Вие не сте Вашият Ум

Вие не сте вашият ум. Вие не сте вашият интелект. Вие не сте вашите мисли. Вие не сте вашите вярвания. Вие не сте вашите спомени. Вие не сте вашите конфликти. Вие не сте всички тези неща, с които се идентифицирате.

Мистерията кои сте вие съществува отвъд обсега и царството на интелекта и отвъд реалността на тялото. Но вие обитавате това тяло сега и интелектът е там, за да ви помогне да се ориентирате в този свят и да участвате в него. Вашият интелект е едно чудесно средство за комуникация. Той е изящен, дълбок и способен да прави чудесни неща, ако се култивира правилно. Но за всички ученици на Знанието във всички традиции е необходимо да осъзнаят разликата между вашата истинска природа, вашата по-дълбока природа и структурата на вашия ум, и вашата система от вярвания, колкото и организирани или неорганизирани да са те.

Че живеете на повърхността на ума и не знаете за неговите дълбини, за неговата мистерия и за истинската му сила и способности – това трябва да бъде признато или ще си мислите, че духовността е вяра или система от вярвания. Ще си мислите, че духовната практика е с цел укрепване на идеи и вярвания, а това разбира се е изключително манипулирано от правителствата и религиозните институции – манипулиране на вярванията, защото повечето хора все още не са наясно, че това, което са, не е техният ум и смятат, че онова, което мислят, е това, което са и което представлява тяхната същност.

След като успеете да разчупите това предположение и тази фикция, една врата започва да се отваря към вътрешния ви живот, където скоро ще изпитате, че имате по-голяма и по-дълбока природа отвъд вашите мисли и идеи. Седнете неподвижно двадесет или тридесет минути и това ще стане много очевидно за вас.

Това е като шума на улицата – вашият повърхностен ум – той се удря и блъска, движи се и се сблъсква. Той съди, сравнява, фантазира, запомня, проектира вина, проектира волята си. Той прави всичко това. Но ако се отдръпнете от него, ако затворите вратите и прозорците, и отидете във вътрешното пространство на вашия дом, звуците от улицата ще се отдръпнат и ще изчезнат напълно.

И с ума ви е така. След като потънете под повърхността на ума си, вие ще откриете, че там има по-голяма реалност, за която не знаете нищо, реалност с много нива и че в нея има по-дълбоки асоциации и взаимоотношения.

Вие имате отношения с вашето Духовно Семейство, които не са в света. Вие имате взаимоотношения с вашето Духовно Семейство, което живее в други светове. Вие имате връзка с вашите Учители, тези Невидими Присъствия, които наблюдават вашето развитие и които ви пращат мисли от време на време, за да ви помогнат да се отворите към действителността на реалния ви живот. И, разбира се, вие притежавате силата на Знанието, по-дълбокия Ум във вас, Ума, който Бог е създал, а не ума, създаден от културата и света.

Този по-дълбок Ум е напълно различен от вашия интелект и притежава голяма сила и сигурност. Той не се управлява от страх и желания. Той не се ръководи от принуда и безпокойство. За него не е необходимо да се самоутвърждава, да защитава себе си и да надделява над другите, за да търси власт и признание в света. Той е тук, само за да служи на по-велика цел, която единствено той осъзнава във вас самите.

След като прекъснете привързаността си към повърхността на вашия ум и осъзнаете, че това е само роля, която играете на света – една роля, която даден актьор би изиграл на сцената – тогава можете да започнете да виждате, чувствате и преживявате по-дълбокия поток на вашия живот. Това ви отваря в живота да изпитате взаимоотношения и връзки, които представляват това по-дълбоко течение, това по-дълбоко признание, тази по-голяма цел.

Това намалява въздействието на страха. Това намалява влиянието на желанието и принудата. Това прекъсва очарованието от собствените ви фантазии. Това прекъсва веригите на идентификацията, която ви държи поробени от набор от идеи и дейности, които нямат нищо общо с това кои сте всъщност и защо наистина сте на света.

Всеки, който има някаква духовна дълбочина, без значение каква е неговата традиция или период от историята, е прекъснал тази фикция и идентификация с повърхността на ума. Всички тези хора знаят, че има по-големи истини, които трябва да се изпитат, които идеите сами по себе си не могат да съдържат, които теориите, философиите и системите на мислене не могат да представят напълно.

Тези хора виждат границите на науката. Те виждат границите на интелекта. Те виждат границите на теологията и философията. Те признават, че има мистерия в живота им и че имат възможността да преживеят тази мистерия и да я изразят на другите. Това е страхотна повратна точка, разбирате ли.

Но когато погледнете към света, хората са напълно обзети в него. Те не могат да напуснат улицата и да потърсят убежище в себе си. Те са толкова увлечени и винаги стимулират ума си – получават нови мисли и нови вярвания, упражняват и укрепват старите си вярвания и намират други хора за връзки и взаимоотношения, които могат да им помогнат да укрепят своите вярвания. Цялото това избягване на страха – празнота, страх от загуба, страх да не откриете нещо, страх от провал, страх от объркване, страх от хаоса, страх от собствената ви смъртност, страх от смъртта и унищожението.

Цялата тази постоянна дейност за укрепване на идентичността е просто едно бягство. Това е бягство от реалността, която живее във вас в този момент и която единствена съдържа по-голямата цел и смисъл на живота ви. Това е бягство от себе си. Това е бягство от собствения ви страх и несигурност, постоянно подтиквани и възпирани. Не е случайно това, което се случва. Това не са просто обстоятелства.

Хората не могат да седят спокойно дори за пет минути. Те не трябва да обвиняват обстоятелствата за това. Времето, което прекарват всеки ден пред огледалото в банята, може да бъде прекарано в тихо уединение, в практикуване на вътрешно слушане и в отваряне към картината на ума и към дълбокия кладенец на тишината във вас, който носи мир, прозрение и сила на индивида.

Хората са толкова блокирани в интелекта си, че изглежда не могат да намерят изход от него, сякаш са оградени с бодлива тел и не могат да намерят изхода. Да седите неподвижно следейки дъха си или да повтаряте определен звук или дума е достатъчно, ако продължавате да правите това, ако продължите с практиката си и не сте разочаровани или обезсърчени, когато в началото откриете колко много ви доминира вашия ум и какви роби сте на вашето мислене, на вашите вярвания, на спомените, на страховете и на проекциите на вашия страх.

Богати или бедни, това е робството, под което човечеството се бори и страда. Отидете и на най-богатите места в света, и ще видите, че дори там хората са роби на ума, роби на своите нужди и желания, роби на своите принуди и тревоги. Дори да живеят в разкош, те се държат като слуги – трудят се, без да знаят какво ги потиска, неспособни да намерят изход от това състояние.

Религията в този случай се управлява от ума, от интелекта. Тя се превръща в ритуал, във вяра, в социално изискване, в социално утвърждаване. Тя губи своята първичност, своята интимност, своята пламенност, своята мистерия и своята грация.

Вие трябва да посетите църквата, джамията или храма, защото се очаква да го направите. И вие се страхувате какво може да се случи, ако не го направите. Вие молите Бог да ви помогне, да ви спаси, да ви даде това, което искате и да защити вашите близки.

Някои ваши искания са истински, а други не. Но искате ли да изпитате единение с Божественото? Искате ли да разберете какво се крие под повърхността на вашия ум? Искате ли да опознаете вашата духовна реалност и природа, която съществува отвъд теологичните очаквания и спекулации?

Вие сте напълно погълнати от проявлението на живота, но какво ще кажете за неговата мистерия? За неговата цел? За неговото значение? Тези неща могат да бъдат открити само под повърхността.

Може да създавате чудесни обяснения, фантастични теории и вярвания, изключително сложни идеологии, но умът не може да схване силата, реалността и мъдростта на Духа, което е силата и мъдростта на Знанието във вас. За да започнете да се занимавате с това по-задълбочено изследване и да изградите уменията, търпението и решимостта, от които ще се нуждаете, за да продължите, вие трябва да поемате по Стъпките към Знанието —  да се научите как да фокусирате ума си и да се изплъзнете от неговите съблазни и фикции.

Бог ви е дал възможно най-чистите духовни упражнения за практикуване на тишина и вътрешно слушане. Тези практики са дадени в Стъпките към Знанието. Те не изискват фантастични вярвания. Те не се нуждаят от идоли за поклонение. Те не изискват героични фигури, светци, спасители или аватари. Можете да ги практикувате в следващия момент. Можете да ги практикувате тази вечер или утре сутрин.

Вие практикувате, защото искате да знаете по-дълбоката реалност на живота си. Вие знаете, че има нещо там и винаги сте знаели, че има нещо. Това не е въпрос на вяра.

Убежденията се променят. Убежденията се манипулират. Убежденията се укрепват и след това се разпадат. Причината, поради която хората постоянно трябва да потвърждават вярата си, е, че вярата по своята същност е нестабилна, защото ѝ липсва по-дълбока основа. И докато вярата няма по-дълбока основа, тя ще бъде нестабилна и ненадеждна, и може да стане много самозаблуждаваща.

В медитацията се научавате да се отдръпвате от ума си и да намерите спокойствието и мира, които позволяват вашия ум да се отвори и сетивата ви да станат ясни и изострени. От това идва по-голяма проницателност и дискретност в живота.

Вие вече не говорите толкова много и започвате да слушате повече. Вие се отдръпвате от постоянната стимулация, за да можете да останете със собствения си опит. Вие започвате да цените опита повече от идеите си, осъзнавайки, че опитът е много по-верен и много по-надежден. Сега вие слушате другите по различен начин. Вие се отнасяте към другите по различен начин. Вие започвате да усещате дълбочината на природата не просто като пейзаж, а като жизнена сила. Започвате да изживявате умствената среда на вашия живот, средата на мисълта и влиянието, и нови светове започват да се отварят за вас.

Бог наистина не може да направи нищо за вас, докато не започнете този път на освобождението. Вие няма да можете да се освободите напълно. Това не е реалистична цел. Но след като започнете да правите разлика между вашето по-дълбоко преживяване и вашия интелект, вратите ще започнат да се отварят за вас.

Животът ви започва да има смисъл. И вие започвате да изживявате по-дълбокото течение на живота си, което винаги се е движило в контраст с вашите планове и цели, и с начина, по който животът ви е преминавал в миналото.

Кажете си: „Аз не съм моят ум. Аз не съм моят интелект.” Това също са мисли, но те препращат към една по-голяма реалност във вас, която не е свързана с мислите. Тук вие не очерняте интелекта, а осъзнавате, че той трябва да се управлява от по-велик Дух във вас и че вашия по-велик Дух се управлява от Източникът на цялата духовност.

Тук интелектът се цени и затова искате да го култивирате. Вие не искате да го замърсявате с грозни и насилствени неща. Вие не искате да го очерняте със саморазрушително и самоунизително поведение. Вие искате да е ясен и силен, и искате той да ви служи, а не вие да служите на него.

Това е страхотна корекция във връзката ви с вас самите, която по същество е връзка с ума и тялото ви. Вие имате само едно Аз, така че връзката ви с вашето Аз е връзката ви с по-дълбоката реалност във вас. Но от тази реалност имате връзка с ума и тялото си, които трябва да бъдат мъдро и състрадателно управлявани и насочвани, вместо да бъдат оставени да се управляват сами.

Вашето тяло е прекрасно превозно средство. Без него, вие не бихте могли да общувате с хората тук на света. Те нямаше да могат да ви чуят. Те нямаше да могат да ви видят. Те не биха забелязали присъствието ви, дори да стоите до тях. Ако нямахте ум, вие не бихте могли да достигнете до техния ум. Щяхте да бъдете невидими. Те дори не биха разбрали, че сте там. Така че умът е нещо ценно. Тялото е също нещо ценно, толкова малтретирано и толкова измъчвано на света, трагично.

Но сега, вие трябва да откриете начин да изградите истинска връзка с по-голямото си Аз, с по-дълбоката си природа, защото това е ключът към живота и бъдещето ви. И колкото повече се доближавате до него, толкова по-трудно ще ви бъде да направите грешка и да захвърлите живота си.

Не мислете, че не захвърляте живота си, че сте точно там, където трябва да бъдете и че вече сте напътствани и управлявани, защото това едва ли е така. Ако сте честни със себе си, вие със сигурност ще трябва да признаете това.

Пред вас е едно страхотно пътуване. И Бог ви е дал начин, начин да преоткриете силата и присъствието на Знанието и неговата огромна важност за вашия живот и за вашето бъдеще. Това е най-надеждното нещо, което съществува.

Тъй като светът става все по-бурен и по-хаотичен, когато се изправи срещу Великите Вълни на промяната, вие ще имате нужда от тази сила, от това ръководство и от това самочувствие. Ще трябва да откриете и подкрепите това в другите, защото силата на Знанието и силата на истинските взаимоотношения ще ви защитят, ще ви напътстват и ще ви водят до вашите по-големи постижения в живота.

Интелектът не знае за тези неща. Той може само да спекулира, да се надява и да вярва. Но сигурността на вашия по-велик живот вече е във вас като таен товар, който вие сами не можете да разкриете. Той трябва да бъде извикан от вас, но за да бъде извикан, вие трябва да сте готови за това. Вие трябва да се подготвите и трябва да се освободите от повърхността на ума си достатъчно, за да можете да пътувате под него, когато това е необходимо.

По този начин, вие ставате посредници между Древния ви Дом и света, между вашата физическа и вашата духовна реалност. Вие ставате средство за благодат, сила и принос. Това е желанието на сърцето ви. Това е, за което сте създадени.

Вие не сте създадени да живеете нещастен и хаотичен живот в един суров и труден свят. Това не е истинската ви съдба. Това може да е настоящата ви реалност, но не е истинската ви съдба. Само идеите обаче, не могат да ви уверят в това. Трябва да го преживеете по-дълбоко в себе си и в истинските си взаимоотношения с другите.

Чуйте тези думи. Вслушайте се в Силата и в Присъствието, които са зад тях. Чуйте ги дълбоко. Не ги оспорвайте. Не използвайте ума си като ограда или бариера. Не използвайте ума си, за да се скриете. Не използвайте ума си, за да спорите с това, което може да ви служи най-дълбоко.

Бог има план за вашия живот. Не можете да го разберете с интелекта си, защото той не е създаден от вашия интелект и далеч надминава вашия интелект. Ето защо вашите религиозни вярвания никога не могат да бъдат абсолютни, освен ако не сте глупави и арогантни. Мистерията винаги ще ги надхвърля, ще ги обърква и ще ви освобождава от тях.

Нека това бъде разбрано от вас.