Прошка

Бих искал да ви осигуря рамка за разглеждане на прошката и възможност да видите нейното значение за вашето развитие и щастие. В наши дни има голяма доза идеализъм относно прошката. Много хора, които са развили разбиране за духовната мисъл, са изучавали книги и учения, които разглеждат тази тема в голяма степен, дори дотолкова, че я смятат за основна област на концентрация. За други хора може би това не е нещо, за което са мислили много. И все пак, когато започнете да изследвате собствения си ум, да наблюдавате мислите, чувствата и поведението си, вие осъзнавате уместността на тази велика тема.

И така, ние искаме да говорим за прошката, защото тя представлява път за изкупление. Това е дейност, ако можем да я наречем така, която заслужава вашето внимание. Тя е уместна, защото има много за прощаване. Вие лесно се разстройвате от света, в който живеете. Вие имате много преценки за себе си и следователно за другите. Вие сте ядосани и обезпокоени от много големи и малки обстоятелства и събития. Ако трябва да започнете да откривате истинското качество на вашия ум и истинските си способности, как може да бъде направено или предприето това, когато сте обзети от толкова много утежняващи неща? Как започвате?

Ами, факт е, че хората не започват. Те никога не започват. Те са като семена, които падат от Небесата и които никога не се отварят или покълват. Това, което съдържат в такава обикновена външност, е богатство от живот и възможност за живот. Всички вие сте семена, хвърлени на земята и опитващи да поникнат. Вие сте в плодородна почва и имате нужда от хранителни вещества и от някой, който да се грижи за вашето развитие. Това, което притежавате в себе си, е много по-голямо, отколкото сегашната ви форма би показала – нещо толкова малко и на пръв поглед толкова ограничено, което притежава толкова голяма жизнена сила.

И така, какво пречи? Невъзможността да простите ли е това, което пречи? Да, тя пречи, но има и нещо повече от нея, така че бих искал да разширя идеята за непростителност – присъдите, които имате срещу себе си, другите и живота като цяло. Тези преценки ви държат в рамките на личната страна на ума ви. Всъщност те определят личното ви мнение, което представлява много ограничено чувство за идентичност. Всеки в света притежава това, защото то е част от съществуването на света. И все пак отвъд тази ограничена самоличност се крие истинската ви причина да дойдете тук. Не можете да знаете вашата цел от личния си ум. Ценността на личния ум е да осигури среда за по-велик Живот, за да започне да се изразява в този свят. Ние наричаме това Знание, всеобхватен термин.

Тези тежки присъди, които имате за себе си и за другите – много от които изглеждат толкова обосновани от живота – какво могат да направят те за вас, които притежавате Божието семе? Когато краткият ми разговор приключи, може да протестирате малко, защото, разбирате ли, ще кажа, че вашата невъзможност да простите не е оправдана, а вие ще кажете: „О, как може да каже такова нещо? Вижте какво се случи тук. Тези хора бяха жестоко нападнати и наранени, и навсякъде има унищожение. Как може да каже, че идеите ми са неоправдани? Това, което се случва, не е ли ужасно събитие? За това ще намерите съгласие в света в голяма степен, но мислите ви за това са все още неоправдани. Може да ги приемете за верни, ако искате да останете в личния си ум, защото какво мисли личният ви ум? Има страх, има вълнение и има преценка. Премахнете преценката и нещата започват да се разпадат. След това започвате да прозирате през външния вид на нещата.

Вие не сте изпратени на света, за да съдите света. Светът е абсурдно място, така че защо да го съдите? Той е красиво и величествено творение без никакъв смисъл. Но вие не сте дошли тук, за да осмислите света. Вие сте дошли в него, за да донесете нещо важно, което желае да расте и при подходяща среда, насърчение и, разбира се, вашето разрешение, да расте от само себе си. Това е вашият по-велик живот. Вашият личен ум е като черупка, която съдържа бебето. След като бебето пробие черупката, черупката се изхвърля и животът, който излиза от нея, е много по-голям и много по-естествен. Присъдата и непростителността ви привързват към вашата черупка. Много от вас осъзнават тежестта и бремето от носенето на такава присъда, както и болката от забавлението на такава непростителност. Те са като решетки на пътя ви.

Прошката ви освобождава временно. Вече можете да дишате спокойно. Току-що елиминирахте един враг от живота си. Това създава голямо облекчение. Така че прошката винаги води до облекчение и с облекчение можете да видите ситуацията по различен начин. Сега тя не е заплаха за вас. Ако е нелепа, няма значение. Животът тук е нелеп! Затова сте дошли.

Хората идват на света и след като са разочаровани, казват: „Къде са всички добри неща за мен тук?“. Светът няма това, което искате вие, но вие имате онова, от което светът се нуждае. Вие сте от значение, а не светът. Ако светът има значение, вие нямате. Колкото повече значите извън света, толкова по-малко значение имате в него. И Бог със сигурност няма значение. Как може Бог да позволи да се случат подобни неща? Или няма Бог, или Бог е зъл, или вие сте толкова лоши и престъпни, че Бог ви наказва, като ви изпраща на това място. Всичко това е нелепо! Светът механично има смисъл, но отвъд това той няма смисъл. Ако можете да приемете това, тогава ще спрете да се оплаквате. Всички вие сте дошли да дадете нещо на света. Очевидно невъзможността ви да простите ви пречи да направите това. Така че невъзможността да простите е бреме. Тя ви кара да се чувствате недостойни за подаръците, които правим и за които ви напомняме.

Виждате ли, в самата основа на вашите преценки за другите и света е личния ви срам. Защо има срам? Защото държите на присъди, които животът не споделя и в резултат на това сте отхвърлили живота. Бог е направил вашето изцеление много лесно, много пряко и без усложнения. Животът без Бог е изключително сложен и ужасно страшен. Той винаги е измъчван от безпокойство и заплаха от унищожение. Единственият начин, по който хората могат да живеят на света, е да имат някакъв бог. Ако не изпитате Бога, вие си измисляте някакъв бог. Всеки има бог тук на света. Да живеете без Бог, означава да живеете без смисъл. Тогава животът ви е приключил. Така че, ако не изпитате Бога, вие си измисляте бог и след това се опитвате да изпитате бога, който сте създали. Но бога, който сте измислили, не е напълно задоволителен и затова има разочарование след разочарование.

Тук всеки има преценка за себе си, нали? Вие не изглеждате достатъчно добре, не сте примери в правилните области, не можете да направите това, глупави сте в тази област, твърде високи сте, твърде ниски, твърде слаби, твърде дебели, твърде глупави, твърде сериозни и така нататък! И хората питат: „Как мога да се отърва от тези ужасни присъди? Виждам, че имам тези преценки. Те ме връзват, затварят ме, тежат ми. Те ме измъчват. Как мога да се отърва от тях?“ Е, не можете да се отървете от тях там, където сте, но можете да направите нещо друго в живота, където присъдите не са необходими и тогава те започват да се изпаряват. Бог има План и този План ви дава да правите нещо смислено в живота. Това ви дава значима основа за взаимоотношения и участие. Можете ли да изработите тези преценки? Не можете. Не можете да останете в стаята на непростителността и да я подобрите, но можете да напуснете стаята.

Хората питат: „Как мога да се освободя от този товар, който нося в себе си? Умът ми е като венец от тръни.” Не можете да направите бодлите по-удобни, но можете да направите нещо в живота, което позволява на семето, което носите, да поникне. Това е източникът на истинското изцеление. По този начин вие не просто ставате по-привлекателни козметично или получавате временно облекчение или комфорт. Не е достатъчно, разбирате ли, за мен да кажа, че вашите присъди срещу вас самите нямат основание. Ще се откажете ли от тях, защото аз казах така? „Ами, учителят казва, че не е нужно да мисля по този начин. Никога повече няма да мисля така.” Пфу! Мислите ги няма! „Той е страхотен лечител! Той ми направи лечебна магия!“ Вече виждам заглавията. „Следващият Месия е тук.“

Не искаме да бъдем твърде сериозни по тази тема, защото вие вече сте твърде сериозни по въпроса. Това е сериозно. Не можете да го отречете, но не е нужно и да се разпъвате на кръст заради това. Знанието е пътят. Започвате с вземането на решения въз основа на най-дълбоките си наклонности, но това е само началото. Не мислете, че Знанието е само интуитивно вземане на решения. О, не! Това са само първите стъпки, бебешки стъпки. Но тези начални бебешки стъпки са много важни, защото следването на Знанието означава, че се отвръщате от всички обвинители, както вътрешни, така и външни, за да следвате нещо, което сега смятате за по-важно. Тук трябва все повече да цените своето Знание, което заличава вашата себеомраза. И все пак няма да успеете, ако мислите, че сте грандиозни. Малките семена все още не са грандиозни. Тези, които ценят истинската си стойност, са готови да бъдат малки. Това не е обида за тях. Тези, които мразят себе си, не могат да понесат тази идея. За тях това е болезнено. Ако Бог можеше да бъде семе, колко миниатюрно и смирено би било то – без идентичност за защита.

Затова следвайте Пътя на Знанието. Той е толкова прост и все пак е толкова внушителен и авторитетен. Лесният начин е авторитетния. Това прави живота ви много директен. Не можете да седите отстрани сега и да си представяте какъв би могъл да бъде животът. Не е нужно да поддържате сложни идеи за човешката природа, защото човешката природа не е сложна. Единственото сложно нещо във Вселената е объркването. Вие не сте сложни. Не мислете за това като за нещо унизително. Хората обичат да мислят, че са многоизмерни сияйни същества, притежаващи всякакви способности. Вие сте по-големи от всичко това. Едно малко семе на живота е по-голямо от всичко това.

Защо прошката е такова облекчение? Защото позволява на ума ви да се отвори и отпусне. Защо прошката е толкова трудна за постигане? Защото се страхувате да преминете отвъд съзнанието си. Предпочитате да останете нещастни с малките си идеи и да ги дъвчете, като твърди малки бонбони, отколкото да отидете отвъд несигурността. Очевидно това, за което говоря, е дълбока промяна в мисленето. Това не е промяна, която можете да предизвикате. Не можете да промените решението си. Можете да промените навиците си на проницателност; можете да промените решенията си, но това, което ви променя, е по-голямо. Това, което излиза от черупката ви, е нещо, което не сте измислили и не можете да насочите. Непростителността само го задържа. Това, което се показва, сте вие. То няма самосъзнание, защото не се опитва да бъде нещо друго, така че не се сравнява или контрастира с други неща.

Ние учим хората да разпознават своето Знание, да започнат да го използват и да изучават Пътя на Знанието според Древното Учение. Веднага хората се сблъскват с няколко затруднения. Основното сред тези пречки е собственото съмнение в тях самите, което отразява тяхната омраза към самите тях. Можете ли да се доверите на нещо в себе си, когато умът ви е заблуждавал толкова много пъти, когато толкова пъти сте открили, че грешите, когато сте мислили, че сте прави, когато сте правили такива глупави неща толкова много пъти? Можете ли да се доверите на нещо вътре в себе си, което не можете да дефинирате и което рядко изпитвате? Можете ли да направите това?

В Пътя на Знанието ви даваме много прости практики. Господи, практиките са прости! „О, толкова са трудни!“ може да кажете вие. Защо е трудно, ако кажа: „Нека се упражняваме да преживяваме Знанието тридесет минути на ден.“ „Ах! Трудно е!“ Защо е трудно? Вие прекарвате повече време в банята, гледайки се в огледалото. Защо е толкова трудно? Трудно е, защото не мислите, че това си заслужава. Това наистина е инвестиция в самите вас.

Нека сега да подчертаем този много важен момент. Хората са ужасени от собствените си преценки. Ето защо погледът вътре в началото може да изглежда толкова зловещ. Всичко е тъмно там, знаете ли и има ужасни мисли, ужасни спомени и образи. Светът ви е научил на омраза. Светът учи това, защото не знае нищо. Вие знаете нещо. Ето защо светът не е вашето родно място. Вие сте само едни посетители в него. Вие не сте просто част от биологичната машина на този свят. Вие носите семето на Знанието. Неизползваното Знание е ужасно бреме. Това е източникът на неврозата за всеки. Това е като да имате ръка, която никога не използвате. Е, не е много удобно да я носите по цял ден, нали? Това нещо да виси от тялото ви – работи, но просто никога не го използвате. То винаги пречи. Опитайте да облечете риза с една ръка. Каква неприятност!

Така че, когато хората започнат да следват своето Знание, те се сблъскват със съмнението в себе си и със страха от самоосъждение. Те се страхуват от собствените си идеи. Това, което ги плаши, са собствените им идеи! Ами, единственият начин да разберете, че една идея е само идея, е да се изправите срещу нея, ако ви пречи. Ако станете ученици на Знанието и започнете да следвате една по-дълбока сила във вас, вие ще се сблъскате със собствените си съмнения и преценки за живота.

Виждате ли, Знанието не се интересува какво сте направили. То само желае да се излъчи от вас. Хората си мислят, от психологическа гледна точка, че носят всички тези неразрешени проблеми от миналото. Хората си мислят: „Трябва да посветя следващите двадесет години, за да разреша моите проблеми и тогава може би ще бъда щастливо човешко същество, което да се наслаждава на живота от нова гледна точка.“ Е, това поставя резолюцията удобно в бъдещето, нали? Двадесет години да разрешаваш миналото си е смешно! Ще сложите край на живота си като неотворено семе. Ние не ви предлагаме това.

Ще разберете, че можете да живеете живота си много ефективно, без да се налага да правите тези преценки. И след като притежавате опита да го направите, който можете да имате дори в самото начало, това ще засили убеждението ви, че онова, което следвате, е достойно за вашата пълна отдаденост. Това ще ви изкупи в собствените ви очи, защото ще видите стойността си във връзка с нещо много велико. Стойността на хората трябва да им се демонстрира. Не е достатъчно да кажа: „Можете да забравите, че не се харесвате, защото всички вие сте прекрасни.“ Сега ще го кажа, защото е истина. Много ви се радвам, но това достатъчно ли е? Вашата стойност трябва да бъде демонстрирана. Бог ще свърши по-голямата част от работата, а вие получавате цялата заслуга. Бог не се нуждае от кредит.

Пътят на решението обаче изисква да станете много съзнателни в момента. Тук можете да започнете да ставате свидетели на това как съдите и обвинявате себе си и другите, и присъствате достатъчно, за да проверите това, когато започне да се случва и да изберете различен начин. Виждате ли, личната страна на ума ви се състои от навици. Всичко това, са навици. Това е цяла мрежа от навици. Ето защо те се повтарят отново и отново. Колкото повече виждате личния си ум, толкова повече виждате колко повтаряем е той, защото това е начинът, по който поддържа своята идентичност. Вашата лична страна не е за осъждане или изхвърляне. Тя е полезна. Тя разбира детайлите и е много полезна, но създава един много беден бог.

Така че, за да започнете да следвате Знанието, вие трябва да осъзнаете, че има нужда от него и да почувствате, че сте достойни за него. Това само по себе си е стъпка към признание и важна стъпка далеч от омразата към себе си. Просто промяната на мислите ви за вас самите няма да разреши дилемата, защото това не отговаря на вашите истински нужди. Следването на нещо в себе си, което не се основава на вашите преценки, ви отдалечава напълно от тях. Без вашето внимание и препотвърждение, те просто започват да се разтварят. Ето защо Бог ви дава нещо смислено да правите, което няма нищо общо с вашите конфликти. Може да кажете: „Тук работя по това и решавам ето това“, но това е просто вашият начин да се опитате да направите новия си живот подходящ за стария.

Оцеляването не е основната грижа за мъжа и жената на Знанието. Те са в състояние да допринасят за живота, защото притежават онова, което светът тук няма, и затова имат живот, който не е обеднял. Те са личности, които са в състояние да осмислят света. Те не са грандиозни, но това значение може да произтича от тях. Разбирате ли, всичко, което хората наистина искат да направят, е да принадлежат някъде и да осигурят стойност на ситуацията си – да бъдат у дома си и да бъдат част от нещо истинско. Тогава те могат да се установяват и да участват, и тяхната стойност, и значение ще им бъдат демонстрирани отново и отново, тъй като стойността и значението могат само да бъдат демонстрирани.

Тъй като живеете в свят на ограничения, вие винаги ще имате ограничения и винаги ще правите грешки в него. Но сега нямате основание за осъждане, защото не се опитвате да направите света да изглежда добър. Всъщност вие не се опитвате да направите нищо. Сега сте активни, позволявайки на Знанието да насочва вашия принос. Ако сте твърде дебели, твърде слаби, твърде високи, твърде ниски, твърде глупави, твърде сериозни, твърде всякакви, това няма значение. Отчаяният опит да се оправдаете, този тежък хамут, сега започва да отпада.

Виждате ли, Бог е като въздуха. Всеки абсолютно зависи от Бога, но никога не мисли за Бога. Хората се занимават само с предмети, но самата същност, която ги поддържа момент след момент и която осигурява този девствен свят, в който живеят, се приема за даденост и те никога не мислят за нея. Когато същността е по-важна от всичко, което виждате, тогава ще почувствате голяма сила в живота си и благодарността ще остане с вас.

Бог привлича всички у дома. Това е вашето Знание – то ви тегли у дома, навива ви, привлича ви близо. След като Знанието започне да се появява, то ще се стреми да се изпълни и цялата основа за непростителност ще изчезне. Това, от което се нуждае светът, е хората да намерят и пренесат своя Древен Дом тук. Тогава светът ще престане да бъде място на отричане.