Споменът

Днес ще говорим за “Споменът“.

Вие носите с вас спомен за Древния ви Дом, дълбоко под повърхността на вашия ум, дълбоко под повърхността на онази част от вашия ум, която е била обусловена от света и е фиксирана върху света. Но дълбоко във вас има по-голям спомен, има по-голямо Присъствие, има по-голяма връзка с вашето Духовно Семейство отвъд този свят, което ви е изпратило тук с мисия и с цел, която да изпълните.

Вие не сте загубили връзката си с Рая. Всъщност, вие сте свързани с Рая, дори скитайки във вселената, живеейки в Разделение, в Разделение от всичко, което е истинско, постоянно, вечно и безкрайно. Но това постоянно, вечно и безкрайно, не е онова, което очите ви виждат или ушите ви чуват, или ръцете ви могат да докоснат.

Защото сега живеете в различен вид реалност, временна реалност – временна в дългосрочен мащаб. Тя има начало, среда и край. И в този момент, вие сте някъде по средата, защото краят е далеч пред вас, а началото е далеч зад вас.

Вие сте като айсберг, разбирате ли. Част от този айсберг е над водната линия, но голяма част от него е отдолу, извън погледа, скрита, но все пак неделима част от структурата на това, което сте. И всъщност то ви балансира, и е основата на вашата същност. Това сте вие във вечната реалност.

Но тук, в този свят и в това време, вие сте личности. Вие сте уникални идентичности – част от култура, част от нация, част от събитията на този свят в този момент, обусловени, фиксирани и доминирани от този свят.

Но дълбоко под водната повърхност, дълбоко под повърхността на вашия ум, има сила на Знанието, по-дълбокият Ум във вас. И това Знание пази спомена за Древния ви Дом.

В някакъв момент, може би в момент на отчаяние или на голяма яснота за живота ви, или в момент на голямо прозрение и яснота на ума ви, вие ще почувствате този спомен. Това не е нещо, което ще си спомните в изображения и картини. То по-скоро е едно дълбоко усещане за връзка, едно усещане да сте там и то е доста по-различно от мястото, където сте сега – напълно различна реалност, със сигурност. И може би в тези моменти на по-голяма яснота, когато не сте обсебени от света или със себе си, вие ще почувствате тези неща, защото те живеят във всеки един момент във вас. Наистина не можете да ги загубите и въпреки че се лутате във времето и пространството, те винаги са с вас.

Когато напуснете този живот, вие ще се върнете при спомена и при тези, които са ви изпратили на света, с голяма яснота за това, за което сте изпратени тук и с голяма сигурност дали сте го осъществили или не. Тук няма наказание, разбирате ли. Няма проклятие, защото това са човешки творения. Съществува само споменът. „Ах, да, бях в онзи свят, на това място.“

Но тук, в този момент, споменът е толкова важен, защото започва да ви възстановява – съзнателно – връзката ви с Небето и чрез тази връзка, вие имате спасителна линия, която ви захранва със сила и цел, със сила и смелост.

Преди това, вие сте продукт на вашата култура, сякаш сте преработени в рамките на тази култура – доминирани от другите, от вашето семейство, от вашите приятели, от очакванията на обществото, доминирани дори от физическите сили в тялото ви.

Но сега другата голяма част от живота ви започва да се появява във вашето съзнание. Вие вече не сте само върхът на айсберга над водната линия. Вие се превръщате в нещо по-дълбоко, по-силно и по-велико – по-съществено в света от това крехко създание, което сте днес, по-независими, по-малко засегнати от бурния и трагичен свят около вас, по-малко привлечени от желания и по-малко обезсърчени от катастрофи.

Бог е изпратил Ново Откровение в света за това време и за бъдещите времена. То ви осигурява достъп до спомена посредством поемане по Стъпките към Знанието, ангажирайки светския ви ум с по-дълбокия Разум, с безсмъртния Разум, във вас. И заедно с това, може би на малки стъпки, тук и там, идва споменът за вашия Древен Дом, като чувство.

Не си спомняте как изглежда той, защото начина, по който изглежда, не е изобразен правдиво. Но вие си спомняте, че сте били с определени хора и присъствия с незабавното и ясно разбиране какво правите и защо идвате на света. Всичко това е част от спомена.

Отвъд това е самото Творение, вечно и немислимо от мястото, където се намирате днес. Всичко, което е безсмъртно, е немислимо за разум създаден във времето и пространството. Ето защо не можете да си представите Рая. Или ако опитате, както много хора го правят, това се превръща в нещо като продължение на живота ви в света, само че много по-добро, разбира се, но в крайна сметка изключително скучно и безпроблемно. Защото, ако животът е добър през цялото време, той престава да бъде приятно преживяване.

Но вашият Древен Дом е съвсем различен от този, разбирате ли, и затова не можете да си го представите. Можете обаче да почувствате силата и присъствието на Знанието във вас: Ум, роден от Небето, частта от вас, която никога не е напускала Бога, вашата спасителна линия към Небето и в този свят, в този живот, основата на вашата сила, на вашата почтеност и пазител на по-великата цел, която ви е довела тук, а с това и припомнянето и признаването на онези, които ще играят важна роля в живота ви и в изразяването на тази цел.

Каква по-голяма сила от споменът, би могъл да ви даде Бог? Защото със споменът идва силата на вашето безсмъртие, което започва да разплита безбройните пластове от страхове, опасения, негодувания и ненавист, които са толкова голяма част от вашия опит на живота ви в Разделение.

Какъв по-голям дар би могъл да ви даде Бог от спомена за това кои сте, защо сте на този свят, кой ви е изпратил и какво означава да сте на света и да живеете с по-велика цел и мисия?

Когато поемете по Стъпките към Знанието, когато позволите на Знанието да прекрои живота ви и споменът да ви даде своята сила, смелост и почтеност, вие ще гледате на другите така, сякаш те живеят във вериги – обвързани с идеите си, изгубени в страховете и фантазиите си, вярващи в заблудите си, опитвайки се да бъдат щастливи, опитвайки се да се чувстват удобно, опитвайки се да бъдат сигурни, но винаги несигурни, винаги в неудобство, винаги водени от безпокойство.

Тежкото им положение, в каквото и вие бяхте преди, сега става все по-ясно и вие ще гледате на тях със състрадание, защото по-ясно ще виждате тяхната дилема. Ще виждате по-ясно реалността на живота в Разделението, отделени от вашия Древен Дом и от всичко, което съществува там. Но сега, когато бавно и сигурно сте започнали припомнянето, животът ви се опростява и изяснява, а умът ви започва да се отваря след дългия и тревожен сън на Разделението.

Това е споменът. Това е чувството, че не сте сами. Има признание, че не сте наистина изгубени, изгубени, както сте били преди. Сега във вас има нещо по-солидно и постоянно, което надхвърля вярванията и идеологията.

Можете да го почувствате и докато го усещате, то става по-силно и преобладаващо в живота ви, осигурява ви контраст и ви освобождава от постоянната тревожност и самоотричане. Вашите ценности се променят. Вашите приоритети се променят естествено, защото започвате да си спомняте.

Докато си спомняте, вие усещате усмивката на Небето и стария ви страх от Бога, стария ви страх от наказание, стария ви страх от греха, стария ви страх да бъдете разголени за Присъствието започва да изчезва. Той се топи от топлината на Небето, като леда върху езерото.

Сега имате котва да бъдете в света, която не е от света, но която трябва да бъде на света. Защото вие не сте от света, но сега трябва да бъдете в света. Вие се нуждаете от тази котва, разбирате ли или ще се носите по течението – носейки се по бурните морета на света, изгубени, носейки се, непознати за себе си и за другите.

Но сега имате платна и посока. Сега животът ви може да започне да се движи, защото е проектиран и предназначен да се движи. Бавно и на моменти тук и там, вие го усещате.

Но моментите се увеличават, докато поемате по Стъпките към Знанието. Когато ума ви се успокои; когато се научите как да живеете без постоянен страх и несигурност; когато всеки ден намирате свобода от самоотричането и съмнението в себе си; тъй като сте освободени от нездравословни ангажименти с другите, от нездравословни навици във вашето мислене и поведение, моментите за спомена се увеличават, стават все по-проникващи и са по-скоро фон на вашия реален живот. Вместо само кратък момент тук и там, той се превръща в земя под краката ви, в баласт за вашия кораб, така че той да може да устои на ветровете на света и да плава уверено в бурните морета на Земята.

Какво друго по-голямо от това може да ви даде Бог? Богатство? Романтика? Задълбочаване на ангажираността ви с Разделението, задълбочаване на привързаността ви към неща, които нямат значение или стойност?

Как Бог би могъл да ви даде спокойствие, ако нямате представа кои сте? Или защо сте тук? Или какво трябва да направите? Или къде трябва да отидете? Какво успокоение би могъл наистина да ви даде Бог отвъд силата на Знанието и спомена?

Докато изкачвате тази планина, страхът ви от Небесата ще изчезне. Вашият страх от смъртта ще започне да намалява. Сега, когато продължите, вашата посока е важна и вие няма да искате тя да бъде застрашена или унищожена.

Вашето бъдеще в Рая е осигурено. Няма да има ад и проклятие. Но вашият успех в този живот зависи от разпознаването и изпълнението на вашата мисия, както и от откриването на онези личности, които ще играят важна и необходима роля за вас тук.

Това ще бъде вашият фокус. Тогава страхът, който живее във вас, е затова, че може да не успеете да изпълните тази мисия или че може да се разконцентрирате, каквито сте били преди, или че животът ви може да се разпадне, или здравето ви да се срине.

Вашият акцент тук е съвсем различен. Сега вашият акцент е върху следване на посоката с нарастващо разбиране за това каква е и каква не е тя, накъде трябва да отидете и накъде не трябва да отидете, кого да включите и кого да не включвате. Виждате ли, това не е просто определение. Това е изчистване на всичко, което не ви принадлежи, всичко, което не сте вие, всичко, което се е привързало към вас или към което вие сте се привързали в предишния си живот.

Когато тези неща отпаднат и когато имате яснота, тогава вашата посока става по-очевидна, по-сигурна и по-съществена. Не е важна само крайната точка. Важно е и откритието, защото това отменя Разделението във вас – най-накрая ви освобождава от веригите на Разделението, най-накрая ви дава очи да виждате и уши да чувате, най-накрая ви дава истинска връзка. Защото със спомена идва преживяването на истинската връзка.

Дори да сте съвсем сами и да не сте открили истинските си спътници в света, вие ще почувствате, че сте познати и подкрепяни, че животът ви е ценен по причини, които не можете да определите, но които живеят вътре във вас. Ще разберете това със спомена и споменът ще расте във вас, докато напредвате в получаването на великото Божие Откровение за света.

Защото, докато всички предишни Откровения носеха спомена, те бяха променени от хората, напластени и покрити с обичаи, и традиции, и нямаха нищо общо с първоначалното намерение на Откровението. Те станаха културата. Те станаха държавата. Те станаха идеи на всички. И споменът беше изгубен, освен за онези, които можеха да видят отвъд всички тези неща и да се придържат към истинските Откровения, както са били дадени в предишни времена.

Но сега, вие чувате Откровението чисто, непроменено от хората, неподправено, без културата и политиката, без човешката воля, алчност и корупция, които размътват чистия поток. Защото тук водите са бистри и чисти, и Волята на Небето е очевидна в тях. Това ви дава най-добрата възможност да откриете своя път, да избягате от тревожното си минало и да започнете да изживявате спомена.

Защото как можете да не помните къде сте живели [вечно]? Как може да не си спомняте какво е чувството? Как да не помните онези, които са ви изпратили на света и които представляват вашата работна група, вашето Духовно Семейство? Сегашното ви съществуване е като песъчинка, а истинското ви съществуване е като плажа, който се простира докъдето ви стига погледа. Как да не помните толкова велико нещо?

Истината е, че можете и ще си спомните. Но трябва да имате правилна подготовка. Трябва да имате правилен подход. Трябва да имате правилна инструкция. И трябва да имате връзки в живота тук, които могат да подкрепят и отразят това за вас.

Така че Пратеникът призовава всички, които са предопределени, да се съберат около него в определени моменти, за да може той да предаде Присъствието и Споменът, и вие, които се чувствате предопределени, да можете да разберете, че не сте сами и че връзките с истинско значение съществуват, не само в една личност, но навсякъде около вас, докато сте заедно в Кръга на Пратеника. Всичко това е част от Спомена, разбирате ли.

Защото силата и убежденията на света са много силни, много доминиращи, така че доминирайки, те могат да засенчат спомена, за всички, които живеят тук, докато тези хора не започнат да се пробуждат.

Така че Бог трябва да даде пътя. Бог трябва да даде [Пратеника]. Бог трябва да ви напомня многократно, отново и отново, за това, което живее дълбоко във вас, отвъд повърхността на вашия ум: споменът за това, а с него и споменът, че сте дошли от една Велика Реалност, към която ще се завърнете в определен момент, когато завършите работата си тук и когато службата ви към онези, които остават, е изпълнена.

И вие ще пренесете това отвъд този свят, за да се присъедините към онези, които бдят над света. Защото вие не просто умирате и отивате в Рая. Вие се присъединявате към онези, които подкрепят всеки, който остава – вашето Духовно Семейство, вашата работна група. Те са като потоци, които се съединяват с други потоци във времето, съединяват се с реки и се превръщат в по-големи реки, които водят до великия океан на Божията Любов, Сила и Присъствие.

Вие сте блажени, защото Откровението ви е известно. Вие сте благословени, защото Знанието живее във вас и остава незамърсено от света. То не се страхува от света и не се обърква от нищо, което ви обърква днес. И вие сте благословени, защото споменът за Древния ви Дом и за тези, които са ви изпратили на света, е винаги с вас.

Приближете се към спомена. Поемете по Стъпките към Знанието. Приемете със смирение и благодарност Откровението за това време и за бъдните времена.

Нека сърцето и дълбокото усещане ви позволят да отговорите. Позволете на вашият ум да бъде объркан, защото той вече е объркан. Оставете нещата без дефиниции, докато Знанието направи живота ви ясен с времето. Позволете на вашето пътуване да се отвори пред вас, стъпка по стъпка, вместо да изграждате някакво убеждение за това какво е то и какво означава.

Вие трябва да се контролирате, когато предприемате пътуването. Ще трябва да контролирате ума, емоциите и връзките си с другите, и да внесете по-голяма яснота и проницателност в тези неща.

Но самото пътуване ви се осигурява отвъд вас. Защото, вие не знаете обратния път и не можете да го конструирате за себе си.

Той е мистериозен, точно както спомена, точно както Знанието във вас, точно както по-голямата ви реалност, която живее под водната линия и под повърхността на ума.