Вяра и Страх

Сега ще говоря за вярата и страха, които са от особено значение, тъй като много от вас са на път да направят важни крачки в живота си. Всеки път, когато ви сполети истинска промяна, това открива много голяма възможност за вас. Всъщност това е възможност, която чакат отдавна онези, които ви наблюдават отвъд. Хората са се барикадирали срещу истинската промяна, защото тя ги засяга дълбоко. Те не просто имат нов набор от обстоятелства или са ангажирани с нови дейности и са отделени от старите си дейности. Нещо ги е докоснало много дълбоко.

Необходими са необичайни обстоятелства, за да се предизвика истинска промяна в индивида. По-трудно е, когато хората се опитват да запазят своето положение стабилно. И така, колкото повече се опитвате да контролирате вашата среда, толкова по-трудно ви е да откриете себе си. Животът иска да ви придвижи напред. Затова сте дошли тук.

Затова е важно да управлявате личните си дела, но и да оставите една голяма отворена врата, за да се случи нещо ново. Както вече казах, важната промяна ще ви засегне много дълбоко. Тя ще промени усещането ви за вас самите. Рядко се случва да си спомните този конкретен момент, когато преживяването ви за вас самите се е променило, но тази промяна е наистина много важна. Знаете ли, хората посещават много места по света, те имат много нови преживявания, имат нови взаимоотношения и така нататък, но нищо не ги е докоснало дълбоко. Те полагат огромни усилия, за да имат ново преживяване за себе си, но все още нищо не ги е докоснало дълбоко. И все пак, когато това се случи, е много важно да разберем значението на вярата.

Сега, в обичайния смисъл, вие имате вяра, че животът е добър и че някъде там има Бог – не твърде близо, но някъде там. Бог със сигурност е там, ако имате нужда от Бога, нали? Но не чак толкова, че Бог да се намесва в плановете ви. Един вид удобен Бог. Като застраховка живот. В случай, че нещата излязат извън вашия контрол, може би има някой, който може да ви помогне.

Така че обичайната представа за вярата е, че ако имате вяра, всичко върви добре, нали? Но това е само в обикновения смисъл. Аз ще говоря за вярата в по-дълбок смисъл, в истинския смисъл. Това е важно, защото ако имате вяра в Бога или в една по-велика сила, или в живота, или както искате да го наречете и всичко върви добре, ами, това е добре; вие имате вяра. Но ако нещата не са толкова добре, може би вярата ви е малко разклатена. По-трудно е да имате вяра сега и са необходими повече усилия, за да укрепите вярата си отново. Но когато сте докоснати много дълбоко в себе си, което ще се случи в един момент, това ще изисква изцяло нов вид вяра и бих искал да разясня малко повече това, за да можете да го разберете.

Кое е най-ценното нещо, което човек има на света? Какво е нещото, което хората ще защитават срещу всички несгоди, самият източник на инстинкта им за оцеляване? Какво е това? Това запазването на физическото тяло ли е? В обикновения смисъл, вие бихте казали „да“. Това е основния мотив за самозащита. Но има нещо по-голямо от това. То е нещо, за което рядко се сещате и е толкова фундаментално, че дори не е част от осъзнаването.

Нещото, от което хората се страхуват най-много, е, че представата им за самите тях ще бъде променена – представата за себе си. Съвсем очевидно е, че хората ще се самоубият физически, за да запазят представата за себе си. Хората много защитават представата си за себе си, защото това е тяхната идентичност на света. Така че, когато настъпва истинска промяна, идеята за тях самите е засегната.

Тази представа за вас самите далеч надхвърля желанието ви да минимизирате или премахнете негативните аспекти във вас и да засилите положителните си аспекти. Това все още е на повърхността. И все пак, когато основната ви представа за вас самите е засегната, животът ви наистина се променя. Това е истинска промяна. Това е важна промяна. Това е, за което хората копнеят най-силно и срещу което са най-барикадирани. Всички ваши навици и принуди поддържат представата ви за вас самите. Използвам този израз „представа за себе си“, за да ви помогна да разберете, че онова, от което наистина се страхувате, е промяна на нещо много крехко – представата ви за вас самите.

Когато преживявате истинска промяна, истинско развитие и истински прогрес, идеята за вас самите претърпява огромна промяна. И докато тя се променя, вие преминавате през периоди, в които не знаете кои сте или какво правите – изглеждате извън контрол. Това са най-важните моменти. Това е, когато се случва нещо много важно. Тогава се разбира новата посока и се откриват нови способности. Виждате ли, това е целта на цялото развитие и личното ви израстване – да ви доведе до тази промяна. И когато наистина преминавате през тази промяна, вие започвате да разбирате нещо много важно за другите хора и за себе си. Постигането на напредък означава, че отивате в неизвестното, а неизвестното е наистина състояние, в което не сте толкова сигурни кои сте.

Всичко това звучи много просто. Но защо има толкова много страх? Има толкова много страх! Ако започнете да осъзнавате себе си, вие разбирате, че сте в състояние на страх през повечето време – вид страх от ниско ниво и понякога страх от по-високо ниво като паника. Това не е нужно.

Това, което наистина искате, е да откриете Знанието, защото това е обещанието за живота ви, а то е отвъд представата ви за вас самите. Трябва да преминете през идеята за себе си, за да намерите това, наистина да го намерите. То е нещо много по-голямо от някакви интуитивни преживявания. То ви води към реалността на по-великия Аз във вас.

Тук трябва да имате вяра, че във вас има нещо, което си заслужава. И вие също трябва да имате вяра, че имате помощ в света от хората и помощ отвъд света. Това трябва да е вашата основа. Не можете да продължите към неизвестното без напътствия и помощ. Това не е индивидуално начинание. Виждате ли, идеята за вас е как да останете отделна идентичност във вселена, която представлява единна идентичност. С други думи, така поддържате представата за себе си индивидуално. Така че, когато двама души се обединят във връзка, има много преговори относно „От колко от моята индивидуалност ще трябва да се откажа?“ И има много усилия за изразяване и установяване на индивидуалността на всеки човек.

Ние не харесваме смущението или неодобрението, защото застрашават представата ни за нас самите. Защо хората се страхуват от смущението и неодобрението? Всичко е за защита на идеята за себе си. Когато сте сами, всичко, което имате, е вашата представа за вас самите. Вие все още нямате вашето Истинско Аз. Следването на Знанието ви връща директно към вашето Истинско Аз. Тук трябва да преминете през периоди, в които представата ви за вас самите се губи и вие не сте толкова сигурни кои сте. Тук е необходима вяра. Това е много по-голяма вяра, по-важна от обикновената надежда, че има някакво добро на света, което следи да не загубите парите си или да нямате трудни времена.

Когато започнете да откривате силата на Знанието в себе си, вие ще разберете и откъде идва целия ви страх. Ще видите това в себе си, защото то винаги стои на пътя ви и ви нашепва да се върнете назад, да се върнете към познатото, да се върнете към удобното, да останете там, където сте, да не правите нищо, да не вървите напред. „Сдържайте се, пазете това, което имате, не го рискувайте!“ Сега, аз не се застъпвам хората да рискуват онова, което имат, само и само, за да постигнат промяната. Това е нелепо. Това, което казвам е, че когато истинската промяна в живота е пред вас, от съществено значение е да можете да ѝ отговорите. Промяната не идва всеки ден. И все пак има моменти в живота ви, когато истинската промяна е не само възможна, но и необходима. Това са големите възможности пред вас.

Вие не сте източници на тази промяна. Много важно е да разберете това. Тя е резултат от вашата по-дълбока воля и по-голямата воля на целия живот, работещи заедно. С други думи, това е резултат от истината. Няма индивидуална истина и никой не може да има пълно разбиране за истината – само частично и може би моментно разбиране. Има нещо по-голямо, което предизвиква тази промяна във вас. Вие му отговаряте. И ако можете да му отговорите, тогава и другите ще ви отговорят. Ще предизвикате нещо и в тях. Ето защо, когато всеки индивид започне наистина да преживява Знанието и да следва всяка стъпка към Знанието, другите ще бъдат мотивирани по същия начин. Тук започвате да преподавате като естествена част от живота си.

И така, на какво вярвате? Това е важно. Не можете да вярвате напълно на себе си, ако сте откровени, защото не сте последователни в мисленето или поведението си. Това, което заслужава доверие, трябва да бъде последователно. То трябва да е силно. Трябва да е добро и винаги да бъде там.

Има само две неща в живота, които отговарят на условията за това – две неща. Едното е Знанието, което е частта от вас, която е част и от Бога. Другото е Бог или цялото Знание във Вселената, ако искате да го наречете така. Някои хора не харесват думата Бог; тя връща спомени от детството или нещо подобно, но все пак ние говорим за Бог.

И така, има само две неща, достойни за вашата вяра. Да имате вяра във вашето Знание възстановява собствената ви стойност за вас самите. Ако можете да го следвате, то ще ви покаже своята реалност. То може да направи това, само ако го следвате. Вярата в Бога възстановява връзката ви с живота и с вселената. И така, вие имате частица от Бога в себе си, която трябва да възстановите и имате връзка с живота, която също трябва да възстановите. Тук започвате да изграждате основа за истинско щастие. Тук животът ви придобива смисъл и вие разбирате защо сте такива, каквито сте. Вие сте създадени за нещо специално, нещо, което още не сте открили. Докато не разберете, че това е истина, вие винаги се опитвате да бъдете като другите хора и се ядосвате на това, а хората, на които се опитвате да приличате, винаги ще имат голямо влияние върху вас, което ще предизвика много конфликти. Вие никога няма да се чувствате спокойни сред хора, на които подражавате. Всичко това поражда конфликт. Това прави отношенията много нестабилни.

Вие не откривате Знанието изведнъж. То идва при вас постепенно. Всяка част от него трябва да бъде приета. Защо? Защото то бавно променя представата ви за вас самите. Хората често имат големи преживявания. Тези преживявания предизвикват само много малка промяна в представата ви за вас и хората си мислят, че са преминали през някаква метаморфоза. Само малка промяна във вас изглежда толкова значима за тях. Може би те започват да преживяват нещата малко по-различно, но това е само началото на промяната, защото онова, което сте, не е вашата представа за вас самите. Това, което сте вие, е само използването на представата ви за вас, но трябва да преминете през идеята за себе си, за да видите това и да знаете, че то е истина.

Защо съм тук с вас? Защото сте дошли на света, за да възстановите себе си в него. Това не е пътят на личната реализация. Вие не отговаряте на всичките си критерии да бъдете прекрасни, перфектни или великолепни хора. Това е по-скоро разваляне, отколкото съграждане. Става дума да пуснете, а не да сграбчите. Когато започнете да изживявате това по-директно, тогава ще бъдете в състояние да поемете истинска отговорност в живота. И така, тук говоря за идеята за себе си, но това е само временно средство, защото, за да ме изпитате, вие трябва да ме познавате много дълбоко в себе си, или аз ще бъда просто един феномен, който или харесвате, или не и с когото сте съгласни или не. Няма значение. Всичко това е само на повърхността. Дълбоко във вас, където се появява истинското преживяване, има истинска връзка. Такъв е случаят между вас и другите. Може да сте били интимни с някой в продължение на дълги години и все още да не сте се докосвали един друг – наистина докосвали, наистина изпитали връзката си много дълбоко, отвъд разбирането на връзката, отвъд поведението и споделените интереси.

Разбирате ли, това, за което говоря, притежава всички екстри! Всичко останало е просто стимулация, нещо, което да ви занимава за момент, за да предотврати несигурността. Това не е лошо. То просто не е много важно. Във всеки човек има израз на неговото истинско Знание. Целта на това е заедно да изведем това насред всички други идеи, влияния и тенденции.

Можете да имате вяра само в Знанието и в Бога. Знанието е Бога във вас. Бог е Знание във Вселената. Защо има страх? Защото се страхувате, че няма да знаете кои сте. Хората скачат от мостове и казват: „Правя това, за да кажа на всички кой съм! За да ви накарам да запомните представата ми за мен самия.“ Ако една идея за вас самите стане твърде повредена или унищожена и нямате Знание, вие може да полудеете и да опитате да се самоубиете, защото вашата представа за вас самите е твърде малка, за да ви обхване. Ето защо, когато хората започнат да се отварят към по-голямо преживяване, те трябва да имат истинска подкрепа и помощ, защото няма да знаят кои са, докато засенчват представата за себе си, за да открият Истинския си Аз. Ето защо, ние винаги сме възпирали хората да се опитват да направят това сами. Не можете да го направите сами. То ви отвежда отвъд вас. То ви въвежда в истинска връзка с други хора.

Когато казвам, че имам вяра в Бога, аз имам предвид вяра в Знанието на другите, защото това е най-реалната демонстрация на Бог в света. Някой прави нещо извън личния си интерес. Това е величието в света.

Но хората се страхуват. „От какво трябва да се откажа?“ Не става въпрос за отказ от нещо. Тук става дума за откриване на нещо. Можете да запазите това, което имате сега, ако наистина се интересувате от него. Това е добре. Ако не се интересувате, това е добре. Всичко е наред. Но трябва да обичате и да се доверявате на Истинската си същност, за да знаете, че няма да доведете себе си до лишения.

Мъжът и жената на Знанието не се нуждаят от много неща на света, освен ако не играят голяма роля в него. Тогава те се нуждаят временно от някои неща. Всичко се използва за изразяване на нещо по-голямо. Да сте музиканти? Това е да изразявате нещо по-голямо. Да бъдете спортисти? Това е да изразявате нещо по-голямо. Да бъдете лидери сред хората? Това е да изразявате нещо по-голямо. Това е преживяването, което искате да имате. Това придава смисъл на всичко.

Едно от трудните неща, които ученикът на Знанието трябва да се научи да прави точно, е да може да разпознава страха, да знае кога той или тя се страхува и да каже: „О, страхувам се!“ Когато кажете това, половината от товара ви изчезва на момента. Хората се страхуват и си мислят, че е нещо друго, че е някой друг или че нещо се случва. Но те само се страхуват. Когато се страхувате, вие сте без Знание. Ако се държите като луди, вие не можете да отговорите. Ако сте затворени, никой не може да ви достигне. Тук не говоря за страха, който изпитвате, когато очевидно сте много изплашени от нещо. Аз говоря за вашето нормално душевно състояние. Казвам това само, за да ви предупредя, че ви очаква нещо много по-велико.

Виждате ли, ще ви разкрия една голяма тайна отвъд света. Бог не се интересува дали сте „хубави хора“. Това не е важно. Бог не се интересува дали изглеждате добре. Това е маловажно. Има само реалност. Ако сте истински и е важно да изглеждате добре, хубаво, изглеждайте добре! Няма проблем. Това е просто средство за общуване с другите.

В живота има само две неща – аз правя всичко по-просто. Мога да напиша книга само с две изречения: „В живота има само две неща. Има Знание и да изглеждате добре.“ Вярно е. Да изглеждате добре! Защо да изглеждате добре? За защита на представата за себе си. Ако мислите, че се шегувам, тогава излезте навън някой ден облечени напълно неподходящо за това, което мислите, че сте и вижте как се чувствате. Вие ще се страхувате. Излезте облечени като хора, които не харесвате. Вие ще се страхувате. Всъщност не е нужно да правите това, но някои от вас са много приключенски настроени и искат да опитат всичко. Живота ви преминава в изпробване на всички неща, които светът може да предложи, а в днешно време светът има много какво да ви предложи. Той е много вълнуващо място, нали? Тогава осъзнавате, че всичко, което светът може да предложи, е едно и също, и остава само желанието ви за Знание.

Можете да излезете до колата си, да отворите вратата и да изпитате Знанието. Едно най-обикновено действие. Това действие може да е много по-голямо от ходенето до пирамидите в света, обаче. Знаете ли защо? Защото пирамидите не значат нищо. Единственото нещо в пирамидите, което има значение, е Знанието, което е изпитано, докато са били строени. Отвъд това, те просто са „неща“ с интересна форма. Същото важи и за всички останали места, считани за свети или свещени. Тяхната единствена стойност е Знанието, което е изпитано при или в тях. И така, вие отивате на тези места и Знанието, което сте преживели остава там, защото всяко място, където е било изпитано Знанието, е свято място. Можете да изпитате Знанието във ваната. Тогава тя се превръща в светилище като най-великата катедрала! Хората често имат опит със Знанието в най-обикновени обстоятелства, защото за момент не се опитват да бъдат нещо. Те са себе си. Те попадат обратно в себе си. Прекрасни моменти! Но след това, те трябва да се върнат към защитата на идеята за себе си.

Има два вида страх. Тук бих искал да направя едно разграничение. Има страх, който представлява страх за собственото оцеляване и който съставлява около деветдесет и девет процента от страха, който някога ще изпитате. След това има друг вид страх, който всъщност изобщо не е страх. Това е по-скоро предпазливо наблюдение, като изкачване на планина. Това не е страх, а предпазливо наблюдение. Сега сте много внимателни. Сега сте предпазливи. Това е добре. За да бъдете наистина предпазливи, вие трябва да сте бдителни и наблюдателни. Да бъдете наблюдателни и бдителни е дълбоко състояние. То се среща много рядко. Толкова е лесно за будния човек да успее в живота, защото има толкова малко будни хора. Да бъдете нащрек означава, че не сте заети със себе си. Вие наблюдавате нещата около вас обективно, без да се опитвате да ги дефинирате или преценявате. Ако пресичахте леденостудена вода в бърза река, вие нямаше да съдите реката, а просто щяхте да я наблюдавате, за да знаете къде да стъпите. Това е много будно състояние. Предпазливостта е такава. Някои хора може да си помислят, че това е страх, но не е така.

Останалата част от страха ще става все по-ненужна и ще бъде разпознавана просто като влошаване на ума, когато започнете да се доверявате на Знанието в себе си и отвъд. Това е подходяща тема, особено ако сте изправени пред реална промяна в живота си. Знанието е основата. То ще направи преминаването ви много по-лесно и ще можете да спечелите истинска стойност от промяната. В противен случай, не е важно дали ще отидете от едно място на друго или че обстоятелствата ви се променят. Така или иначе всичко е забравено. Единственото нещо, което вземате с вас от този свят, е Знанието, което сте открили тук, както и взаимоотношенията, които наистина сте установили. Те са постоянни. Това е, което е наистина смислено. Следователно, колкото по-малко разграничения имате, толкова по-ясно можете да виждате. Но това трябва да са много важни разграничения, които ще изискват един много отворен ум.

Сега искам да поговоря малко за службата. Колкото по-голяма част от живота си преживявате в служба на нещо по-голямо, толкова по-малко ще се страхувате. Това не е жертва за нещо по-голямо. Това е погрешно мислене. Това е служба на нещо по-голямо. Когато служите, вие не можете да загубите. Но, когато се опитвате да придобиете неща за себе си, винаги съществува голям риск от провал и загуба. Може да загубите това, което вече имате тук, а може и да не успеете в онова, което се опитвате да придобиете. Това не означава, че не трябва да придобивате неща, но аз говоря за различно състояние на ума. Когато служите на нещо, вие вече признавате една присъща връзка и сте в позиция да получавате от тази връзка. Постигането на състояние на пълно обслужване е дълбоко състояние на даване и получаване. Тук има много малко страх. Вие все още ще имате представа за себе си, но тя няма да е в противоречие с истинската ви природа. Всеки тук има индивидуална природа, която да използва, докато сте на гости на света, а вие имате истинска природа, която е постоянна. Вашият постоянен характер не е важен за обсъждане. Той просто е там, когато нямате други неща за вършене. Но вашата индивидуална природа е много важна, защото това е мястото, където трябва да се постави основата за любов към вас самите.

Ще ви кажа нещо много интересно, върху което си струва да се замислите. Хората се страхуват да бъдат неподвижни и да действат решително. Тези две преживявания са много допълващи се. Когато се научите на неподвижност, вие се научавате да действате с голяма решителност и да чакате това, което стимулира голямата решителност. Така че, когато сте объркани и се съмнявате, замълчете. Не може да продължавате да питате: „Къде е отговорът? Аз съм неподвижен. Къде е отговорът? Аз съм неподвижен. Стоя неподвижен от пет минути!“ Виждате ли, питащият ви ум не е там, където е отговорът.

Не можете да следвате Бог в живота си. Знанието във вас и в другите обаче, можете да следвате. Затова бъдете с тези, които са пример за това, за което говоря. Ако искате да знаете нещо важно за вършене в живота, бъдете с някой, който прави нещо важно. Не бъдете с хора, които са объркани като вас. Ако правите това, вие ще засилите взаимното си объркване и ще има безкрайни дискусии за това как всичко трябва да бъде или би могло да бъде. Вместо това намерете някой, който прави нещо важно и прекарайте време с него. Това не е сложно.

Има две неща, в които Знанието се изразява на този свят. Това са тишината и решителните действия. Това е мястото, където хората изпитват Знанието. Някои хора трябва да са спокойни, за да знаят нещо. Други трябва да направят нещо, за да знаят нещо. Но всички вие трябва да сте спокойни до известна степен. Това е първата стъпка.