Даване 2

Сега бих искал да говоря за даването, една много подходяща тема за това време на годината, когато има огромно чувство и задължение да се дава, има очакване за даване и напомняне за стойността на самото даване. Също така сега е време хората да направят оценка на способността си да дават, на желанието си да дават, както и на проблемите и възможностите, които възникват.

Вече има възможност празниците да се празнуват като Свети дни. Това, което прави един ден свят и ден за възпоменание, не е просто мистериозно или чудодейно събитие. Даването, което се е случило в миналото, е пренесено в бъдещето.

В светите времена си спомняме за хора, които са отдали голям принос и това прави събитията свети – свети дни. Не става въпрос само за това, че се е случило някакво велико събитие, което е било необичайно или че хората са видели нещо, което никога не са виждали преди, някакво чудодейно събитие. Всички тези неща не определят един ден, като свят. Един свят ден отбелязва живота на онези, които са допринесли много.

В тези свети дни даряването, което отбелязваме, не е умишлено даряване. Това не е даване с мотив. Това не дава резултат. Това не е даване, за да отвърнете със същото. Не това е същността на даването. Същността на даването е, че отдавате себе си, несигурни в мотивите и в резултата. Вие се отдавате на нещо и това отдаване има траен ефект.

Трябва да осъзнаете, че не знаете какво искате да дадете. Вие наистина не знаете. Това, което искате да дадете, не е най-големият ви дар. Вашият най-голям дар е изваден от вас от живота. Вие се подготвяте за това, като бъдете много честни и като взимате важни решения за това къде трябва да бъдете и какво да правите.

Когато сте в среда, в която животът черпи от вас, това активира вашето Знание. Тук нещо много силно във вас дава и вие се чувствате подтикнати да направите нещо, което не сте планирали да правите и не знаете последствията от него. Тогава вие оживявате. Това създава един свят ден – денят, в който някой е оживял напълно, денят, в който неговото Знание е било активирано и животът му е бил отдаден изцяло в определена област. Това е един свят ден.

За да завършите този свят, вие трябва да имате този опит. Преминаването към следващата стъпка отвъд това да бъдете участници във физическия свят, означава да бъдете участници в духовния свят. Това е позиция на дълбоко отдаване, защото какво можете да спечелите от даването тогава? Тогава вие няма да имате нужда от обичайните видове неща: храна, подслон, похвала, сигурност, оцеляване или романтика. Така че наистина няма за какво да се пазарите. В този момент, вие давате, защото това е всичко, което можете да направите. Това е животът, който изразява себе си.

Получаването не е ваша грижа в следващия етап. Вашата грижа тогава е, вашите дарове да бъдат отдадени от тези, които са ги получили. Това е вашата грижа. Вие сте загрижени за благополучието на онези, които получават вашите дарове. Ако те не открият какво сте дали и какво сте готови да дадете, тогава ще продължат да живеят в мизерия и ще опитват да осигурят всякакви неща за себе си, но въпреки това ще се чувстват много измамени, защото животът не може да им даде тяхното Духовно Семейство. Той не може да им даде усещането за приобщеност, за което толкова много копнеят.

Следователно, за да завършите този живот, който е най-великото изживяване на святост, достъпно за вас, вие трябва да се отдадете напълно. След това, когато напуснете този живот и се завърнете във вашето Духовно Семейство, вие няма да носите нищо със себе си, освен взаимоотношения. Взаимоотношенията с тези, с които сте ги осъществили и които са останали в този свят, са в сърцето ви завинаги. Вие сте ги възстановили като част от себе си.

Цялото даване, което правите, е ценно, защото проправя пътя към тази велика повратна точка, която посочвам, където Знанието отдава живота ви. Отдадох живота си. Не го направих с мотив. Не го направих, защото смятах, че е добре да го направя или че ще ме отведе някъде. Когато хората дават себе си по този начин, на подходящото място, се стигна до голям обрат. Това е свят ден. Денят, в който това се случи, ще бъде забравен, но резултатът от даването ще продължи.

Коледното време отбелязва раждането на Иисус. Сега има някои истории за Иисус Христос, които са много популярни и ценени,  и които наистина замъгляват неговия принос. Иисус беше предшественик на Духовното Семейство. Той говореше за „Царството“ и връзката си с него, като включваше и други в своя опит с него.

Иисус Христос определил ли е какво ще даде? Решил ли е колко ще даде? Отдаването го е превзело напълно. Неговата демонстрация е била уникален акт, но неговият пример е важен, защото илюстрира даването отвъд избора. Има ли значение дали се е чувствал така в определен ден? Не. Той е бил движен от много по-голяма сила, отколкото желанията си и затова желанията му са изпълнени, тъй като желанията му са били в хармония с неговата природа.

Този вид даряване е вълшебно, прекрасно. Вие ставате свидетели на даването. Вместо да бъде изолирано и жалко събитие, животът ви се превръща в нещо, на което се учудвате, в едно свято събитие. Това не е като да давате нещо и да получавате нещо друго в замяна, като го претегляте в края на деня, за да видите в коя посока се накланя кантарът. Сега сте толкова щастливи, че имате важен живот. Това е, което всички вие искате – живот, който е важен, не живот, който смятате за важен или който можете да оправдаете, а живот, който наистина е важен. Това е, когато организирате живота си, когато се грижите добре за здравето си и наистина цените себе си като средство. Всичко това е важно. Животът ви сега не е само за ваше удовлетворение. Вие сте дошли тук с цел, която сега можете да почувствате, защото виждате как тази цел се осъществява.

Затова е толкова ценно да мислим за случилото се даване. Имало е толкова много дарения, които са направили живота ви възможен, дори в много физически смисъл. Хората са отдали живота си, за да измислят удобствата, които използвате вие, да изградят тези неща и да ги направят достъпни.

Поддържането на религията жива на света, въпреки нейните грешки е изисквало огромни отдавания. Виждате ли, религията умира минута след като се роди. Това е нещо, което се разваля много бързо и трябва да се преражда всяка минута. Ако бъде оставена да умре, тя става просто още една мисловна система, превръща се в още едно ограничение, а не в апарат за свобода. Тя трябва да се подновява. Това, което обновява религията в света, е Знанието, това качество на даването, при което хората отдават живота си естествено. Те вдъхват толкова много живот в идеята за Бог, че Бог оживява. Без това вливане Бог е мъртъв. Когато хората казват „Бог е мъртъв“, те казват това, защото Бог е станал просто една идея. Животът на Бог се разсейва. Тогава някой идва и дава живота си и това е Бог. А вие казвате: „О, боже. Това е Бог!“

Как постигате този вид даване, което ви разкрива вашето Духовно Семейство, докато сте тук на света, което ви удовлетворява и завършва вашата цел във времето? Ами, едно от нещата, които правят това даване възможно е, че в крайна сметка всички останали причини да сте тук отпадат. Това е много трудно за разбиране, защото често изглежда, че нещата ви напускат или вие ги губите. Вие ставате по-малко сигурни. Вашите предположения ви провалят. Вие губите интерес. Изглежда, че нещата са в застой. Всичките ви идеи за това какъв трябва да бъде животът за вас изглежда се разпадат и вие се обърквате. Това объркване е началото на истинското отваряне.

Трудно е да се разбере това от философска гледна точка, но изучаващите Знанието имат този двоен опит да станат по-малко сигурни и по-сигурни едновременно. Сега тези хора по-малко контролират спецификата на живота си, но в същото време контролират повече посоката на живота си. Това, което се случва днес, не е толкова важно, колкото значението на днес. Преди това обаче те бяха много загрижени за подробностите в живота си и за изпълнението на желанията си. Освен основното оцеляване, те искаха да изпълнят желанията си, защото вярваха, че това създава щастие.

Учениците на Знанието обаче започват да губят интерес към тези форми на стимулиране. Те имат други интереси, които са по-мистериозни и по-завладяващи. Всички други стимули за съществуване в света започват да се износват и на тяхно място  възниква нещо друго. В началото то е зле дефинирано. То е просто убеждение, че имате цел и посока в живота, и можете да го почувствате. Но не можете да оправдаете или обясните какво се случва. Когато някой ви попита: „Какво искаш да правиш в живота си?“ вие казвате: „Боже, не знам вече!“ Но вие знаете. „Ще направя нещо много важно, което не знаех преди“.

И така, има тази загуба на обяснение, но това, което печелите, е много по-голямо. Това, което печелите, са цел, смисъл и посока. Тук животът ви става все по-необясним. Когато гледате на това положително, е много вълнуващо. Когато го гледате със страх, то изглежда катастрофално, защото предишният ви стимул да бъдете някой се разпада, а човекът, който наистина сте, все още не се е появил напълно.

Човекът, който наистина сте, след като сте подготвени, ще отдаде живота си. Вие ще бъдете последователи и лидери едновременно. Това е много по-различно от предишното ви състояние, където сте се занимавали предимно със собствените си мисли. Сега вие се движите със самия живот и вашият житейски опит е по-голям от мислите ви, и вие можете да гледате на мислите си много по-обективно. Те не ви възпират толкова много и вашият живот се превръща в свято събитие, събитие, което хората около вас ще започнат да отбелязват.

С появата на Знанието във вас, вие започвате да привличате и други, които изпитват същото и качеството на вашите взаимоотношения се задълбочава значително. Онези хора, които не могат да вървят в крак с вас, започват да отпадат и други идват да заемат тяхното място, тъй като вашите взаимоотношения сега имат нова основа.

Човек, който има посока, има и силата да създава ефекти и събития в света. Тук посоката е сила, защото повечето хора са без посока. Те просто се водят от обстоятелствата и не усещат, че животът им е за нещо, което наистина могат да почувстват. И така, човек с посока, добра или лоша посока, има силно влияние.

Хората, които наистина дават, не знаят защо го правят, понеже „защото“ не е важно. Те не са го разбрали. То е прекалено мощно. Бог използва техния живот, за да постави Божия подпис върху света.

Вие индивидуално трябва да подготвите ума и тялото си за живот на даване. Не става въпрос само за това, че старите неща отпадат. Вие ставате стабилни и сте способни да устоявате на собствените си вътрешни бури, без да губите вашата визия. Виждате ли, Знанието е нещо уникално и трябва да сте стабилни, за да го носите. Това е капацитет. Трябва да имате огромно празно пространство вътре в себе си, за да изпитате благодатта.

Сега хората винаги се опитват да бъдат изпълнени до горе. Няма много, с което можете да се изпълните, освен с усещане и загриженост, с щастие и тъга, и затова се опитвате да се поддържате пълни през цялото време. Аз съм пълен, аз съм пълен, аз съм пълен. Ако започнете да се изчерпвате, става много страшно. „Боже мой! Животът ми е празен. Бързо! Трябва да направя нещо! Трябва да намеря нова връзка! Трябва да намеря нова работа! Трябва да построя нова къща! Трябва да пътувам! Трябва, трябва, трябва..” Поддържайки живота си винаги пълен.

Но учениците на Знанието оставят стимулацията да изчезне, за да може да излезе наяве това, което тя крие. Това е великата вяра – че вие ​​наистина сте изпратени от Бога. Оставянето на стимулацията да отслабне е нещо, което вашето Знание показва, просто защото вие губите интерес към нещата. Вместо стимулация, сега вие търсите тишина. Вместо да се чувствате изпълнени, вие искате да се отворите.

Това изместване на акцента в живота ви е много естествено и означава духовно появяване. Академично е да се анализира. Това е нещо, което е напълно естествено. Ако все още не се случва във вас, вие няма да разберете значението му. Ще си помислите, че това е психологически, духовен или някакъв друг вид процес. Ако вие самите не сте се подлагали на това, ако то не се е случвало в живота ви, как можете наистина да знаете?

Животът ви е подарък. Ако той не е отдаден, вие ще се върнете у Дома като неотворен пакет, като обратна поща! „О, пакетът се върна неотворен!“ И няма да бъдете щастливи, защото когато се върнете при Духовното си Семейство, вие ще видите, че сте неотворен пакет и ще кажете: „О, Боже мой! Как бих могъл да те забравя, който си тук с мен сега? Трябва да се върна. Искам да се върна! Моля, мога ли да се върна? Вече е толкова очевидно за мен!“ И ще искате да се върнете. Трябва да се върнете.

Ако погледнете животните и растенията във вашия свят, вие ще видите, че те дават всичко, за да не остане нищо в края на живота им. Те изчерпват своята жизнена сила според природата и ролята си. Вие също имате природа и роля, само че те са по-големи.

Виждате ли, много е важно да разберете приноса в живота си, защото приносът, който наистина правите, е за бъдещите поколения, а вие не можете да видите това. Можете да кажете: „Не правя принос в живота си. Не виждам резултатите.” И все пак вашият истински принос е да поставите основата на възможност за живот в бъдещето, не само физически, но и като обещание за изкупление.

Ние празнуваме Коледа, защото беше отдаден един живот като обещание за изкупление. Знанието беше запазено живо на света. Религията беше изпълнена с Дух. Един много уникален живот беше напълно отдаден, а на религията, която по това време беше вече мъртва, ѝ беше вдъхнат живот и тя започна да диша отново. Бог винаги изпомпва живот в живот, същност във форма. Когато нещата започнат да умират, определени личности се изпращат на света, за да донесат нов живот. Това поддържа живота. Това прави вашето изкупление възможно.

Вашият принос няма да се усети напълно в продължение на много години, дори след като си отидете от света. Много е трудно да оправдаете приноса си, докато сте тук. Как бихте могли? Можете да строите сгради и империи. Можете да имате медали и възпоменателни неща. Можете да накарате всички да казват, че сте страхотни. Но всички те ще ви забравят. Сградите ще се срутят. Обосновка за даването не може да се открие по този начин.

Много е важно всеки тук да намери нещо, за което да се венчае в живота си и да му се отдаде напълно. Но трябва да сте готови да давате и да давате мъдро. Ако давате с мотив, вие ще допуснете много грешки в процеса на даването и ще се опитате да докажете нещата с даването си. Тогава вашето даване ще бъде отчаян опит да оправдаете съществуването си и вие ще давате на хора, които не могат да ви отвърнат. Ще давате на ситуации без обещание и ще бъдете използвани от други. Това ще ви направи огорчени и объркани.

Когато дойдете на мястото, където животът ви трябва да бъде въздаден и отдаден, той ще ви бъде върнат дори по-голям от преди. Това е естествено. Ако попаднете на това място, не се колебайте, защото имате обещание.

Тези от вас, които знаят, че са истински дарители, досега са осъзнали, че трябва да бъдат много проницателни в това къде дават. Когато откриете онова, на което наистина трябва да се отдадете, вашето Знание ще ви го посочи и няма да е необходимо да го оправдавате. Ще знаете, че сте попаднали на правилното място, защото то ще запали вашето Знание и вашето Знание ще иска да се раздаде. Това е различно преживяване. То е много по-различно от опитите да давате, за да получите нещо.

Контактът с вашите Духовни Учители е много важен тук, защото почита взаимоотношенията, които са за даване и ако получите този дар, той ще ви запали да давате. Ето защо в нашата работа тук, ние насърчаваме учениците на Знанието да позволят на своите Учители да демонстрират своята реалност, така че да бъдете свидетели на даването и да получите ползите от него. Това ще ви запали да давате, защото сте дошли тук само, за да давате.

Сега, проблемът е, че ако се опитвате да управлявате собствения си живот, е много трудно да го отдадете, защото има толкова много неща, които трябва да осигурите за себе си, за да бъдете господари на живота си. Вашата грижа е да се предпазите от хората, които искат да отнемат някои неща от вас, да запазите това, което имате, да се опитате да получите повече и да упражнявате власт над живота и делата си. Това, което ви заплашва, са хора, които са отдали изцяло живота си, защото сърцето ви гори за това колко страдате в собственото си царство.

Ако се опитате да бъдете господари на живота си и да установите свое лично царство, вие ще се почувствате много измамени от живота, защото той винаги отнема нещо от вас. Той винаги ерозира основата на стените на вашия замък. Той винаги ви лишава по един или друг начин. Обстоятелствата ви атакуват. Болестта ви атакува. Личната алчност на другите ви атакува. Времето ви атакува. И така, това настояване, че трябва да сте господари на вашето царство и че никой не може да ви казва какво да правите – „Аз съм отговорен!“ – е много тъжно състояние. Да си отговорен е смислено, когато следваш нещо, което е истинско. Тогава трябва да упражнявате истинска дисциплина и способности в управлението на ума и делата си, защото имате нещо важно за вършене. Това е истинско майсторство в личен план.

Да бъдете крал или кралица на своето кралство е много трагично, защото води до отчаяние и провал. Защо? Защото в един момент ще ви повикат обратно. Вашият живот не е от света. Вие сте изпратени тук с цел. Разполагате с малко време и след това ви викат обратно. Какво значение има, ако отнесете вашето царство, вашето лично царство, на вашето Духовно Семейство? Това би било без значение. Това е само средство за вашето лично оцеляване тук, на Земята.

Ето защо, ние казваме, че тези, които следват Знанието, ще станат господари на живота си, но животът им ще бъде изцяло отдаден на живота, така че няма да има конфликт. Те са тук, за да дават, а не да вземат, защото са по-богати от света. Светът просто отдава тези неща, които им позволяват да дават. Така те имат неща и искат някои неща само, за да отдадат живота си. Сега те са богатите, а светът е бедното място, вместо обратното. Има пълен обрат във вашето преживяване на света, когато осъществите преход от лична реализация към лично отдаване. Даването е предаване. Боже мой! Цветето се отваря, раздава всичко и умира. Предаване! Вие извличате ползите. Пълно отдаване: пълно постижение.

Хората смятат, че отдаването е пасивно състояние, в което лягате отстрани на пътя и се отказвате от всичко. Това е много жалка гледка! Отдаването означава да позволите на Знанието да поеме живота ви и да го отдаде. Това е най-великата постъпка за всеки човек. До този момент ще трябва да подготвите способностите си. Ще трябва да намалите вредните тенденции в личността си. Ще трябва да създадете нова основа и това е много важно. Все още не са много хората на прага на Знанието, но всеки има възможност да осигури основа за Знанието, така че когато то се появи, да може да стои в света. Един човек, който е честен, последователен, всеотдаен, допринасящ и открит, вече е разработил основа за Знанието, така че когато Знанието поеме ролята си, той ще устои. Той няма да се разпадне и светът няма да може да го нападне.

Следователно, работата върху вас самите, преди да се появи Знанието, ви готви за по-голямо отваряне, което е неразбираемо. Язовирната стена ще се скъса. В крайна сметка една от Божиите стрели уцелва целта и вие се разпадате, и сте объркани за известно време. Всичките ви опити да реализирате вашите амбиции се провалят и нещо започва да се разбърква. Тогава вие се раждате отново. Това е Коледа! Коледа не е раждането на дете, което по-късно става Иисус. Коледа е зараждането на Знанието в индивида. Тогава започва истинското даване и това е, което отбелязваме в светите дни. Всички хора, които са направили това, са положили основата, която е направила живота ви възможен – физически и духовно. Вие буквално вървите по земя, изградена от даването на другите.

Дърветата растат от земята, която е била подготвена от по-ранните поколения. Когато едно дърво умре, то е плодородна почва за нови дървета. Знанието е такова. Знанието дава себе си на света, за да има плодородна почва за Знанието в бъдеще. Виждате ли, Бог напомпва живот в света. Колкото по-развити ставате и колкото по-велики сте, толкова по-приобщаващ ще бъде животът ви и толкова по-голям ще бъде вашият принос в това отношение.

И така, за да бъдете ученици на Знанието, позволете на живота си да има своите мистерии. Не се опитвайте да обяснявате и оправдавате всичко. Знанието ще се появи във вас, след като сте избрали това да бъде вашият живот. Ще станете по-малко сигурни относно подробностите и по-сигурни относно вашата цел, смисъл и посока. Тогава ще се освободите от безпокойството и раздвоението, а това е най-големият дар от всички, защото живот без раздвоение и безпокойство е напълно отдаден на света.