за мен, за кого е тогава? Трябва ли просто да бъда пожертван за чужда воля, дори и тя да е по-голяма от моята? В интерес на истината, вашето образование е за вас, но и не само за вас, защото трябва да разпознаете по-голямата Реалност в живота си, да ѝ се отдадете и да участвате с нея през всички етапи на вашето развитие. Това е най-голямата ви възможност. Затова ние се стремим да отведем хората до най-голямото удоволствие, не до някакви малки удоволствия, които само ще облекчат чувството им на самота, а до голямото удоволствие, където самотата не е позната.

Когато напуснете този свят, вие ще се върнете при вашето Духовно Семейство и всичко това ще стане много очевидно за вас. Тогава паметта ще ви се възвърне и няма да има въпроси. Но докато сте тук, този спомен изглежда погребан. Той не е подходящ за света, който виждате.

Хората, които не са обзети от лична трагедия, са в състояние да допринесат много за света. Техният принос е тяхната награда и създава удовлетворение, цел, смисъл и посока не само за тях, но и за всеки, който може да ги възприеме. Какво направиха великите учители в този свят? Останало ли е нещо осезаемо от тях, освен записаните им думи? И все пак тяхното въздействие е по-голямо от въоражените армии и природните бедствия. Вие все още усещате отзвука от техния принос. Ето колко голям е бил техният принос. Ето колко голямо е било тяхното удовлетворение.

Вие сте създадени да давате, защото сте продължение на Бог. Може да не харесвате идеята за Бога, но това е нормално, защото сте религиозни хора. Можете да замените моите думи със свои, ако ги намирате за твърде трудни.

Следователно, вашето образование не е за вас. То е за света. Най-голямото удовлетворение, което едно човешко същество може да изпита, е да бъде средство за нещо по-голямо, което обича света. Всички индивиди, които са допринесли в голяма степен за света в каквото и да е качество, на всяка сцена – чрез мисъл, дума, действие или постъпка – винаги са чувствали някаква по-голяма сила зад себе си. Вашето величие е да давате величие, което сами не сте създали за лични цели. Хората започват да изучават Знанието и често казват: „Не знам защо уча това.“ Докато напредват, те осъзнават, че желанието им за лична власт, за личен контрол, за управление на живота им и за собствена защита от болка или нещастие може би не е напълно удовлетворено, но че на негово място се случва нещо друго, което изглежда много по-съществено, здраво и надеждно.

Хората искат ние да направим живота им лесен, а ние искаме да направим живота им истински, така че понякога се появяват някои недоразумения тук. Когато животът ви е истински и правите нещо, което смятате за истински важно, тогава ще имате основа за увереност и самооценка. Тогава ще разберете, че способността ви да общувате с другите и необходимостта да поддържате здраво тяло и здрав ум са просто необходими. Когато хората не правят това, което знаят, че трябва да правят за своето благополучие, това е защото все още не ценят собствения си живот. Не можете просто да създавате стойност, като си казвате, че сте ценни. Стойността идва, защото животът ви е за нещо по-голямо, може би отвъд определението, но все пак за нещо по-голямо.

Когато хората четат нашите думи, те често са много нетърпеливи да получат информация за своето бъдеще. Това е всичко, което искат. „Как ще стане всичко това? Ще спечеля ли?“ Понякога те са разочаровани, защото Ние предлагаме образование. Каква е стойността на един отговор, ако не може да бъде въплътен напълно? Вие вече притежавате достатъчно отговори, за да просветите хиляди хора, но все още нямате желание или капацитет да ги въплътите напълно.

Когато говорим за образование, трябва да поговорим за практика, защото практиката е това, което хората правят. Тя е практическият израз на тяхната преданост и привързаност към стремежите им. Хората казват: „Искам да знам целта си“, а аз казвам: „Направете това и когато го направите, ще я разберете.” Практиката отнема много време. Тя не е бърза и лесна, и наградите идват по свой начин. Хората правят много глупави неща с практиката, но не можете да съдите за едно учение по поведението на неговите ученици? Как може поведението на учениците да бъде образцово, ако те са били откровени?

Колкото по-голямо е учението, толкова по-голяма ще бъде злоупотребата с него, защото по-малко хора ще могат да го използват и да напредват. Колкото по-просто, основно и краткотрайно е образованието, толкова повече хора могат да го илюстрират, но с течение на времето то няма да отговори на цялостната им нужда. Образованието, за което говоря, не е за всеки, защото не всеки е готов за него. Всъщност не е необходимо всеки да е готов за това, а само определени индивиди. Ако не сте доволни от нормалния обхват на нещата, това може да ви квалифицира. Ако търсите нещо по-голямо, това може да означава, че имате нужда от по-високо образование, което означава и по-голяма отговорност.

Когато хората говорят за религия и спорят коя е най-добрата или най-истинската от тях, или коя има Божията благословия в най-голяма степен, Ние трябва да попитаме: „Каква практика осъществявате? Какво правите, за да напредвате и кое е това, което ви дава възможност да бъдете пример за другите?“ Това е единственият въпрос, който трябва да зададем относно религията. Бог не се интересува от религията, а от напредъка. Това е всичко, което има значение. Ако мислите за него по този начин, то ще има смисъл за вас. Можете да оставите всички сектантски противоречия зад гърба си за тези, които не могат да практикуват. Това е като да научите нещо, нали? За да научите музикален инструмент или някакво физическо умение, вие трябва да практикувате. Така е. Но практиката трябва да е специфична и да има някой, който е компетентен и който да ви насочва. Освен това съществува и мистериозен аспект, който ангажира части от вас, които са извън вашето разбиране. Уместно е образованието да има мистериозен аспект, към който не може да се подходи логично.

Този сезон вие празнувате Иисус. Иисус все още има влияние, защото неговото учение има резониращ ефект в целия свят. Това всъщност е призив към изучаването му. Когато той казва: „Елате след мен“, което е същността на неговото Учение, той всъщност казва: „Включете се във формата на образование, в която съм ангажиран и аз“. Но Християнството като религия обикновено не учи на образование. То учи на необходимостта от вяра и основите на моралното поведение. То рядко ангажира хората с основно образование, особено извън сферата на личното поведение. Миналите грешки на Християнството са очевидни, но не това е причината то да се отхвърли като истинска форма на образование.

Защо се образовате? Вие наистина не знаете. Защо тогава го правите? Защото така трябва. Разбирането на целта на вашето образование се основава изцяло на вашия напредък. Нека ви дадем тази идея, за да я обмислите. Хората, които не са доволни от нормалния набор на нещата, задават много големи въпроси, които други хора могат да намерят за глупави или ненужни, като например „Какъв е смисълът на моя живот? Има ли живот отвъд смъртта на тялото? Каква е целта на живота ми, ако изобщо има цел?” Тези неща могат да се узнаят само със задна дата. В края на живота си, вие ще погледнете назад и ще видите какво се е случило. Тогава ще имате много по-съществена представа за целта на живота си от някой, който гледа в бъдещето и се опитва да спекулира.

Важното за целта е, че тя е нещо, с което се събуждате сутрин и с което си лягате вечер. Тя не е определение, според което се опитвате да живеете. Това е жив опит в живота ви – може би мимолетен, не във всеки момент, но достатъчно логичен, за да осигури последователност в живота ви. Тук разбирате, че истината не се колебае. Вие го правите.

Затова казваме на хората: „Следвайте Знанието, след като се научите да го идентифицирате в себе си.“ Много е просто, но не е лесно за изпълнение. Тук ще имате повече сила, отколкото  обикновени отговори. Това е жизненоважна форма на образование по всички начини, по които ви се разкрива. Що се отнася до големите въпроси на живота, тези неща се виждат в ретроспекция и рядко се разбират в момента. Може да попитате: „Какво правя сега? Защо правя това?“ Погледнете назад. Без съжаление или разочарование, миналото ще илюстрира вашата подготовка за образование.

В предишната лекция, Ние говорихме, че образованието има три нива. Първото ниво е образование за физическо оцеляване, което е развитие на тялото. Второто е възпитание на личността за социално оцеляване, което е развитие на лично поведение и форми на общуване. Деветдесет и девет процента от образованието, което можете да разпознаете, е било за тези две цели. Така че искам да ви поздравя за успеха! Вашето тяло е оцеляло и вие сте в състояние до известна степен да функционирате в обществото. Много добре!

Третото ниво на образование, е развиване на Знанието. Това е изцяло нова категория образование. Хората често смятат, че образованието в тази категория е напълно мистериозно и не може да се опише, че всичко е случайно. Някои хора смятат, че могат да бъдат пасивни и се надяват, че някой ден Бог ще направи нещо за тях – надяват се, че ще бъде утре, а не днес и че ако се отпуснат, Бог ще им осигури някакъв страхотен път, по който да вървят. Но в действителност образованието в царството на Знанието, въпреки че е мистериозно и има мистериозна съдба, е също толкова фундаментално в ежедневното си приложение, колкото и да се научите да си връзвате обувките или да четете книги. Нужно е да развиете спокойствие, умствена концентрация, проницателност в отношенията, чувствителност към комуникацията, търпение, постоянство, самоприлагане, доверие и толерантност – основни неща, които всъщност са част от вашето обучение в другите две категории.

По отношение на практиката опитът на Знанието не е толкова мистериозен и може да бъде количествено определен и приложен. Затова не бъркайте Мистерията с приложението. Аз говоря за практиката. Много е просто: Правете това и това веднъж на ден или поне веднъж седмично, или когато и да е. Тук няма нищо мистериозно. Мистериозното е, че не разбирате как работи то. Не е нужно обаче да разбирате как работи, освен ако не сте го изпитали достатъчно и не се подготвяте да го преподавате на други. Когато се учите да връзвате обувките си, за вас няма значение как протича учебният процес. Важно е просто да изпълните задачата. След това, ако е необходимо, можете да изучите методологията, за да покажете това умение на други.

Преподаването в Пътя на Знанието на Великата Общност е в третата сфера на образованието, но третата сфера допълва първите две. Това означава, че когато започнете да изучавате Знанието и го изживявате като активна сила в живота си, то ви предоставя информация, насока и проницателност. С други думи, то осигурява вътрешно ръководство за вас. Тук вие осъзнавате, че ще трябва да развиете допълнително вашето физическо превозно средство. Освен това ще трябва да развиете допълнително и своята личност – това, което мислите, че сте.

Знанието ще ви отведе отвъд тези две арени, но ще изисква и тяхното стабилно развитие. Не можете да избягате от светските проблеми и да имате надежда за истински напредък в царството на Знанието. То винаги ще ви връща точно там, където трябва да бъдете. Тези, които се ангажират с него, с желание да избегнат нерешителността, която ги е измъчвала досега, ще намерят малко облекчение тук, защото има малко облекчение ако не бъдат решени минали и настоящи проблеми. Това ви позволява да отидете на нова територия, защото миналото е завършено. Образованието винаги е за напредък. Напредъкът винаги е да ви отведе отвъд това, където сте днес. Това е религия.

Не гледайте към света казвайки: „Дай ми цел, смисъл и посока“. Вие сте тези, които трябва да ги дадете на света, защото светът ги иска от вас. Светът ви моли: „Дайте ми цел, смисъл и посока.“ Има голяма пропаст между тези два подхода. Вие не сте източници на истината, но вероятно сте средство за пълното ѝ изразяване, което ще ви издигне толкова далеч отвъд текущата ви самооценка, че ще изглежда, че сте почти богоподобни. Вие ще бъдете като Богове, но Бог е много по-велик. Ако вие наистина сте превозно средство за Създателя, Създателят ще изрази себе си чрез вас. Тук от вас ще се изисква както да признаете напредъка си, така и да поддържате много здравословна форма на смирение, защото винаги ще се чувствате малки в сравнение с величието, което е на лице. Въпреки че може да изглеждате по-велики, отколкото сте били в миналото, нещо винаги ще ви засенчва и от това ще черпите своето вдъхновение и своя уникален индивидуален принос към живота.

Всеки има лични нужди. Всеки има по-големи възможности. Когато наистина се занимавате с някаква по-голяма възможност, вашите лични нужди ще бъдат удовлетворени. Ако задоволявате само личните си нужди, нищо няма да бъде задоволено – дори личните ви нужди.

Има две области на учене, които съществуват при хората: Те или учат чрез идеи, или чрез чувства. Те ще се учат предимно в една посока. Затова подготовката трябва да е уникална и да има специфични приложения при различните типове хора с различна ориентация. Всеки, който е напреднал като учител, ще е научил това и ще бъде достатъчно гъвкав, за да го ръководи. И все пак, тъй като образованието не е само за вас, а и за целия свят, то има еднаквост, която не винаги се съобразява с личните предпочитания и особеностите на участващите индивиди, и това също е добре.

Първото нещо, което е важно да научите и което изглежда толкова просто, че хората дори не мислят за него, е как да учите. Хората си мислят, че вече знаят как да учат. Спомняте си – учите за теста и издържате изпита. И все пак, ако научавате нещо много важно, което ще използвате до края на живота си, вие ще искате да го научите по съвсем различен начин.

Ето защо едно от първите ни предизвикателства в образованието е хората да се научат да бъдат ученици. Изисква се ученикът да има отворен ум и да поеме отговорност за практиката. Това изисква много честна оценка на текущите ви умения. С други думи, трябва да разберете каква е вашата истинска отправна точка, а не началната точка, която желаете или на която се надявате. Много хора се опитват да живеят така, сякаш живеят живота, който искат, а не живота, който имат. Много малко хора са наистина наясно със своите силни и слаби страни във всеки един момент, така че тези неща трябва да бъдат открити до голяма степен. Това е част от образованието.

Абсолютно необходимо е да преподавате това, което сте научили, след като сте напреднали в него. Първото нещо, което учителят трябва да научи, е как да разпознава истинския интерес и способности в учениците. Второто нещо, което учителят трябва да научи, е как да бъде гъвкав в преподаването, за да достигне до хората. Третото нещо, което учителя трябва да научи, е как да бъде единен в преподаването, така че всички хора да бъдат насочени в правилната посока.

И все пак, първата цел на образованието е да се научите да бъдете ученици. Тогава напредъкът ви може да се случи по-бързо. Тук трябва да научите всяка една стъпка. Всяка стъпка е много ясна. Това, което не разбирате, е защо работи или откъде идва, но е ясно, защото е практично и можете след време да видите пряката му връзка с вашата ситуация.

Тъй като сте религиозни хора, вие сте дошли тук за образование. Образованието е нужно, за да задоволи по-дълбоката ви нужда от цел, смисъл и посока. Всеки трябва да започне, като се научи да бъде ученик, което означава да има отворен ум, да не претендира за неща, които не съществуват и да не отрича неща, които присъстват. Учениците трябва да поемат отговорност за обучение по учебната програма, която не са създали сами. По този начин те могат да отидат там, където никога не биха могли да отидат.

Нашата подготовка в Пътя на Знанието на Великата Общност започва с развитието на Знанието, което развива способността ви да имате задълбочено прозрение в ежедневните ситуации, отвъд вашите лични предпочитания или страхове. Подготовката също така развива способността ви да действате по ефективен начин въз основа на тези прозрения. Това е образованието, което сме тук, за да представяме, въпреки че то е било представяно в други форми през цялата човешката история и наистина през историята на всички раси. Вашето предимство тук е, че подготовката е представена без тежестта на човешкото суеверие, така че няма остатък от миналото, който да затруднява достъпа до нея.

Суеверието е вяра в нещо, което не съществува. Ако мислите за вашите религиозни обичаи, помислете колко трудно е да стигнете до истинското образование. Какво е истинско образование? Каква е практиката? Суеверие е, когато хората се опитват да използват религията, за да получат власт един над друг, да облекчат собственото си чувство за вина или обвинение, или да задоволят личните си цели. Истинската подготовка изглежда много трудна, така че хората искат да имат само идеи и ще приемат всичко, което е най-радващо.

Една от първите задачи на преподаването е да върне хората към това, което те не знаят. Тогава те могат да знаят нещо директно. Хората често казват: „Мислех, че ще знам повече в резултат на изучаването на Пътя на Знанието, а сега знам дори по-малко!“ Казвам, че това е много добре. Сега поне те имат възможност да знаят нещо, което си струва да знаят, защото стават неограничени в опитите си да знаят неща, които нямат стойност.

Суеверието е резултат от правене на заключения без разбиране. То прониква в цялата човешка мисъл. Когато хората за първи път се сблъскат с религията, те често срещат това – суеверие. И така, ние ви дадохме нов подход към религията, като попитахме: „Каква е нейната практика?“ а не „Това истина ли е?“ Истината е отвъд религията. Религията е подход към истината. Подходът е практика. Затова попитайте: „Каква е практиката?“

Когато се опитвате да повярвате в неща, които са извън вашия опит, вие се натъквате на проблеми. По-добре е просто да практикувате нещо, което е полезно и да се научите да бъдете ученици и практикуващи. Питам ви: „Искате ли да разберете какво наистина знаете в себе си?“ Това е началната точка на подготовката в Пътя на Знанието. Приближаването до Знанието е като изкачване на голяма планина. По пътя нагоре по склоновете, вие ще откриете красиви и уютни места за почивка. Лягате и спите няколко хиляди години. „Това е то! То е по-красиво, отколкото някога съм си представял! По-чудно! Мога да видя! Сега виждам долините там долу. Имам истинска перспектива. Толкова е красиво. Ще живея тук.” Но ученикът трябва да продължи.

В един момент, вие ще попитате: „За какво е всичко това? Защо го правя? Защо просто не намеря хубаво място за живеене, не се оженя и не водя обикновен живот? Стига за днес! Защо не го направя? Толкова е просто. Други хора го правят и са щастливи донякъде. Защо имам нужда от повече?“ Трябва обаче да направите следващата стъпка. Подготовката е мистериозна, защото не знаете откъде идва или как работи, но не е нематериална в това, което изисква от вас. Аз казвам: „Практика. Продължавайте да се упражнявате.“ Вие може да кажете: „Но има толкова много други неща за правене.“ Аз казвам: „Продължавайте да практикувате“. Практиката ще ви отведе там, където трябва. Тя е достатъчна, за да ви отведе там. Продължете с нея. Пътят не е труден. Изглежда объркващо, защото хората искат други неща.

Подготовката в Пътя на Знанието на Великата Общност е много лесна за изпълнение и много трудна за разбиране, защото разбирането ѝ не е необходимо. Разбирането идва естествено, когато напреднете. Забравете за разбирането. Изпълнявайте практиката. Включете се в образованието. Подобно на изучаването на музикален инструмент, един ден ще можете да свирите. Но дотогава работите върху него. Кой знае кога ще настъпи деня, в който ще можете да седнете и да изсвирите цялото парче?

Бих искал да обърна внимание на практиката. Ако ще се занимавате с практика, трябва да ѝ отдадете минимум една година. Ако започнете и установите, че тази практика е добра за вас и постигате напредък, дайте ѝ поне една година. Ако се откажете твърде рано, няма да разберете. Хората често получават нови практики. Те се уморяват от една и продължават към друга. След това се уморяват и от следващата и продължават към трета. Така те никога не стигат много далеч. Практиката е като връзка; тя е нещо, на което се отдавате. Практиката не размахва магическа пръчка над главата ви и не казва: „Сега сте прекрасни!“ Имате връзка с практиката. Понякога практиката е скучна. Особено, когато първоначалното вълнение отшуми, тя може да стане монотонна. Тогава започва истинската работа. Ако това е правилната практика за вас, тя ще ви отведе много далеч, защото ще имате по-добра връзка с нея. Практиката е като брака. Отхвърляте ли брака си, защото нещата стават скучни или трудни? Вашият брак е престанал да бъде вълнуваща любовна афера и сега всичко е само работа! Казвате ли тогава: „Този брак приключи. Ще намеря нов брак”? Не, това е нещо, което изисква отдаденост и постоянство.

Практиките, които ви даваме, са много лесни за изпълнение. Те изискват малко време, но трябва да се правят последователно, независимо какво мислите за тях. Те ще работят, независимо дали ги харесвате или не, ако продължите да ги правите. Тези практики подготвят ума, така че той да се превърне в средство за по-голяма реалност. Подготовката може да изглежда монотонна. Но хората не се подготвят; те се стимулират. Всичко, което е важно или което е направено, изисква умения и обучение. Няма такъв, който се е събудил един ден и е сътворил цяло пиано. Тези хора са се подготвяли дълго, за да го направят.

Искате ли да имате опита на Знанието? Искате ли да виждате Бог във всичко? Тогава трябва да се подготвите и ще почувствате благодарност към Бога. „Благодаря ти, че ми даде това.“ Тогава ще разберете, че Бог е там, защото Бог ви е дал нещо, върху което да работите. Това не е нещо мистериозно. Всеки ден ставате и практикувате. Това не е нещо мистериозно. Просто го направете.

Една от най-простите практики е да седите тихо и да повтаряте думата „Рахн“. Повторете това – Рахн. Тази практика е достатъчна, за да издигне ума ви до феноменално ниво, но, за да стигнете до това ниво, вие ще преминете през всичките си нагласи, чувства и вярвания относно практиката. Един ден ще сте развълнувани. На следващия ден ще ви бъде скучно. Практиката ще ви преведе през всичко, през което вече преминавате. Ако го правите последователно, то ще ви осигури последователност. То ще даде сила на ума ви с течение на времето. Не всеки може да прави тази практика. Някои хора са толкова умствено активни, че не могат да седят неподвижно и постоянно трябва да правят нещо. Други са по-съзерцателни и по-интровертни. Тази практика е по-лесна за тях. Всичко, което правите и което постоянно ангажира ума ви с нещо по-голямо, ще доведе до резултат, който не бихте могли да постигнете за себе си.

Защо хората се занимават с религия? Тъй като търсят резултат, те осъзнават, че не могат да правят това само за себе си. Бог става реален, когато имате нужда от Бога. Когато осъзнаете, че имате нужда от Бога всеки ден, а не само когато нещата не вървят, добре, тогава започвате да признавате по-голямата връзка. Ако искате да видите Бог във всичко, тогава трябва да видите всичко такова, каквото е в действителност и да почувствате Бога, докато виждате всичко такова, каквото е в действителност. В противен случай ще се опитате да превърнете всичко в едно красиво преживяване и ще станете абсурдно нечестни относно живота си. Ако погледнете една маса и почувствате Бога, тя все още ще бъде маса. Няма нищо магическо в масата, но можете да почувствате нещо по-велико, докато преживявате това. То няма нищо общо с масата. Бог е като една невидима субстанция, която прониква във всичко. Това не прави нещата да изглеждат по-добре. Ето защо, когато изживявате Бога по този начин, което се нарича „практикуване на Присъствието“, вие не се отричате от физическата реалност, а просто преживявате нещо друго, докато го гледате. 

Ние преподаваме практики като тази, за да помогнем на хората да развият чувствителност, докато са ангажирани с физическия живот. Но знаете ли коя е най-добрата и най-трудната за изпълнение практика от всички? Тя е да следвате онова, което знаете, че трябва да правите, независимо от всичко. За да направите това, трябва да имате мощен ум. Ще имате нужда от силно тяло. Трябва да създадете увереност в себе си и да научите за възможните грешки, които може да допуснете. Всичко това изисква обучение и подготовка.

Изричането на думата  „Рахн“ е много полезно, ако имате активен ум. „Рахн“ ви дава нещо, за което да мислите. Когато практикувате да използвате мантра като тази, тя извежда всичко, с което умът ви вече е ангажиран. Вие продължавате да се връщате към практиката – назад, назад, назад – защото практиката е по-важна от вашите мисли, чувства и нагласи. Тук вашата практика е като вашия Бог за известно време. Това е най-близката част от Бога до вас, вашата практика. Ето защо, ние говорим за религията по отношение на практиката. Все пак Бог е краят. Ние говорим за средствата. Средствата са това, което е важно в религията, а не целта. Ще познаете Бога, само, когато стигнете до там, но трябва да направите нещо, за да стигнете до там.