Бягство от Страха

Бихме искали да поговорим за бягството от страха, защото страхът е до голяма степен част от вашето преживяване. Има начин да избягате от страха, така че да станете много по-ефективни и присъстващи в живота. Не е празно обещание да кажете, че можете да избягате от страха, но за целта трябва да навлезете в различно състояние на ума. Трябва да влезете в състоянието на Знанието, състояние на дълбоко познание. Не можете да избягате от страха, когато живеете в личната си страна или личния си ум. Има много опити да се направи това и в крайна сметка те са изключително трудни, изискват огромни количества енергия и имат ограничен успех. 

За да разберете как да избягате от страха, трябва да разберете нещо за самия страх – откъде идва и доколко управлява и определя вашето мислене, вашите действия и опит. Много е трудно да се дефинира страхът, въпреки че има много определения за него. Дефинициите са ограничени. Не можете просто да имате обяснение, което наистина да ви служи, защото това е нещо, което трябва да познаете в своя опит. Когато сте много разстроени, много огорчени или много ядосани, спрете и кажете: „Ах! Страх ме е в момента.” Именно това признание е важно. „Страхувам се.“ Често това е достатъчно, за да ви освободи от страданието или да ви даде по-голяма перспектива, докато страдате. Вие признавате, че се страхувате. „В този момент се страхувам.“ Това признание ви въвежда в изживяването. В противен случай просто ще демонстрирате резултатите от страха си, защото страхът е много завладяващ.

Защо не можете да се откажете от страха в нормално състояние на ума? Това не изглежда ли достойна цел? Когато сте в нормално състояние на ума, вие се идентифицирате с временни неща, които лесно се губят или унищожават. Вие искате да защитите това, което имате и да придобиете повече, а в същото време да се откажете от целия дискомфорт правейки това. Защитете това тяло. Защитете този ум. Защитете тези идеи. Защитете тези вярвания. Защитете тези притежания. Защитете тези връзки. Пазете това богатство. И защитавайте всички неща, които ще ви осигурят допълнителна сигурност в тези области. Можете ли да постигнете това без да се безпокоите? Можете ли да постигне това? Вие не сте монаси, не сте се отказали от всичко и не живеете в манастир. Много малко хора могат да направят това. Вие сте хора на света. Как можете да избягате от страха? Това е, което ще разгледаме сега.

Ами самият страх? Той е толкова разпространен, че е част от вашето мислене и поведение. Вашият приоритет е страха. Това е толкова фундаментално за вашия опит тук, че само чрез самонаблюдение можете да започнете да осъзнавате каква доминираща сила е той. Така че дори думите ми могат да събудят страх. Нещо ново? Страх! Вашият първи отговор? Страх! Какво ще предизвикат думите ми, ако са верни? Този отговор е много важен за разбиране, защото ако предприемете възстановяването на Знанието – самата същност на цялото истинско индивидуално развитие – ще започнете да имате нова връзка със страха. В резултат на това, ще започнете да разбирате въздействието на страха върху живота ви на света.

Това не е нещо, което можете да се постигне само с дефиниции или обяснения. Страхът е твърде разпространен. Той е в основата на по-голямата част от вашето мислене, дори желанието ви за по-добър свят и желанието ви за мир. Много от вашите усилия да подобрите положението или обстоятелствата на човечеството се управляват от страх. Вашият копнеж за връзка, вашето безпокойство за смъртта – всичко това е страх! Така че, когато започнете наистина да се сблъсквате с всичко това, става зловещо. Изглежда прекалено много за вас.

Когато хората започнат подготовка в Стъпките към Знанието, те се научават да бъдат обективни за тези неща и са в състояние да ги видят по-задълбочено. Това е важно и им дава възможност да изпитат истинската си природа. Те стават наблюдателни в живота си. Всички истински религии трябва да учат на това, тъй като не можете да постигнете по-големи умения или способности, или да имате достъп до по-голяма интелигентност, ако напълно се идентифицирате с вашите емоции или идеи.

Имате своите преживявания на страх и ако сте били наблюдателни за себе си, ще видите колко много страхът ви накърнява и колко ви задържа. Започвате да виждате какво е възможно и необходимо, и казвате: „Ами, бих могъл да направя това, но съм твърде страхлив“. Не е достатъчно обаче да се каже, че всичко, което стои между вас и вашата цел, е вашият страх.

Хората често си мислят, че без страх биха могли да бъдат великолепни. Това не е вярно! Преобладаваща идея в много учения за личностно израстване е, че без този демон, наречен страх, без спомени от ранното детство или програмиране на обществото, вие бихте били едно велико и великолепно същество, че бихте могли да правите всичко и да имате всичко. Това е една много разпространена и много глупава идея. Тя не се основава на мъдрост, а на идеализъм. И така, хората се опитват да атакуват своите препятствия като велики воини и да убият дракона, който стои на моста. И, разбира се, те водят война срещу себе си. Не това е начинът обаче.

Страхът е присъщ за вашата личност. Това е като да се опитвате да имате тяло без болки, натъртвания или порязвания. Трябва да имате състрадание, за да не поставяте невъзможни изисквания към себе си или към другите хора. Това е много важно, ако искате да станете учители. Хората могат да се ангажират яростно в подобряването на личната си страна, но не това е начинът.

Страхът се избягва, защото вие култивирате Знанието. В Знанието няма място за страх. Следователно Знанието трябва да стане ваша фокусна точка. Тук вие не сте във война със света или със себе си. Вие култивирате нещо по-велико. Виждате ли, умът и тялото ви са като къщата, а Знанието е като градината ви. И така, вие излизате в градината, за да отглеждате храната си и я връщате обратно в къщата. Не можете да седите в къщата и да казвате: „Къде е храната? Къде е храната?“ Храна не пристига. И така, вие оглеждате цялата къща и решавате: „Да променим къщата.“ Но градината е отвън. Трябва да внесете храната.

Това е като да служите на света. Хората са много възмутени, че светът е такъв, какъвто е. Но как би могло да бъде иначе? Светът е точно такъв, защото е продукт на това къде се намират хората в живота си. Така че, да кажете: „Светът трябва да е много по-различен от това, което е“, означава, че възнамерявате да обявите война на света. Това не е начинът, защото рано или късно ще се превърнете в противници на света и ще станете насилствени, и управлявани от страх, а не от Знанието. „Ако светът не се промени скоро, той ще се взриви!“ Можете ли да преподавате мир, ако това е вашата мотивация? Можете ли да бъдете сила за мир или помирение на света, ако вашата мотивираща сила е дълбокото безпокойство? Можете ли да отгледате дете с мисълта: „Трябва да опазя това дете да не стане престъпник“? Можете ли да отгледате дете ефективно с тази гледна точка? Не можете да се грижите за света с тази гледна точка и да се надявате да допринесете истински за него. Освен това светът е безсилен да се промени. Хората са много свикнали с ежедневието си.

Има един начин да избягате от страха и това е чрез култивиране на Знанието. По този начин, вие не обявявате война на себе си. Вие не разрязвате с нож. Вие не ставате жестоки към личната си страна. Вие не изхвърляте чувствата или малките си мисли, а имате състрадание към това, което е слабо и уважение към онова, което е силно.

Тук вземаме сложна ситуация и предоставяме проста насока. И все пак, за да култивирате Знанието, вие ще преминете през много страх и преминавайки през него, ще го намалите. Страхът е господар. Той е господарят на светския ум. Не го наричам същност, защото това му придава значение, което той няма. И все пак той е сила, която хората споделят и генерират. Когато хората спрат да правят това, разбира се, страхът ще изчезне. Не можете да кажете същото за любовта, защото вие не сте източникът на любовта. Но вие сте източници на страха. Ако всички спрат да обичат, любовта ще продължава да прониква в света. Ето защо хората не са успели да се отърват от нея.

Затова не препоръчваме рецепта за премахване на страха, като просто кажете: „Ще се отърва от страха и всичко, което ще има, е любов, щастие и душевен мир.“ Знаете ли какво? Това не работи! Страхът е твърде силен. Не можете да кажете, че страхът е нищо, ако доминира над света. В една по-голяма реалност, страхът е нищо, но във вашата реалност, той доминира над света. Тогава е доста мъдро да отдадете нужното уважение на нещо, срещу което трябва да се изправите. Когато казвам, че трябва да преминете през някакъв страх, за да стигнете до Знанието, добре, това е вярно. Правейки това обаче, вие ще откриете какъв е източникът на страха, защото Знанието ви отвежда директно при Бога. Тогава ще започнете да разбирате защо хората държат на страха си, колкото и болезнен да е той. Но това е мистерия, която вие сами трябва да откриете. Дефинициите и обясненията няма да ви помогнат.

При възстановяването на Знанието ще трябва да превъзмогвате страховете си отново и отново. Вие не сте във война тук. Вие просто избирате друг начин. „Избирам да тръгна по този път, независимо дали се страхувам или не. Следвам Знанието в тази ситуация, независимо от всичко.“ Тогава преминавате през страха, сякаш преминавате през голям черен облак. За да направите това, трябва да осъзнаете, че вашият страх не сте вие. Тук трябва да има известна обективност. „Този страх – не е зъл, не е лош, но това не съм аз. Ще бъда внимателен с него, но това не съм аз.

Тук трябва да направим едно много важно разграничение, което много хора забравят: предпазливостта е различна от страха. Предпазливостта може да възникне от Знанието. Предпазливостта означава, че сте много внимателни, защото има вероятност нещо да се обърка или може да се наложи да вземете важно решение, дори ако нищо не се обърка. Така че вие сте много внимателни – като планински катерачи, много внимателни. Алпинистите са много внимателни къде поставят ръцете и краката си. Бихте ли нарекли това страх? Планинските катерачи биха се изплашили много, ако си помислят, че падат от планината. Те биха изпаднали в паника; биха взели грешни решения. Ето защо хората обичат да изкачват планини – те стават много безстрашни и могат да изпитат Знанието за миг.

Така че трябва да научите разликата между предпазливост и страх. Те са много различни, но трябва да имате опит. За да можете да изпитате предпазливостта в истинския ѝ смисъл, трябва да се отделите от страха в себе си. Трябва да можете да го идентифицирате все повече, защото страхът е много заслепяващ. Той доминира вашите възприятия. Трябва да видите, че реалността не се основава на вашите възприятия.

Разбира се, не е нужно да ставате терапевти със себе си, за да направите това, защото акцентът тук е да наблюдавате Знанието, а не пречките пред Знанието. Тук трябва да отбележа още един много важен момент: ако сте загрижени за страха или за някое от неговите проявления, той ще ви доминира. Ако изучавате злото, то ще ви превземе. Защо? Защото без Знанието злото е по-могъщо от вас.

Следователно, акцентът трябва да бъде Знанието. Започвате с разпознаването на това, което наистина знаете за живота си и за решенията, които трябва да вземете. Това изисква да развиете способност да бъдете неподвижни вътрешно чрез практика. Това е важно, защото с известна степен на спокойствие, вие сте в състояние да бъдете наблюдателни. Не можете да бъдете наблюдателни, ако умът ви е винаги в движение, тичайки от едно нещо на друго и преминавайки от мисъл на мисъл. Как можете да бъдете внимателни? Как можете да видите нещо? Възстановяването на Знанието изисква спокойствие на ума, изисква сътрудничество с другите и развитие на истинска проницателност. Всичко това е изключително практично и ще има пряко отношение към всичко, което правите в живота. Тъй като има толкова малко хора, които могат да демонстрират Знание в живота, ако имате дори малко способности, вие сте едно огромно богатство.

Имате неща, които можете да загубите и които чувствате, че са наистина ваши. Има толкова много за вашето социално и физическо оцеляване. Мога да кажа: „Ами откажете се от всичко! Така или иначе то не струва нищо! Ще си отидете от този свят след няколко години и какво ценно ще остане тогава?“ Не е достатъчно да кажа това, защото вие сте предназначени да бъдете на света. Вие имате цел да сте тук, цел, която не можете да откриете нито в личния си ум, нито в страха си.

Знанието е посадено във вас като семе. Ако започнете да го култивирате, то ще расте и ще приеме своя собствена форма. То има свой живот, като семе в земята. Не е нужно да му казвате как да расте. Просто му осигурете необходимата среда, хранителни вещества и условия, и то ще расте. Докато това се случва, вие сте хора на света, които все още са загрижени за физическото, психическото и социалното оцеляване, но има и нещо друго в живота ви сега, и вие му обръщате все по-голямо внимание. Не можете да пренебрегвате света, защото трябва да живеете в него и да сте отговорни. Не можете да пренебрегнете света, за да станете ученици на Знанието. „Всичко, което искам да правя, е да практикувам по цял ден и да имам страхотни преживявания!“ Това не е добра идея. Това ще ви причини много страдания. Така че трябва да бъдете отговорни като хора на света и да развивате способността си за Знание. Знанието се развива много бавно, защото хората се страхуват от Знанието. Те се страхуват от нещо, което ще ги отведе отвъд болката.

Някои ще попитат: „Е, всичко това е много добре, но какво правите със света в неговото трудно състояние? Чувствам, че трябва да направя нещо. Какво правим със света? Е, има две мотивации за служене на света: едната е там, където сте движени от Знанието, а другата е там, където сте движени от страха. Поради тази причина много ученици на Знанието трябва временно да се оттеглят от политически или социални ангажименти, защото страхът все още ги пленява, пленява умовете им. Те не се оттеглят за постоянно; те се нуждаят само от време, защото трябва да се научат да бъдат наблюдателни и проницателни. Те трябва да развият някои много фундаментални и полезни способности.

Понякога отговорите ми изглеждат рационални и хората казват: „О, това е много добре.“ Понякога обаче, те не са рационални и хората казват: „Не разбирам това“. Но отговорите са временни средства. Не всеки иска да стане личност на Знанието. Много малко правят това. Този обаче, който ще помогне да подобрите и направите живота си полезен, е човекът на Знанието, когото може никога да не срещнете.

Защо светът продължава да се движи, въпреки всичките си премеждия? Преди двадесет години хората казваха: „Боже мой! Ние сме на ръба на пълното унищожение.” Днес хората казват, че са на ръба на пълното унищожение. След двадесет години хората ще кажат: „Наистина сме на ръба на пълно унищожение! Трябва бързо да направим нещо!“ Кой ни държи заедно? Животинската природа в хората е напълно способна да унищожи расата, нали? Всеки от вас може да бъде убиец или престъпник! И така, кое ги държи заедно? Защо човешките същества упорстват? Трябва да има някаква сила. Нещо прави възможно всичко това.

Имате нужда само от относително малко хора със Знание, за да запазите живота тук. Всеки пие от своя извор, но малцина знаят откъде идва водата и кой я е доставил. Ето защо Мъдрите остават скрити. Ако някой с истински способности се появи публично, това създава много проблеми. Ето защо напредващите ученици на Знанието трябва да се откажат от всички амбиции, дори да спасят света, дори да използват новооткритите си умения, за да донесат нещо добро на един страдащ свят. Няколко индивида ще трябва да направят презентация, за да променят курса на религията или историята, или да осъществят промяна в човешката мисъл, но в по-голямата си част истински умелите личности в света остават скрити. По този начин работата им ще бъде безпрепятствена.

Това, което правим тук, виждате, е правено от хиляди години. Това не е ново явление. И все пак в продължение на хиляди години то се е осъществявало в изключителна секретност. Имате такава свобода сега! Разбира се, недостатъкът на вашето време е, че хората отговарят без особено желание. В по-ранни времена те са рискували живота си, за да получат учение като това. Следователно това би било много важно за вас, а не представлява случайно любопитство. И така, сега във вашия свят имате по-големи свободи, толкова големи свободи. Малко от напредналите светове в тази част на галактиката имат такива свободи. Но наред с тях, хората страдат от много слаба мотивация. Хората са без посока.

Разбира се, всеки иска да сведе до минимум трудностите и конфликтите в живота си. „Не искам проблеми! Не искам да остана без пари или да се случи нещо лошо!“ Искате да ви е удобно, за да можете да се наслаждавате максимално на личните си занимания, нали? Обикновено обаче необичайните и дори екстремните обстоятелства предизвикват Познанието в хората. Не че болката трябва да е предпоставка за Знанието, но понякога, когато се случват наистина различни неща, хората имат нови преживявания.

Понякога трябва да говоря за „горящата къща“. Ако къщата, в която живеете гореше, всеки би забравил личните си причини да е тук и би се намесил, за да направи каквото е необходимо. Тази ситуация би ви поставила в различно състояние на ума. И знаете ли, когато се случват подобни неща, хората понякога реагират без страх. Но след като всичко свърши, те се страхуват отново. „Боже мой! Какво можеше да стане! Ле-ле, едвам се спасих!“ Но в момента те не се страхуват.

И така, докато хората правят всичко възможно да направят своите обстоятелства приятни, в същото време те се опитват да направят обстоятелствата много тежки, за да си дадат възможност да изпитат Знанието и да се събудят. Не е ли интересно това? Мисля, че това е много интересно. Защо хората правят такива глупави неща? За да се събудят. Ако всичко беше прекрасно, ако имахте Рая на земята точно сега, нямаше ли да е страхотно? Не би ли било красиво, ако всички се обичаха и никой не трябваше да работи, освен ако не иска? Но колко дълго ще продължи това? Ако не бяхте се завърнали към Знанието, това нямаше да продължи повече от миг.

Не бихте могли да имате тишина във вашата среда, ако не можете да бъдете неподвижни в себе си. Вие не бихте могли да търпите тишината. Колко от вас биха могли да седят тихо осем часа и да не се движат? Колко от вас могат да седят неподвижни двадесет минути и да не помръднат? Да бъдете неподвижни. Всеки иска свят, който е неподвижен и прекрасен, но кой би могъл да го понесе? Това би било най-страшното от всичко. Затова Раят не е желан. Кой иска Рая? Хората искат да знаят, че има рай, в случай че светът не се оправи, но кой го иска сега?

Не казвам това, за да ви разочаровам, а за да ви насоча да проявите състрадание към света. Светът се справя доста добре, като се има предвид, че човешките същества доскоро са били племена и че имате толкова много новооткрити умения и способности. Справяте се доста добре, що се отнася до обществата на този етап на развитие.

Сега, мъжът и жената на Знанието са загрижени за Знанието, но те също са загрижени за това какво Знанието ги насочва да правят. Това е мястото, където вашето призвание в живота започва да възниква. Хората, разбира се, искат да намерят своето призвание без Знание, което означава, че просто искат ново определение за себе си. Вашето призвание в живота произлиза от вашето Знание. Тук вие чувствате, че трябва да направите определени неща. Това не е въпрос на лични предпочитания. То дори не е водено от страх. „Просто трябва да направя това!“ Вие сте в състояние да вършите тези задачи с такава сила и убеденост, с такава целеустременост. Вие няма да бъдете чист и непорочен човек, но трябва да направите това нещо. Тогава ставате способни да правите нещата в света много ефективно, без страх. Ще бъдете загрижени и вашата лична страна или това, което е останало от нея, ще има своите обичайни тревоги, но сега има нещо по-важно.

Страхът се избягва, защото има нещо по-важно! Ако в къщата ви има пожар, кой ще седи и ще се притеснява кога ще открие нова връзка? Нещо сега е по-важно. Сега има цел, за малко, да се запази животът в опасна ситуация. Страхът се избягва, защото има нещо по-важно от него, което ви извежда от него.

Не се нуждаете от тежки обстоятелства, ако се грижите за източника на вашата Мъдрост. Той ще расте бавно и ще доведе до постепенна промяна в живота ви, защото за по-голямата част от хората това трябва да става много бавно. Някои от вас искат да се движат много бързо и затова правят екстремни и трудни духовни практики, най-трудните, които могат да намерят – „пътят на огъня“, го наричат те. Но тези, които следват бавния и методичен път, вървят по-бързо.

Едно от най-важните качества е спокойствието. Развивайки неподвижност, вие сте в състояние да видите неща, които не бихте могли да видите иначе по отношение на себе си и след това на света. Вие сте все по-способни да разглеждате ситуации, индивиди и дори обекти, и да виждате какво всъщност е там, а не това, което интерпретирате, че е там. Всички ученици на Знанието трябва да развият известна степен на неподвижност, за да започнат да виждат нещата. Това също развива желанието им за мир, защото мирът е много спокоен. Мирът не е просто липса на конфликти на света. Мирът е тишина. Докато се страхувате от тишината, ще има война, защото борбата за стимулация ще доведе до конфликт.

Когато култивирате Знанието, вие винаги се изправяте пред страха и избирате или да отидете със Знанието, или да не отидете с него. Когато отидете със Знанието, ви се случва нещо прекрасно. Но когато не тръгнете с него – вие откривате, че да вървите със Знанието би било по-добра идея.

Развивайки спокойствие, вие развивате и търпение, защото Знанието не се разкрива при поискване. Ако смятате, че трябва да вземете решение, а Знанието мълчи, добре, може би не е нужно да взимате решение. Може би не можете да вземете решение. Може би всяко решение, което вземете, няма да има истинска сила. Така че естествено трябва да се появи търпение. С търпението идват толерантността, вярата и доверието – всички много фундаментални неща. Когато сте неподвижни, Присъствието е с вас, вашите Учители са с вас и силата на вашето Духовно Семейство започва да се излъчва чрез вас. Когато сте неподвижни, вие ставате по-скоро като огледало или прозорец, отколкото като стена.

В този момент трябва да разберете, че говоря за вас, а не за вашия съпруг, съпруга, приятел или клиент. Вие сте субектът. Така че идеята не е „Как мога да накарам този човек да притежава тези качества?“ или „Какво мога да направя за този човек?“ Това сте вие.

Друг аспект на бягството от страха, който бих искал да спомена, е, че трябва да започнете да мислите за живота си отвъд света. Мога да кажа, че не се страхувам, защото основата ми не е на света. Това не означава, че не приемам сериозно ролята си в света. Аз не съм напълно свободен от света. Трябва да работя тук. Има по-добри места за работа! Но аз се храня от живота си отвъд. Аз съм богата личност. Имам връзка. Светът не може да ме нарани. Така че трябва да имате основа отвъд света.

Поради ранното си религиозно обучение, някои хора не могат да произнесат думата Бог. Така че, каквато и дума да използвате, за да си позволите да мислите за живота си отвъд света, моля, използвайте я, защото вашата роля в света зависи от това откъде идвате. Хората гледат света, казвайки: „Дайте ми смисъл. Дайте ми цел. Дайте ми посока. Дойдох да търся истината за живота си.” Но светът не може да направи това. Това е все едно лекар да влезе в стаята на пациента и да каже: „Кой съм аз, моля? Кажете ми!“ Светът се нуждае от истината, която имате в себе си. Светът не може да ви я даде. След като я отдадете обаче, светът ще свидетелства за Знанието, защото Знанието е навсякъде. Ум без страх може да види това. Ум със страх може да види само собствените си мисли и интерпретации. Той не е свободен да вижда или да знае. Той не е във връзка с живота. Вашият живот трябва да е извън този свят, за да изпитате това, защото сте тук за много кратко време. Тогава е много важно да мислите за живота си отвъд света.

Много е важно да общувате с хора, които са се посветили на Знанието. Знанието е добро. Не можете да го откриете и да злоупотребявате с него. Веднага щом го поискате за себе си, вие го губите, защото то работи чрез вас. Ако можете да станете неподвижни и отворени, ще започнете да светите като фар. Ще се почувствате подтикнати да бъдете с определени хора и да правите определени неща. Животът ви ще бъде много прост. Ето защо ние казваме, че трябва да отделите време, за да потънете в тишина или ще бъдете обезумели и нещастни като света. Все по-често вашето щастие и връзката ви с другите ще идват от Знанието.

Следователно, вие можете да се избавите от страха. И ще видите страха си, о, да! Той ще стои на пътя ви и ще казва: „Не можете да влезете тук.“ Страхът може да бъде идентифициран, защото няма дълбочина. Той е много повърхностен, въпреки че може да бъде много силен в своите стимули. Той няма съдържание. В това той е много по-различен от Знанието. Знанието е тихо, но има огромно присъствие. То е изключително интелигентно, но не мисли през цялото време. Това е различно състояние на ума. Светът продължава да функционира, защото в него има достатъчно мъже и жени на Знанието, а Знанието движи други хора, които не знаят нищо за него.