Свобода

Бихме искали да поговорим за свободата, една много важна тема, на която се обръща голямо внимание, особено в някои общества. Но в случая трябва да говорим за свободата в по-широк контекст и да ви дадем някои идеи, които ще ви провокират да се замислите. Може би тези идеи ще оспорят някои дълбоко вкоренени вярвания и ще потвърдят някои по-дълбоки наклонности.

Съществува голяма истерия за свободата, за личната свобода, особено тук, в тази страна, където свободата е издигната на пиедестал. Наистина свободата е много важен аспект от вашата цел в живота. Това обаче е много объркващо, защото си има и своите недостатъци – някои очевидни, а други може би никога не отчетени.

Тези, които са постигнали Мъдрост в този свят, а също и в други светове, тези, които са открили дара на Знанието и са го култивирали, са достигнали до някои основни осъзнавания, които са общи навсякъде, независимо от културата, средата, религията, езика и така нататък. Едно от нещата, които са открили и което е еднакво навсякъде е, че колкото по-голямо е Знанието, толкова по-голяма е силата и толкова по-малка е личната свобода. Ще повторя: колкото по-голямо е Знанието, толкова по-голяма е силата и по-малка е личната свобода.

Разбира се, хората тук искат и двете. Те искат по-голяма власт. Те искат да култивират своето Знание, за да могат да имат повече сигурност и посока в живота. Те искат и повече лична свобода. Все пак Мъдрите са открили, че когато са в ход истинските стъпки към възстановяване на Знанието, желанието за по-голяма лична свобода по някакъв начин е засегнато или възпрепятствано.

Друго нещо, което Мъдрите са открили, е, че свободата и целта могат да се изключват взаимно, предвид нормалните дефиниции на хората. Отново, хората искат цел, защото тя предлага посока и обещание за смислено бъдеще, както и смислени настоящи ангажименти. Хората искат и по-голяма лична свобода. И все пак, когато възможността да се заемат с откриването на целта им се даде в разпознаваема форма, те се страхуват от това, от което може да се наложи да се откажат, за да я преследват. Така въпросът за свободата се превръща в спорен въпрос.

Много често свободата се приема като способност за действие и участие по какъвто искате начин, без пречки или затруднения от другите. Разбира се, Вътрешните Учители се считат за много застрашителни тук, защото винаги изглежда, че ще ви кажат всички неща, които не можете да имате. Колкото и да желаете контактът, защото е смислен, съществува и страх от загуба на свобода; има страх, че по някакъв начин ще ви бъде казано какво да правите и няма да можете сами свободно да взимате решенията.

Хората всъщност не искат да взимат много смислени решения, но няма да позволят на някой друг да ги вземе вместо тях, така че всичко става много объркано. От учителите се иска да предоставят всичко ценно и да не искат нищо в замяна. Хората искат мигновено удовлетворение, мигновена цел, мигновено Знание и въпреки това те не искат да дадат нищо в замяна на това.

Така че, нека проучим този въпрос, защото тук наистина няма противоречие между целта и свободата, ако възприемате нещата правилно. Какво е свободата, ако не способност да си върнете Знанието, което е вашата съдба и наследство? Това е, за което е свободата.

Без Знанието, вие сте роби на собствените си мисли и на силите в този свят. Вашата лична свобода е безполезна и болезнена тук. Какво ви даде тя? Пробата и грешката не са много добро средство за учене. То е много бавно и трудно, и е необходимо само до определен момент.

Вашата свобода сега е свободата да преследвате Знанието, което предлага единствената свобода, която съществува, защото тя ви напомня за вашето Духовно Семейство. Тя ви припомня вашия ангажимент за идването ви на света. Припомня ви вашата съдба и вие започвате да гледате на живота си като на нещо непрекъснато, не само концептуално, но наистина непрекъснато. Изведнъж светът, който беше толкова труден и страшен, няма толкова голяма тежест. Сега не той не е толкова плашещ.

Тук вие осъзнавате, че сте свободни само да участвате в живота. Какво е индивидуалната свобода, ако тя не води до пълно участие в това, което всъщност представлява животът? В тази страна хората са много жадни за своята лична свобода и все пак какво им е дала тя, освен по-голяма изолация и разочарование? Те са загубили единството на древните племенни култури, където целта е била дадена, поради необходимост. Сега никой не се интересува кои сте или какво правите и вие сте свободни до известна степен.

Хората са много жадни за личната си свобода. И все пак вашето забележително общество е толкова важно, защото ви дава най-голямата възможност да откриете вашето Знание и да го изразите с минимални пречки. Безпрецедентно постижение е, че имате тази велика свобода, но колко хора могат да я използват правилно и да получат нейната голяма полза?

Вашата единствена и истинска свобода, е свободата да живеете целта си. Свобода без цел е хаос. Това е съществуване без цел и посока, като само вашите страхове за оцеляване, вашите искания и желания ви мотивират. Това е една много отчайваща ситуация. И така, хората търсят робство. Колко хора тук са търсили робство в личните си отношения? „Предпочитам да бъда във връзка, която е болезнена и без обещание, отколкото отново да съм свободен, защото свободата е ужасно бреме за мен.“

Личната свобода, ако е жадувана твърде много, пречи на хората да отдадат себе си. Всъщност се смята, че ако се отдадете напълно на нещо, вие губите нещо с огромна стойност. „Не се отдавайте напълно! Не позволявайте на нещо да ви изтощи! Пазете се!“ И все пак, единствените хора, които постигат хармония и правомощия, са тези, които се отдават изцяло, без да спестят нищо за себе си. Но личната свобода казва: „Не. Не се подвеждайте. Не се раздавайте. Не се отказвайте от личните си правомощия. Вие трябва да отговаряте за всичко в живота си.” Това се превръща в причината да не сте в пълна връзка. И така, в брака се опитвате да сте заедно, но не напълно. Опитвате се да давате, но само донякъде. Искате да защитите личните си стимули и въпреки това те са болезнени за вас, защото изглежда не можете да се ангажирате напълно с другия човек.

Виждате ли, вашата свобода е да откриете Знанието. Затова сте дошли на този свят. Дошли сте от по-лесно място на по-трудно място, за да постигнете нещо. Ако ви изпратят на място, което е  затънало в неприятности, вие няма да отидете там на почивка, а ще отидете, за да работите. Ако горски пожар бушува северно от вашия град, вие няма да отидете там с кемпер и бански. Ще отидете с лопата, за да свършите нещо. И ако не знаете какво да правите, вие ще почувствате голяма загуба. „Тук съм. Дойдох, но не знам какво да правя!“ Няма никаква утеха, която можете да си дадете, за да успокоите нуждата да допринасяте.

Знанието решава въпроса за свободата естествено, защото ви ангажира напълно в живота и ви дава свободата да правите това. Свободата на пълно отдаване на живота е истинската свобода, защото животът е единственото нещо, което е безплатно. Вие сами не можете да бъдете свободни, защото ще прекарате живота си, борейки се с връзки и копнеейки за тях едновременно. Ще ги бършете и изтривате, ще ги дърпате, ще ги отблъсквате и ще ходите отчаяно от човек на човек.

Личните отношения са много желани, защото се смята, че те дават по-голяма лична свобода. „Ще се радвам, ако има с кого да споделя личната си свобода.“ Но е много трудно да се сподели лична свобода, защото другите винаги искат да отнемат част от нея и вие трябва да правите компромиси, за да поддържате връзката. Ако сте семейни, вие не можете да бъдете свободни, да излизате и да имате връзка с когото пожелаете. Тази свобода е пожертвана. И все пак, ако не сте семейни, вие може да искате да сте в смислен съюз с някого.

Така че, когато Мъдрите кажат: „Колкото по-голяма е силата, толкова по-малко е свободата“, това е един аспект на това прозрение. Другият аспект е, че докато се ангажирате със Знанието, дори когато се доближите до него, вие ще загубите интерес към повечето неща, които не са свързани с него. Вие няма да искате да тичате толкова много. Ще бъдете привлечени все повече навътре, сякаш голямо привличане ви тегли към вашия център. Сега няма да искате толкова много стимулация. Всъщност, вие ще започнете да цените тишината и спокойствието все повече и повече, и все по-малко ще цените шума и раздразнението. Ще бъдете загрижени за предишните си амбиции все по-малко и все повече ще бъдете загрижени за неща, които са от по-голямо значение за вас. За приятелите си ще изглеждате по-малко свободни. „Хайде да танцуваме!“ Ще ви канят те, а вие ще кажете: „Не мога. Просто не ми изглежда добре.“ А те ще ви гледат и ще кажат: „Какво ти става? Ходеше да танцуваш през цялото време, а сега си един дръвник! Вече не си забавен!“ Това е естествено. Хората в живота, които са смислено ангажирани, не са затънали в собствените си развлечения. Те нямат време. Те са твърде много нужни. Затова Мъдрите казват: „Колкото по-голяма е силата, толкова по-малко е свободата“.

Вие нито ще искате, нито ще можете да преследвате всичко по желание или импулс. Вие ще живеете много по-еднообразен и в някои отношения дори изолиран живот. Вашата проницателност във връзките ще нарасне неимоверно, защото критериите за една връзка ще бъдат дали тя насърчава Знанието или не. Някои други атракции започват да се признават за временни и опасни, ако се преследват всеотдайно. Това също е нещо естествено.

Мъжът и жената на Знанието никога не трябва да се тревожат дали имат връзка, защото хората ще искат да бъдат с тях през цялото време. Техният проблем е проницателността, защото един човек на Знанието отива някъде и е заобиколен от хора, които стоят и чакат. Всеки, който наистина се движи напред, ще привлече други с него. Ето защо много Мъдрите често са уединени в живота, защото ако излязат на публично място, всички вдигат голяма врява около тях – не защото са брилянтни или красиви, а просто защото животът им е изцяло ангажиран и именно това участие носи такава силна реакция.

Следователно, в преследване на Знанието, вие ще цените свободата, за да преследвате Знанието. Тук ще благодарите на родителите си, ще благодарите на обществото и на болезнените си преживявания от миналото, които са ви накарали да оцените тази свобода и са ви показали, че другите свободи не ви водят някъде. Те са празни.

В един момент може би ще приветствате вътрешните си учители, защото се нуждаете от тяхната помощ и не се притеснявате какво ще загубите. Вие сте загрижени за това, което трябва да получите. Хората, които се страхуват да губят, се страхуват и да получават. Цената винаги е твърде голяма за тях. Ако искате да бъдете напълно ангажирани в живота индивидуално и като общество, това ще струва всичко, което имате. Ще завършите живота си напълно изтощени като голям съд, който е бил изпразнен. Това е пълното използване, което ще ви осъществи в този свят и ще направи ненужно връщането ви в него отново. 

Вие сте отдали всичко, което сте донесли със себе си и сте напълно изхабени. Вие обаче не сте опустошени или изтощени. Вие сте доволни.

Така че не се притеснявайте за цената. Цената е всичко, което виждате за всичко онова, което не можете да видите и това, което виждате, е само малка част от живота, а това, което не можете да видите, е толкова голямо. Не можете да видите откъде сте дошли или накъде отивате. Не можете да видите своите Учители. Вие не можете да видите, освен в редки случаи и вашето Духовно Семейство. Вие сте слезли във видимия свят, за да свършите нещо и да се научите да различавате кое е ценно и кое не е, кое има постоянно значение и кое е само временно стимулиране.

Когато цените постоянното, вие можете да се насладите на временното, защото то вече не е ограничение или проклятие. То е само временно удоволствие. Вие изяждате една бисквитка и си казвате: „Хубава бисквитка“. Вие не поглеждате бисквитката и не казвате: „Ти си моят господар. Не мога да не те изям.“ Не поглеждате вашето тяло и не си казвате: „Ти си моят затвор. Трябва да се грижа за теб ден и нощ. Никога не порастваш. Ти завинаги ще си останеш дете и ще ме нараняваш всеки ден в моя живот“. Вместо това, вие поглеждате тялото си и казвате: „Ти си моето превозно средство и аз ще те използвам максимално. Ще те изтощавам чрез пълно използване и няма да те малтретирам, защото ти си моят дар. Ти си моят микрофон и чрез теб мога да докосна други по най-смисления начин.“

Така че, когато Мъдрите казват: „Колкото по-голяма е властта, толкова по-малко е свободата“, те също така имат предвид, че колкото повече власт притежавате, толкова повече отговорност се поставя върху раменете ви и толкова по-голям е рискът за вас. Ето защо Мъдрите не ходят на всеки нов филм и не търсят всяка нова сензация. Те носят твърде голяма отговорност. Тези от вас, които са родители, осъзнават отговорността и нейната цена, но въпреки това вашите деца ви дават нещо, което никога не бихте получили по друг начин.

Ще имате достатъчно време за почивка, когато напуснете този свят. След това отивате на почивка, целите в сажди от борбата с горските пожари и сте толкова щастливи, че си почивате. Хората не знаят това, защото Знанието не се е появило в тях в достатъчна степен, за да компенсира сериозните им страхове. Наистина, когато Знанието стане мощно във вас, вие ще сте нетърпеливи да напуснете този свят. Ще сте нетърпеливи да изпълните задачата си. Ще бъдете благодарни за всяка възможност да го направите и ще си тръгнете с благодарност, казвайки „Много ви благодаря!“

Защо е важно да чуете някой като мен? Защото аз представлявам живота ви отвъд света. Ако си припомните това, дори постепенно, то ще разсее страха ви, защото вие ще знаете, че не сте изолирани и не сте сами на този свят. Ще разберете, че престоят ви тук е временен и че от вас не се очаква толкова много, колкото сте предполагали. Не е нужно да сте Богове във вашата вселена. Вие нямате вселена. Вие сте във Вселената. Не е нужно да търсите лична власт, защото имате истинска власт.

Какво е лична сила? Това е власт над нещо, което е временно. Вие прекарвате целия си живот в лична власт и след това се отказвате от нея. Всичко, към което сте се стремили, след това отпада. Вие напускате света с празни ръце и си казвате: „Какво стана със собствената ми сила?“ Е, тя беше изоставена там с вашата личностна страна. Тя беше изхвърлена заедно с дрехите ви. Когато Кралят и Кралицата напуснат света, техните корони, скъпоценности и гробници остават тук. Когато напуснете света, вашите постижения остават зад гърба ви, с изключение на едно единствено нещо – вашето Знание. То е животът във вас и то ще бъде животът във вас, когато напуснете този свят.

Когато хората се превърнат в ученици, участващи в Пътя на Знанието, възникват много въпроси свързани със свободата. Има голяма загриженост за това кой отговаря. „Аз ли отговарям или просто изпълнявам нечии заповеди? Имам ли думата какво се случва с мен? Дали съм манипулиран или използван?“

Това са много сериозни въпроси, но Знанието ги разрешава моментално. Да се ​​откажете от личната си свобода означава да си върнете Бога и цялата истинска сила. Вашата лична свобода ви подлудява.

Какво имаме да ви предложим? Ние предлагаме напомняне и съдействие, за да си върнете вашето Знание. Това е овластяване за вас, но е овластяване, което ви променя малко, разбирате ли, защото преди сте били себе си само частично. Сега ставате напълно себе си и е странно колко различно се чувствате във всеки един момент. Чувствате се повече като себе си в онези прекрасни моменти, когато няма бъдеще или минало и не сте загрижени за себе си. Вие сте загрижени за света и възприемате света, а не себе си.

Личната свобода е ценна само с това, че ви дава възможност да откриете Знанието. Това е размяна, разбирате ли. Това означава да се откажете от известно влияние, което поддържате над живота си, за да получите по-голяма Мъдрост. Детето трябва да се откаже от детството, за да навлезе в юношеството. Това е отказ и получаване на всичко наведнъж. Ако не се откажете от детинското в детството, вие ще го пазите и няма да получите следващия дар. Получаването на Знание е още по-естествено от това.

Ние ценим свободата много високо, защото свободата е това, което е Знанието. Свободата не е да получавате различни неща. Знаете ли, всеки има свой списък. Хората преминават през живота и са решени да намерят връзка, работа и всички други неща. И разбира се, ако ги получат, е трудно да ги запазят, защото връзките винаги се разпадат и се нуждаят от всякакъв вид дейност. Автомобилите остаряват и трябва да се подменят с нови. Това не са лоши неща, но те идват естествено, когато преследвате нещо много по-съществено за себе си и за околните.

Няма човек на света, който да е без Знание. Разликите, следователно, са разлики в нивото на развитие, настройка и реализация. Единствената обща съставка за всички е Знанието. На това ниво няма разногласия. Така че, ако искате да сте в пълно съгласие с живота, вашата личностна страна трябва да е достатъчно прозрачна, за да не пречи на вниманието ви. Тогава можете да започнете да възприемате живота, преминаващ през вас и другите. Тогава можете да видите движението на нещата. Тогава можете да разпознаете онези, които са мъдри и да погледнете състрадателно на тези, които са невежи. Тогава няма вина, а има търпение. Има търпение от такава величина!

За момент си представете, че сте собственият си Учител и се наблюдавате отвисоко, наблюдавайки как този човек преминава през живота. Представете си какво търпение трябва да притежавате. Вие посаждате малки неща тук и там, и може би тази личност ще дойде и ще ги види. Хората пропускат деветдесет процента от това, което засаждате и обикновено тълкуват погрешно всичко от десетте процента, които не пропускат. Така че вие ​​винаги планирате да ги доведете до себе си, а те винаги планират да се отдалечат. Изисква се много търпение тук, но резултатът си заслужава усилията.

Знанието е единственото нещо, което има значение на този свят. Знанието не е идея или философия. То е дълбок опит. То е универсално и вечно, и е валидно за всички измерения. Но то е страшно. Трябва да се откажете от свободата, с която сте свикнали и която е привилегията да бъдете хаотични, за свободата да бъдете еднообразни и да имате посока. Когато имате посока, изборът ви е ограничен. Наистина, когато Знанието стане по-силно, след известно време няма да имате избор. Това е свободата. Свободата е състояние на липса на избор. Сега вие се занимавате с това, което е недвусмислено и абсолютно жизненоважно; вие не се занимавате със случайни избори. Животът е жизненоважен във всеки един момент. Ако имате забавни избори, можете да сте сигурни, че не сте достигнали Знанието в тази ситуация.

Завладяващата сила на Знанието е толкова силна, че преодолява всичко, което светът може да постави на пътя ѝ. Това ниво на ангажираност е най-голямата демонстрация на Бог. То е мощно, безкрайно и състрадателно. То е жизнено. То се движи от нещо, което е извън този свят. Това е необичайна и неумолима сила. То не се интересува от разходите и пречките; то се грижи за практическото функциониране. Хората със Знание ще бъдат необичайни и мощни. Те няма да бъдат сами, освен ако не го желаят.

И така, Мъдрите казват, че изборът е нещо, от което трябва да се избяга, въпреки че изборът е толкова ценен в този свят. Хората казват: „Трябва да имам право на избор във всичко. Правителството не може да ми каже какво да правя. Жена ми не може да ми каже. Моят приятел не може да ми каже. Тялото ми не може да ми каже. Времето не може да ми каже. Трябва да имам избор. Това е моят избор!“ Вие сте като едно малко дете. „Моят!“ Няма значение дали това е добре или не за вас. Има значение дали е „мое!“

Но виждате ли, когато се появи Знанието, всичко си идва на мястото. Тогава няма толкова много възможности за избор. Тогава изпитвате силно влечение към друг човек, влечение, което ви помита и вместо да кажете: „О, колко прекрасно е! Атракция!“, и да бъдете пометени, а по-късно да разберете дали има някаква връзка там, вие спирате и виждате дали това е Знанието или не. Тогава сте в състояние да проверите себе си. Това ви кара да се връщате към онова, което е жизненоважно за вашата собствена реализация и за приноса ви към другите.

Тогава питате: „Къде да се отдам изцяло?“ Оглеждате се и няма нищо вдъхновяващо, на което да се отдадете, така че трябва да се отдадете на подготовката си. Трябва да видите какво иска светът от вас, защото сега откривате, че животът ви не е един отчаян опит за придобиване на неща за кратък период от време. Това е място, където идвате, за да допринасяте и да получавате.

Защо светът е толкова трудно място? Сега има голям акцент върху превръщането на света в място, което изобщо не е трудно. Но виждате ли противоречието в това? Има едно противоречие тук. Въпросът не е дали животът е труден или лесен. Въпросът е дали той е жизненоважен. Има хора, които живеят много лесно и са мъртви вътрешно. Тяхната жизненост им е убягнала отдавна. Всичко, на което могат да се надяват сега, е буфериране срещу смъртта и някакъв вид продължителна приятна стимулация.

Понякога, когато животът е труден, вашата жизненост проличава. Ако направите живота си твърде лесен, вие ще спите – удобно и спокойно. Нищо не е поискано и нищо не е жизненоважно. Ще работите през целия си живот, ще печелите много пари и децата ви ще растат без абсолютно нищо съществено и жизнено. Това е толкова очевидно. Можете да видите всичко това около вас.

Животът не е пасивен. Той е жизненоважна и могъща сила, сериозен и пълен, а не случаен ангажимент. В живота няма нищо случайно. Независимо дали е тих или активен, той е изключително ангажиран.

Нещата се случват по необходимост, а не от нужда. Облаците не идват, защото искат. Те са изтеглени тук. Те трябва да дойдат и затова идват. Те не валят, защото е забавно. Те валят, защото трябва да валят. Вие идвате на света, за да давате, защото трябва да давате. Това е вашата природа. Ако не давате, вие ще бъдете нещастни и ще обвинявате всички, дори себе си за това, но няма да бъдете щастливи.

Трябва да се подготвите да давате. Знанието е отговорност. Трябва да сте човеци, способни да го понесете. Не можете да бъдете като деца и да поемате отговорност. Трябва да се подготвите. Животът ще направи това за вас, а вие трябва да го осъществите сами. Ако искате да разкриете мистерията на вашето съществуване тук, тогава трябва да ѝ отделите специално внимание. Може би няма да сте толкова лично свободни, ако направите това, но това е добре, защото е по-важно.

Най-мъдрите имат много малко лична свобода. Сега ще ви разкажа една кратка история от друг свят. В този свят най-мъдрите имат много малко лична свобода. Всъщност те изобщо не тичат наоколо. Те не си вземат отпуски. Те нямат нужда от това. Тези, които имат най-малко прозрение, имат най-голяма свобода. Те могат да правят всякакви неща в рамките на определени насоки. Те не трябва да правят разлика между това, което мислят и това, което казват. И все пак мъдрите, трябва да различават всяка секунда, но те имат силата и стимула да правят това, защото всяка секунда е ценна и запълнена за тях. Те са достигнали състояние, в което могат да правят много малко, освен това, което е абсолютно необходимо за тях. И това те правят с изключително умение. Всъщност това е толкова необикновено в контраст с вашия свят и вашето общество, че хората ви биха изглеждали невероятно мързеливи и бездействащи в сравнение с тях. Но вие не сте от тази раса, която има различна природа от вас. И все пак Знанието е едно и също във всички светове. Това е общият фактор за целия интелигентен живот.

Не по-различно е това и в другите светове. Това, че имат нови машини, не означава, че природата на нещата е много по-различна. Защо е важно да знаете това? Защото настоящето там, е вашето бъдеще като раса. Вие гледате към бъдещето си. Към него сте се забързали посредством вашата технология. Това е, за което се подготвяте емоционално. Именно то променя всеки аспект от живота ви. Именно това унищожава племенните общества с бързи темпове. Именно това принуждава вашия свят да се обедини.

Разликата между Мъдрия и неразумния ще остане същата. Въпреки че може да разполагате с много повече информация от вашите предци и че може да имате чудесни приспособления и съвършени машини, вие все пак ще се сблъскате с вашето Знание, открито или не. Повярвайте ми, няма много Мъдри във физическата вселена, независимо за коя култура става въпрос. Знаете ли защо е така? Така е, защото Мъдрият трябва да се крие. Мъдрите се крият, защото техните подаръци са предназначени само за определени хора и те трябва да се укриват, за да запазят свободата си да дават.

Вашето Знание в този период от време има специфична задача за изпълнение, защото когато влезете в света от вашето Духовно Семейство, вие навлизате в период от историята и вашият принос е насочен точно към този период от историята. Как би могло да бъде иначе? Когато имате задача за изпълнение, тя трябва да отговаря на времето, в което пристигате. Не можете да отидете при горския пожар с каменна брадва. Трябва да отидете с противопожарна кола, защото в случая е необходима противопожарна кола.

Хората в някои общества имат голяма свобода и лукс, но тези хора имат много малко задължения и са много самотни заради това. Не е естествено да сте толкова разделени. Хората мразят задълженията тук. Те смятат, че това е огромна загуба на свобода, но дългът в истинската си същност представлява смислен ангажимент, а не задължение. Къде другаде щяхте да бъдете, освен тук? Можете да отидете навсякъде и пак ще трябва да сте тук, така че изборът е доста безсмислен за вас. Безкрайният избор, безкрайният дебат – сега сте свободни от него. Това е свободата. Безкрайното обмисляне. „Какво искам аз?“ Не е нужно да се занимавате с това, разбирате ли, защото Знанието ви е изпреварило.

Свободата е огромна причина хората да не приемат Бога, но въпреки това Бог ви дава свобода и сила от такава величина, че не бихте могли да ги осмислите напълно. Бог ви дава отговорност, за да можете да възстановите силата си и да оцените себе си. Не можете да се доближите до Бога, ако нямате тази стойност. Не може да сте малка троха и да отидете при Господа! Бог не ви познава като малки трохи. Бог ви познава като великолепни творения. Не можете да отидете при Бога целите напомпани с голям етикет, на който пише: „Аз съм великолепно творение!“ и да сте едни малки трохи отвътре. Трябва да отидете при Бога такива, каквито Бог ви е направил, а не такива, каквито вие сте се изградили.

Ето защо Бог ви дърпа изпод вашето съзнание – големият вакуум дърпа всички обратно към Бога! Ето защо има Духовни Семейства. Затова има учители и ученици на всички нива. И аз имам свои Учители, нали знаете. Те дърпат мен. Аз дърпам вас. Вие дърпате някой друг. Това е голямото привличане. Така всичко се връща обратно в Родината. И доколкото Знанието е активирано във вас, вие естествено ще го допринесете. Как бихте могли да постъпите другояче?