Избягване на Страданието

Има три различни учебни програми за прекратяване на страданието, три различни лекарства за това. Има лек за тези, които искат да намалят малко страданието. Има лек и за тези, които искат да намалят страданието в по-голяма степен. И накрая има лек за тези, които искат да се откажат от всички страдания. Това са много различни лекарства – може да се каже, че това са рецепти. Бих искал да говоря за рецептата за намаляване на по-голяма част от страданията.

Вече сте напълно наясно с предписанията за избягване на малка част от страданието. Те са много, много прости и повечето от тях само маскират проблемите ви. Някои от тях ви дават временно облекчение за много кратки периоди от време и правят живота малко по-поносим. Тази първа рецепта е най-популярната.

Хората не осъзнават колко нещастни са, освен ако не им се случи нещо много прекрасно или мистериозно. Само едно дълбоко преживяване на щастие осигурява контраста, необходим, за да илюстрира това, което наистина е възможно и предназначено за хората. Вие сте тук, защото търсите по-голямо лекарство, по-голямо щастие и по-голямо удовлетворение в живота, и затова трябва да говорим за страданието.

Има два вида страдание. Бих искал да направя това разграничение. Първият вид страдание е видът, за който повечето хора се сещат, когато мислят за страданието и едно просто определение за него може да бъде: Страданието е призната или очаквана загуба на нещо, което цените временно. И все пак има друг вид страдание, за което хората рядко се замислят и върху което бих искал да се съсредоточа, защото то има много общо с вашето разбиране за това как може да се постигне щастие. Вторият вид страдание е вашият копнеж по вашето Духовно Семейство, по Бога. Това е много по-различен вид страдание, поради загубата на някои временни неща.

Първият вид страдание се занимава основно с вашия ум. Това не е болка. Трябва да направим това разграничение. Това не е физическа болка, въпреки че физическата болка може да бъде резултат от него. Не искам да анализирам първия вид страдание, защото вече има твърде много материали по този въпрос – „Психологията на Страданието“ – но бих искал да говоря за това какво наистина мотивира хората в живота.

Първият вид страдание е нещо, което изпитвате ежедневно, дори ежечасно – загуба на неща и очакваната загуба на неща. Загуба на преживявания, загуба на обекти, загуба на приятели, загуба на способности, загуба на възможности, загуба на ценни книжа и загуба на удоволствия. Загуба, загуба, загуба! Това е много доминиращо, този феномен на „загуба“. Това е обратната страна на щастието. То е като голяма сянка, която ви следва, защото каквото и скъпо нещо да имате днес, да, можете да го загубите още утре. Утре може да го няма. Много неща дори не можете и да си помислите да загубите, защото това би било твърде ужасяващо и болезнено за вас.

И така, съществува този проблем със страданието. Не можете да го избегнете, защото то е постоянен ваш спътник. Ако започнете да наблюдавате мислите си, вие ще осъзнаете как умът ви преминава от една загуба към друга и единственият начин, по който може да се прикрие този акцент, е надеждата за нови и вълнуващи неща, защото към каквото и да се придържате, вие продължавате да го губите, и това е много уморително за вас. Вие прекарвате целия си живот в натрупване и отказване от всичко. Много е несигурно да живеете така, но такова е състоянието на света.

Традиционната религия в нейните много чисти форми казва: „Откажете се от всичко сега, когато очаквате да загубите и ще подкопаете източника на вашето страдание.“ Е, това веднага увеличава страданието за повечето хора, защото те трябва да се откажат от всичко, което искат, дори преди да са го загубили и това изглежда като една ужасна рецепта. Не много хора се вълнуват от този подход. Тук няма много ентусиазъм. „Добре, ще се откажа веднага. Тогава вече няма да се тревожа за това!“ Тази рецепта ви потапя в сърцето на дилемата, но тя е само половината от картината и от двете половини тя е по-маловажната.

Вашето щастие, вашето изцеление и вашето благополучие не могат да бъдат породени от отрицателно влияние или акцент. Какво мотивира хората да гледат отвъд болката си? Какво кара хората да избягват конфликтите? Какво води хората напред в живота? Какво ги насърчава да се откажат от болезнена ситуация за по-голяма възможност, колкото и несигурна да е тя? Каква е тази сила, която ви призовава и защо ѝ откликвате?

Много от вас имат конкретни въпроси как да подобрят нещата в живота си, но аз ще ви дам повече от това, защото имате нужда от нещо повече от едно временно облекчение. Тук обаче има проблем, защото ако ви кажа какво е истина и вие не сте готови за нея, ще започнете да спорите с мен, защото да знаете какво е истина винаги зависи от това колко искате да знаете за нея. Понякога може да бъде трудно да го установите в себе си, защото може да сте нетърпеливи да се откажете от страданието, но не винаги сте нетърпеливи да прегърнете необходимата промяна.

Каква е тази сила, която ви зове напред в живота, която продължава да ви движи, да ви предпазва от застой и да ви напомня, че има нещо по-голямо, което трябва да правите в живота, отколкото просто да страдате? Каква е тази сила, това голямо привличане, тази голяма реакция във вас? Да, вярно е, че хората страдат от загуба – независимо дали е призната или очаквана – но има по-голям копнеж, който е в самото сърце на всички хора. То е на толкова интимно място в тях, че рядко се открива както от тях, така и от другите. На това място са най-големите сълзи, най-големият смях и най-голямото щастие. Тук страданието е като черупка или много тънка стена. То не е дълбоко и пещеристо.

Тази сила не описва всичко, от което трябва да се откажете в живота. Тя говори за това, с което животът ви дарява. Неговият акцент е даването, а не загубата. Това само по себе си е атракция. Когато го разпознаете, просто започвате да оставяте други неща и да го търсите. На кого му пука да загуби нещо? И тъй като не можете да вземете всичко със себе си, за да намерите тази сила, вие естествено оставяте нещата да вървят по своя път и те стават бреме за вас. Те са разпознати като усложняващи живота ви, възпиращи ви и правещи ви нещастни, и вие просто ги изоставяте.

Това голямо привличане, този копнеж, който имате, е за Бог. Без Бог най-големият копнеж, който бихте могли да имате, е за романтика. Това е единственото друго нещо, заради което бихте се увлекли. Влюбване, до уши, кой го е грижа за сигурността в света? На кой му пука какво се случва с вас? „О, не ме интересува! Искам само любовта си!” Можете да мислите само за любовта си ден и нощ, нощ и ден, и забелязвате, че животът ви продължава да работи за вас, по чудо, дори без да управлявате всичко. Но романтиката е само много, много малко и временно преживяване в сравнение с това, което наистина ви движи в живота. Докато разберете какво е това, вие ще продължите да копнеете и ще се опитвате да запълните копнежа си с хора, с неща, с нови преживявания, с нови усещания или с нови стимули – постоянно нови неща, нови, нови, нови! Така или иначе, вие всъщност не искате повечето от тях, така че в крайна сметка се отказвате от тях за други нови неща.

Когато спрете да се стимулирате, вие започвате да изпитвате този голям копнеж и това е началото на вашето откриване на Аза. Този копнеж не е страшен. Той просто е много дълбок. Това е като да си спомняте колко много обичате родителите си, въпреки всичко, което се е случило. Това носи тъга, но и благодарност. То е твърде дълбоко, за да бъдете сантиментални.

Вие сте надарени с източника на щастието и той се стреми да бъде използван всеки ден и след време да разчитате на него. Ето защо ние учим хората да започнат да използват Знанието, по-големия капацитет на ума, който имат, за да знаят и да следват това, което знаят. Хората, които искат само малко облекчение от страданието, стигат толкова далеч с него. Може би те се опитват да използват интуицията си пред много сложни и объркващи решения, а през останалото време никога не се сещат за това. Но хората, които искат да се откажат от повечето страдания, започват да виждат нови възможности за използване на Знанието, за развиване на капацитета си за Знание, фина настройка на способностите им и развитие на самите тях. И тогава има много малко на брой индивиди, които са готови да се откажат от всички страдания, но за тях има много специална учебна програма, за която няма да говорим тук, тъй като тя не отговаря на вашите нужди. Те избират път, който е много целесъобразен, но не е лесен, защото директният метод не е лесен. По-бавният метод е по-лесен сега, но по-труден в дългосрочен план.

Ако желаете да разрешите някакъв проблем и си помислите: „Ами, нека го решим днес!“ или „Нека го решим скоро“, или „Може би ще го решим по-късно“, това са трите вида подходи. Но във всичко това има един малък трик, защото Бог е много умен. Ако се стремите да се откажете от повечето страдания, което е много голяма стъпка, вие започвате да изпитвате много дълбоко щастие и това очертава много рязък контраст в живота ви. Започвате да виждате, че когато използвате Знанието, се приближавате до щастието, а когато пренебрегвате или избягвате Знанието, се отдалечавате от щастието. И така, вие научавате простия урок, че ако вървите към Знанието, ставате по-щастливи, а ако се отдалечавате от него, се връщате обратно в объркване, безпокойство, гняв, тъга и всички форми на нещастие. И знаете ли, в крайна сметка ще получите идеята, че ако прекарвате повече време със Знанието и го следвате, нещата ще се получават по-добре. И така, вие започвате да правите това все повече и повече и тогава, разбира се, ще искате да прекарвате цялото си време със Знанието, защото какъв е смисъла да прекарвате само част от времето си с нещо, което ви дава сигурност, сила и връзка? Може да отнеме много години, за да се стигне до това решение, но хората го правят в крайна сметка. Така че е гарантирано, че ако предприемете процеса на отказване от повечето страдания, вие ще искате да се откажете от всичко някой ден.

Сега трябва да ви кажа нещо много важно. Надявам се, че ще слушате мен, а не вашите мисли, моля. Когато казвам: „Нека се откажем от страданието“, хората не се вълнуват, освен ако не са на много нещастна позиция в живота – всъщност, ако са толкова нещастни, че ще обмислят всичко. Те искат да се отърват от него! Освен ако не се чувстват толкова неудобно, отказът от страданието звучи само като една добра идея. „Ще го добавя към списъка си с неща, които трябва да направя тази година – този месец се отказваме от страданието. Ще го сложа в ежедневния си списък с цели!“ Е, ако нещата не са много зле, на кого му пука да се откаже от страданието, но когато нещата станат наистина зле, о, боже! „Сега ми е интересно!“

Така че идеята за отказване от страданието не е достатъчна, за да насърчи или предизвика ентусиазъм у хората, защото хората питат: „А, от какво трябва да се откажа, за да се откажа от страданието?“ Те стават много нервни за сделката! „От какво трябва да се откажа сега? Може би не искам да се отказвам от някои неща. Трябва ли да се откажа от тези неща, за да се откажа от страданието?“ И хората мислят за всички аскети и религиозни хора, които нямат нищо и си мислят: „О, това не е за мен!“ Това, което наистина означава, е да приемете щастието и сигурността в живота си, а това премахва страданието.

Искам всички да се откажете от страданието. Това е моето желание за вас, защото не е нужно да сте толкова нещастни. Трябва да разберете, че сте нещастни, за да осъзнаете необходимостта да направите нещо по въпроса в живота си. Начинът, по който хората разпознават, че са нещастни, е или като станат по-нещастни и накрая осъзнаят, че са нещастни, или като изпитат дълбоко щастие и осъзнаят контраста.

Няма голяма промяна, която трябва да направите, за да станете много щастливи. Светът не трябва да е красиво място. Не е необходимо да има война в света, за да сте щастливи. Не е нужно всички проблеми да са разрешени, за да сте щастливи. Не е нужно да задоволявате всичките си големи цели, за да сте щастливи. Това не е изискването. Да имате повече от това, което искате, няма да ви направи по-щастливи. Сега имате повече от това, което искате, отколкото вчера или преди много време, и не сте много по-щастливи, нали? Сега е малко по-добре е, но вие продължавате да опитвате да получите нещата, да ги задържите и да попречите на живота да ви отнеме нещо. Това е много отчайващо. Там няма щастие. Трябва да имате различен подход.

Можете да увеличите смелостта си. Това е като затвор, пълен с хора, които са в килиите си, но всички врати са отворени и те все още са там, защото са били там толкова дълго, какво друго има? Фактът, че вратите са отворени, не им прави впечатление. Те все още се опитват да се справят със сегашните си обстоятелства.

Когато започнете да изпитвате Знанието, вие започвате да разбирате някои важни контрасти в живота. Започвате да изпитвате истинска сигурност в света, в малки ситуации и постепенно в началото, и с нарастваща закономерност, когато започнете да следвате Знанието, колкото и мистериозно да е то. Научете се да следвате Знанието и да допринасяте директно за другите и няма да имате време за страдание. Кой има време да седи и да очаква загуба, когато има толкова много работа за вършене в момента?

Виждате ли, вие сте много безпомощни в определянето на хода на събитията. Знам, че звучи като обида. Човешките същества трябва да са толкова могъщи! Те са такива велики умове, те могат толкова много, могат да постигнат толкова много цели! Но ако наблюдавате сегашното си душевно състояние, вие ще разберете колко безпомощни се чувствате на света. Вие живеете живота си въз основа на предположения и когато те са неверни, това е съкрушителен удар за вас. Колко лесно щастието ви бива издухано от някаква дребна промяна в живота. Вашето щастие трябва да се основава на здрава основа, на нещо, което сте донесли със себе си на света, а не на това, което светът може да направи или осигури за вас.

Тъй като толкова често се страхувате и понасяте толкова много тревоги, това е свидетелство за факта, че наистина се чувствате застрашени и уязвими. Можете да съберете смелост и да си кажете: „Мога да се справя с всичко! Аз ще определям съдбата си! Да, ще продължа напред!“ И с чиста воля, вие всъщност можете да постигнете повече, отколкото сте мислили, че можете, но не сте разрешили проблема със страданието и с истинското щастие, за което говоря. То ще продължава да ви убягва, въпреки че е точно там.

Следователно първата ви цел е да се изправите директно пред страданието си и с това имам предвид, че трябва да се изправите пред страданието без осъждане. Ако сте присъстващи със страданието, то не може да ви засегне. Но ако реагирате на страданието или се опитвате да го променяте, то може да ви застигне по всяко време. Тези, които се борят със страданието, ще станат роби, защото реагират на него. То ги завладява, защото е навик и пристрастяване. Това е нещо, което привлича хората въпреки добрите им намерения.

Сега бих искал да говоря за някои точки, които са от значение за всички. Първо, едно от изискванията е да спрете да се опитвате да разрешите проблемите си. Това е много важно. Започнете сега да се отказвате от опитите си да разрешите вашите проблеми и тези на всички останали. Ако винаги се опитвате да разрешите нещата, вие не сте в състояние да изпитате Знанието. Трябва да се отпуснете относно ситуацията. Трябва да действате, само ако нещо изисква незабавни действия. Освен ако това не е така, освен ако изискването не е незабавно и очевидно за вас, тогава е разумно да се установите и да започнете наистина да усещате къде е сигурността по отношение на ситуацията. Това не е отчаян опит и включва в себе си вяра.

Не можете да решите всичките си проблеми. Това не е изход от страданието, защото все повече и повече проблеми ще се появят, и те ще се появяват толкова бързо, колкото по-бързо разрешите старите. Няма да имате живот без проблеми, а ако го имате, това би било ужасен проблем за вас. Така че проблеми винаги ще има. Това е като следващото хранене или спането на следващата вечер, или отиването на работа на следващия ден. Да сте на света е проблем, така че проблемите са част от живота ви тук.

Второто изискване е да направите инвентаризация на онези неща, които смятате, че наистина ви правят нещастни, и да видите какво може да се направи за тях. Отново, идеалните обстоятелства не осигуряват щастие, освен ако не умирате от глад или имате някаква непосредствена нужда, която е абсолютно необходима за вашето здраве и оцеляване. Хората имат много важни открития в живота, когато възможностите не изглеждат добри. В интерес на истината през тези периоди се случват най-важните открития. Когато всичко върви добре, хората заспиват. Те стават по-малко внимателни и по-малко наблюдателни. Те са приспани в нещо като дрямка. Така че, ако обстоятелствата ви не са идеални, това може да е много добре за вас.

След това не се задоволявайте с нормалното състояние на ума. Той е патетично ограничен. Има много повече за вас от това. Когато станете по-сериозни относно вашето благосъстояние, това ще стане по-очевидно. Така че е много добре да се проверявате редовно. За обикновените студенти поне веднъж на ден, а за сериозните студенти, по-често от това. Проверявайте себе си. Как сте, наистина? Представяме контраст в това как хората могат да живеят живота си от начина, по който живеят обичайно. Този контраст е много, много важен.

Следващото изискване е да не мислите, че подобряването на обстоятелствата ще ви гарантира това, което наистина търсите. Тези, които живеят много луксозен живот, не са пример за по-голямо щастие от вас. Вярно ли е това? И ако мислите обратното, трябва да прекарате време с тях и да разберете колко разочароващо е! Те се притесняват повече от загубата на неща, отколкото вие! Те имат още какво да губят и не са намерили източника на собственото си щастие или основата си в живота.

На следващо място, целта на живота ви не е да не се трудите. Целта на живота ви е да намерите истинска работа в света. Хората страдат, защото липсва смисленото в техния живот. Когато смисълът се превърне във вашата основа – истински смисъл – това ще бъде източникът на вашето щастие и ще можете да го вземете със себе си, където и да отидете, независимо от обстоятелствата.

Хората, които са вдъхновени, не се смущават от нещастни изяви около тях. Те могат да функционират навсякъде до известна степен, ако имат адекватна подкрепа от други хора и ако продължават да подхранват своето осъзнаване и опит на Знанието. След това, когато станат по-силни, те могат да вземат Знанието там, където Знанието изглежда е изгубено и могат да допринесат за хора, които са загубени и без Знание.

Колкото повече достигате до Знанието, толкова повече тъмният облак на страданието ще се разсейва за вас. Виждате ли, в своя живот, хората са потънали в мизерия. Това може да звучи много негативно, но в сравнение с вашето естествено състояние, то е доста точно. Когато започнете да се събуждате, започвате да осъзнавате, че сте били в много дълбок сън. Светът генерира този вид сън. Той непрекъснато го подхранва и регенерира, така че ще трябва да се оттеглите малко от света в началото на всеки ден, за да намерите малко облекчение и да позволите на ума си да се успокои ако е гневен. Това важи за всички.

Ето защо ние не препоръчваме на учениците на Знанието да четат вестници или списания, или да гледат много телевизия, защото това просто влошава личната страна на техния ум, от което те страдат. Ако сериозно искате да намерите изход от страданието, вие не продължавате да влошавате проблема си, като пъхате пръст в раната. Трябва да дадете на ума си време да се успокои. Вашите мисли се движат много бързо. Те ви занимават и вие ги следвате. Това са много нещастни мисли и ако се опитате да поставите щастливи мисли на тяхно място, добре, те също се движат наоколо.

Щастието е състояние на покой. То не е нервно. То не се опитва да отиде някъде или да получи нещо. То е много неподвижно, така че трябва да станете неподвижни, за да се доближите до него. Сякаш щастието се движи с пет километра в час, а вие със сто километра в час! Е, вече го подминахте!

Някои хора са много критични, смятайки, че са създали цялата тази мизерия и страдание. Е, те са го сторили, но това е само защото не са знаели нещо по-добро. В крайна сметка, вие просто правите това, което правят всички останали. Обвинявате ли детето, че е дете? Наказвате ли едно дете за глупаво поведение, за това че забравя или че му липсват умения?

Ако имаше само две възможности за следване, за които знаете и  двете бяха несполучливи, би било трудно да изберете една от тях, нали? Ако можехте да избирате между пътя на нещастието и пътя на Знанието, нямаше да има избор. Ето защо нашият акцент е да ви доведем до Знанието. Това решава проблема точно там.