Даване 1

Бих искал да говоря за даването в смисъла на това, което ви е дадено. Всеки от вас е дошъл от своето Духовно Семейство в този свят, за да изиграе своята роля в тази ера на човешката еволюция. Вие сте дошли с проблеми за решаване, но по-важното е, че сте дошли, носейки тук спомена за Истинския ви Дом, така че разликата между света и Древния Дом, от който сте дошли, да намалее и изчезне с времето.

Виждате ли, само тези, които знаят, че са дошли от своя Древен Дом, могат да дават. Ако не знаете, че имате Дом отвъд света, как можете да давате? Вие сте лишени. Вие сте бедни. Бедността е вашето състояние, дори да имате пари, дори да карате коли и да живеете в лукс. Чувството за бедност е вашия спътник.

Тъй като всички тук са дошли от това място, носейки дарове за света, ние споделяме едно общо наследство. И все пак, ние се различаваме по много важни начини, защото сме в състояние на еволюция. Ние вървим към нещо. Животът тук върви към нещо. Всичко във Вселената се движи – планети, звезди, галактики – всички се движат към нещо.

Всички сме дошли от едно и също място. Всички се връщаме на едно и също място. Но ние следваме различни пътища и използваме различни средства. Сега, след като сте дошли на бял свят, има голяма помощ, достъпна за вас. Има огромна помощ, Боже мой! Нужно е било дълго планиране, за да стигнете дотук, защото сте произлезли от вашето Духовно Семейство. Така вие сте представители на вашето семейство, докато сте тук, на света. Светът е самотно и бедно място. Затова е важно вие, които идвате и носите подаръци с вас, не само да чувствате, че би трябвало или че е задължително да ги отдадете, но да осъзнавате до каква степен ги отдавате.

Виждате ли, когато не сте потиснати от собствените си мисли, вие започвате да усещате Присъствието, което е с вас, Присъствието на вашето Духовно Семейство. Можете да почувствате тяхното Присъствие тук. Толкова силно е това Присъствие! Ако упорствате в развитието си, тогава не само ще го почувствате, но и ще го получите и то ще се движи във вас. Това е един много голям процес. Много мощен процес!

Изучавайки Пътя на Знанието, хората се научават да се отделят от собствените си мисли, за да могат да навлязат в сферата на чистото преживяване. По пътя си те се учат да усъвършенстват своето възприятие, да развиват своята чувствителност и да организират своето мислене. Всичко това се случва от даването.

Ние сме тук, за да даваме. Тук вие не притежавате нищо, от което ние се нуждаем. Ние не се нуждаем от коли и пари, от отпуски или ваканции. Ние нямаме нужда от околосветски пътешествия. Ние можем да обиколим света по всяко време. Ето така, за миг! В следващия момент можем да бъдем на другия край на света. Затова не се нуждаем от онова, което светът притежава, а се нуждаем от нещо, което вие притежавате. Това, от което се нуждаем ние, е да ни дадете това, което ви дадохме ние, когато дойдохте тук. Виждате ли, вие се нуждаете много от вашите Духовни Учители, но те също се нуждаят от вас. Това е перфектна и допълваща се връзка. Не бихте могли да успеете в развитието си на този свят, ако вашите Учители не бяха с вас. Светът щеше да ви погълне напълно. Щяхте да се изгубите тук с малка надежда да си възвърнете какъвто и да е спомен за истинското си съществуване. Заради вашите Учители и вашата истинска природа обаче, това не е така.

И така, нека поговорим за това какво означава да давате, защото даването има много идеи, свързани с него като някои от тях не са полезни. Първо, за вас е много важно да осъзнаете, че не знаете какво трябва да дадете. То не е това, което си мислите. Умишленото даване често ви оставя лишени и празни. То ви оставя по-слаби и по-изтощени, отколкото сте били преди.

Не вие ​​давате. Вашето Знание е това, което дава чрез вас. Нещо се движи във вас, което дава. Това е истинският източник на даването. Вашият живот е този, който дава. Не сте вие. Какво можете да дадете вие? Имате малко пари, малко вещи, малко време, малко любов, малко състрадание. Да, можете да дадете тези неща благотворно, но имате твърде малко.

Това е нещо във вас, което дава и храни другите физически, духовно и емоционално. В резултат на това вие ставате по-мощни, по-силни и по-здрави. Защо? Защото вашето Знание дава там, където трябва. То дава на правилните хора, при правилните обстоятелства и по правилния начин. А вие, като посредници на даването, имате полза, защото получавате и подаръка. Тук даването е спонтанно и естествено упражнение.

Можете ли да заставите своя Дух да даде нещо? Сега можете да давате идеи, мисли, емоции и вярвания, и те могат да бъдат полезни, но има по-голямо даване, което дава на вас. Това е много важно, защото много от вас смятат, че трябва да дават повече, отколкото искат. Това създава конфликт и вие си мислите: „Е, ако дам, ще получа повече. А, ако дам това, което искам, ще получа това, което искам.” Всички тези идеи за даването не са нищо повече от пазарене. „Ами, ще дам малко тук и малко там.“

Това не е даването, за което говоря Аз. Това, за което говоря, е Знанието, което се появява и изразява себе си във вас. Това е силата на вашето Истинско Същество и в един момент тя ви дава. Нещо ви превзема отвътре и то е толкова естествено и благодатно. Вие откривате, че казвате нещо или правите нещо, което никога не сте планирали да кажете или направите. След това си казвате: „Боже мой! Какво казах? Какво направих?“ Сякаш животът го е извадил от вас.

Така че ​​не сте вие тези, които давате. Вие сте посредници на даването. Това е много важна разлика. Тези хора, които ние почитаме през светите дни заради големия им принос, както тук, така и навсякъде, разбраха ли какво трябва да дадат? Не. Разбраха ли как да го направят? Не. Те дадоха много, защото дадоха повече, отколкото бяха планирали да дадат и защото тяхното Знание осъществи даването им.

Когато Знанието дава, всички са спокойни. Няма вина или обвинение, защо не сте дали достатъчно в дадена ситуация. „О, трябваше да помогна на този човек, но знаете ли, наистина не исках“ или „Трябваше да отида да видя този човек, но знаете ли, наистина не исках“. И има ужасна вина за това, че не искате да направите нещо, защото трябва да го сторите.

Вие не се прибирате у Дома, защото трябва. Не сте дошли на света, защото трябва да го направите. Във Вселената няма „предполагаемо“. Не това движи нещата. Земята се върти не защото така трябва. Има ли избор в случая? Не е ли движена тя от нещо по-голямо? И вашето даване не е ли движено от нещо по-голямо?

Пътят на Знанието на Великата Общност учи хората да приемат своето величие. Тогава Знанието може да ги движи по-силно. Тогава има по-малко пречки. Има по-малко по пътя. Има по-малко откази. Има по-малко нерешителност. Има по-малко предпочитание. Ето защо това Учение е толкова тайнствено, разбирате ли. То не е философско по своето естество. Ние не даваме изцяло нова философия за даването.

И така, как се осъществява този мистериозен вид даряване, за който говоря? Първо, вие трябва да се подготвите. Подготовката е от съществено значение. Това е, което отличава истински посветените от самозванците. Тези, които желаят да се подготвят по учебна програма, която не са измислили сами, са тези, които ще надминат предишния си капацитет. Обучението вече е подготвено и установено. То се дава в много различни форми и винаги ви отвежда на път, по който вие самите не бихте поели. То ви моли да получите нещо, което не бихте могли да си дадете сами и след време ще ви помоли да дадете нещо, което не сте знаели, че притежавате. Ще разпознаете силата на вселената, работеща във вас и няма да ви хрумне да задавате въпроси за Бог, за вечността, за щастието, за мира и еволюцията. Вие просто ще бъдете свидетели на движението на нещата. Наистина вие ще бъдете движението на нещата.

Защо светите хора са толкова силни? Защото те са движението. Те са се подготвяли дълго за това. То не е нещо, което ще се появи един ден и ще ги помете. Те са се подготвяли психически, емоционално и физически за него. Защо? Защото това е царството на подготовката. Вие не подготвяте Знанието; вие подготвяте тялото и ума си да бъдат превозните средства на Знанието.

Бихме искали да говорим за духовна практика тук, защото тя е свързана с даването. Когато практикувате, независимо дали е медитация под каквато и да е форма или упражнение по писане или наблюдение, е много важно да влезете в практиката с идеята да ѝ се отдадете. Какво можете да получите от практиката? Ако вашият мотив е получаването, няма да имате търпението, откритостта или възприемчивостта, необходими за получаване на ползите.

Ако затворите очи в медитация и кажете: „Искам да имам контакт с Учителите. Искам да получа отговор на този въпрос. Искам да съм сигурен по този въпрос. Искам да имам голям опит. Искам да напусна сегашните обстоятелства и да се чувствам прекрасно. Искам, искам, искам“, тогава, разбира се, вие не намирате нищо. И така, незабавно има разочарование и тогава казвате: „Е, може би, ако се откажа от всички желания, ще получа това, което искам“, и така то продължава и продължава.

Но, виждате ли, когато практикувате медитация, вие ѝ се отдавате и получавате отговор, защото вашите Учители се отдават и това е мига на докосването. Това е мястото, където се докосвате. Аз давам на теб, ти даваш на мен и така споделяме взаимното си даване. По време на медитация хората често си мислят, че има всички тези сфери и нива, и всички подобни неща, но знаете ли, там има само връзка. Какъвто и опит да имате, това е, защото по някакъв начин обединявате вашия ум с нечий друг ум. Реалностите и всичко останало са без значение. Връзката има значение; интимността има значение. Това е, което генерира Знанието. Това е, което ви връща спомена за вашия Древен Дом, за да можете да бъдете пратеници, докато сте тук, защото това е причината да дойдете. Защо иначе бихте дошли тук? Това е твърде трудно място за почивка. Вие не сте тук просто, за да поправите старите си грешки. Нямате достатъчно стимул за това.

Много от вас вече знаят, че трябва да правите това и че не трябва да правите онова. Това не просто някой ви го е казал. Вие знаете какво не е добро за вас, но въпреки това го правите. Не трябва да ядете тези неща; те не ви карат да се чувствате много добре. Всеки път, когато видите този човек или отидете на определено място, вие не се чувствате много добре. Вие знаете това, нали? Но все пак го правите. Защо е така? Не би ли било разумно да предположим, че ако видите нещо, което би било във ваша полза, ще се възползвате от него без забавяне? Когато сте наистина мотивирани, това се случва.

Защо има такова раздвоение относно Знанието, такова раздвоение относно връзката и интимността? Може би един от начините да погледнете на това е, че ако мислите, че ще се самоусъвършенствате единствено за себе си, вие нямате достатъчно причина да го осъществите. Все пак живота е кратък. Може и да си прекарате добре. Не можете да сте много сигурни какво ви очаква от другата страна обаче.

Хората обикновено се самоусъвършенстват, защото осъзнават своята стойност за света. Защо иначе биха минали през цялото това развитие, защо биха полагали тези усилия, защо биха изразходвали енергията си и биха направили тези малки жертви, освен ако не осъзнаят, че са важни за света? Твърде трудно е да се подготвят хора, които просто се самозадоволяват. Това е твърде много само за лични цели.

Не са необходими много хора, за да се поддържа Знанието живо на света. Само сравнително малък брой хора, които отговарят напълно, могат да го поддържат тук. Техният живот е Знание. Въпреки че са индивиди с лични проблеми, мисли и тревоги, в тях сега живее една по-голяма сила. Това е очевидно. Те, като личности, трябва да се развият, за да носят това Присъствие, защото трябва да сте много мъдри, за да носите Присъствието на света. Трябва да сте почистени и пречистени, и умът ви да бъде цял. Не може да имате противоречиви импулси и воля. Вашето поведение трябва да изразява тази цялост.

Знанието е много мощно. То има огромен ефект върху другите. Не можете да сте идеалисти за това. Ако предоставяте това Присъствие на тези, които не го желаят, вие им давате само три избора: Те могат или да се присъединят към вас, или да избягат от вас, или да ви нападнат. Те нямат друг избор и едва ли ще останат безразлични. Вие сте сила, с която другите трябва да се съобразяват.

Следователно, вие трябва да се развивате така, че вашето даване да се извършва с Мъдрост. Това ви поддържа и гарантира, че даването ви ще се случи на правилното място и с правилните хора. Ето защо хората, които са предназначени да получат своето Духовно Семейство, ще преминат този дълъг период на развитие, което за тях ще изглежда случващо се по други причини. Мислите да ходите на семинари, мислите за нещата и четете книги, за да станете по-добри личности, нали? Не, не и не! Животът не се нуждае от по-добри хора. Той просто ви премества на позиция, така че в един момент да можете да разберете кой е с вас и по този начин да имате прозорец към вашия Древен Дом. За какво е целият този личен растеж? Той просто ви премества на позиция, в която можете да изпитате Знанието. Това е единствената му стойност.

Вашите Учители са ви дадени, за да се научите да давате на света. Това е щастието тук. Щастието е да знаете, че сте си у Дома, докато сте на света. Единственият остатък от Дома е вашето даване, което е вашето Знание, което ви се дава, когато сте готови. Не е нужно да се измъчвате мислейки си: „Трябва да дам повече. Трябва да дам повече. Трябва да дам повече.” Аз не правя това. Не е нужно и вие да го правите. Но в определени моменти ще бъдете подтикнати да давате и тези моменти са важни. Това не е задължение или вина. Това е нещо друго. Това е нещо напълно естествено.

Първо, вие трябва да се подготвите и подготовката ви е свързана изцяло с отдаване на вас самите. Когато медитирате, отдайте себе си. Вашите Учители ще се появят само ако сметнат, че е важно да го направят. Не можете да ги омаете и привлечете. Прозренията ще се появят, когато сте готови. Те не идват при поискване. Мислите не са прозрения. Знанието не мисли по начина, по който мислите вие. Когато изучавате поведението или мислите си и когато четете за живота на другите по начин, който ви вдъхновява, отдайте се на това. Всичко е отдаване. И тогава има голямо отваряне във вас. То е толкова естествено, че почти убягва от вниманието ви.

Ако това отдаване може да продължи и вие станете индивиди с безупречен характер, тогава даването може да се случи с малък риск лично за вас и с голяма полза за другите. Тогава ще бъдете свидетели на чудодейно събитие в себе си. Не си мислете, че Иисус Христос не се е чудел на собственото си дело! Чудо е да видите, че животът ви е съд за по-голям дар.

Артисти, музиканти и спортисти трябва да тренират своите умения. Те трябва да практикуват дълго време. Практика, практика и пак практика. Каква е тяхната награда? Тяхната награда е, че в моментите, когато уменията им са напълно заети, те усещат една по-голяма сила, движеща се в тях. Това е като че отиват да се повозят. Те са отвъд усилието и безпокойството. Те са пометени. Тяхното превозно средство е подготвено и сега те могат да се издигнат над неговия механизъм. Това е много пълно изживяване за много кратък период от време.

Когато напуснете този свят, вие се връщате в Древния си Дом и се срещате с вашата група. Вие гледате и се питате: „Е, дадох ли всичко? Торбите ми празни ли са? Доставих ли всичко?“ Ако чантите ви не са празни, вие ще поискате да се завърнете. Никой няма да ви нарежда да се върнете обратно. Вие ще кажете: „Боже мой! Защо не го видях? Вече е толкова очевидно за мен! Аз съм си у Дома. Това е толкова очевидно! Защо бях толкова нещастен човек? Бях там само няколко години, нали? Сякаш вчера бях с всички вас. Ами, искам да се върна. Кога мога да го направя?“ И тогава разбирате, че трябва да изчакате малко.

Толкова е очевидно какво трябва да се направи. Това, което трябва да се направи, е да бъдете хората на света, които сте, когато сте в Древния си Дом. Това е, което трябва да се направи. След като това бъде постигнато, няма да е необходимо да идвате тук отново, защото ще можете да давате като нас. Виждате ли, светът е като градина. Той се отглежда от градинари. Вашите умове са почвата, и семената на Мъдростта са посети. Ние култивираме тази градина, защото има умове, които култивират умове.

Така че не е нужно да ставате светци. Не е нужно да подражавате  или да се насилвате да давате това, което не искате да давате. Не това е подготовката. Трудно е за учениците в областта на Знанието да оценят напълно важността на специфичното си ежедневно развитие. Те се готвят за голямо отваряне в себе си, където тяхната Родина се разкрива и изразява чрез тях. В този момент те са в своя Дом и са продължение на своя Дом на света, където идват тези, които са Бездомни.

Животът е толкова кратък, защо да медитираме? Тук сте само за няколко години, след което ви изгонват, връщат ви обратно като върнат пакет! Защо да прекарвате цялото си време в тренировки? Трябва да го направите, защото е естествено за вас да давате. Вие сте създадени да давате. Вие сте даровете. Без даване животът е нещастен.

Да, всеки от вас има нужди и понякога вие се нуждаете от много, но само, за да можете да давате. Това е толкова ясно, ако някога имате контакт с вашите Учители, защото всичко, което правят те, е да дават. И те ви молят да направите някои неща в определен момент, за да можете да изпитате даването, а те да споделят радостта си заедно с вас.

Големите животи, какво натрупаха тук? Само едно нещо и това е връзката. Когато си тръгнаха, независимо дали бяха без пари или богати, какво взеха със себе си у Дома? Те са взели с тях връзки и взаимоотношения. 

Виждате ли, ако животът ви е свързан с приноса, вие няма да имате проблем да откриете хора, които да бъдат с вас. Вашият проблем ще бъде да изберете правилните хора, с които да бъдете. Тогава няма да се притеснявате за добра кариера. Животът се покланя на тези, които дават, толкова жаден за даване е животът тук. Ако Присъствието е с вас, хората ще идват при вас като привлечени от магнит. Ето защо трябва да сте индивиди с малко или с никакви лични амбиции. Трябва да сте много чисти, но не вие, а Знанието ви почиства.

Сега светът е много трудно място за даване и отдаване, защото хората са раздвоени относно възстановяването. Тук има голяма доза грубост и гняв. И така, как се дава в такива ситуации? Как давате на ядосани, негодуващи или нещастни хора? Как давате там, където даването изглежда забранено? Как давате в бурни и опасни ситуации? Има много въпроси „как да“ относно даването и те са съвсем легитимни, но отговорът ми към вас е много прост, макар и малко мистериозен: Не се тревожете за това. Това, което дава чрез вас, знае как, кога и къде да даде, защото не сте вие тези, които дават. Вие сте тези, които следват.

Това ме води до следващата важна точка: всички вие трябва да станете последователи. Много е любопитно, че във вашето общество да бъдеш последовател изглежда толкова омаловажаващо. Да си последовател е нещо, на което хората гледат с пренебрежение. „О, вие сте последователи, вие следвате? Какво ви става?“ Предполага се, че всеки тук трябва да бъде лидер или командващ — капитан, генерал, адмирал, лидер на корпорация или майстор на изкуството. Да си последовател е нещо жалко и маловажно.

Всички трябва да станете последователи, защото всички вие сте последователи. В света няма лидери. Тези, които изглеждат лидери, или следват Знанието, или своите амбиции. Те са обвързани с това, което следват. Няма свобода, освен в избора и в следването на правилното призвание.

За да бъдете истински ученици, вие трябва да сте последователи, защото да сте истински ученици означава да учите неща, които никога не сте учили преди. Вие навлизате в територия, за която знаете малко и трябва да се доверите на своя водач или инструктор. Не можете да сте водачи по пътя. Ако се опитате да се научите сами, само ще циркулирате старата информация. Ще се разхождате из една и съща територия, въобразявайки си, че правите големи крачки и след известен напредък ще се окажете на същото място. „А, ето ме отново!“ Трябва да следвате.

Великите получатели на Знанието, тези, които са лидери, техният живот е обвързан със Знанието. Те го следват. Те са му отдадени. Те се ръководят от него. Те се подхранват от него.

Какво можете да дадете в живота, освен вашата независимост? Благословия ли е свободата, ако ви отделя от Знанието? Единствената истинска свобода е да живеете живот на Знанието. Тогава сте наистина свободни да бъдете себе си. Тогава вашият принос може да бъде отдаден максимално и вие сте осъществени.

Да, трябва да следвате Учителите. Защо? Защото вашите Учители следват своите Учители. Така всеки намира своя път към Дома. Няма индивиди, които търсят пътя сами. Всеки тегли някой друг, следвайки този отпред и водейки другия отзад. Ето как всички се завръщат при Бога.

Трябва да се отдадете в този живот или никога няма да изпитате живота си тук. Ще се върнете у Дома и ще осъзнаете, че сте пропуснали напълно възможността си. Виждате ли, когато сте си у Дома, е много вдъхновяващо да се появите на света, защото сте си у Дома! Всичко там е толкова очевидно и да отидете на света за няколко години не е голяма работа. Но когато влезете в света, вие забравяте всичко това. Тогава сте личности на света и оцеляването, и удовлетворението са вашите грижи.

Истинският дар във вас е да допринесете със Знанието и по този начин да го получите за себе си. Трябва да се научите да правите това, защото частта от вас, която трябва да познаете, е частта от вас, която принадлежи на света. Вашата личност принадлежи на света. Вашето тяло принадлежи на света. Вие не ги взимате със себе си, когато си тръгвате. Ние нямаме етикети с имена „у Дома“! Личността и тялото трябва да се култивират или няма да имат способността да носят Знанието. Вие ще бъдете семето, което никога не покълва и ще се приберете у Дома с непокълнало семе.

Много е важно да мислите за себе си като за последователи, защото винаги сте последователи на нещо. Можете да бъдете последователи на собствената си нерешителност, последователи на собствените си убеждения, последователи на собствените си емоционални състояния. Единственото, което можете да командвате, е решението какво ще следвате. Това е моментът, в който можете да поемете отговорност.

Ако кажете: „Ще следвам Знанието“, вие не можете да го ръководите. То е толкова мощно, че не можете да го ръководите. Къде можете да го водите? То има собствено място, където да отиде. То ще ви отведе до хората, които наистина се нуждаят от вас. То ще ви намери съпруг или съпруга, ако това е, от което имате нужда. То ще ви даде деца, ако това е, от което се нуждаете.

Трудно е за учениците на Знанието, защото те все още се опитват да отидат някъде със своето Знание. „Ами, аз ще използвам Знанието, за да бъда това или да имам онова.“ Но може би Знанието има малко по-различна идея от вас. Не можете да се пазарите с него. То е сила. То не преговаря. То не прави компромиси. То не обсъжда нещата. То просто отива там, където трябва да отиде и ако не отиде там, значи е скрито във вас.

Затова ние, които култивираме този свят, желаем да бъдете много мили със себе си. Не можете сами да се пречистите. Не можете сами да се изчистите. Не можете да се повдигнете. Навлизането в истинската подготовка е навлизане в процес с вашето Духовно Семейство отвъд видимото и с индивиди в живота тук по много специфични начини. Вие се вписвате в тези неща, защото така трябва. Правилно ли е да правите това? Да! Това е то. Вие не знаете за какво се записвате. Божичко, ако ви кажа какво бихте направили, ако вашето Знание беше осъществено, всички щяха да се разбягат, казвайки: „Имах по-различен план за себе си!“

Но какво ще стане, ако кажа: „Ако направиш това, ще бъдеш човек с огромно щастие. Вашата природа ще бъде допълнена. Вече няма да се опитвате да бъдете в идеалистично състояние и да бъдете перфектните личности. Ще можете да бъдете в момента, защото няма бъдеще, за което трябва да преговаряте. Ще виждате отвъд образите. Ще чувате отвъд думите. Ще усещате отвъд външността. Животът в този свят ще стане прозрачен за вас и вие ще виждате своя Древен Дом през тази прозрачност.

Това ме насочва към следващата точка. Част от подготовката ви да бъдете ученици на Знанието е, че трябва да разберете вашата същност. Това е много важно, защото е нужно да осъзнаете своите ограничения. Много е важно да осъзнаете вашите ограничения, защото ги имате. Тогава ставате честни със себе си. Това е част от израстването ви. Ако искате да бъдете истински сътрудници в живота, вие трябва да знаете собствените си ограничения. Трябва да разберете как работите, без всички тези ценностни преценки и тогава можете да работите най-ефективно с вашия механизъм.

Вашето тяло има определена форма и физически характеристики. Вашият ум също е такъв. Вашата функция не е да превъзхождате природата си. Вашата функция е да я използвате като средство за принос, защото вашата природа тук е временна. Защо да се усъвършенства временното? Нямате време да го усъвършенствате. Ще го загубите много преди то да бъде усъвършенствано. Това е като да приготвите храна, което отнема твърде много време. Докато приключите и всичко вече се е развалило! Вашият ум, вашето тяло и вашата личност – тяхната най-висша функция е да станат превозни средства за Знанието.

Да, трябва да се правят корекции. Да, трябва да промените поведението си. Да, трябва да можете да се въздържате по определени начини. Но как можете да оцените себе си, ако винаги се опитвате да бъдете абсолютно перфектната личност? Разбира се, че ще имате страхове. Разбира се, ще има определени начини, по които правите нещата. Не е нужно да се ограничавате от това, но трябва да разберете, че това е вашата природа.

Виждате ли, функцията, която ще ви бъде дадена, след като вашето Знание бъде култивирано до определен момент, ще ви даде роля в живота, която е напълно допълваща вашата природа. Голяма благословия е, че Бог иска да бъдете точно такива, каквито сте създадени. Това е идеално за вашата функция. Трудно е да разберете вашата природа, защото не виждате нейната връзка с вашата функция. Вие сте създадени по поръчка за нещо, което все още не сте открили. Когато откриете своята функция, животът ви се превръща повече в почитане на природата ви, отколкото в опити да я промените. Ще трябва обаче да станете майстори в това, тъй като има пасиви, както и активи, и вие не можете да оправдаете пасивите. Трябва да се научите да приемате и използвате природата си мъдро.

Така че, нека почетем онези, които дадоха извън избора си, онези, в които даването е отдало себе си. И нека бъдем благодарни, че го е направило, защото Знанието е запазено живо на света. Знанието е оазис в суха и жадна земя. Няма значение, че теолозите са изградили прекрасни системи от вярвания за собственото си оцеляване. Няма значение, че мисловната система, която е резултат от това даване, е калцирала и се е превърнала в ограничение за хората. Това винаги се случва. Когато Знанието изчезне, идва времето на мисълта. Когато хората не могат да знаят, те измислят неща, за да си осигурят временна стабилност и да облекчат собственото си безпокойство. Защото без Знанието всичко, което съществува, е безпокойство.

Нека почитаме онези, в които даването е отдало себе си. Те трябваше да се развиват, за да не пречат на даването. Те не са опитвали да го използват за други цели. Те отдават почит на това, че сме дошли тук. Каква велика благословия е да напуснете света и да кажете: „Ах, не донесох нищо друго със себе си освен тези хора. Върнах се с пълно сърце и празни ръце.” Тогава Домът се установява както тук, така и там. И знаете ли какво се случва след това? Ами, когато всички в малката група, с която работите, са завършени в този свят, всички вие се премествате на място, където Домът е бил отречен и след това отново установявате Дом там. Така вие спасявате този свят. Какво има нужда от спасяване освен място, където Домът е временно изгубен? Когато всички места бъдат възстановени, тогава работата ще приключи и забавлението ще започне. Когато сте си у Дома, вашето преживяване на Присъствието е великолепно, но дори и там вашето преживяване не е пълно, тъй като то също се развива. И все пак, то е толкова голямо, колкото вашият капацитет и тъй като вашият капацитет нараства с времето, така и изживяването на Присъствието ще бъде все по-голямо и по-всеобхватно за вас. За вас ще бъде най-голямата радост да допринесете за това, където и да отидете.

Така че, нека благодарим на тези, които са дали, защото тяхното даване е напомняне за собствената ни цел тук. И когато станем сътрудници на живота, ние ще видим, че животът ни дава сътрудници, за да сме сигурни, че нуждите ни са задоволени и сърцата ни са пълни.