Трайно Щастие

Има много различни преследвания на щастието. Има толкова голяма инвестиция в опитите да се избегне болката и да се постигне щастие. Като се замислите, има толкова много професии, интереси, хобита и занимания, които са насочени към постигане на щастие, че това изглежда като една много голяма тема, но всъщност не е така. Постигането на щастие е много просто и специфично нещо, но трябва да мислите за него малко по-различно.

Има два вида щастие, достъпни за вас на този свят. Първият вид щастие, към който са насочени всички интереси и стремежи, е едно много временно щастие; то е моментно и безгрижно. Хората правят най-различни неща, за да изпитат този вид щастие и когато го изпитват, то изглежда като истинско убежище от болката и конфликта за тях. Наистина изглежда, че то е желано състояние, което да се постигне на всяка цена. Вие си спомняте времето, когато сте били много щастливи и искате отново да се почувствате така, затова се опитвате да пресъздадете същите обстоятелства, да следвате същия курс на действие или да имате същите видове стимулация, за да уловите отново този прекрасен момент.

Първият вид щастие е моментното щастие и то може да бъде добро, но аз ще говоря за трайното щастие – щастие, което продължава. То не е толкова радостно. То не винаги притежава онзи вид самоотричане, какъвто има временното или моментно щастие. Това не е видът щастие, при който обикаляте наоколо и се смеете по цял ден, без да имате някакви грижи или отговорности в живота. Това е много по-дълбоко и проникващо щастие, което се губи по-трудно. То не се основава на стимулация от видими обекти и изворът му е във вас.

Сега, трайното щастие не е най-голямото възможно щастие, но е пътят към най-голямото щастие. Тук не можем да говорим за най-голямото щастие, защото вие нямате капацитет за него. Никой в света няма капацитета за най-голямото щастие, но вие имате способността да издържите щастието, което води до все по-голямо и по-голямо щастие, докато вашият капацитет, визия, яснота на ума и целта ви укрепват и се задълбочават. Но трябва да имате отправна точка. Върховното щастие е толкова далеч отвъд този свят, то е толкова всеобхватно в живота, че почти няма отправна точка в светския ви опит. В момента то е неразбираемо за вас, но то е вашата истинска дестинация.

Следователно, трайното щастие е щастието, за което бих искал да говоря, защото то е достъпно за вас сега. Бих искал да говоря за него от гледна точка на целта, смисъла и посоката в живота. Щастието, както виждате, често се смята за емоция или за емоционално състояние. „Много съм щастлив, защото се смея.“ Трайното щастие не е такова. То е повече свързано с задоволението и удовлетворението, които идват от по-дълбок ресурс, по-дълбок извор във вас. Това не е моментно облекчение от бремето и напрежението на съществуването ви на света. Следователно трайното щастие трябва да бъде много всеобхватно. То не е емоция. Това не означава, че носите широка усмивка и разказвате вицове по цял ден. То е нещо, което можете да носите със себе си във всяка ситуация. То може да се съобрази с всяка емоционална среда, в която се намирате. То е напълно адаптивно към света. То прониква във всичко.

Виждате ли, върховното щастие е непонятно тук, защото е толкова различно, но въпреки това то е вашата цел в крайна сметка, защото е естествено за вас. За да разберете контраста между вашето истинско щастие и вашия живот на света, вие трябва да разберете в дълбочина защо сте на този свят и какво всъщност представлява светът. Това трябва да стане чрез осъзнаване. Въпреки че думите ми може би могат да бъдат полезни като рамка, те са просто спорни, докато не бъдат напълно изживени и осъзнати.

Трайното щастие е нещо, което носите със себе си на света. Светът не може да ви го даде. Може би сте чували това и преди, защото е духовна истина, която е преизказана по много начини с много препратки, истории, притчи и така нататък. Трайното щастие е нещо, което носите на света. Сега, да приемете това означава, че трябва да сте дошли отнякъде, където има много от този вид щастие. Вие сте го донесли с вас и сте дошли тук, за да го откриете в себе си и да го отдадете на света, докато сте в него.

Можете да бъдете напълно присъстващи и да намерите временно бягство от вашите светски тегла и конфликти. Но трудностите ще продължат. Не в това е проблемът. Опитът да имате живот без проблеми не е целта ви. Опитът да откриете какво сте донесли със себе си е целта, защото тя е по-голяма от вашите проблеми. Тя е по-голяма от световните дилеми. Тя възстановява истинската ви стойност за вас самите и ви учи на значението на връзката, защото щастието е нещо, което намирате заедно, а не самостоятелно. В преследването на моментно щастие – в което има големи инвестиции тук – хората се опитват да се присъединят и да установят взаимоотношения, за да постигнат тази цел. Въпреки това, вие също можете да се присъедините към връзката, за да създадете и трайно щастие.

Устойчивото щастие е много тихо. Едно от качествата му е неподвижността. То има успокояващ ефект върху вас, защото ви освобождава от страха. То действа успокояващо и на околните. То носи лекота в света, но и носи много повече от това. То носи със себе си Знание и памет, защото заедно те са истинската изкупителна сила в света. Това е така поради вашия произход и вашата цел да бъдете на света. Това не е вид спомен, при който се опитвате да си спомните нещо. Това е просто спомен, който идва при вас, когато умът ви е отворен – чувство за цел и връзка. Амнезията от това, че сте в света, е изчезнала временно и вие имате чувството за приемственост в живота. Това създава трайно щастие за вас.

Трайното щастие е много подходящо за вашите интереси. Не можете да избягате от факта, че щастието е естествен лъчезарен аспект на това кои сте вие. Ще продължите да се опитвате да си върнете това за себе си. Когато наистина се откажете от опитите си, независимо по кое време от живота ви се случи това, вие ще започнете да умирате. Възможността за успех ще приключи и вие ще започнете да напускате света, може би бавно, но ще започнете да умирате. Докато не сте готвите да умрете, вие ще продължавате да търсите трайното щастие – за себе си и за другите. Щастието изглежда като емоция, защото така всеки е свикнал да мисли за него – много смях. Но аз говоря за нещо, което е постоянно чувство за цел, смисъл и посока в живота. То ви дава чувство на удовлетворение и възможност да се отпуснете истински.

И така, нека поговорим за целта, значението и посоката. Значението се ражда от факта, че светът е място, където трябва да се направи нещо, а вие сте част от усилията да се постигне това нещо. Вие дойдохте тук с цел. Дошли сте от друго място и отивате на друго място. Трябва да приемете тази възможност, за да можете да прегърнете идеите, които ви давам и дори да приемете моето присъствие, защото аз идвам оттам, откъдето сте дошли и вие. Ето защо си приличаме толкова много. И все пак аз приличам повече на вас, отколкото вие, защото нямам нищо добавено на този етап. Добавих всичко като вас и след това отстраних всичко. Вие сте добавили, но не сте извадили много, така че сте себе си с всички добавки – всичко, което мислите, че трябва да бъдете, всичко, което мислите, че сте, всичко, което мислите, че другите са и всичко, което мислите, че светът е или трябва да бъде. Звучи като страхотна сделка, нали? Това е много допълнителен багаж, но има вярване, че без всички тези неща, вие няма да сте нищо. „Какъв бих бил? Моята цел, смисъл и посока не произтичат ли от всички тези неща, към които се стремя? Като човек, не извличам ли стойността си от това кой мисля, че съм, какво мисля, че правя и какво мисля, че съм направил? Какво щях да бъда без това?”

И така, изисква се малко вяра, за да приемем, че наистина има нещо, когато всички тези неща бъдат отнети, дори за момент. Ние, разбира се, не искаме да ви отнемаме нищо, което искате и тъй като живеете на света, вие сте свободни да опитате да имате каквото пожелаете. Можете да се преструвате, че сте всеки, който искате да бъдете. Можете да се преструвате, че сте човекът, когото сте наричали себе си през всичките тези години или можете да се преструвате, че сте някой друг и повечето хора ви вярват, освен ако не заемете несъстоятелна позиция. Тогава никой не може да ви повярва и ви затварят! Ако стане твърде скандално, хората се чувстват неудобно с вас. Е, забавно е да се маскирате, освен ако не можете да свалите маската. Тогава става тежко и сериозно, и вие се чувствате обременени и в капан.

И все пак имате причина за трайно щастие, защото вашата идентичност на света е само временно средство. Тя всъщност има стойност, но само във връзка с истинската ви цел да дойдете тук. Виждате ли, ако нямахте маска, вие щяхте да приличате на мен, а колко от вас ме виждат? Тук съм колкото и вие, но съм като човек без дрехи. Преминах през обучението на света, както всички истински Учители и затова сега съм Учител на света. Всички истински Учители са добавили всичко, което светът може да предложи и също са го отстранили. Ако можете да станете своята Истинска Същност, докато сте на света, вие ще се дипломирате на света. Докато не направите това, ще трябва да се връщате и да го правите отново и отново. Когато станете по-наясно с това, вие разбирате, че наистина е много обременяващо да го правите. Вашето желание да разкриете себе си и да допринесете с дарбите си сега, започва да става по-голямо от желанието ви за раздяла, убежище и скриване.

И така, трайното щастие е качество на целия ви живот. То не е добавка. Вие не слагате щастливо лице, нито духовно лице, нито каквото и да е лице сега. То просто започва да се излъчва от вас като топлина от радиатор. Вие го чувствате и другите го чувстват, защото вие го чувствате. Вие сте винаги първият получател. Вие сте първият ученик на вашето собствено обучение.

Тъй като имате цел, вие имате смисъл, защото смисълът в този свят е свързан с целта. Всичко, което има смисъл, има и цел. Целта е неговият смисъл. В крайна сметка това не е вярно, но в света на осезаемите обекти, в света на времето, това всъщност е уравнението, което генерира смисъл. Предметите в стаята около вас имат значение, защото имат цел. Ако в стаята имаше нещо, което няма цел, то би било безсмислено и вие вероятно бихте поискали да се отървете от него. Не бихте искали да бъде наоколо, ако нямаше цел. И така, целта в света е смисъла. Отвъд света целта също е смисъл, но там е малко по-различно.

Виждате ли, Бог трябва да бъде Бог в действие, за да бъде значим в света. Бог трябва да се движи, защото вие се движите. В света, който виждате, няма нищо неподвижно. Всичко в него се движи, динамично. Така че, ако нещо не се движи, няма да можете да го изпитате. Можете ли да изпитате нещо, което не се движи? Дори звездите се движат бързо. Всичко в стаята се движи бързо. Единственото нещо в живота, което не се движи, е Бог. Ето защо не можете да видите Бога. Очите ви не са устроени да виждат нещо, което не се движи. Дори с усъвършенстването на зрението ви, което ще ви даде по-голямо усещане за присъствие и способност да различавате това, което се движи по-бавно от вас, вие пак няма да видите това, което не се движи.

Бог не се движи, защото Бог не трябва да ходи никъде и защото Бог е навсякъде, така че няма движение. Но Божието Присъствие и мисъл генерират движение в света на движещите се неща. Това е много важна идея, върху която искам да помислите, моля ви. Тя е малко мистериозна, но ви позволява да имате усещане за постоянно Присъствие с вас, където и да отидете. Когато сте навън по света или дори в дома си, вие взаимодействате с движещите се обекти. Хора, предмети, вещи. Дори мислите ви се движат. Замислете се, имали ли сте някога мисъл, която не се движи? Тези от вас, които практикуват медитация, занимавали ли сте се някога с мисъл, която не се движи, която не се променя в нещо друго или не е динамична? Мисъл, която не се движи, е чисто Знание. Това е най-мощната мисъл в света. Това е мисълта, която е родила света. Само тези, които са много напреднали, могат да осъзнаят напълно тази мисъл. Това звучи малко далечно, но в крайна сметка всичко е далечно, нали?

Следователно вашата цел и смисъл са еднакви. Вие наистина имате истинска цел на света, но трябва да станете зряло човешко същество, за да я откриете. Докато не намерите истинската си цел, вие живеете с целите, които сте си създали. Вие сте ги приели, защото не можете да живеете без цел и защото целта е смисъла на живота ви, а вие не можете да живеете без смисъл. Без смисъл, вие бихте сложили край на живота си. Тъй като животът ви на света е временен, той трябва да има смисъл и цел. Тъй като всичко се движи, трябва да има и посока.

И така, причината да сте нещастни е, че не изпитвате цел, смисъл и посока. Те придават стойност на всичко. Бог движи нещата, както една голяма гравитационна сила движи нещата, често незабележимо – голямо привличане. Вие сте свободни в този свят да не следвате това привличане, но не можете да го изкорените от живота си. Ето защо хората се страхуват да не изгубят някои от своите неща и да имат някаква отвореност или празнота в живота си. Това е привличането на Бог. Нещо може да е много болезнено за вас, но вие все още го държите. Защо? Това е много важен въпрос.

Искаме да разглеждате щастието от гледна точка на трайното щастие, където изпитвате цел, смисъл и посока. Дефинициите са неадекватни. Нямате нужда от определения. Имате нужда от опит. Изживявате своята цел, смисъл и посока. Тогава във вас започва да се генерира постоянно усещане за благополучие. Това не означава, че нямате лоши моменти и не се страхувате, разстройвате или ядосвате. Това е нещо, което расте във вас. Имате чувството, че сега не сте сами. Няма значение дали имате връзка или не. Можете да откриете трайно щастие при всякакви обстоятелства. Често най-лошите обстоятелства са най-добрите, защото ви предизвикват да избягате от собственото си мислене и да се справите директно с живота.

Проблемът с моментното щастие е, че винаги го губите и не можете да контролирате живота, за да създадете онези перфектни обстоятелства, които да ви дадат отново това прекрасно изживяване. И така, безмилостното преследване на моментно щастие произвежда нещастието, което виждате около себе си – пристрастяващите обстоятелства и пристрастяващите вещества.

Ние сме загрижени преди всичко да ви ангажираме с вашето истинско щастие, което е да ви ангажираме с целта ви да сте тук, със смисъла ви да сте тук и с посоката, която трябва да следвате сега. Вие имате способността в ума си да отговаряте на това, което е реално и истинско, защото имате Истински Ум. Това не е умът, който сте създали. Това е умът, който сте донесли със себе си от Древния ви Дом. Това сте истинските вие. То е страхотно, но е доста скрито. То няма да се появи във вас, докато не бъде направен път за него и докато не го пожелаете. Тъй като ефектът му върху вас е много силен, трябва да сте наистина присъстващи за него. Моментното щастие достига само до самата повърхност на вас самите, но трайното щастие ангажира всички вас – части от вас, които осъзнавате и части от вас, които все още не сте възстановили.

Преследването на истинското или трайно щастие изисква истинска подготовка. Едно от качествата на тази подготовка е простотата. Виждате ли, човешките същества са много обикновени, изключително обикновени. Те се гордеят с това, че са сложни, защото да си обикновен изглежда глупаво. Да си обикновен и прост е като да си идиот, не много интересен човек. Интересни изглеждат само хората, които са много сложни. Но това не е така. Вие сте много обикновени. Вашата природа е много видима и вашите истински наклонности са много директни. В истинската ви природа няма нищо изкусно или лукаво. Вие сте като едно дете, но също така сте и могъщи, защото с простотата идва силата и присъствието. Когато умът ви стане по-опростен и по-насочен, той става и по-мощен. И така, с простотата идва силата и истинската способност. С тях идват и необходимите изисквания за разбиране на вашите ограничения и смирение.

В деня и епохата, в която живеете, има много духовна психология и философия. Някои от вас са били изложени на голяма част от тях. Има много различни начини за разглеждане на този въпрос за щастие, Бог, цел, смисъл и посока. Тъй като хората си мислят, че са изключително сложни, те се страхуват да заемат позиция. Пътят е наистина прост, но това означава, че трябва да се откажете от онези неща в себе си, които са несъществени за вашата цел. Това е зрялост. С нея идва и трайното щастие, защото целта, смисълът и посоката вече са изградени. Не е нужно да ги добавяте към себе си. Не е нужно да измисляте чудесна цел за живота си и след това да се опитвате да я изживеете. Това е процес на намаляване, а не на добавяне. Вие сте много обременени със собствения си ум и с проблемите на света поради всичко, което сте добавили. Говорим за редукция – отслабване! Това не означава да се превърнете в аскети и да се откажете от всичко. Това е нелепо. Това е само за много специални лица. Това просто означава, че позволявате на живота си да се ориентира към онези неща, които са наистина значими за вас.

Когато напуснете този свят, вие също оставяте всичко, което сте добавили към себе си. Всичко това е много безполезно в отвъдното. Когато се завърнете при вашето Духовно Семейство, какво правите с всичко това? То няма място там, няма контекст. В края на краищата, ако нямате тяло, няма и много работа, нали? Много е забавно да нямате тяло! Изглежда ви ужасяващо, защото тялото е едно убежище, но да си без тяло е прекрасно! Без тяло, вие все още можете да се появявате, знаете това, но нямате тежкия чувал, който носите денем и нощем. Трябва да го храните през цялото време, да го разкрасявате и да му създавате удобства. Това е като да се грижите за бебе, което никога не пораства! Както и да е, в един момент всички вие ще разберете какво имам предвид.

В Пътя на Знанието на Великата Общност хората започват да различават своето Знание, до степен, в която го осъзнават, от други мотивиращи фактори в техния ум и в тяхната среда. Този процес отнема много време, но резултатите са незабавни. Тук можете да вземете много интелигентни решения в самото начало, които отразяват вашите Знания. Единствената трудност е, когато вашето Знание е в конфликт с това, което искате. Тогава Знанието трябва да почака.

Вие все още чувствате, че трябва да имате това, което искате, за да разберете дали наистина го искате. Много е объркващо да имате това, което искате, ако то не е в истинско съответствие с вашето Знание. Това създава голям дискомфорт във вас. Когато започнете да изживявате Знанието, вие ще започнете да виждате колко неудобно е да искате неща без Знание. Този контраст между това да сте си у дома в себе си и да сте отчуждени от себе си е много, много важен, защото илюстрира всичко, за което говоря, чисто в сферата на собствения ви опит. Вие не можете да го пропуснете. С времето ще видите, че вашето щастие се увеличава, когато се приближавате до Знанието и намалява, когато се отдалечавате от него. Тогава, естествено, все повече ще искате да сте по-близо до Знанието.

Знанието е вашият Истински Ум. То взима важни решения. То ви движи да правите неща. То не мисли така, както мисли личния ви ум. То е много тихо. Когато утихнете, вие ще можете да изпитате неговото величие. Всички разумни същества във физическия живот, както тук, така и в други светове, притежават Знание. Когато Знанието и взаимоотношенията започнат да имат смисъл за вас, тогава няма да се събирате с другите от амбиция или за временно щастие. Тогава ще бъдете в съответствие с другите. Ще се ангажирате един с друг много, много естествено и ще имате отношения с трайно качество и дълбочина, които отразяват вида щастие, за който говоря.

Стремежът към това, което продължава и е постоянно, е много по-различен от стремежа към това, което просто стимулира или възбужда. Докато търсите това, което е постоянно, вие осъзнавате, че продължавате с него и страхът от смъртта започва да ви напуска. Започвате да цените различни неща. Вие търсите интимност. Вие търсите тишина. Вие търсите вдъхновение. Вие търсите другарство. Вие търсите общност и семейство. Вие търсите здраве.

Всичко ценно ще изисква много от вас. Не можете да го искате случайно. Ако търсите нещо наистина значимо и съдържателно, не можете да го искате само един ден в седмицата и да имате някаква надежда за успех.

Учениците на Знанието, които са в процес на възстановяване на Знанието, с течение на времето осъзнават, че то е единственото ценно нещо, защото е източник на техните истински взаимоотношения. То е техният източник на вдъхновение и източник на тяхното чувство за цел, посока и благополучие. Това е дар, който дава непрекъснато.

Сега изучаващите Знанието често си мислят: „Знанието е нещо, което използваме само когато взимаме важни решения, така че трябва да помня да използвам моето Знание.“ И така, те се опитват да направят това. „Трябва да използвам Знанието си! Предстои важно решение. Да видим какво знам за това?“ Те полагат много усилия да разберат истината и накрая се отказват. Чак тогава те могат да знаят истината.

Знанието не е нещо, което просто използвате, когато предстои важно решение. Знанието е постоянно присъствие във вас. То може да ви съветва на всеки пет секунди. То остава с вас. Ако не сте религиозен човек, добре, можете просто да кажете: „Чувствам се много добре“. А, ако сте религиозен човек, можете да кажете: „Ами чувствам, че Бог е с мен или че Христос е с мен, или че Буда е с мен, или че Присъствието е с мен.“ Няма значение дали сте религиозни или не. Бог не се интересува от това. Бог не разбира религията. Бог не е създал религията. Бог познава само Бога. И тъй като Бог познава само Бога, тогава Бог ви привлича, защото вие сте част от Бога.

Това трайно щастие, за което говоря, води до все по-голямо щастие. Ако в живота ви има повече място за щастие, има повече щастие. Не можете да поставите щастието на върха на един живот, който е пълен догоре със стари неща, като пълен до тавана килер. Не можете да влезете повече там. Умът ви е като стар килер, препълнен с вехти неща. „Това може да е полезно някой ден. Не трябва да изхвърлям тези неща. Имам нужда от ето това със сигурност!“

Нашето учение е много състрадателно, защото искаме само едно нещо. Това е единственото нещо, което носи цялата доброта със себе си и ви насочва към истинския ви път. Когато не сте на истинския си път, вие наистина не отивате никъде. Вие просто стоите отстрани на пътя и се забавлявате с други неща. Но когато се движите със Знанието, вие имате посока. Вие знаете, че имате цел, дори да не можете да я дефинирате. И не е нужно да се чудите дали имате стойност, защото животът ще ви демонстрира, че е така. От други хора зависи да ви покажат вашата стойност. Те са свидетелите на това. Не е достатъчно да обичате себе си, както често си мислят хората. „Ами, трябва да обичам себе си или не мога да обичам другите.“ Истинската разлика е да гледате как другите хора ви обичат. Тогава ще разберете какво се случва. Това стопява страха и срама. Гледаш как някои други те обичат и знаеш, че те знаят колко си мръсен. На тях не им пука, така че не е много важно ако сте гадни.

Нашето учение е много просто. То отнема много време и се състои от много стъпки, но е и много унифицирано. Винаги можете да се върнете към него. То е като стар приятел, който ви чака, докато спирате отстрани на пътя, за да размишлявате, да мислите, да си представяте и да мечтаете. След това се връщате и казвате: „Добре, нека продължим заедно“. И продължавате заедно напред.

Всичко, което можете да направите в живота, е да се движите с целта на живота си или да стоите и да се колебаете. Колебанието е неприятно, ако е продължително, но Знанието чака много търпеливо. Повярвайте ми, когато казвам, че трябва да чакате Знанието, помислете колко много трябва да чака самото Знание! Но тъй като Знанието не се опитва да бъде нещо, то може да си позволи да чака.

Вашата цел тук е да откриете Знанието и да му позволите да ръководи живота ви. Това е един от начините да кажем това. Знанието съдържа вашата истинска идентичност и вашата специфична функция на света – това е, което наистина сте тук да правите. То съдържа Мъдростта и любовта, които сте донесли със себе си. Това не е мъдростта, която можете лично да претендирате за себе си, защото не е само за вас. Тя е и за другите, и е скрита дълбоко във вас. Не можете сами да намерите Знанието. Не можете да злоупотребите с него. Не можете да го откриете преждевременно. Знанието възниква, когато сте готови, и то възниква постепенно, така че да имате време да научите за него и да го разграничите от другите аспекти в себе си, които сте придобили. Научавате се да го давате, да го получавате, да се съобразявате с него и да го приемате. То е бреме, докато не бъде признато за това, което наистина е. Знанието има гаранцията за вашия Истински Дом. То не е отчаяно. То не е уплашено или разочаровано от света. То е, което прави трайното щастие възможно и каквото и да се случи, то е все още там.