Знанието и Границите на Вярата

Вие сте родени с два ума: интелект, който до голяма степен е оформен от вашата култура, от вашето семейство и от вашата среда, както и от вашите собствени преценки, предположения и заключения; но по-дълбоко във вас има и духовен разум, ум, наречен Знание. Нарича се Знание, защото е свързан със способността ви да имате дълбоко прозрение и да получавате достъп до информация, която е извън обсега на петте ви сетива.

Знанието е много по-различно от вашия повърхностен ум. То не съди. То не спекулира. То не обсъжда и не спори. То не се занимава с царството на идеите и възможностите, теориите и принципите. То е седалище на вашата сила и почтеност, която съдържа за вас вашата по-голяма цел да дойдете на света, по-великата цел, до която не можете да се доближите чрез вашия интелект.

Царството на вярата е царството на повърхностния ум, но Знанието представлява по-дълбоко осъзнаване и опит във вас самите. Всичко това става много объркващо на повърхността на ума ви, защото дори да сте имали пряко изживяване на Знанието относно нещо, вие сте го заобиколили с вашите идеи, с вашите предположения, с вашите заключения и с вашия опит да го свържете с други идеи, вярвания и т.н.

Много хора имат неприятния навик да се опитват да използват целия си нов опит за утвърждаване на старите си идеи. Те се опитват да използват дълбоко и мистериозно преживяване, за да укрепят по някакъв начин своите идеи, своите вярвания и дори своите предразсъдъци. Това е лош навик и в даден момент трябва да се откажете от него.

Знанието се случва отвъд царството на вашите идеи и вярвания. Това го прави мощно и надеждно. Знанието не е обусловено от света и не е обект на съблазняване или на поквара от света под каквато и да е форма.

Хората, разбира се, имат вярвания относно Знанието. Някои от тях смятат, че то не съществува. Други смятат, че съществува, но само според техните идеи и представи или може би според идеите на тяхната религиозна традиция.

На нивото на идеите, вие не можете да знаете нищо. Можете само да правите предположения, да търсите и да намирате съгласие с другите. Тук става много трудно да разграничите това, в което вярвате, от онова, което наистина знаете. Освен очевидното, като слънцето, което изгрява сутрин и зимата, която се завръща в края на годината, хората не знаят как да различат реалността на Знанието в себе си от собствения си интелект, от собствената си идеология или от идеологията на другите.

Така че, когато мислите за Знанието, вие използвате само вашите идеи за Знанието. Но Знанието е дълбоко преживяване. То надхвърля това, което вашите сетива могат да докладват и със сигурност надхвърля човешката логика или други системи за оценка. Така че в това отношение то остава мистериозно. И все пак това е най-естественото преживяване, което можете да имате. То просто се случва на по-дълбоко ниво, това е всичко.

Тук вярванията, особено ако са добре обосновани и ако се идентифицирате с тях твърде много, се превръщат в сериозна пречка пред способността ви да изпитате силата на Знанието, което Бог е поставил във вас. Това Знание ви е дадено, за да ви напътства, да ви предпазва от вреда и да ви води към вашето по-голямо удовлетворение и по-велик живот в света.

За много хора по света Знанието няма да се появи, защото те живеят в ужасни обстоятелства – в ужасяваща бедност или тежко политическо потисничество, или в среда на огромна несигурност, където има конфликти и войни. Толкова е жалко за човешкото семейство, че това е така, защото това отрича приноса, който всички тези хора са били изпратени в света, за да направят. Тези хора са потиснати от обстоятелствата, и техните по-големи дарби почти сигурно няма да се проявят, и те вероятно няма да намерят силата и сигурността, които само Знанието може да им осигури.

Но след като сте изпълнили основните изисквания на живота и имате надежден източник на храна, вода и подслон, както и достатъчна сигурност на мястото, където живеете; след като имате и някаква степен на поддържаща мрежа от връзки и взаимоотношения – вие можете да започнете да се занимавате с по-дълбоките въпроси на вашия живот. Но тези по-дълбоки въпроси могат да бъдат доближени само чрез вашия интелект и чрез границите на вярата.

Може да вярвате, например, че Бог е реален, но реалността на Бог е преди всичко дълбоко преживяване. Има много хора, които вероятно твърдо вярват в съществуването на Бог, но никога не са имали дълбоко преживяване на реалността на Бог или на тяхната връзка с Бога, тъй като това се случва на по-дълбоко ниво, на нивото на Знанието.

Едно от основните обърквания тук е, че хората вярват, че техният ум е това, което са те. Те никога не са имали по-задълбочено, по-дълбоко и променящо живота им преживяване, и затова смятат, че техните идеи и техният интелект е това, което са. След това, идентифицирайки се с ума и тялото, цялата им идентичност се основава на техните идеи, вярвания и доктрини.

Това, разбира се, е изключително заслепяващо и представлява фундаментална грешка и объркване. То е резултат от отделянето ви от Бога, a Разделението ви е довело на света, за да живеете в проявена реалност и да се изправите срещу суровите и взискателни условия на живота в среда, която непрекъснато се променя и предлага безброй заплахи и несигурност.

Всъщност вашият интелект е установен като средство за комуникация за Духа и Знанието. Той е великолепен инструмент за тази цел, едно брилянтно творение. Но освен ако не осъзнаете, че вашата истинска самоличност е отвъд този интелект и отвъд формулирането и защитата на вашите идеи, вие ще бъдете роби на интелекта и той ще бъде суров и взискателен владетел. Това е много потискащо, защото, въпреки че интелектът е прекрасен инструмент за комуникация и служи за оценка на подробностите в живота с голямо умение и блясък, той всъщност може да създаде само един много слаб Бог. Той е един много лош ръководител.

Фиксиран в своите вярвания, постоянно търсещ одобрение и консенсус с другите, постоянно страхуващ се за своето оцеляване и фундаментално несигурен без присъствието на Знанието, което да го ръководи, вашият повърхностен ум е като едно арогантно дете. Той вече не служи с истинския си капацитет. Сега той поема други роли, за които не е предназначен и в рамките на които функционира неефективно и безрезултатно.

Тук умовете влизат в конфликт с други умове, които имат различни идеи и асоциации. Тук хората, които се идентифицират със своята култура или група, в крайна сметка се конкурират с тези, които се идентифицират с друга култура или група – състезавайки се за ресурси, състезавайки се за власт, състезавайки се за идеологическо надмощие – когато всъщност, на по-дълбоко ниво, всички те са свързани чрез Знанието.

Тук, на по-дълбоко ниво, няма конфликти, защото всичко идва от един и същ Източник. Това е тази част от вас, която вие не сте създали и която светът не е създал, частта от вас, която Бог е създал, частта от вас, която Бог е изпратил на света, за да осигури уникален принос към свят в нужда.

Това не е като идеята за подсъзнанието, което е като място за съхранение на информация и минали спомени. Не, не. Знанието е най-живата, най-динамичната, най-творческата и единствената, и постоянна част от вас.

Тъй като почти всички се идентифицират с идеите си, мислейки, че техните идеи ги отличават и им дават място в обществото, Знанието се превръща в нещо като мистерия. И дори да не се отрече напълно, то се възприема с тревога и страх.

Първоначално хората се опитват да използват Знанието като вид ресурс. Те ще се опитат да използват Бога и това, което Бог е създал, за да укрепят своите вярвания, да им дадат по-големи придобивки, сила и влияние в света. Но вие не можете да използвате Знанието като ресурс. То няма да бъде използвано по този начин и всъщност то е много по-мощно от вашия интелект. Тук умът се опитва да използва Духа, за да получи това, което мисли, че иска или от което мисли, че има нужда.

Тук можете да видите проблема, тъй като умът е предназначен да служи на Знанието, а не обратното. Вярата е предназначена да служи на Знанието като средство, като начин за организиране на мислите и осигуряване на стабилност на възприятията и действията. Дори тук вярата е относителна. Тя се оценява само от гледна точка на нейната полезност, за да позволи на индивида да функционира успешно в света и успешно да комуникира с другите.

Бог е напълно извън вярата и това, което Бог е поставил вътре във вас да ви води, също е извън вярата. Вие, разбира се, ще имате убеждения за това. Може да имате вярвания, които го отхвърлят. Може да имате вярвания, които го приемат теоретично, но го отричат в собствения си опит. Може да кажете, да, Знанието съществува, но само по този начин или само при тези обстоятелства, или само в рамките на тази доктрина, или идеология. Това, разбира се, представлява арогантността и невежеството на интелекта.

По-великите умове в света и във вселената, разбира се, са гледали на ума като на един посредник – посредник между вашия физически живот във вашето тяло и вашия духовен живот отвъд света. Те виждат интелекта като средство, чрез което вашите пет сетива могат да докладват реалността и вашите по-висши сетива могат да докладват реалността.

Знанието е толкова важно тук, защото може да прозре всички измами. Може би ще преживеете това като нещо, което хората наричат „интуиция“ и го описват по много различни начини. Но това е опит за разпознаване на истината или фалшивостта на нещо, което не подлежи и не е продукт на интелектуална оценка. Някои хора наричат това преживяване интуиция, но интуицията като идея е недостатъчна, за да ви позволи да разберете значението, силата и присъствието на Знанието в живота ви.

За учениците на Знанието, които се учат да живеят под направлението и ръководството на Знанието, има един вид битка между идеите и реалността на истинския опит. След като преди това са създали идентичност на своите вярвания и на вярванията на другите, сега за тях е много трудно да живеят, без да разчитат на тези вярвания. За кратки периоди от време, те чувстват, че сякаш не знаят кои са. [След като] са отнели заместителите на Знанието и въпреки това не са достатъчно силни и достатъчно свързани с опита на Знанието, те се чувстват временно изгубени.

Това е фазата на „скитане в пустинята“ от вашето по-голямо образование в Знанието. Достатъчно освободени от разчитането на собствените си вярвания и осъзнавайки границите на вярванията, вие не сте съвсем сигурни кои сте или какво правите. И не сте напреднали достатъчно нагоре в планината, за да видите ясно връзката между Знанието и ума.

Така че за известно време, вие преминавате през периоди на голяма несигурност. Но тази несигурност е от съществено значение за вашето развитие, защото е вътре в това отваряне на вашето съзнание, чрез което силата и присъствието на Знанието могат да възникнат във вас. Тук също така можете да започнете да разпознавате силата и присъствието на Знанието в другите и да видите колко различно е то от вярата и идеологията.

Когато погледнете света, вие виждате хора, които спорят и се убиват помежду си заради своите идеи – идеи за това кои са, идеи за това, какво смятат за истина, идеи за това как трябва да управляват правителствата и, разбира се, техните идеи за това кой и какво е Бог и какво Бог желае за човечеството. Те се състезават и се осъждат едни други и дори водят войни помежду си за идеи. Ако се водеха от Знанието, това нямаше да се случи.

Тук е много важно да осъзнаете, че ако искате да се освободите от вашите идеи, вие трябва да имате по-голяма основа в себе си, която да се появи в същото време. Нечестно е да кажете, че наистина не вярвате в нищо, защото вие вярвате в много неща. Дори да смятате, че всичко е относително или зависи от перспективата, тя всъщност е една сенчеста система от вярвания и когато това се разкрие, се оказва, че тя не е нищо повече от един защитен механизъм. Хората тук могат да бъдат напълно сигурни, че няма абсолютна сигурност, но те са абсолютно сигурни за една или за други идеи, които са свързани с нея.

По този начин можете да видите, че е възможно умът да се заблуди. Той може да променя своята вяра между различни идеи, но все още е заклещен в реалността, която сам си е създал. А идеята за създаване на нова или по-добра реалност в ума означава, че се движите от една клетка в друга. Вие все още сте в затвора. Все още не сте поглеждали през границите на интелекта и не сте надникнали отвъд обсега на собствените си емоции.

Вие все още живеете в една кутия – кутията на собствените ви идеи, кутията с идеите на други хора, кутията с вашите социални, политически и религиозни условия. И вие не живеете щастливо или мирно в тази кутия, защото да основавате идентичността си върху идеи означава, че сте фундаментално несигурни. И това също ви поставя в опозиция на някои други, които имат по-различни идеи.

Тук дори вашите представи за установяване на мир и хармония пренебрегват факта, че ще трябва да имате работа с хора, които имат много различни идеи и които не искат това, което вие мислите, че искате, и които ще ви се противопоставят по един или друг начин. Тогава какво правите с тях? Може би преговаряте, но често без успех.

Основният проблем тук е, че хората не се разпознават един друг на по-дълбоко ниво. Те не разпознават и себе си на по-дълбоко ниво. Те са фиксирани в своите идеи и вярвания. Те са утвърдени в своите позиции – политически или религиозни позиции. Независимо богати или бедни, хората живеят в един вид робство от множество вярвания, предположения и очаквания, които потискат човешкия дух.

И все пак това не означава, че живеете или сте предназначени да живеете без форма и структура, тъй като обществото и цивилизацията не могат да функционират без форма и структура. Това не означава, че ще живеете в света без интелект и без вярвания, защото това е невярно и не може да бъде. Вашите вярвания дават структура на вашия ум и му позволяват да функционира последователно и във връзка с другите по света.

Разликата наистина е къде се намирате със собствените си идеи и степента, до която сте свързани с по-дълбокото течение на живота си. Тук вие осъзнавате, че Знанието наистина е силата, присъствието и същността на хората. Вие търсите Знанието в другите и се опитвате да видите с кого можете да имате по-дълбока връзка и по-сериозен разговор и ангажимент. Вместо да се борите за идеи, вярвания и принципи, вие търсите по-дълбока връзка. Това води до обуздаване на вашите идеи и на връзката ви с тях. Защото в крайна сметка идеите са само идеи; те са фантоми в ума.

Има практически идеи, които са от съществено значение за функционирането на една цивилизация, за създаване на технологии, за осигуряване на устойчива и обитаема среда за хората. Но не това е мястото, където наистина възникват конфликтите. Конфликтите възникват повече около идеи, с които хората се идентифицират. Те мислят, че са християни или будисти, американци, бразилци или китайци. Те си мислят, че са такива, но всъщност не са такива. Кои са те, е извън определенията. Това дори е отвъд нивото на идеите. 

Когато тази врата е отворена във вас, това смекчава екстремизма и ексцентричността. Това смекчава осъждането на другите. Това ви дава по-дълбока перспектива и ви прави по-предпазливи при осъждането или отхвърлянето на другите, защото не съдържа вашите възгледи или идеи.

На по-дълбоко ниво има признание и уважение, защото вие изпитвате човечността на другия и осъзнавате, че всеки се бори да оцелее на света и в различна степен всеки се опитва да се примири с реалността, че наистина не е от света. Всички на света имат по-дълбока духовна природа и по-дълбока Интелигентност, наречена Знание.

Много хора отричат това напълно. Други се опитват да намерят някакъв начин и да позволят на тази реалност да бъде в съзнанието им, поне на ниво идея. Други хора имат дълбоко преживяване на Знанието. То променя техните възгледи и връзката с техния ум.

Виждате ли, вие имате връзка с ума и с идеите си. Но това означава, че това, което сте, не е вашият ум и вашите идеи, защото една връзка изисква поне две страни. Може да си кажете: „Е, моите идеи са част от мен.“ Те със сигурност са част от преживяване на вас самите и може дори да доминират вашето преживяване и да затворят вратата пред такова по-дълбоко преживяване. Но фактът, че можете да наблюдавате ума си и да го насочвате, означава, че това, което сте, не е вашият ум.

Има такава връзка, да, но сега се занимавате с различни реалности. Можете дори да се научите да успокоявате вашия ум. И в изучаването на Стъпките към Знанието, което е Божият Дар за подготовка за света, вие можете да се научите да успокоявате ума си и да навлезете в кладенеца на тишината под повърхността на ума  – чудесно освежаваща и спокойна среда и среда, която ви отвежда в по-дълбоко преживяване на Знанието във вас.

Това по-дълбоко пътуване, което представлява най-голямото постижение в живота, е мястото, където вашата духовна природа става наистина очевидна. Това е отвъд границите на доктрините и вярванията. Може да създадете вярвания за това, може да се опитате да го вместите в съществуващи доктрини, но самото преживяване не подлежи на определение.

Това променя връзката ви с вашия ум и ви показва, че имате такава връзка и че не трябва просто да бъдете роби на ваши или на чужди идеи. Това ви подканва да живеете на по-дълбоко ниво, да преживеете истинската цел и посока на живота си, които се разкриват, докато навлизате по-дълбоко в собствения си ум.

Във вас има по-дълбоки течения, които не се променят от събитията на деня или от мненията на другите, или от вашите емоционални състояния, или от непосредствените обстоятелства, в които се намирате. Това е мястото, където намирате истинската посока в живота си. Това е мястото, където Бог влияе на живота ви. И в зависимост от връзката с вашия ум и вида на идеите, които държите, този по-дълбок поток може да се изрази във външния ви живот. Това представлява реален напредък.

Следователно трябва да осъзнаете, че вашите идеи не са абсолютни. Те са само позиции, които заемате. Някои от тези позиции са изключително заслепяващи, те ви карат да осъждате другите и ви водят до конфликт с тях. В това отношение те представляват реални пречки.

Някои хора вярват, че тяхната религия е единствената и че всички, които вярват в други религии ще бъдат пратени в ада. Можете да видите, че тези хора смятат техните идеи за определящи на реалността, че ги имат за дадени от Бога и вярват, че са абсолютната истина, в която няма промяна. Това ги кара да осъждат и да се борят с другите, и да се изолират в света. Тук те са роби на своите убеждения. Те дори ще умрат за своите вярвания. Те ще убиват други хора заради техните вярвания или ще създадат хаос за своите вярвания.

Това е резултат от идентификацията с ума ви, с мисленето, че това, което сте, е вашият ум и вашето тяло, и че вашите мисли ви определят. Това е реалността на Разделението, където хората се самоопределят и живеят според тези определения и не могат да видят нищо отвъд тях. Хората са слепи и разрушителни в света – разделящи се, спорещи, самоуверени, високомерни и страхуващи се да вземат предвид нещо друго. Те са толкова идентифицирани с мислите си, че трябва постоянно да ги препотвърждават, да потвърждават отново своята вяра и своите вярвания.

Тъй като идеите са нестабилни, те не са абсолютна истина. Дори вашето тълкуване на свещените текстове е само тълкуване. Тук можете да видите как хората биха се почувствали несигурни, когато разберат, че техните идеи са само приблизителни, само опити за разбиране. Къде тогава е основата на живота им? Къде е истинската им основа? Какво им дава истинска стабилност, сигурност и усещане за приемственост в живота?

Тази сигурност, тази основа и тази приемственост трябва да дойдат от по-дълбоко ниво. Ако това са само идеи или робско придържане към вярвания и доктрини, тогава вие наистина не виждате и не знаете нищо. Вие сте абсолютни роби на набор от идеи.

Тук не виждате, че Бог говори на всички – дори на тези, които не вярват в това, което вярвате вие, дори на тези, които не се придържат към вашата религия, онези от други страни, племена и групи, които може да живеят много по-различно от вас и да имат различни обичаи и ценности. Бог говори и на тях.

Бог не говори само на определени хора от една религиозна традиция, сякаш те са избраното племе, сякаш са любимците на Бога, защото Бог не функционира на нивото на идеите. Бог не е супер интелект, защото Бог съществува отвъд физическата реалност. А отвъд физическата реалност, няма нужда от идеи по начина, по който мислите за тях сега. Идеите са свързани с формата, с хората, с местата, с нещата и с тълкуването на събития, които са хора, места и неща. Бог живее отвъд тази реалност.

Ето защо идеята за Деня на Страшния Съд в края на живота ви е толкова нелепа. Защо Бог ще ви съди, когато Бог знае какво ще направите и защо ще го направите? Ето защо Бог е поставил Знанието във вас да ви насочва, да ви защитава и да ви води към по-велик живот, за да изпитате това велико дарение. Това е Божи Дар за вас.

Трябва да отидете отвъд вярата. Трябва да се отворите, за да имате дълбоки преживявания в себе си. Вместо да следвате мислите си, вие трябва да се научите да успокоявате ума си, за да усетите по-дълбоката реалност, която съществува под повърхността му.

Когато станете силни със Знанието и Знанието заблести по-силно чрез вас, вие ще гледате другите хора и техния живот ще ви изглежда сякаш окован във вериги. Богати или бедни, те живеят с иго, като волове, теглещи каруца, каруцата на техните вярвания. Ще започнете да виждате какво означава истинско освобождение, откъде идва силата на освобождението и как то е достъпно за хора от всички религиозни традиции, както и за хора без религиозна традиция, хора от всички нации, земи и култури.

Бог не прави разлика. Бог знае, че не всеки може да следва един учител, едно учение или една традиция. Бог не функционира на нивото на доктрини и вярвания.

Това изисква да се отворите към мистерията и силата в живота ви и ви казва, че не можете да създадете пътя и начина. Това не е резултат от еклектичен подход, при който вие избирате какво харесвате от една традиция или от едно учение, защото всичко това е предпочитание на ума и това е умът, над който трябва да преминете.

Трябва да подадете главата си над повърхността на земята. Ако през цялото време живеете под земята във вашия интелект, вие няма да знаете нищо, няма да виждате нищо и ще се опитвате да използвате всичките си преживявания, за да подкрепите и утвърдите вярата си, мислейки, че това е вашата идентичност.

Когато отхвърляте реалността на Божието Присъствие във вашия живот, което е Знанието, вие го отхвърляте въз основа на идеи и традиции, които са историята на идеите и вярванията. Тук идеите и вярванията стават причината, поради която не можете да простите, причината, поради която не можете да разпознаете другите, причината, поради която не можете да бъдете състрадателни, причината, поради която отивате на война, причината, поради която съдите другите, причината, поради която живеете в гняв и разочарование, причината, поради която не можете да опознаете себе си, причината, поради която не можете да изпитате Божията Сила и Благодат.

Когато отричате тази по-дълбока реалност и вашия Източник, вие имате само едно място, където можете да отидете и това са вашите идеи. Ако не откриете вашата истинска основа, вашата истинска сигурност и вашата истинска сила в Знанието, което Бог е поставил там, тогава трябва да ги потърсите другаде и единственото място, където можете да направите това, са вашите идеи. Това е фундаменталният проблем на Разделението.

Без Бог, вие сте несигурни, нестабилни и нямате гаранции. Вие се сблъсквате с живот на сериозна несигурност, живот с толкова много предизвикателства, живот, който е изпълнен с толкова много опасности за вашето съществуване и за вашето благополучие.

Тук наистина имате само два избора: имате Знание и имате вяра. Знанието ще използва вярата и ще я насочва, но вяра без Знание е сляпа и сама́, и ще търси други, които имат подобни вярвания. Това е проблемът на Разделението.

Това, което сте, не е вашият ум и вашето тяло, а един по-велик Дух обитаващ ума и тялото ви, и използващ ума и тялото ви като средства за комуникация в света. Да, тялото е важно. То трябва да се поддържа в добро здраве. Да, умът е важен. Той трябва да се култивира и развива, за да бъде успешно средство за комуникация. Умът ще има идеи, вярвания и предположения, но те винаги трябва да бъдат гъвкави, за да отговарят на реалността и условията на живота.

Тук вместо да мислите, че вашите вярвания са последният арбитър на истината и са абсолютни, вие виждате, че всички те са теории и обект на по-голямо откровение. Не фиксирани и не защитни, всички те са теории, защото всички са само теории.

По-дълбокото разпознаване се случва отвъд сферата на интелекта. Може да създадете идеи и оценки на тези преживявания във ваша полза, може би, но самото преживяване се случва на по-дълбоко ниво. Достигането до това по-дълбоко ниво представлява фокуса на религията и на духовната практика във всичките ѝ форми.

Тогава въпросът е: Можете ли да изпитате Знанието в друг? Другите имат ли по-дълбока връзка или просто изживяват своите идеи и вярвания, идентифицирайки се със своите мисли и със своите мисловни традиции?

Хората намират сигурност в мисловните традиции, но ако не могат да преживеят собствената си истинска природа, ако не могат да преживеят по-дълбокия поток на живота си, тогава техните мисли, без значение колко голяма е традицията около тези мисли, наистина ги лишават от по-голяма основа и сигурност, които Бог е осигурил за тях.

Тук да бъдете християни или мюсюлмани, евреи или индуси, или от която и да е [религия], е път, който най-добре ви подхожда, за да изпитате по-дълбокия поток на живота си. Много хора ще преследват това извън тези велики традиции. Защото всички велики религиозни традиции са фундаментално инициирани от Бог, за да обединят отново ума с Духа и да доведат ума под ръководството на Духа. Тук умът е като настойник на душата, докато кралят или кралицата се завърнат, докато истинският владетел на живота се завърне.

Хората смятат, че Знанието е просто вид по-голяма интелигентност, по-голям интелект, но Знанието не функционира като вашия повърхностен ум. Знанието във вас е свързано със Знанието във всеки, така че няма „твое и мое Знание“. Хората могат да спорят за интерпретациите на своя опит или за интерпретациите си на живота, но на нивото на Знанието дебатът и войната на думи и идеи стават все по-неуместни.

Ето защо Знанието е великият миротворец в света. И ето защо Знанието ще донесе сила, сигурност и прозрение в живота ви, за да ви научи как да използвате ума си, как да го използвате като прекрасно средство за комуникация, каквото е той и как да се грижите за тялото си, без да се идентифицирате с него. Ще ви научи как да бъдете безсмъртно Същество, живеещо във временен свят – да служите на този свят, да се свързвате дълбоко с другите и да изпълнявате мисията си за идването ви на света, което ще бъде вашето най-голямо удовлетворение и ще посрещне най-дълбоката нужда на вашата душа.

Нека това бъде разбрано от вас.