Отглеждане на деца

Важно е да запомните, че целта на всеки на света е да открие Знанието, което Бог е поставил в него и да направи това според своите способности, предвид обстоятелствата и възможностите си за принос.

На много места по света днес, тези възможности и тези обстоятелства са много ограничени, тъй като хората се борят да осигурят прехраната си при много трудни екологични и политически условия. В някои случаи техните религиозни вярвания също ги ограничават. Това създава големи проблеми за хората при разбиране на тяхната истинска Божествена природа и ограничава техния достъп до откриване и изразяване на Знанието, по-дълбокия Интелект, който Създателят на целия живот е поставил като потенциал във всеки човек.

Следователно възможността да имате деца в подкрепящата среда на брака е много уникална по отношение на възможностите, които това може да предостави на хората да получат истинско предимство за развитие на връзката им със Знанието и за изживяването на силата и присъствието на Знанието, дори от ранна детска възраст. Тук като родители, вие имате възможност да създадете по-оптимална среда, в която Знанието да бъде преживяно и изразено в младия човек.

Много малките деца често преживяват Знанието значително, но са принудени да се адаптират към среда, в която Знанието не се признава, не се цени и изразява, и в която истинската честност не се оценява и изпитва. Те са изключително впечатлителни и чувствителни, и улавят всички мощни влияния в умствената среда – средата на мисълта около тях. Тъй като са безпомощни и все още нямат силата да определят собственото си съзнание и собствените си граници, те са отворени за всички тези сили и влияния около тях.

Наличието на положителна умствена среда за децата е много важно – среда, която е окуражаваща и същевременно набляга на един вид практическа мъдрост, от която те ще се нуждаят, за да функционират успешно на света и да се научат как да се разбират с други млади хора и с възрастни също така.

Въпреки че не е необходимо младият човек да научи за Новото Послание от Бог, важно е той да може да участва в придобиването на уменията, които Новото Послание предоставя – да се научи да преживява Знанието; да се научи да разпознава обективно какво се случва; да се научи да цени собствения си опит над очакванията на другите; да разпознава опасностите и възможностите на света; да развива мъдрост относно това как да участва с хората: кога да изразява и кога да не изразява себе си; как да слуша другите, за да разпознае какво всъщност комуникират те; как да тълкува силите около него.

Всичко това изглежда много сложно, но по същество то е доста просто, ако индивидът може да оцени собствения си опит и с течение на времето придобие умения да тълкува какво се случва в него и около него.

Тук е контрапродуктивно да дадете на едно малко дете много неща, в които да вярва. Това възпира осъзнаването и заключва ума. Тук религиозното образование в ранна възраст може да бъде много вредно за един млад човек.

Защото в крайна сметка е необходимо хората, вместо да хвалят Бога или да вярват в диктата и принципите на определена религия, да ценят и следват това, което Бог е поставил в тях.

В Новото Съобщение това се нарича Знание. Знанието е по-дълбокият Ум във всеки човек. Вие сте родени с този по-дълбок Ум. И докато вашият интелект се формира и оформя от света около вас, от влиянието на вашите родители и вашето семейство, Знанието е все още живо във вас. То ви изпраща съобщения. То дори ви съветва в много ранна възраст.

При отглеждането на едно малко дете, вие не можете да унищожите Знанието в него, но можете да наслагвате Знанието с идеи, вярвания и очаквания. И тъй като детето се ражда с човешка природа, то ще има и човешки наклонности. То ще изпитва гняв. То ще изпитва разочарование. То ще изпитва ревност. То ще иска неща, които не са добри за него. То все още няма способността да разграничава кое е здравословно, кое не е здравословно, кое е опасно и кое е полезно. Всичко това е част от обучението по мъдрост, която е толкова важна за него и която е хубаво да се натрупва в него дори в много ранна възраст.

Така че докато детето се ражда с напълно непокътнато Знание, то трябва да се научи на мъдрост. Мъдростта трябва да се учи. Ето защо е много важно в началото да подкрепяте детето си и да го научите на мъдрост на фундаментално ниво: какво ще му помогне и какво ще го нарани, кое изглежда добро и кое наистина е добро, кое е полезно и кое е опасно.

Тъжно е, че повечето родители дори не могат сами да направят тези разграничения много ефективно и не могат да научат децата си на това, което самите те все още не са научили. Ето защо в Новото Послание не се набляга много на обучението на децата, защото родителите са тези, които трябва да получат основа в Знанието и да се научат да разпознават собствената си светска мъдрост, до каквато и степен да са я установили досега от техните собствени желания, вярвания и предпочитания.

Тогава подготовката на родителите наистина е първата стъпка, тъй като те не могат да дадат на децата си това, което самите те все още не са научили. Ако родителите все още не са се научили на истинска проницателност, ако все още не са научили стойността на дискретността, ако все още не са научили как да слушат себе си обективно, ако все още не са научили да се въздържат от осъждане на другите, ами, какво могат да дадат тези родители на своите деца, освен собствените си предразсъдъци, собствените си очаквания и тежестта на всичко, което им е поверено в детството?

За децата е важно това, което е важно за възрастните – знание, мъдрост, връзка и цел.

Както казахме, всеки се ражда с непокътнато Знание. Всъщност Знанието дори в новороденото е напълно непокътнато. То съдържа целта на човека и неговата посока. То съдържа информацията за това с кого трябва да се срещнат, какво да постигнат, както и местната мъдрост, от която ще се нуждаят, за да открият всичко това в хода на живота си, в рамките на многото несигурни събития, които животът ще им предостави и в които те ще се озоват.

Не е нужно да учите децата на Знание, защото не можете да преподавате Знание. Можете само да напомняте на хората, че Знанието е живо в тях, че има път към Знанието и Стъпки към Знанието, които могат да извървят.

Следователно за малкото дете е важно да започне да цени това, което вижда и чувства. Твърде рано е в ранна детска възраст децата да се учат да разграничават собствения си опит. Първо, вие трябва да се научите как да обръщате внимание и да цените собствения си опит. Това идва преди дискриминацията, преди да се научите как да различавате кое наистина е вярно от онова, което не е вярно.

Ако кажете на едно дете, че мечтите му са фалшиви или че чувствата му са маловажни, то няма да оцени собствения си опит. Ще го научите, че собственият му опит е безполезен, че то няма качества и заслуги, и че трябва само да се научи как да следва диктата на културата и религията.

Това е изключително опасно и за много хора то наистина създава пораженски модел, с който те ще трябва да живеят до края на живота си – пораженчески модел, който може никога да не успеят да преодолеят.

Искате детето да започне да се вслушва в своя опит. Попитайте го какво вижда. Попитайте го какво чувства. Оставете го да се изрази. Дори ако това, което вижда и чувства, изглежда абсурдно или невярно, важното е то да се научи да слуша в себе си. Това, което чува, все още не е толкова важно, колкото желанието и умението да чува, да слуша и да усеща това, което собственият му опит му казва.

Оценката идва по-късно. Разпознаването на опита идва по-късно. Ако нямате достъп до собствения си опит, ами, тогава вие няма да знаете какво да различите. Няма да можете да правите разлика между вашия опит и вашите идеи.

Това е големият проблем, пред който човечеството и другите форми на интелигентен живот във Вселената трябва да се изправят. Защото вие сте родени с два ума – ум, с който да мислите и ум, с който да знаете. Умът да знаете е постоянната част от вас. Дарът на Създателя е да ви напътства, да ви защитава и да ви води към вашите по-големи постижения в живота.

Умът, с който трябва да мислите ви помага да се ориентирате в подробностите на живота, да се справяте с физическата реалност, да се научите на различни умения и комуникация. Този ум има фундаментална роля, разбира се, но не трябва да ръководи живота ви, защото е предназначен да служи на Знанието, както умът е предназначен да служи на Духа.

Така че накарайте малкото дете да слуша опита си: „Какво почувства днес, като видя това нещо? Как се чувстваш сред тези хора? Какво чувстваш в този момент?” И просто го оставете да се изрази. Нека слуша. Нека се опитва да разбере какъв е собственият му опит и насърчете неговото изразяване.

Когато децата пораснат, можете да започнете да ги учите, ако познавате себе си, на разликата между мисленето и истинското преживяване на Знанието. Разликата е доста голяма, но повечето хора все още не могат ефективно да я различат.

Това, което е известно, е много проникващо във вас. То не се променя. То не се колебае. То не зависи от мненията на другите, от социалните условия или от преобладаващите вярвания във вашето общество. Вие го усещате в цялото си тяло. Може би го усещате или го преживявате като идея. Може би го изживявате като усещане. Може би виждате някакво изображение, свързано с него. Това е доста различно от вашите мисли. То е постоянно. То е широко разпространено и се усеща в цялото ви тяло.

Но умът ви мисли през цялото време, така че тези преживявания изглеждат редки и могат да се изгубят в мисленето, в нагласите, във вярванията и във вашите реакции към света около вас.

Да накарате млад човек да слуша и да следи своя опит, е началото за него да се научи да слуша Знанието – да слуша, да чувства, да вижда, да гледа, да започне да слуша вътре в себе си, докато слуша света, да започне да слуша вътре в себе си, докато преживява света. Това е естествено за малките деца, но те все още не са развили никаква мъдрост. Така че Знанието е само потенциал в тях.

Не мислете, че децата са мъдри. Те все още нямат мъдрост. Те ще скочат от скалата, ако им позволите. Те ще си сложат ръцете в огъня, ако им позволите. Те все още нямат мъдрост.

Мъдростта сега е много важна. Със сигурност всеки родител знае, че трябва да научи децата си на някои основни неща, за да могат те да избегнат опасностите, които им предстоят. Това е самото начало на обучението по мъдрост, което в крайна сметка е как да бъдем на света – как да бъдем на света, водени от Знанието.

Но трябва да научите тези неща. Да бъдете на света е толкова различно от това да сте във вашия Древен Дом. Необходими са години, години и години, за да научите тези неща. Човешката цивилизация, човешките участия, човешките взаимоотношения са много сложни и противоречиви. Изисква се истинско умение, за да можете да навигирате ефективно във всичко това, без да изгубите себе си и без да станете жертва на пристрастяване, депресия и самоунищожение.

Така че, когато извеждате детето си от къщата в света, вие започвате да го учите на неща за света. Накарайте го да наблюдава. Кажете му какво да наблюдава обективно. Не отправяйте присъди към други хора. Не казвайте: „Това е добре“. „Това е лошо.“ Просто го накарайте да наблюдава. Кажете му какво се случва – какво правят тези хора. Заведете го сред природата. Накарайте го да гледа животните и растенията, защото това е много освежаваща умствена среда за всяко дете.

Оставете го да се скита в рамките на допустимото. Оставете го да изследва. Децата обичат да изследват. Наблюдавайте го, но не проявявайте прекалена защита. Попитайте го какво преживява. Посочете му нещата. Прекарайте време с него и наблюдавайте  така, както наблюдава и то – със свежи и отворени очи.

Ако сте твърде заети, за да прекарате това време с деца, тогава не трябва да имате деца. Ако имате деца обаче, вие трябва да приемете, че това е част от техния подарък за вас и също така е част от вашия подарък за тях.

Това обучение на мъдрост не трябва да бъде придружено от заплахи. Не трябва да плашите децата. Вие просто искате те да могат сами да разберат какво гледат, като им давате определени насоки: места, които са безопасни, места, които не са безопасни, човешки ангажименти, които са безопасни и човешки ангажименти, които не са безопасни. Това е нормално, разбира се, в почти всички семейства, но не се стига много далеч в повечето случаи. Трябва да правите това през цялото развитие на вашето дете.

В определен момент от юношеството на вашите деца, вие вече не можете да ги обучавате на мъдрост. Децата няма да ви слушат. Те трябва да се учат от другите. Ето защо е добре в живота им да има други възрастни, които могат да им помогнат да научат неща и да преживеят тези неща – други членове на семейството или близки приятели. Важно е децата да имат достъп до повече на брой възрастни, отколкото само до родителите си.

Третото нещо е проницателността. Тук искате вашето дете да може да се вслушва в собствения си опит и с течение на времето да се научи да разпознава кое е съществено в неговия опит и кое не е, какво чувства дълбоко от нещата, които са само на повърхността на ума му.

Какво наистина чува в някого? Как оценява другите хора? Например, едно дете може да изпита страданието, на което са изложени неговите родители или други възрастни. Важно е да позволите на децата си да изразят това, като ги попитате: „Какво видяхте в този човек? Какво почувствахте с този човек?“ Всичко това е част от ангажирането им с много естествена проницателност, която е един от големите дарове на Знанието в тях.

Въпреки че можете да кажете на някого нещо невярно, вие не можете да накарате Знанието в този някой да повярва в това нещо. Въпреки че можете да бъдете неискрени по начина, по който се представяте, вие не можете да заблудите Знанието в другите. Ако сте ядосани, те ще го усетят. Ако сте обезпокоени, те ще го почувстват. Ако сте уплашени, те ще го почувстват. Ако сте нечестни, те ще го усетят.

Това е тази проницателност, която искате от вашето дете, защото това е основно умение в живота. Тази проницателност ще ги спаси от много бедствия и ще им даде все по-голяма сила, докато растат през детството и юношеството си.

Споделяйте мъдростта от други хора – от учители, от поети, от музиканти, от велики мислители. Изложете ги на мъдростта. Не им казвайте какво означава това или как трябва да гледат на него. Оставете ги да се справят сами – когато могат и когато достигнат възраст, в която могат да имат по-сложни мисли, по-дълбоки прозрения и по-високи умения за оценка.

И по всякакъв начин споделете с тях мъдростта, която сте научили през живота си – нещата, които сте направили и които не са работили, нещата, които сте направили и които са били наистина грешни; нещата, които сте направили и които наистина са променили ситуацията и са били мъдри и ефективни. Споделете опита си тук, но не оценявайте. Просто кажете: „Направих това и резултатът беше такъв и това беше грешка.“ Или „Направих това и се получи ето това, и то наистина беше много добро за мен.“

Споделете с вашите деца всички ваши прозрения, които са се оказали верни. Те искат да знаят. Те се интересуват от тези неща, но трябва да започнете отрано. Не можете да започнете  разговорите с детето си, когато то е тийнейджър, защото вероятно вече няма да ви слуша. Тогава то се опитва да слуша други хора. То вече се разграничава от вас.

На следващо място, ние имаме цел, но целта е нещо, което ще се развие естествено в рамките на индивида, ако основата му е изградена върху Знанието и ако той е придобил нарастващ запас от мъдрост в живота си. Често има очаквания, че децата трябва да знаят какъв ще бъде животът им и какво представлява животът им в ранна възраст. Това не е полезно и може да им се наложи да усвоят професионални умения или да имат нужда от образование.

Не налагайте въпроса за целта твърде рано. Когато са юноши, да речем след четиринадесет или петнадесет години, тогава е важно да започнете да им внушавате кое е най-голямото им умение и какво могат да направят на света. Но това е в самото начало. Това е въпрос, а не отговор. Това е възможност, а не търсене. Това е нещо, за което искате те да помислят сами.

Много от техните заключения няма да са ценни, но това е добре, защото те мислят за това. Те оставят въпроса отворен, защото тук въпросът е по-важен от отговора. Защото те ще трябва да се научат да обмислят въпроси, които нямат незабавни отговори. Това ще бъде част от тяхното обучение за мъдростта – да живеят с въпроси, вместо да приемат готови отговори.

Има много възрастни, които имат много отговори и никаква мъдрост, и нямат способността да живеят с въпроси. Те са твърде несигурни. Те са твърде ориентирани към своите идеи и вярвания. Те смятат, че техните вярвания са истината. Те смятат, че техните идеи са това, което са, защото никога не са научили за по-дълбокия разум в тях и не са изградили основа в него.

В крайна сметка най-големият подарък, който можете да дадете на детето си по отношение на целта, е вие ​​самите да живеете с истинска цел и да я демонстрирате. Всъщност и четирите неща, които споменахме – знание, мъдрост, проницателност и цел – се преподават най-добре чрез демонстрация. Ако едно дете расте в среда, в която родителите му се занимават с истинска и целенасочена работа, ами, това струва повече от всички думи на света. Това казва повече, отколкото думите могат да предадат.

Ето защо Новото Послание е насочено към възрастните, а не към малките деца. Но възрастните имат деца и когато започнете да преподавате това, на което учите детето си, чрез демонстрация и насърчаване на прозрението и наблюдението, тогава можете да предадете онова, което учите, на тези, които са под вашите грижи и които очакват да научат от вас за Знанието и мъдростта.

Сега вашето дете ще трябва да се справя със света, с образованието в света и със социалната среда с други деца и възрастни. И тук има много проблеми и опасности.

Първо, нека кажем, че е важно, ако е възможно, вашето дете да не бъде поставяно в среда, в която трябва да се занимава с противоположния пол за известно време. Оптимално е в ранна възраст момичетата да учат с момичета, а момчетата да учат с момчета. Важно е младите хора да имат възможността да придобият представа за себе си и за собствените си по-дълбоки наклонности, преди да бъдат хвърлени в ситуации, в които има много мощни социални сили на конформизъм.

Част от това не може да бъде избегнато, защото светът е такъв, но е много важно децата да имат ограничен контакт със сексуалността и с опитите за смислени отношения с деца от противоположния пол. В много ранна възраст приятелствата ще се развиват в играта и това е добре, но като деца, които навлизат в юношеството, е важно те да придобият представа за себе си, преди да бъдат принудени да се адаптират към сложността и компромисите, свързани с реалната социална среда с други деца.

Преждевременната сексуалност е вредна. Тя е прибързана. Тя измества фокуса на човека, преди той да е придобил представа за себе си и за посоката в живота си. И е вярно, че млади момчета и момичета, които не са имали много такива контакти, по-късно стават истински отдадени и успешни в начинанията си в живота.

Защото едно младо момче трябва да култивира уменията си в работата. То трябва да се съобразява с професията си. То трябва да развива практически способности и да не преследва момичета, същото важи и за момичетата. Те [момчетата и момичетата] трябва да се съсредоточат върху образованието, върху развитието на житейски умения, върху изграждането на това, което Новото Послание нарича Четирите Стълба на техния живот: Стълбът на Взаимоотношенията, Стълбът на Здравето, Стълбът на Работата и Стълбът на Духовното Развитие, които — по този начин и в този контекст — представляват култивирането на мъдростта и опита на Знанието.

Вие искате вашите деца да бъдат свободни мислители, а не просто ехо на културата. Искате децата ви да мислят самостоятелно, да взимат решения, а не просто да следват това, което им казват приятелите или онова, в което смятат, че трябва да вярват, за да бъдат социално приемливи.

Ще трябва да се справите с тези компрометиращи сили и в много случаи те не могат да бъдат преодолени. Но колкото по-голяма е силата на едно дете да мисли за себе си и да преосмисля своите идеи и вярвания, толкова по-голямо предимство ще има то в бъдеще, за да определи истинския курс в живота си, докато расте.

Отново стойността на психическата среда у дома, ангажираността в учението, в наблюдението и в разбирането с техните родители променят нещата. Ако родителите отсъстват и не са внимателни, техните деца естествено ще гравитират към тези, които им обръщат внимание и това обикновено са техните приятели и социалната им среда.

Децата усвояват културни ценности и очаквания. Дори и да се бунтуват срещу тези неща, те пак ги възприемат, тъй като самия бунт е форма на приспособяване. Колкото повече се бунтувате срещу нещо, толкова повече го намирате за истинско и толкова повече го възприемате.

Така че, за да могат да мислят свободно, децата трябва да имат среда, в която това се насърчава, което може да не е така в тяхното училище или сред техните приятели. Младите момчета и момичета трябва да се учат на умения, които са ценни за тях. Те ще имат нужда от тях в предстоящите трудни времена. Те ще трябва да се научат как да правят определени неща, как да поправят нещата и как да придобият практически умения в разпознаването и взаимоотношенията – с кого да бъдат и с кого да не бъдат. Това е много важно.

В юношеска възраст, детето може да започне да учи Стъпките към Знанието, но само ако наистина е готово и го желае за себе си, и само ако види предимството, което ще му даде това в отношенията му с другите и в навигирането в сложната социална среда, в която вероятно ще се озове.

Тук родителите трябва постепенно да се откажат от контрола, докато детето им навлиза в юношеството. Тук те трябва да служат като добър пример. Тук те трябва да проявяват сдържаност и толерантност. Тук те трябва да установяват твърди очаквания към техните деца, които да бъдат реалистични, постижими и хуманни. Тук животът и домът им трябва да се управляват по такъв начин, че да има яснота кое е приемливо и кое не е. Защото, когато няма граници, изглежда, че нищо няма значение. Когато няма последствия, изглежда, че нищо няма значение. И това води хората до отчаяние.

В дома ви се поставят граници според това, което родителите са изградили като жизнен стандарт. Детето трябва да расте в рамките на тези стандарти, а стандартите трябва да са достатъчно гъвкави, за да се адаптират към децата. Но ако родителите са неразбираеми и децата ще бъдат неразбираеми. Ако няма граници, детето ще се чувства несигурно и ще стане безразсъдно.

Колкото повече сигурност можете да създадете в дома си и колкото повече тази сигурност е подсилена хуманно и състрадателно, толкова по-голяма ще бъде основата за сигурността за вашите деца. Те ще са изпитали какво е истинска стабилност. Те ще видят, че родителите им ги учат на последователност, честност и почтеност, и ще възприемат тези неща. Ако тези неща липсват, децата ще се чувстват несигурни и неподкрепени. Те ще станат безразсъдни и ще инвестират себе си в други неща, които ще бъдат опасни за тях.

Силата на знанието в родителите, силата на тяхната връзка и споделената цел в рамките на тази връзка, всички те са критични за създаване на безопасна и фокусирана среда за децата. Тук, когато детето ви навлезе в юношеска възраст, вие трябва да му покажете пред какво се изправяте като родители – трудностите при изкарването на прехраната и проблемите, свързани с местните общности. Децата трябва да знаят за тези неща, защото това е част от тяхното обучение на мъдрост.

За съжаление в училищата не се преподават Четирите Стълба на живота, така че младите хора могат да преминат през целия път дори до висше образование и да имат много малко сила и стабилност в живота си. Учете децата си, когато са в състояние да научат, за Четирите Стълба, за стабилността, за проницателността, за опасностите да бъдете с хора, които са безразсъдни и саморазрушителни. Осигурете им възможно най-стабилна среда. Бъдете последователни в това, което преподавате и в това, което демонстрирате.

Не искайте от децата си да ви насочат, защото е ваша отговорност да ги напътствате. Не мислете, че децата ви са по-мъдри от вас, защото е ваша отговорност да ги научите на мъдрост. Не мислете, че вашето дете ви е приятел, защото имате връзка учител/ученик с него. Не оставяйте децата си да се носят по течението, особено когато са много малки. Обърнете внимание на тях и на техните влияния.

Учете ги на проницателност и мъдрост. Учете ги да слушат по-дълбокото си преживяване. Учете ги чрез демонстрация на силата на целите. Учете ги да ценят живота и бъдещето си и как да инвестират в живота си в бъдеще. Учете ги за парите. Учете ги на работа. Учете ги за сексуалността. Учете ги на това, което трябва да знаят, за да имат фокусиран живот, живот без катастрофи.

За да преподавате тези неща, вие самите трябва да ги знаете и да ги демонстрирате. Тук вашето ученичество сега има по-голямо значение. Тук вие обучавате не само себе си, но и вашите деца. Тук вашата сила в Знанието не е само за вашето обучение; тя е за благополучието и бъдещето на вашите деца. Тук развитието на вашата собствена мъдрост и собственото ви обучение на мъдрост стават част от ресурса, от който вашите деца могат да се възползват.

Следователно родителите трябва да станат ученици на Знанието. Те самите трябва да станат ученици на мъдростта. Те трябва да станат ученици на проницателността и ученици на целта.

Тук това, което разкрива Новото Послание, е от най-голямо значение и е толкова подходящо за времето, в което живеете. Защото Новото Послание е дадено, за да ви подготви да живеете пълноценно в момента и да се готвите за бъдеще, което ще бъде много по-различно от миналото. И тук вие учите децата си да живеят пълноценно в момента и да се подготвят за бъдеще, което ще бъде различно от миналото.

Сега учите не само за себе си, но и за другите. И вашият успех и неуспех като ученици на Знанието ще има голямо значение за резултата на вашите деца и на други хора, на които влияете и които ви познават.

С децата трябва да станете учители. За да бъдете добри и силни учители, вие трябва да сте силни ученици. Новото Послание ще ви научи как да бъдете силни ученици. И когато сте силни ученици, вие ще бъдете добри учители.

Вашите деца са ваши ученици. Не можете да избягате от това. В определен момент те няма да искат да учат много от вас. Може би от своето юношество до ранна зряла възраст, те ще искат да слушат другите, но вие сте техни основни учители.

Ако ще имате деца, вие трябва да приемете тази отговорност. Това е безценно и ще благослови живота ви, ако можете да приемете тази отговорност и да се ангажирате ефективно с нея.

Това, което ви разкрива Новото Послание, ще бъде част от вашия дар за вашите деца, но това трябва да бъде дар, който те могат да изпитат, а не нещо, в което да вярват. Защото опитът е постоянен, а вярата е като вятъра.