Свещеното

Време е да поговорим за Свещеното – кое наистина е свято, кое трябва да се почита, кое трябва да се признае – и да видим как Свещеното е много по-различно от нещата, които се смятат и почитат като свещени от много хора по света.

Защото това, което е свещено, не може да бъде докоснато. То не може да бъде назовано. То не може да бъде задържано в ръце. То не може да бъде място, сграда или предмет. Това, което е свято, е нещо, което е постоянно.

Защото в началото беше Свещеното. В края беше Свещеното. По средата, между тях, беше Свещеното. То е минало, сегашно и бъдеще. То е момент на преживявяне. То е откровение.

Това е спомен, който се простира назад през коридорите на вашия ум, толкова далеч назад, че достига отвъд този живот, отвъд този набор от обстоятелства. Това е като да си спомняте нещо, което винаги е било, но е забравено.

Когато хората имат такова преживяване, те знаят, че има нещо постоянно в живота им. Това не е вярване, че нещо е постоянно. Това не е вяра, основана на страх и опасения. Това не е приспособяване за компенсиране на безпокойството, което съпътства осъзнаването на собствената смъртност и ограничения живот тук, на света. Свещеното е като пламък, който никога не изгаря.

Когато някои личности са имали свещено преживяване в миналото, хората пазят спомена за тези събития и считат местата, където са се случили тези събития и са дадени жертви, за свещени. Тези места се считат за святи и се изграждат красиви паметници — някои от тях толкова красиви, че хората идват отвсякъде, за да ги посетят, да им отдадат почит и да ги преживеят.

Но те не са свещени. Ако знаехте кое наистина е свещено, щяхте да разберете това. Ако сте изпитали това, което е свято, ще разберете това. Тук няма да има проблем. Не бихте спорили.

В някои традиции по света, самата Земя се счита за свещена – цялата Земя, а не само едно конкретно място. Но Земята не е свещена. Това е просто Земята.

Една сграда – колкото и красива, колкото и историческа, колкото и богато украсена или феноменална да е – е просто една сграда. Една статуя или един обект, са просто статуя и обект. Да ги обявявате за свещени, да настоявате или да вярвате, че са свещени, означава да пропуснете тяхната същност. Защото едно нещо може да бъде свято за вас и за вашата култура, но да не е свято за другите. За тях това е нещо интересно или красиво. За тях е просто едно нещо. За тях то не е свято.

Но всеки, който има преживяването на Божието Присъствие или на движението на Знанието в себе си ще знае, че това е нещо свято. Това е нещо много по-различно от всичко останало – от всяка идея, от всяко вярване, място, традиция или ритуал – че за всеки, който го изпита, ще бъде свещено или най-малкото забележително и объркващо.

Да познавате Свещеното означава да се освободите от много объркване, враждебност и привързаност към нещата. Защото Бог не е привързан към тези неща. И по-големият разум, който Бог е поставил във вас – по-дълбокият ум, умът на Знанието – също не е привързан към тези неща.

Но умът – умът на света, умът, с който мислите – прави нещата свещени. Той има свои богове. Без да осъзнава великото Присъствие, без да осъзнава Огъня на Знанието, горящ във вас, той създава свои собствени свещени събития, свещени места, свещени хора, свещени предмети и така нататък.

Редно е да почетете мястото, където се е случило нещо свято или да почетете човек, който е изразил святото в живота си по най-автентичен начин. Но не обявявайте тези места за свещени, защото това е объркване. Преминете през тях, почетете ги или помнете човека или събитието, но запазете святото, защото то е свято.

Защото това, което е свято, не е предмет. То не е книга. То не е място. То дори не е събитие. Това са всички неща във времето, през които се движи Свещеното.

Ако можете да знаете какво е свято, бихте могли да го изпитате навсякъде. То ще бъде с вас навсякъде. То ще може да ви говори навсякъде. То ще може да ви движи, по-дълбокото движение на живота ви, навсякъде.

Страстите идват и си отиват. Страхотните романси идват и си отиват. Житейските преживявания идват и си отиват. Може да преживеете голяма красота или трагедия, създаване и разрушение, драматични събития и светски събития, но това, което е Свещено, остава.

То е неподвижно и се движи. То е толкова неподвижно, че и вие трябва да станете неподвижни, за да го изпитате. И все пак то се движи – защото сте изпратени тук, за да направите нещо, да дадете нещо, да признаете нещо и да се обедините с определени хора за по-велика цел. Това движение също е свято.

Бог не е като някаква далечна звезда. Бог се движи във вашия живот – движи се през света, движи се през хора, места и събития, защото всеки е изпратен тук, за да даде и да направи нещо. И фактът, че хората не са преживели това – не са го разпознали или осъществили – е коренът за страданието на всички.

И все пак много хора знаят, че има нещо свято в живота и затова се опитват да му дадат определен израз – свещена крава, свещен храм, свещена книга, свещена история, свещен предмет, свещено Слънце, свещена Земя – дори небесата, вселената, Великата общност.

Но това, което е Свещено, се движи през всички тези неща, то се движи като вятъра. Вие не можете да го заснемете. Не можете да го задържите. Не можете да го посочите на друг и да кажете: „Това е то. Вярвай в него.”

Свещените предмети се губят. Големите храмове се разрушават или падат. Дори свещената Земя в далечното бъдеще вече няма да бъде тук и всичко, което се е смятало за свещено на нея, вече няма да съществува.

Но Свещеното остава. То е в Мистерията. Трябва да имате смелостта и увереността да влезете в Мистерията, да бъдете неподвижни.

Хората не могат да стоят неподвижни, защото се страхуват – страхуват се от това, което могат да почувстват, да знаят и видят. Защото тези неща вече са в тях и чакат да бъдат разкрити. Хората се страхуват от себе си. Те се страхуват от живота. Те се страхуват от промяната. Те се страхуват от Бога. И все пак тези неща съществуват в тях и чакат да бъдат открити.

За тези, които са преживели Мистерията, за тези, които са преживели Свещеното, то е по-реално от всичко, което можете да докоснете, от всичко, което можете да помислите, да видите, чуете или държите в ръцете си. Тези неща стават по-малко реални и по-малко значими.

Вие вече сте свободни да преминавате през живота като вятъра, като Присъствието, като Свещеното. Да, вие си оставате хора със задължения и трудности. Вие изпитвате болки и страдания за някои неща. Вие имате разочарования. Вие изпитвате неудовлетвореност. Но има нещо Свещено, което компенсира болката, раздора и объркването в живота.

Бог изпраща Нови Послания на света, за да обнови Свещеното и да възстанови съзнанието на хората за Свещеното. Това не е само, за да повлияе на човешката история. Това не е просто да се даде на човечеството ново съзнание или да се задвижи по-голям набор от събития, които да променят хода на човешката история. Новите Божии Послания са предназначени да направят тези неща, но те са тук основно, за да възстановят Свещеното. Те са тук, за да компенсират объркването и откъсването на хората от Свещеното.

Защото това, което е Свещено, бива осквернено и се превръща в идоли, ритуали, вярвания и потисничество. Свещеното сега е опетнено в механизъм за контрол над хората, хомот и окови за човечеството, изисквания, множество правила, които са негъвкави и нехуманни.

Свещеното е изгубено. Хората са потиснати и обеднели. Те спорят помежду си за това, което смятат за свято. Те се борят помежду си за това кой от Божиите Пратеници да бъде почитан. Те се борят помежду си за историята на своята религия. Те се борят помежду си за ресурсите на света. Те се сблъскват заради своите идеи, а болката и страданието на човечеството се увековечават и задълбочават. И Свещеното се губи за хората като вдъхновение, като мистерия, като невидимото движение на Бога и Божиите емисари. 

Затова, на големи интервали от време в света трябва да се изпраща Ново Послание от Бог. Тук няма окончателен пророк, защото нуждите на човечеството и на душата във всеки човек изискват Свещеното.

Без него, вие сте интелигентни животни, толкова интелигентни, че сте наясно с вашето бъдеще и с вашата смъртност, толкова интелигентни, че страдате в много по-голяма степен от всичко останало в природата. Но Свещеното живее с вас. Без него животът е безплоден, пустиня – без удовлетворение, без чувство за постоянство, без мир, без решение. Земята и Вселената са студени и непримирими. Без Свещеното, част от вас остава неосъществена, по-дълбоката част от вас, частта от вас, която чака да бъде открита.

Не наричайте нищо за свято. Няма свято място. Няма свети хора. Няма свещени книги. Няма свещен храм, църква или джамия. Подхождайте към тях с благоговение, с уважение, но не ги наричайте свещени. Защото това, което е Свещено, е много по-велико. То е, за да ви отведе отвъд света, докато сте в него, за да можете да сте на света, но не и от него.

Това е, което ви дава силата и връзката с Бога. Разбира се, то е загадъчно, защото е съществувало преди света. То ще съществува и след света. Ето защо не можете да го видите, да го чуете или да го държите в ръцете си.

За да го изпитате, вие трябва да се научите да бъдете неподвижни. И трябва да поемете по Стъпките към Знанието, по-дълбокия Ум, който Бог е поставил във вас – където може да се изпита Божието Движение, където може да се изпита Божията Мъдрост, където може да се изпита Божията Воля и Присъствие в живота ви.

Не е нужно да сте религиозни, за да имате такова преживяване. Не е нужно да вярвате в определена религия, за да имате това преживяване. Тук религията може да бъде полезна, ако се разбира като път към Свещеното. Но ако религията е само удобство, само нещо, на което чувствате, че трябва да се подчинявате, само социална конвенция или политическо изискване, тя е загубила истинската си стойност за вас.

Свещеното е достъпно дори за тези, които не са религиозни, които нямат религиозна вяра и не следват предписание или определен път. Ако успеят да преживеят и почувстват това движение в живота си, то ще ги освободи от техните оплаквания, от тяхната враждебност, от тяхната мъка, от техния трепет, от техния страх от живота, от страха им от тях самите, от страха им от другите и от Бога.

Какво друго би могъл да ви даде Бог, което би било по-велико от това – това голямо облекчение, това велико утвърждение, това велико потвърждение, че сте изпратени тук отвъд света, за да доставите нещо много специфично и обикновено в него?

Да го следвате означава да се движите с това, което е свято. Това е да усетите как се движи живота ви. Независимо дали сте религиозни или не, вие имате свещено преживяване.

За богатите е по-трудно да преживеят Свещеното, защото са направили свещени толкова много други неща. За бедните е трудно да преживеят Свещеното, защото са гладни. Те са нуждаещи се. Те нямат това, от което се нуждаят, за да се поддържат, и затова вярват в магии и чудеса, и имат нужда от чудо, за да оцелеят. Те имат нужда от нещо, което не могат да видят, и което да им помогне. [В това] за тях е по-лесно да преживеят Свещеното.

Но тук, отново, Свещеното е това, което е постоянно – отвъд нуждите на деня, отвъд богатството и блясъка, отвъд мъките на глада.

Ако човечеството можеше да осъзнае това, то би прекратило войните. Това би направило възможно сътрудничеството и обединението. Това ще създаде по-истински и общ набор от ценности. Това би означавало, че религията няма да бъде използвана като претекст за война, като инструмент на държавата или като нещо, което разделя човечеството и го поставя в конфликт със себе си. Няма да има спор коя книга е свещена, кой пророк е свещен или кой Пратеник е по-велик от другия Пратеник. Вие бихте изпитали това, което е свято или не бихте го направили.

Бог ви храни чрез Свещеното. Ако не сте нахранени, значи сте гладни. Душата ви гладува. Дори да живеете в разкош, дори да имате всичко и да сте свободни да пътувате, душата ви е вечно гладна и затова сте толкова недоволни.

Бог ви храни на различно ниво, на нивото на душата, защото тук животът ви става реален и смислен, с цел и посока, защото се движите с това, което е свято и не сте възложили святото на друго нещо.

Притежанията са или полезни, или не. Те или ви помагат, или не. Те имат стойност в това, което служат. Може би имате нужда от много, за да осъществите вашата цел на този свят. Може би имате нужда от малко или от нищо. Стойността на нещата тук сега се свързва с по-голяма цел, със служене на Свещеното, без самите те да стават свещени.

Не наричайте дори тялото си свещено. То обаче може да служи на Свещеното. Само Бог наистина знае как това може да се осъществи напълно. За да знаете това, вие трябва да следвате по-дълбокия разум, който Бог е поставил във вас, където движението на Свещеното може да бъде изживяно и изразено.

Всеки истински артист знае това. Всеки наистина креативен човек го знае. Те знаят, че са средство за нещо по-мистериозно. Те не само изпълняват феноменални или уникални задачи. Има нещо, което ги движи, което е източник на тяхното творчество, на тяхното изкуство или на тяхната музика – тяхното вдъхновение.

Най-големият дар е да споделяте това, което правите в служба на Свещеното – без да наричате действията си свещени, без да наричате местата свещени, без да наричате книгите свещени. Защото това, което е свято, е постоянно и това го прави свещено.

Огънят на Знанието, който гори във вас, генерира отдадеността, смелостта и убеждението да дадете истински принос за света. Това е като Свещен огън. Не можете да го изгасите. Можете само да го изгубите от поглед. Бог го е поставил там.

В противен случай, вие просто бихте се изгубили на света, пометени, пометени от всичко – от вашите страсти, трудности, проблеми с оцеляването, с изискванията на другите, с великите и трагични движения на човечеството и цивилизацията. Вие щяхте да сте изгубени за света.

Затова Бог е поставил Знанието и Огъня на Знанието във вас. Така че дори да се изгубите, вие ще продължите да бъдете свързани. Дори да се объркате, дори животът ви да бъде почернен, вие ще продължите да сте свързани със Свещеното.

Тук вие използвате вашия храм, вашата църква, вашата джамия, вашето свещено място, красотата на природата и вашите спомени, за да служите на Свещеното. Сега те имат смисъл и стойност. Те не са свещени, но служат на Свещеното. Това е тяхната стойност. Вие минавате през тях като вятър. Те имат по-голяма служба и по-голяма стойност, защото служат на Свещеното и защото вие служите на Свещеното.

Тук няма религиозна тирания. Тук няма религиозен конфликт. Тук религията се превръща в пътека към Свещеното, без самата тя да бъде свещена. Тук всеки път към Свещеното има стойност, ако наистина е приложен. Тук няма осъждане.

Тук идеите ви за Ад и Рай отпадат, защото какво е Рая без Свещеното? А Адът е живот без Свещеното. Такъв е бил вашият живот. Има и по-лоши адове от този. Има и по-големи степени на страдание и разединение. Но Свещеното остава и ви зове да се завърнете.

Тук, вие сте освободени от миналото и от вярванията на миналото. Тук се освобождавате от вашата агресия. Тук се освобождавате от вашата омраза и непростителност. Всичко това е възможно благодарение на Свещеното.

Тогава се върнете към това, което е постоянно и реално. Не можете да го идентифицирате. Не можете да му дадете място, дата или име. Да направите това значи, да го изгубите от поглед.

Бог е поставил Знанието във вас, за да може Свещеното да се движи в живота ви и да можете да го изпитате дори в сегашните обстоятелства. Това е най-големият дар и източник на вашето изкупление. Защото Свещеното ще ви даде нов живот. Това е животът, животът, който Бог е създал.