Целта на Религията

Сега и тук е важно да говорим за целта на религията. Религията е част от човешката история и всички опити тя да бъде изкоренена или минимизирана са се оказали неуспешни. 

Защото не можете да отречете реалността на човешкия дух. Не можете да отречете фундаменталната реалност, че в хората има по-голяма духовна нужда, която трябва да бъде изразена. 

Но както всички неща на света, това, което е естествено и съществено, може да бъде изкривено, неуместно използвано и злоупотребявано, свързано с други цели, особено когато тези естествени импулси се свързват с правителствата и могъщите сили в обществото.

Казано по-просто, целта на религията е да култивира желанието и способността за изживяване на Божественото Присъствие в живота на човека. Всички учения и ритуали, независимо дали в големите институции или в уединението на дома, са с тази цел. А желанието и способността да се преживее Божественото Присъствие, е да се доближат хората до силата на Знанието, което Създателят на целия живот е поставил във всяко човешко сърце.

И все пак, когато погледнете своя дом или чужди земи, вие ще откриете, че съществува голяма бедност, голяма бедност в това, че животът на хората не демонстрира Присъствието и силата на Знанието. Погледът на разочарование и недоволство, чувството на съжаление у по-възрастните, чувството на безнадеждност и обезсърчение у младите са доказателство, че тази сила и това Присъствие не се изживяват.

Сега религията се е превърнала в ярем и в окови за хората, и изисква от тях да вярват в определени и предписани линии на мислене, и да се държат в съответствие с определени предписани линии на поведение. Но това далеч не е основната цел на религията. Да се изисква, чрез подбуждане на страх или заплаха, хората да се придържат към определена система от вярвания, не представлява същността и целта на религията. Но това е толкова очевидно в света днес.

Религията се е превърнала в различна форма на управление – форма на управление, която се стреми към власт и господство, форма на управление, която се стреми да преодолее конкурентните си съперници, както и конкуриращите се програми на други религиозни традиции и религии. По този начин има състезание и нещо като война между най-радикалните елементи на тези системи на вярвания. Но това не е истинската религия.

Създателят на целия живот е инициирал всички световни религии, но всички те са били променени от хора и правителства, от култури и традиции, и от конкуренцията за власт на света. Ето защо днес има толкова много хора на Земята, които, въпреки че имат истински духовни нужди и копнежи, са силно смутени и объркани от проявленията на религията.

Къде можете да откриете усъвършенстването на вътрешния си живот? Къде е ударението върху разпознаването, следването и приемането на силата и присъствието на Знанието в индивида? Къде е ударението върху развитието и насърчаването на способността и желанието на индивида да преживее Мистерията на Божественото Присъствие – Мистерия, която противоречи на всички религиозни учения и конвенции?

Къде се насърчават такива неща в индивида? Посещавате църквата, храма или джамията и какво друго освен акцент върху поддържането на идеологията, институциите и изискванията на религията ви се представя? Този акцент е извън контекста и връзката ви с основната цел на религията.

По същество всяка религия е, за да преподава Пътя на Знанието и да въведе индивида в пряко преживяване на Знанието, по-дълбокия ум отвъд интелекта, Умът, който Бог е предоставил на всички хора, да ги напътства, да ги защитава и да ги води към по-голям живот и изразяване на Земята.

Но вие не чувате този акцент. Вместо това, вие сте насърчени да вярвате, да се придържате и да следвате предписанията на една религиозна традиция, колкото и нелогични, и неразумни да са те в контекста на съвременния живот. И това се нарича „Божието Слово“, Божията Воля за човечеството.

Разбира се, има голяма конкуренция между съревноваващите се сили за това кой да притежава крайната и окончателна претенция за Божията Воля и предписание за човечеството. Сякаш нерелигиозните са поели бизнеса с религията за свои собствени цели. Без да осъзнаят основната ѝ цел и значение, те са я превърнали в нещо друго. Религията е като нова политическа партия и тя, разбира се, също има политически цели.

Това е толкова далеч от първоначалния импулс и намерение на Бог за религията – да поддържа живо Знанието на света, да преподава Пътя на Знанието, да насърчава човешката отговорност и етично поведение, не просто като предписание, като изискване за пропуск за Рая или за някакво бъдещо възвишено състояние.

Това наистина е отричане на естествената почтеност и етика, които ще възникнат в човека, който е изпитал тази сила и това присъствие на Знанието, и се ръководи от неговата мъдрост и благодат. Тези хора, без значение в коя част на света живеят, без значение от какво племе, група или култура идват, ще поддържат едни и същи ценности, защото това са ценностите на Знанието.

Така че имате свят, който изглежда дълбоко религиозен, но в същото време и свят, който не практикува и не набляга на това, за което всъщност служи религията. И като се има предвид подчинението и потисничеството на народите през цялата човешка история, каквото и свято намерение да е било поддържано, то е било поддържано само за елита, за монасите и адептите.

В резултат на това истинските Божии Пратеници е трябвало да разчупват веригите на условностите и да поучават в противовес на преобладаващите религиозни вярвания и нагласи. Те е трябвало да се превърнат в бунтовници и реформатори, противодействайки на склонността на човечеството да превръща святото, в светско.

Какво е намерението на истинския Пратеник, освен да предизвиква духовния Огън в индивидите и да ги доведе до контакт с по-дълбоката съвест, която съществува в тях – съвест, която не е продукт на социалното устройство или на социалните очаквания, а по-дълбока съвест, която е вродена и съществена за човешкия живот?

Така че вие имате свят, който е религиозен, но не познава религията. Имате свят, в който религиозните институции и техните защитници се сблъскват и съревновават помежду си, без да осъзнават, че Източникът на тяхната вяра е един и същ. Те ще имат хора, изискващи и очакващи придържане към идеи, вярвания и съвети, но хора, които никога не са получили истинското посвещение в мистерията и силата на Присъствието.

Религията се е бетонирала. Тя е станала политическа. Тя се е превърнала в икономическа и социална сила, стремяща се да запази статута и силата си на всяка цена. Така че сега тези, които наистина отговарят на истинската цел на религията, са в изгнание и се оказват еретици и визионери, следващи Мистерията – Мистерия, която е загубена за толкова много хора в религиозните ордени и институции.

Сякаш религията се е превърнала във враг на това, на което всъщност служи. Сега това е религия на държавата, религия на традицията, религия на историята, религия на фиксираните идеи, на фиксираните вярвания и на изключителните претенции за власт. Засега желанието и намерението на Създателя е да запази Знанието живо на света.

В някои случаи религията се е превърнала във враг на Знанието, заявявайки, че само Бог има Знанието, че хората са глупави и трябва да бъдат затворени като животни, да бъдат програмирани и обусловени да вярват – да вярват в неща, които са невероятни и невъзможни, да вярват в неща, които противоречат на по-дълбокото преживяване, което имат хората, неща, които са далеч от истинската мистерия и дълбокото преживяване, което е същността на истинската религия.

През вековете мистиците и мъдрите индивиди, са поддържали живи тази Сила и това Присъствие, но са били отхвърлени в периферията на религиозните институции. Те са бунтовниците и реформаторите, които, макар и отричани или подозирани от властите в своите страни, всъщност са дали живот, съдържание и смисъл на празните религиозни практики, които преобладават в човешкото общество.

И така, какво означава това за вас? Това означава, че има по-голяма сила и по-голяма мистерия в живота ви и че връзката ви с Бога е чрез Знанието, чрез по-дълбокия разум, който Бог е поставил във вас, разум, който е отвъд сферата и обсега на вашият интелект. Тази сила ви зове и вашият отговор представлява най-дълбоката нужда на вашата душа – нужда, която е по-дълбока от нуждата за оцеляване и удовлетворение, от нуждата от образование и възможности, от нуждата от приятелство и партньорство.

За да откриете тази нужда, вие трябва да осъзнаете, че това, което светът ви предоставя, е недостатъчно. Той отговаря на социални и психологически нужди. Той отговаря на практически нужди. Но в същото време, той не отговаря на истинските нужди на душата. Това изисква ангажимент от изключителен вид.

Създателят на целия живот, естествено, разбира това затруднение – че религията се е превърнала в проблем, а не в отговор, че тя се е превърнала в пречка, а не в път, че истинската цел и акцент на религията са били загубени по толкова много начини, и че сега само един много мъдър и изключителен учител в рамките на една религиозна традиция може да говори на Мистерията и Силата, и да се позовава на по-дълбоката съвест в индивида.

Но такива учители са рядкост. Те представляват малцинството от онези, които претендират за църковни правомощия и авторитети. Защото как можете да сте верни на църквата, джамията или храма, ако най-голямата ви вярност е към Знанието, което представлява вашата вярност към Бога? И ако Бог не е обвързан с човешката мисъл, с човешката философия и теология, тогава вие като последователи на Знанието също няма да сте обвързани с тези неща. Това ви прави свободни и неконтролируеми. Това ви прави проницателни и неподкупни. Това ви кара да поставяте под съмнение стойността на религиозната власт и етика, както и поведението на религиозните институции – все неща, на които религиозните институции са склонни да се съпротивляват и потискат.

Следователно е необходимо да се върнете към това, което е съществено, към първоначалния импулс и сила на религията – не религията на държавата, не непременно религията на традиционните институции, а към нещо много по-чисто, което може да съществува в тях и отвъд тях.

Пазете се от вярвания, които изглеждат вградени в камък. Пазете се от прокламации на изключителна привилегия или власт от религиозните водачи. Признайте, че има хора, които са ориентирани към свободата, но има и хора, които са ориентирани към контрола. Ориентираните към контрола се страхуват от свободата и от Мистерията, защото не вярват във вродената доброта на човешкия дух. Те са загубили вярата си в човечеството и са положили цялата си вяра в своята идеология и предписанията, за които вярват, че са дошли от Бога.

Но Бог е дал само препоръки, а не правила чрез великите учители – препоръки и насоки за живот, за да помогне на хората да се ориентират в живота си правилно, продуктивно и ползотворно.

Следователно, за да откриете истинската си връзка, вие трябва да учите Пътя на Знанието, тъй като Пътя на Знанието е в сърцето на всяка религия. Това не е метод за вярване. Това не е метод за подчинение. Това не е метод за сляпо следване на предписания и съвети на религиозни водачи и институции. Това е откриване на силата и присъствието на Знанието във вас, както и учение, чрез което с течение на времето и посредством определени инструкции, да различавате тази сила и това присъствие от другите импулси и принуди, които съществуват във вас като индивиди.

Божията цел на света е да поддържа Знанието живо, така че човешката свобода, човешката справедливост и състрадание да могат да бъдат поддържани живи на света. Божията цел не е да въздига религиозни лидери или институции, или да коронясва някой над друг. Това са човешки творения, а не Божии творения и затова са склонни към грешки и поквара.

Бог е предоставил Ново Съобщение на света, за да изясни тази картина и да осигури ясен път за онези, които се стремят към истинско преживяване. Те могат да имат това преживяване в рамките на своите религиозни традиции или извън тях.

Новото Божие Откровение може да противоречи на политическата идеология и на дългогодишните вярвания, но това се случва, когато онова, което е чисто, се противопостави на това, което е променено и адаптирано.

Бог не е обвързан с човешките творения, с човешките вярвания и съвети. Бог осигурява само това, което е реално и съществено, за да запали човешкото сърце и да даде на всеки индивид основа за вътрешно, а не за външно насочване.

Тук вашият имам, равин или свещеник могат да ви помогнат, само ако се ръководят от Знанието. Но те ще ви попречат, ако не се ръководят от него. Трябва да се научите да виждате разликата.

Религиите са институции, които трябва да бъдат поддържани и защитавани. Те се конкурират помежду си, така че никоя от съществуващите религии на света днес, не може наистина да насърчи човешкия мир и човешкото единство. Защото всички те претендират за специални привилегии и само няколко индивида в тях, които подкрепят едно велико вселенско движение и приемат  всички световни религии, могат да противодействат на тази разделяща и разрушителна конкуренция.

С тези думи, Ние говорим на човешкото сърце, а не на интелекта, който иска всичко да бъде изяснено и се придържа към своите представи, вярвания и традиции.

Няма нищо лошо в една традиция, ако тя изпълнява основната цел на религията, а именно да вдъхновява и разширява желанието и способността на хората да изпитат Божието Присъствие и ги свързва с по-дълбокия разум, който Бог е поставил в тях, и който ще бъде от съществено значение за техния успех и благополучие на света. Това е много по-важно от учението на основателя на една религиозна традиция. То е много по-важно от официалните декларации на вярата или доктрината на една религия.

Хората празнуват, боготворят и повтарят безкрайно живота на великите учители, но могат ли наистина да живеят живота, който тези учители насърчават? Важно е не само човешкото поведение, тъй като хората могат да се държат добре по всякакви погрешни причини. Хората могат да се наредят на опашка за социално предимство, за икономическо предимство и за постигане на социален статус и приемане. Но това не е религия.

Ако вие се стремите да разберете по-голямата си цел на света и по-висшия смисъл на живота си, това означава, че сте религиозни личности. Дали принадлежите към църква, джамия, синагога или друга религиозна организация, е второстепенно.

Насърчаването на религиозната идеология на света, не означава подкрепа на Божията Воля и цел тук. Само ако тази идеология и система от вярвания могат да отговорят на основните изисквания на религията, те ще имат истинска и трайна стойност, и ще донесат истинска полза за хората.

По същия начин, никое религиозно учение не трябва да насърчава война и нападение срещу други народи. Това представлява конкуренция за власт между тези групи, но това не е религия.

Религията ви отвежда при Бога и при това, което Бог е поставил във вас да ви води, да ви защитава и насочва към велики постижения в живота. Всичко друго извън това е изобретение, човешко изобретение и адаптация.

Хората ще трябва да разберат какво означава това по отношение на прилагането на закона и управлението на обществата. Бог не е тук, за да управлява общества или да изпълнява тънкостите на правната наука и прилагането на закона.

Бог ви насочва към Мистерията, а не към проявлението. Бог ви призовава в Мистерията, а не предписва проявлението. Ако искате да имате повече светци на света, ако искате да имате наистина вдъхновяващи личности на света, ако искате човечеството да има по-висок стандарт, който се ражда не от потиснически режими, а от естествено разбиране, тогава трябва да насочвате хората към силата на Мистерията.

Виждате ли, религията няма отговор на всеки социален и политически проблем, но тя осигурява на хората достъп до по-дълбокия разум, който може да ги напътства ефективно при посрещането на всички техни нужди. Религията трябва да бъде свободна от държавата и политиката, които само ще я опетнят и покварят до степен, в която онези, които претендират, че са свети хора, ще призовават хората към убийства.

Това е степента на изкривяване и отклонение, която е установена в днешния свят и затова има Ново Послание от Бог – да се възстанови яснотата и целта на религията, както и значението на духовната практика и природата на Божественото откровение, което трябва да се случи във всеки човек.

Не е достатъчно да празнувате Откровението на един велик учител, ако не откриете вашето собствено Откровение. Не е достатъчно да се прекланяте пред един велик учител или еманципатор, освен ако не откриете тази сила и това присъствие в живота си, което ще се приложи в много по-обикновени и прости обстоятелства в ежедневието ви.

Тук контрастът е значителен и трябва да бъде добре осмислен. Ако искате религията да бъде нещо, вие ще загубите нейната същност и значение, и ще я превърнете в нещо друго, което тя никога не е трябвало да бъде. Ако искате да превърнете религията в набор от идеали и вярвания или в сложна теология, вие ще загубите нейната същност и цел.

Да се спори дали Исус или Мохамед е най-великият учител и кой е дал последната дума на човечеството, е толкова нелепо и далеч от естеството и намерението на религията, каквато Бог е възнамерявал да бъде, че представлява жалко омаловажаване и изкривяване на това, което религията наистина представлява.

Да се мисли, че Мохамед е дал последното Откровение, означава да не се разбира Божията Цел и Присъствие. Защото Бог има още много какво да каже на света, особено в тази велика и повратна точка, в която човечеството е изправено пред западащ свят, свят на намаляващи ресурси, в която човечеството е изправено пред реалността на контакта с интелигентния живот във Вселената – две велики събития, които нито едно от предишните Божии Откровения не е адресирало и не е могло да адресира разумно и в достатъчна степен.

Религията е напластена с идеи, вярвания, институции, закони и изисквания, които са станали репресивни или отвратителни за свободолюбивите хора. Те не отговарят на по-дълбоката нужда на душата. Ето защо трябва да се върнете към същественото и истинското. Храмът, джамията, църквата и племенното място за поклонение са местата за почитане на Мистерията и за предизвикване на Присъствието и Силата.

Пътят на Знанието, който е в основата на всички световни религии, трябва да се превърне в основно учение, вместо да се фокусира единствено върху духовници, монаси и изключителни личности. Това е предизвикателството пред вас, в противен случай религията ще бъде част от проблема на човечеството, а не основно средство за помирение, вдъхновение и високо етично съзнание. Нека това бъде разбрано от вас.